 |
|
Срамежливият Ел Президенте е само на 36.
|
Където и да видите Серджо
Маркионе - главният изпълнителен директор на FIAT-Chrysler, телевизионните
екипи се надпреварват в отразяването на изявленията му. В блъсканицата не е
трудно да пропуснете често надничащия отстрани висок, къдрав младеж. Това е Джон Елкан – шефът на
Маркионе.
36-годишната издънка на мощния клан Аниели стана замесник-председател на FIAT, основан и все още контролиран от семейството, преди десет години и председател – през 2010-а.
36-годишната издънка на мощния клан Аниели стана замесник-председател на FIAT, основан и все още контролиран от семейството, преди десет години и председател – през 2010-а.
Историята му е сага на странния,
срамежлив наследник, избутан без време в корпоративното управление от фамилна
трагедия. Днес Елкан е в ролята на човека, който държи отговора на въпроса: все
още ли, което е добро за Италия е добро и за FIAT? Припомням, че питането произхожда
от известните думи на Чарлз Уилсън (известен с прякора Engine Charlie)
в качеството му на президент на GM преди 60 години: „Смятах, че каквото беше
добро за Америка, бе добро и за Дженеръл Мотърс, и обратното.”
Днес никой не нарича Елкан „Engine Johnnie”, а мнозина вярваха, че FIAT е надраснал Италия, когато през 2009 придобиха контролния пакет в Chrysler и Джон трябваше да отговаря на тежкия политически въпрос, доколко е необходимо семейство Аниели – десетилетен символ на корпоративна Италия – да продължава се обвързва с болната икономика на родината си. Отговорът дойде в края на октомври, когато FIAT обявиха 50-процентен ръст на инвестициите си в следващите няколко години.
Идеята е да се създаде работа на петте бездействащи завода и да се подаде кислород на Alfa Romeo и Maserati – достопочтени имена с разклатена репутация, пречеща им да влязат в пряка битка с непобедимата германска армада – BMW, Audi и Mercedes. Ако двете марки успеят, те ще облекчат зависимостта на FIAT от ширпотребата им; но ако се провалят, последствията ще са сурови.
Не е само FIAT: масови марки като Ford, Peugeot и Opel се люшкат сред континенталната пазарна буря и тази година всяка от тях ще загуби поне милиад долара. За разлика от торинския производител, PSA и Ford предприеха мерки за “подстригване” на загубите, а Елкан направи един от най-дръзките си рискови залози със сполуката на FIAT и семейство Аниели. Хората, познаващи Елкан ще кажат, че Джон може да си позволи сантименти, след като вече е диверсифицирал фамилния портфейл от седем и половина милиарда евро далеч от Италия и колите.
Засега той мълчи, оставяйки обясненията за Маркионе. Двамата са в ежедневен контакт и заедно представляват етюд на контрастите: Елкан е висок, светъл, мълчалив и любезен, а шейсетгодишният Маркионе – небрежно облечен, с хаплив език, посивяваща коса и звездна репутация на спасител.
Тежкото семейство
Маркионе бе главен архитект на поглъщането на фалиралия през 2009-а Chrysler и италианското продуктово обновление. Истината е, че източникът на влиянието на Маркионе е самият Джон, помогнал за изтеглянето му от базираната в Швейцария и притежавана от Аниели компания SGS, предлагаща услуги в сферата на инспекциите, тестването и сертификацията.
Елкан контролира компанията чрез структура, напомняща пластовете на торта: първият е листваната на миланската борса холдингова компания Exor, която на свой ред се контролира от „семейният съвет” - командитното дружество „Джовани Аниели и Ко”. Всички 90 семейни акционери се събират веднъж годишно, а организацията е ориентирана към избягване на роднински свади. В нея Елкан има най-много акции, определящи крайните решения.
Джон е роден през 1976-а в Ню Йорк от Маргерита Аниели, дъщеря на семейния патриарх Джани, и Ален Елкан – журналист от известно френско еврейско семейство. Родителите му се разделят, когато е на 5 и майка му създава нов дом. На 14 Джон вече е част от фамилия с шест братя и сестри.
