На хоризонта за момента няма нищо светло
 |
| Дългите опашки от чакащи доставка създават временна ръстова привидност, маскирайки свиващото се търсене. Обедняването и дефицитът на коли са повече от очевиден фактор на вторичния пазар |
„Сега светът се страхува много от възможна рецесия през следващите няколко
месеца и това ще е следващото ни предизвикателство“ са думи от миналата седмица
на главния изпълнителен директор на Renault Лука де Мео пред икономическа конференция,
организирана от италианския вестник „Il Sole 24 Ore“.
Днес започвам с тях, защото светът действително е изправен пред рецесия и
българските автомобилни пазарни тенденции – колкото и да сме малки или пък
тъкмо заради това – ще се движат повече или по-малко в синхрон със световните.
Това е основната причина прегледът на деветмесечието да поверим изцяло на графиките,
които ще оставим да говорят сами, докато ние в това време ще умуваме какво изобщо
става и къде ще му излезе краят.
След две години и половина, през които се нагледахме на неуспех след
неуспеха, глобалният лек автомобилен пазар продължава да се бори за спечелването
на поне някаква реална сила. И въпреки че през последните месеци отчетохме някои
по-високи продажбени равнища, те са резултат най-вече от бързото подобрение
в Китай, който се възползва от временното намаление на данъка върху покупката
на автомобили. В по-голямата част от останалия свят затрудненията в доставките
остават основната причина за забавяне на по-добрите пазарни резултати. Въпреки
това, докато в Европа и Северна Америка навлизаме в есенно-зимните месеци,
икономическите перспективи изглеждат все по-мрачни на фона на една упорито
висока инфлация, с чиято „помощ“ базовото търсене на нови превозни средства по неизбежност
намалява.
 |
| За 8 месеца сме стопили пет процентни пункта от изоставането спрямо 2019-а, но перспективата за 2023 не предполага оптимизъм |
Автомобилното потребление без съмнение ще гледа с обич към търговските
условия преди пандемията, като липсата на компоненти накара производителите на крайния
автомобилен продукт да се съсредоточат върху генераторите на реален кеш в моделните
си портфейли, а това по подразбиране са версиите с по-високи маржове и оттам цени.
 |
| Дефицитът на политики предопределя в картината да няма нищо ново |
За пример ще вземем Щатите, където средните цени на превозните средства
надхвърлиха прага от 40 000 долара за първи път през юли 2021 и продължиха да
се покачват до края на годината и след това. Последните данни показват средни
цени от малко над 46 000 долара, малко по-високи на годишна база, въпреки временните
признаци, че този ценови ръст се стабилизира. И докато цените на западния бряг
на Атлантика се повишиха, стимулите, предлагани от автомобилните производители,
паднаха до рекордно ниски нива. Това естествено не е само американски или само
автомобилен феномен: в Обединеното кралство например цените на употребяваните
автомобили са скочили с една четвърт през последните две години, тъй като бъдещите
купувачи на нови коли все повече обръщат поглед към вторичния пазар. Причината е в масовата практика плановете за финансиране на новите превозни средства да са с клаузи за
обратно изкупуване на текущите возила, предмет на договорите им. Така че сдобиването
с нова кола не само става по-трудно, а е и по-скъпо.
 |
| Както и в тази, с уговорката, че сериозните промени изискват решителност, каквато досега не сме показвали и търпение, от което видимо имаме в излишък |
От географска гледна точка обаче има ясно откроим контраст (усещаме го и у нас) между зрелите пазари (за такива по традиция се броят САЩ, Канада,
Западна Европа, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия) и незрелите или развиващи се. В първата
група смятат, че ситуацията е много по-трудна, за разлика от вторите: зрелите
пазари работят грубо на 3/4 от нивата от 2019 г., докато в развиващите се обемите,
гледани съвкупно, се възстановяват. Помощ в обяснението на тази мудност дава
по-високата чипова интензивност на продуктите за зрелия пазар – там просто се
продават по-оборудваните, най-високи версии.
