България: нещата от девети квартал

Жътвата приключи

    Нищо, за което да не сме говорили и повтаряли по много пъти тук: периферният по своята природа български автомобилен пазар, макар и закъсняващ, най-често следи тенденциите в ЕС – със своите специфики, естествено.

Да, поредните ръстови месеци на новите продажби са вече четиринайсет: една на пръв поглед радваща картина с над 22-процентов обобщен растеж – над 3,5 пъти по-голям от този на вторичния. С 12,65% даже се подобрило съотношението в продажбите нови/употребявани автомобили.

  Реалността всъщност е малко по-различна и опира до устойчивостта на растежа. С влошаването на макроикономическите прогнози и изчерпването на двугодишния постпандемичен потенциал си позволявам да допусна, че месечният ръст от порядък на безпрецедентните 1/3 над 2019-а е един от последните, на които ще се насладим, а пазарните играчи вече усещат силния насрещен вятър. Вече го чувствате и вие – по небивалия ръст на комуникацията от пазара. Предлагаща все по-щедри отстъпки за коли в наличност – и нещо доскоро немислимо - електромобили, – тя подсказва само едно: времената на дисбаланс между търсене и предлагане, предизвикани от следпандемичните последствия във веригата на доставките приключиха; с тях – и жътвата, която финансистите по правило слагат в графата „One-time items“. След кратка отпуска навлизаме в друга фаза – тази на пазарната реалност.

Част от същата тази реалност е и поредната вълна на дистрибуционна консолидация, за която ще говорим, когато дойде времето за октомврийски резултати – потърпете.  

Диспропорциите на бедността между София и останалата част от страната остават.

Иначе предстои сезон на борба със спадащото първично търсене и увеличаващия се дял на непродаваемите електмобили в портфейлите на всички марки. Феномен, от който Tesla не биха могли да се оплачат, макар че нека бъдем честни: говорим за числа в ниския трицифрен порядък, които са просто нищо на фона на отчитания синтетичен, непазарен ръст в Европа: ако не друго, резултатите ни тук поне не са така драстично изкривени, освен ако не броим ниското качество на данните от МВР, разбира се, но това е друга тема. Около 4 пъти по-ниският им дял не дава възможност да се преобразят в ръстов пазарен фактор – такъв в момента е бензинът.

    За пазара като цяло най-общо можем да кажем, че марките на Volkswagen Group са в подем, докато тези на Stellantis, с някои изключения, отстъпват.

   Независимо от сравнително ниските нива на реекспорта – или поне на тази част от него, подлежаща на проследяване с инструментариума на данните от МВР – вътрешното автомобилно търсене в България остава слабо: до промяната на макроикономическия облик на страната то няма и друго какво да бъде – говорили сме го десетки пъти.

    Топ 50 отразява амбицията на Toyota да бъдат първи; на каква цена е друг въпрос, който в момента изглежда от второстепенно значение. Останалите се борят между естествения стремеж да са възможно по-напред в количествените показатели и разколебаващата аргументация на качествените. Просто всички, макар и в различна степен, са наясно, че златните дни са на приключване.

    Със сигурност врявата около електромобилите е десетки пъти по-силна от местната им пазарна енергия – едно обстоятелство, което няма как да изглежда инак в условия на ниска покупателна сила и пълна институционална и регулаторна несъстоятелност. Освен, че по комбинация от многократно обсъждани тук причини извънредно ниските им абсолютни стойности са обречени да останат такива, за нея нямам какво ново да кажа, освен че все още не виждам проекта на закон за насърчаване на електромобилните продажби, което всъщност е добра новина на фона на нарастващото напрежение не просто между покупателната ни сила и безсрамно нарастващата им цена (дължаща се на колосални и исторически неприсъщи инвестиции и допълнителни разходи в посока, смислеността на чиято траектория тепърва ще следим), но и между хиперболизираните твърдения за екмисионния им ефект и далеч по-трудната за преглъщане реалност. Елемент от която е обстоятелството, че с глупостта си европейският „елит“ направи решителни крачки към унищожаването на над 100-годишното си безапелационно глобално автомобилно лидерство, доброволно предавайки територията на китайците. Които впрочем вече идват тук, но и това е тема за октомври.

Е, ако не друго, поне виждате, че и днес нямаме с какво друго да излезем от България, освен с простите факти на статистиката: относителната хармония между институционална импотентност и секторно бездействие водят все в същата посока – неуправляем ръст на дизелите и самогазифицираните бензини.

На преклонна възраст при това. Нищо ново – така изглеждат нещата в българският автомобилен девети квартал. 

    Жътвата приключи.