Днес никой не нарича Елкан „Engine Johnnie”, а мнозина вярваха, че FIAT е надраснал Италия, когато през 2009 придобиха контролния пакет в Chrysler и Джон трябваше да отговаря на тежкия политически въпрос, доколко е необходимо семейство Аниели – десетилетен символ на корпоративна Италия – да продължава се обвързва с болната икономика на родината си. Отговорът дойде в края на октомври, когато FIAT обявиха 50-процентен ръст на инвестициите си в следващите няколко години.
Идеята е да се създаде работа на петте бездействащи завода и да се подаде кислород на Alfa Romeo и Maserati – достопочтени имена с разклатена репутация, пречеща им да влязат в пряка битка с непобедимата германска армада – BMW, Audi и Mercedes. Ако двете марки успеят, те ще облекчат зависимостта на FIAT от ширпотребата им; но ако се провалят, последствията ще са сурови.
Не е само FIAT: масови марки като Ford, Peugeot и Opel се люшкат сред континенталната пазарна буря и тази година всяка от тях ще загуби поне милиад долара. За разлика от торинския производител, PSA и Ford предприеха мерки за “подстригване” на загубите, а Елкан направи един от най-дръзките си рискови залози със сполуката на FIAT и семейство Аниели. Хората, познаващи Елкан ще кажат, че Джон може да си позволи сантименти, след като вече е диверсифицирал фамилния портфейл от седем и половина милиарда евро далеч от Италия и колите.
Засега той мълчи, оставяйки обясненията за Маркионе. Двамата са в ежедневен контакт и заедно представляват етюд на контрастите: Елкан е висок, светъл, мълчалив и любезен, а шейсетгодишният Маркионе – небрежно облечен, с хаплив език, посивяваща коса и звездна репутация на спасител.
Тежкото семейство
Маркионе бе главен архитект на поглъщането на фалиралия през 2009-а Chrysler и италианското продуктово обновление. Истината е, че източникът на влиянието на Маркионе е самият Джон, помогнал за изтеглянето му от базираната в Швейцария и притежавана от Аниели компания SGS, предлагаща услуги в сферата на инспекциите, тестването и сертификацията.
Елкан контролира компанията чрез структура, напомняща пластовете на торта: първият е листваната на миланската борса холдингова компания Exor, която на свой ред се контролира от „семейният съвет” - командитното дружество „Джовани Аниели и Ко”. Всички 90 семейни акционери се събират веднъж годишно, а организацията е ориентирана към избягване на роднински свади. В нея Елкан има най-много акции, определящи крайните решения.
Джон е роден през 1976-а в Ню Йорк от Маргерита Аниели, дъщеря на семейния патриарх Джани, и Ален Елкан – журналист от известно френско еврейско семейство. Родителите му се разделят, когато е на 5 и майка му създава нов дом. На 14 Джон вече е част от фамилия с шест братя и сестри.
 |
|
С брат си Лапо.
|
Преди средното
училище в Париж Елкан живее в Англия и Бразилия и проговаря четири езика. Момчешките
му години в Торино са белязани от спорадични посещения при баба и дядо. През
1994-а влиза в торинската Политехника (завършена и от Серджо Пининфарина), заменяйки
елегантната вила с общежитие. „Приемането на
почти военна дисциплина е добър знак – показва, че може да се адаптира” -
разказва бивш мениджър във „Фиат”, предпочел анонимността.
Две години по-късно Джон работи в английска фабрика за фарове, собственост на Аниели, отседнал в семейство, нямащо представа кого приютява.
През декември 97-а братовчед му – Джовани Алберо Аниели, подготвян да ръководи FIAT, умира от рак. На 22 Елкан е избран в управителния съвет на семейната компания, като наследник на контролния пакет.
Следват семейни драми: през 2002-ра „Фиат” почти фалира; на следващата година умира Джани, последван от прачичо му, Умберто през 2004-а. Няколко години по-късно по-малкият му брат Лапо едва оцелява след свръхдоза, губейки позицията си в маркетинга на торинския производител. През 2007-а майка им съди Джон за наследството си, предизвиквайки семейна битка и тригодишно дело.
Италианското изпитание
Наследявайки FIAT, Джон Елкан получава много повече от компания: също както GM и Ford оформят Америка, така и историята на автомобилния производител е обвързана с трансформацията на страната от бедна селскостопанска нация в индустриална сила.