 |
| Tesla имаха нужда от 10 години, за да светнат на пазарния радар, а междувременно най-убедително растат онези, които могат да доставят |
Прекъсванията от страна на доставките успяват да прикрият истинската сила
на базовото търсене в глобалните месечни продажбени статистики. И въпреки това
обстоятелство, то несъмнено намалява. Основната причина е влошаващата се
глобална икономическа перспектива, а едно от следствията от нея е, че апетитите
на клиентите да направят голяма покупка от типа на нова кола се охлаждат. В
ситуацията на двуцифрена инфлация и тревожна неизвестност бюджетите на
домакинствата и корпорациите ще се окажат под естествен натиск, тъй като
инфлацията хапе, а централните банки вдигат цената на заемите. В резултат на
това търсенето ще продължава да се изпарява. И макар че в момента всички
изглеждат объркани къде да акцентират базовите си предположения за 2023-а, догодина
като нищо ще видим продължаващ спад на търсенето, който ще срещне нарастващото
предлагане в точка на баланс, поставена върху редуцирани нива.
 |
| С този инструмент не можем да измерим като трябва вътрешното търсене; реекспортът е хронично подценен |
Единствената положителна страна в настоящата производствена автомобилна
слабост са дългите списъци с чакащи за нови коли, а натрупването на поръчки за
известно време осигурява значителен продажбен поток.
Въпреки че на всички им се искаше предизвикателствата пред веригата за
доставки да намаляват през 2022, изглежда все по-малко вероятно те да бъдат
разрешени, а очакванията са студеният насрещен вятър от по-високи енергийни разходи,
суровини и логистика да продължи натиска върху печалбите и ценообразуването към
крайните потребители. Че влошаващите се глобални икономически перспективи
спомогнаха за намаляване на цените на индустриални материали като стоманата и
алуминия, осигурявайки известно облекчение на разходите за автомобилната
индустрия, е факт. Но въпреки него, цените на суровини, ориентирани към
електромобилите, особено литият, остават високи, главно поради устойчивите
опасения за дефицит в предлагането.
 |
| С такова темпо за електрификация е несериозно да говорим |
Гледан най-общо, вън от няколкото изключителни месеца напоследък,
глобалният пазар на леки превозни средства остава доста под ниво 90+ милиона, което
наблюдавахме преди 2020 г. Разрастващата се война между Русия и Запада на
украинска територия само добави към смущенията, пред които е изправена веригата
за доставки и така глобалните аналитични прогнози за годишните продажби на леки
автомобили днес вече са с няколко милиона (по-конкретно около 5) под януарските очаквания на анализаторите преди
конфликта. Неизбежният спад на концентрацията върху автомобили с най-висок марж,
който не може да продължава вечно, и надеждите за увеличено предлагане на
полупроводници би следвало през 2023-а да доведат до облекчаване на някои от по-екстремните
цени от първата половина на 2022 г. Но – както обикновено, не минаваме без но –
възстановяването на нивата от преди пандемията не изглежда вероятно по-рано от
2024 г., а безбройните рискове от всякакъв характер остават все така изкривени
в посока надолу, особено предвид потенциала за много по-тежък икономически
спад.
 |
| Хронична дизелизация и самогазификация; без политики – толкова |
В подобен контекст в България не можем да очакваме нищо фундаментално ново: до появата на стабилна българска власт с ясна воля (умножена по квадрата на действителен, добре осмислен и качествено отстояван отраслов импулс за промяна), подплатена с ум, експертиза и ресурс, най-същественото от българската автомобилна проблематика ще дреме заметено под тематичния килим – сега на разговори за геополитика, война, енергетика и икономически последствия, – а редките изблици на краткосрочен индивидуален творчески ентусиазъм не обещават издигането на темата до ниво на смислен, аргументиран и чуваем публичен дебат.
Казано по-просто, за 33 години главите ни така и не увряха за базовата
истина, че на колелата си колите не пренасят просто задните ни части, а
обществените отношения. И по тази линия са не само гръбнак на транспортната
система, а елемент от националната сигурност, за която в това си убого състояние
автомобилният ни парк е пряка заплаха.
Е, какво тогава да очакваме на хоризонта, освен и тук да се подготвим за рецесия, оправяйки се лошо, както досега, че и обеднели още.
 |
| Същото важи за възрастта – един от многото отрицателни автомобилни показатели, по които сме континентални шампиони. Този обаче е не просто отрицателен, а страшен |
Няма коментари:
Публикуване на коментар