България в ¾

 Перфектна буря?

   Септември е поредният месец на забавящ се пазарен ръст – разликата с вторичния пазар естествено нараства

    Когато един 52-годишен Ducati ентусиаст, изпълнителен директор на Audi, отговарящ за останалите луксозни марки (Bentley, Ducati, Lamborghini) и член на борда на директорите на Volkswagen Group опише ситуацията с полупроводниковата криза като „перфектна буря“, по-добре да му повярвате. Маркус Дусман продължава: „Очакваме много по-слабо второ полугодие. Имаме истински проблем.“

Борбата с недостига на чипове в марката, допринесла за половината от печалбата за полугодието в групата, е ежедневие, а непроизведените по тази причина автомобили броят среден петцифрен порядък само до юни.

   За първи път от февруари падаме под 2020-а – тенденция, очертаваща се и до края на годината

    Както ще видим и след малко, насрещният вятър, съчетаващ пандемична криза, компонентен недостиг, покачващи се цени на суровините и глобално задръстване във веригата на доставките, изигра ролята на мощен катализатор за търсенето, който – в съчетание с намаления капацитет на отрасъла да го задоволи и нуждата от финансиране на огромните електрификационни разходи – доведе до логичен ръст в цените.

Огледаме ли представянето на големите автомобилни държави в Европа, виждаме картина на масови доказателства: спрямо миналия септември Франция спада с 21%, с което надеждите за категорично възстановяване след 2020-а там повехнаха; дори въведената през август поредна италианска програма за насърчаване обмена на автомобилния им парк, 71% от чийто 200-милионен бюджет са усвоени до началото на октомври, не успя да се пребори с компонентния дефицит и резултатът там е -33%.

   Единствената новост тук е отново избилото червено мастило, което пък влияе много

положително на финансовите резултати

„Отчайващо разочароващ“ – така определят септември от британското Общество на производителите и търговците на автомобили (SMMT): 34-процентният им спад очертава най-слабия девети месец от 23 години. В не по-добро положение е и Испания, чийто 16-процентен септемврийски минус се дължи изцяло на ограниченото производство, водещо до невъзможността да се посрещне търсенето. Идентични новини се чакат тези дни от Асоциацията на международните производители на моторни превозни средства (VDIK) и за Германия, в която сроковете на доставка масово са вече около една година при всички обезсърчени дистрибутори, а почти 26-процентовият им отрицателен септември е най-лошият от 1991.

Все в този дух в края на септември LMC Automotive орязаха глобалната си годишна автомобилна прогноза за търсенето с 6 милиона до 81 (от 87 през юни), увенчавайки я със заключението: „Надеждата за връщане към предпандемичните условия и пълно възстановяване в началото на 2022 г. почти се изпари.“ И още нещо, което пряко ни касае в анализа им: „Липсата на наличности и повишаването на цените на превозните средства може да изтласка редица потребители в много страни от пазара на нови автомобили, карайки ги да задържат съществуващия по-дълго, да купят употребяван автомобил или да придобият лизинговия, вместо да купуват/лизинговат нов.“

   На фона на трансформиращата се реекспортна картина вътрешното търсене
на нови автомобили остава слабо, а данните от МВР не дават възможност да
се анализира динамиката на задвижващите системи

    Сходен шарен български пейзаж за трите четвърти от годината: 11-процентния ни септемврийски спад се дължи на същите причини, а изоставането от над ¼ спрямо 2019-а не е никаква изненада, каквато не е и забавящият се ръстов темп след юни. Така разликата с вторичния пазар отново започва да расте, но и тук, както в Европа, има добри новини: с десетилетната мъка, стартирала през 2009-а е приключено. Не че някоя от автомобилните ни тектонски плочи се е раздвижила, а простата разлика между акумулираното търсене и дефицитът в предлагането масово разчисти складовете (нови, употребявани автомобили и резервни части) и вдигна транзакционните цени, с което рязко разтовари паричните потоци в дистрибуцията.

От това автомобилната ни картина не е станала по-розова, но поне един от хроничните компоненти за отрасловото напрежение е неутрализиран. За сега.

   Едноличният лидер може и да не се произвежда вече, но не
виждам кой ще го изпревари за едно тримесечие – дори след
изчерпването на добре планирания склад

Той с нищо не променя статуса ни на автомобилен скрап контейнер, както и не решава задачата по все още незапочнатия обществен разговор какво да правим с катастрофалното си моторизационно състояние. От друга страна, периодът отново е предизборен и аз все още се надявам да видя коя ще бъде първата политическа партия с по-грамотно изписана автомобилна проблематика в програмата си. За действията след 14 ноември е още рано да говорим; за сега ми стига тая награда, че водещата новина в сайта на Националния доверителен екофонд, финансиращ проекти за насърчаване на електромобилното потребление в държавната и общинските администрации, към днешна дата са резултатите от литературен конкурс от 7 юни…

На фона на системния ни институционален разпад, пълен дефицит на воля и компетентност за действие не бива да се чудим защо електрифицираните задвижващи системи не са светлите петна на сивия пазарен фон. Отговорът е прост: коктейл от бедност, липса на базова тематична институционална грамотност, воля; отсъстващи обществен разговор и национална стратегия какво да правим.

   Делът на електрифицираното задвижване в автомобилния ни парк расте с двуцифрен темп, но какво от това при жалките му абсолютни
стойности – в десетки пъти под прага на забележимост

За илюстрация на думите ми хвърлете едно око на инфографиката от ACEA за връзката между тенденциите в електрическата мобилност и националния доход, както и на тази за зависимостта на продажбите им от състоянието на зарядната инфраструктура. Не вярвам да са много изненаданите от това, което ще открият там, както и онези, които няма да се сюрпризират от обстоятелството, че България често просто отсъства от подобни анализи поради недостига на качествени данни. От същото с години продължават да страдат без промяна и данните от МВР, с които се борим всеки месец.

   Стари дизели и самогазифицирани бензини в незнайно техническо състояние – това е устойчивото ни автомобилно състояние

    В тази връзка сме се запътили към затварянето на поредната година с повишаваща се възраст на автомобилния си парк – един от лошите показатели, по който сме едноличен европейски лидер. Очевидно ще продължим да плащаме високата му обществена цена, а какъв е шансът за промяна ще разберем евентуално след третия за тази година електорален опит.

–

    Така нашата перфектна буря е следствие не от някаква абстрактна, далечна и неуправляема от нас глобална проблематика, а от напълно управляемата ни несъстоятелност.

   Единственият въпрос по темата за възрастта на автомобилния ни парк е колко още време ще ни трябва, за да я забележим