Две години по-късно Джон работи в английска фабрика за фарове, собственост на Аниели, отседнал в семейство, нямащо представа кого приютява.
През декември 97-а братовчед му – Джовани Алберо Аниели, подготвян да ръководи FIAT, умира от рак. На 22 Елкан е избран в управителния съвет на семейната компания, като наследник на контролния пакет.
Следват семейни драми: през 2002-ра „Фиат” почти фалира; на следващата година умира Джани, последван от прачичо му, Умберто през 2004-а. Няколко години по-късно по-малкият му брат Лапо едва оцелява след свръхдоза, губейки позицията си в маркетинга на торинския производител. През 2007-а майка им съди Джон за наследството си, предизвиквайки семейна битка и тригодишно дело.
Италианското изпитание
Наследявайки FIAT, Джон Елкан получава много повече от компания: също както GM и Ford оформят Америка, така и историята на автомобилния производител е обвързана с трансформацията на страната от бедна селскостопанска нация в индустриална сила.
Новата роля на
Елкан е усложнена от репутацията на Аниели като капиталистическото „първо
семейство”. Такова наследство означава, че проблемът с топящите се автомобилни
проджби са далеч отвъд сухите числа. Очакваните загуби на „Фиат” в Европа тази
година са около 700 млн. евро, докато печалбите (286 млн. през третото тримесечие) са
дело на възкръсналия Chrysler.
Много италианци гледат на липсата на инвестиции в нови модели като на предателство: вероятно това е причината, поради която компанията не смята да затваря италианските си заводи, въпреки че пет от тях дълго бездействат, привличайки гнева на синдикати, доставчици и правителство. Като казах правителство, Елкан се среща редовно с премера Марио Монти – стар семеен приятел и бивш член на борда на компанията.
Но хора като президента на известната марка обувки Tod’s – Диего Дела Вале и амбициозния кмет на Флоренция, Матео Ренци все по-настойчиво рисуват семейството като незаинтересованото лице на старата гвардия. Дела Вале каза напоследък по телевизията: „Семейство Аниели трябва да отвори портфейла си и да инвестира. Иначе да отиват и да правят това, в което са най-добри – ски и ветроходство. Играйте си голфа и оставете италианските проблеми на сериозни хора.”
Тежката задача
Истинското изпитание пред Джон Елкан сега е да диверсифицира семейния инвестиционен портфейл. И той напредва. При смъртта на дядо му преди десетиление основните инвестиции са в Италия и Франция. През 2011 обаче, едва под 40% идват от Европа; другото е поделено между Северна Америка и останалия свят.
Фамилията притежава почти 70% от нюйоркската компания за недвижими имоти Cushman & Wakefield, контролния пакет в Ювентус и дялове в миланската Banca Leonardo, френския производител на хартия Sequana и британския The Economist. Колите правят само около 20% от оборота им, но мнозина все още гледат на Exor като на собственик на италианския автомобилопроизводител.
„Има видимо несътветствие между представата за листването на акциите ни и посоката, от която идват оборотите и печалбите ни” – отбелязва Елкан в писмо до акционерите. Exor има приличен кредитен рейтинг и 750 млн. евро за харчене, но Джон е внимателен инвеститор. Според аналитиците, отделяне на Ferrari от FIAT би качило стойността на Exor, но Елкан не показва ентусиазъм в продажбата му, както и тази на „Алфа Ромео”. Друго възможно решение е сливането на „Фиат” с „Крайслер”, но то би означавало преместване на централата на новата група извън Италия. Хора, близки до него, смятат, че Джон е в състояние да го направи, въпреки бурята, която ще последва в страната.
Той е заявявал и че е готов да разхлаби семейния контрол върху FIAT – нещо, което семейство Пежо не смята да прави с PSA.
Неутолимият пътешественик
Елкан живее в Торино, но пътува непрекъснато, основно в Щатите, и се среща с Уйлям Клей Форд-младши – изпълнителния директор на „Форд Мотор Къмпани”. Връзката между двете семейства датира от началото на миналия век, когато Джовани се срещнал с Хенри в Детройт.
