България: в единайсетия месец

Вървим към закриването на трудна, рекордна година 

   Ето как изглежда световната електромобилна регионализация – пейзажът й е тежко фрагментиран
Източник: JATO Dynamics

     Противно на постоянния ми стремеж да избягвам повтарянето на едни и същи констатации и заключения, стане ли дума за българската моторизация рефренът просто няма как да не е все този: най-старият автомобилен парк в Европа, с най-високи емисионни показатели от стари и нови автомобили, в състояние, отдавна превърнало го в заплаха за националната сигурност.

Каквото и да говорим за бъдещето, стартовата ни позиция е много ниска във всеки смисъл на думата и всичките ни планове за него по неизбежност трябва да отчитат тъкмо тази даденост. Но: в този кратък исторически моменти дистрибуцията жъне рекордно.

   Скромният ни годишен ръст – ноември впрочем е четвърти пореден плюсов месец – е отражение на обстоятелства, които тази година въртим постоянно, най-същественото сред които е продължителното разсрочване на акумулираното следпандемично търсене, най-вече под влияние на комплексната проблематика около компонентния дефицит, с която производителите бавно и мъчително сякаш започват да се справят. Мислех всичко това, докато не чух информацията, че основният завод на Volkswagen във Волфсбург работи с под половината си капацитет – 400 000 заради „пълният хаос“ във веригата на доставките, както се изрази бранд мениджърът на марката Томас Шефер. Миналият вторник той сподели, че доставчиците анулират доставки с една нощ предизвестие, а чиповете се продават с до 800% надбавка: „За бизнеса това е катастрофа – това са абсурдни суми“, обобщи той, с което замрази дълбоко и най-плахите надежди на най-неинформираните, че във веригата е възможна някаква бърза положителна промяна.

На този фон обаче 14-процентният ни ноемврийски ръст изглежда умерен по мерките на внушителните 35% в Обединеното кралство и 31 в Германия, но ако компонетната криза все пак се поотпуска за някои производители, то енергийната дърпа разходите им решително нагоре, а двуцифрените инфлационни показатели и идващата зима логично водят до отслабване на търсенето – едно обстоятелство, вече изговорено от Stellantis и BMW, резистентността на чийто премиум продукти естествено е по-висока, докато секторът масово все още се възползва от акумулираните в пика на чиповия недоимък неизпълнени поръчки, поддържащи духа и на дистрибуторите.

Комплекса от сложни причини бе обобщен от LMC Automotive така: „Дори с допускането за известно подобрение през следващата година, пазарът ще остане далеч под считания за нормален оперативен обем преди пандемията“.

   И ако той е доминиран от коктейл предрецесионни настроения и изкуствено стимулиран електромобилен растеж, в един свой анализ напоследък JATO Dynamics не просто илюстрираха добре европейското електромобилно разделение на богат северозапад и беден югоизток, но също и факта, че светът е крайно фрагментиран на развити, развиващи се и бедни региони: в Едната крайност е Китай, а в другата – Русия и Африка. Това е поредното доказателство, че електрификацията на масовия транспорт е сложна и скъпа задача по силите на силни, благоденстващи общества.

Кога България ще влезе в тази категория е въпрос, с чийто отговор не се наемам, но у нас все пак има и две добри новини. Първата е, че кой знае какъв автомобилен пазар може и да не сме, но с не така шумно постоянство индустриалният автомобилен сектор вече прави над 10% от БВП. Другият позитив, макар и все още лишен от конкретни резултати и с видимо липсваща по-обща визия за проблемите на българската моторизация, произтича от вече четвъртата среща на комисията за устойчива мобилност към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка.

Какво по-конкретно ще излезе от работата му е още твърде рано да се каже (очакванията по дефиниция не са големи), но фактът, че се провеждат заседания, на които се обменят мнения, все пак е положителен. За мен остава широко открит въпросът как ще решим сложната задача по миграцията в XXI век на един почти 4-милионен конвенционален юрски автомобилен парк с най-високата средна възраст в най-бедната държава на Европа в условия на ресурсни и административни дефицити. Не забелязах никой никъде да е обърнал внимание, че качеството на моторизацията по подразбиране е обвързано с нивото на обществено благоденствие и всички опити да правим нещо отгоре надолу са осъдени на козметичен ефект.

     Имайки предвид какво е „отдолу“, би било добре да обърнем внимание на ситуацията на вторичния пазар, чийто устойчив спад през годината не просто подсказва дефицит на „свеж“ продукт, а спад на покупателната сила и потребителска тревожност. Казано по-друг начин, най-бедните са най-чувствителни и са видимият първи индикатор за това, което идва догодина.

Инак новите автомобили бележат ръст, произтичащ от много ниската сравнима миналогодишна база, предизвикана от същия този чипов дефицит. Предпандемичните нива са все още отвъд хоризонта, което съвсем не може да се каже за исторически рекордните приходи от текущите.

     Като гледам какъв е делът на електромобилите в продажбите на нови автомобили, по неизбежност се подсещам за Румъния, която ни изпреварва далеч не само в електромобилността: през третото тримесецие пазарният им дял там е скочил с близо 3,5 пъти – от 2,56 на 8,90%. Възможно най-елегантно казано, звучи така: загубата на още една автомобилна година е поредната попътна илюстрация за неспособността ни да управляваме обществените си системи – нито воля, нито качества.

   Нищо ново и по отношение на географското разпределение: в него все така се оглеждат диспропорциите на бедността, с която по сходни причини не можем да се борим.

     В класацията на марките най-силно впечатление в топ 10 прави ръстът на Hyundai, които очевидно се справят най-добре с веригата на доставките си, докато произвеждащият се в побратимената с Долни Чифлик община Грюнхайде Model Y направи така, че Tesla най-после започват да се забелязват.

    Независимо как изглежда вътрешното ни търсене през данните на МВР, то остава такова каквото винаги е било – слабо, а по-интересната тема е какво ще е развитието му догодина в светлината на предстоящата рецесия, която всички не спират да предсказват.

    Делът на електромобилите в новите продажби постепенно расте, но този ръст е толкова постепенен, че делът им в автомобилния парк представлява величина, забележима главно под микроскоп. Каквито и вертикални електрификационни политики да измислим на хартия, те нямат никакъв смисъл без контекст на осезаемо забогатяване и решителна политическа воля за заделянето на значителен ресурс за комплексното им насърчаване. На подобни действия, разбира се, далеч не подлежат единствено електромобилите, но за 33 години все още не сме съумели да ги измислим.

  Отново противно на желанието ми да избягвам повторенията, темпът на деградация в структурата на автомобилният ни парк продължава с невъзмутим линеен темп.

    Сходно е положението със средната му възраст, чийто символичен спад под влияние на отрицателния вторичен пазар не променя генералната картина, с която упорито отказваме да се заемем – това е. В единайсетия месец вървим към закриването на трудна, но исторически рекордна година.