Много италианци гледат на липсата на инвестиции в нови модели като на предателство: вероятно това е причината, поради която компанията не смята да затваря италианските си заводи, въпреки че пет от тях дълго бездействат, привличайки гнева на синдикати, доставчици и правителство. Като казах правителство, Елкан се среща редовно с премера Марио Монти – стар семеен приятел и бивш член на борда на компанията.
Но хора като президента на известната марка обувки Tod’s – Диего Дела Вале и амбициозния кмет на Флоренция, Матео Ренци все по-настойчиво рисуват семейството като незаинтересованото лице на старата гвардия. Дела Вале каза напоследък по телевизията: „Семейство Аниели трябва да отвори портфейла си и да инвестира. Иначе да отиват и да правят това, в което са най-добри – ски и ветроходство. Играйте си голфа и оставете италианските проблеми на сериозни хора.”
Тежката задача
Истинското изпитание пред Джон Елкан сега е да диверсифицира семейния инвестиционен портфейл. И той напредва. При смъртта на дядо му преди десетиление основните инвестиции са в Италия и Франция. През 2011 обаче, едва под 40% идват от Европа; другото е поделено между Северна Америка и останалия свят.
Фамилията притежава почти 70% от нюйоркската компания за недвижими имоти Cushman & Wakefield, контролния пакет в Ювентус и дялове в миланската Banca Leonardo, френския производител на хартия Sequana и британския The Economist. Колите правят само около 20% от оборота им, но мнозина все още гледат на Exor като на собственик на италианския автомобилопроизводител.
„Има видимо несътветствие между представата за листването на акциите ни и посоката, от която идват оборотите и печалбите ни” – отбелязва Елкан в писмо до акционерите. Exor има приличен кредитен рейтинг и 750 млн. евро за харчене, но Джон е внимателен инвеститор. Според аналитиците, отделяне на Ferrari от FIAT би качило стойността на Exor, но Елкан не показва ентусиазъм в продажбата му, както и тази на „Алфа Ромео”. Друго възможно решение е сливането на „Фиат” с „Крайслер”, но то би означавало преместване на централата на новата група извън Италия. Хора, близки до него, смятат, че Джон е в състояние да го направи, въпреки бурята, която ще последва в страната.
Той е заявявал и че е готов да разхлаби семейния контрол върху FIAT – нещо, което семейство Пежо не смята да прави с PSA.
Неутолимият пътешественик
Елкан живее в Торино, но пътува непрекъснато, основно в Щатите, и се среща с Уйлям Клей Форд-младши – изпълнителния директор на „Форд Мотор Къмпани”. Връзката между двете семейства датира от началото на миналия век, когато Джовани се срещнал с Хенри в Детройт.
 |
|
Джон и съпругата му участват в „Миле
миля” с класическата спортна
берлинета FIAT 8V.
|
Мнозина смятат
Джон Елкан за сериозен и мъдър за възрастта си – глобален визионер, не отстъпващ
по нищо на хората с опит. Освен американските контакти на дядо си, Джон създава
своя мрежа в Китай, където през миналата година бе приет от
министър-председателя и участва редовно в консултативния съвет на
бизнес-лидерите в Шанхай.
Офисът на Елкан е точно срещу този на Маркионе, а снимките на предците и децата му, както и модел на адския FIAT Mephistopheles, поставил световен рекорд за скорост през 1924-а, са из целия кабинет.
За развлечение по-рано тази година Елкан и съпругата му участваха в историческото рали „Миле миля”, а през 2008-а, по време на пътуване в Бутан, монах му подарява платнена връв да го пази и Джон я носи на врата си непрекъснато.
Ще му трябва – залозите за бъдещето на FIAT и семейните пари са прекалено големи.
Сп. "Тема"
Офисът на Елкан е точно срещу този на Маркионе, а снимките на предците и децата му, както и модел на адския FIAT Mephistopheles, поставил световен рекорд за скорост през 1924-а, са из целия кабинет.
За развлечение по-рано тази година Елкан и съпругата му участваха в историческото рали „Миле миля”, а през 2008-а, по време на пътуване в Бутан, монах му подарява платнена връв да го пази и Джон я носи на врата си непрекъснато.
Ще му трябва – залозите за бъдещето на FIAT и семейните пари са прекалено големи.
Сп. "Тема"
