Тройно еспресо: BMW M240i xDrive Coupé

Нишов е. Предизвикателно

   Снимки: BMW AG

От ентусиасти – вместо въведение

     В прессъобщението си за новото купе на Серия 2 „БМВ“ твърдят, че то заема „предизвикателно нишова“ позиция в портфейла им – една формулировка, която има потенциала да изнерви феновете на брилянтния оригинал от 2014-а F22. А и като се замисля, световните автомобилни колоси от бранша на продажбата на най-много автомобили не изглеждат склонни да съсредоточават ресурси върху малки ниши, да? Да, ама не.

В този случай „предизвикателно нишова“ означава, че след като Серия 1 мигрира към платформа с предно задвижване, каквато ползва и Серия 2 Gran Coupé, BMW Серия 2 Coupé остава единственият представител на южногерманската автомобилна фауна със задно предаване. На пръв поглед това обстоятелство би могло да прозвучи като рецепта за инвестиционен дефицит, още повече, че продажбите му гарантирано ще бъдат по-малки от всеки един представител на всяка от основните им SUV линии. На втори, тъкмо това обстоятелство на практика им е развързало ръцете.

Тъй като връзката към Серия 1, от която първоначално беше разклонена, вече е прекъсната, Серия 2 Купе е разположена върху адаптирана версия на CLAR архитектурата от Серия 3/4, което ще рече ориентация към задното предаване и опцията за приложение на редовия 6-цилиндров бензин във версията М. Ако попитате инженерите й, необходимостта от двете не подлежи на обсъждане.

И това е само един от примерите защо тая стомана с две врати се усеща като кола, правена от ентусиасти, за ентусиасти. В което има много смисъл, като имате предвид, че преобладаващата част в продажбения микс на оригиналния модел бяха горещите варианти М240i и радикалния М. Първоначално пусната в три варианта, новата версия на купето в Серия 2 е вече с четири (три бензина и самотен дизел), а моделът M240i xDrive използва версия В58 на редовия шестцилиндров турбо бензин, настроена на 374 к.с. – с 34 над предшественика си и ще води гамата до появата на новия М2 през 2023-а.

M240i xDrive Coupé

    Новата Серия 2 Купе може да е базирана на нова архитектура, ала дизайнът е приятно познат: същият класически триобемен профил, но в по-остър и изваян стил. Предният бъбрек на решетката е пораснал и ако разтеглянето му по хоризонтала може да не е по вкуса на всеки десен BMW консерватор, то изглежда освежаващо сдържан по актуалните либерално-демократични стандарти на синьо-белия германски бранд. Профилът е удивителен в придържането към традициите на автентичното спортно купе: три обема с дълга предна част, силно изтеглена назад пътническа клетка, къс багажник. Разбира се, версията M240i xDrive предлага набор от оптично-функционални и аеродинамични акценти за охлаждане, насочване на въздушните потоци и увеличаване на аеродинамичното притискане. Е, донякъде и вниманието от тротоара, но с много мярка, да признаем.

Така променената платформа означава, че колата е с леко пораснали размери – дълга 4 537 (+105), широка 1 838 (+64), – но с по-нисък профил от 1 390 (-28) мм. Пропорциите не са случайни: те позволяват разширяване на междуосието с 51 мм до 2 741; предната и задната следи (със съответно 54 и 31 мм) за подобряване на стабилността в завой; 19-цоловите гуми (225/40 отпред и 255/35 отзад) също са по-широки.

Въртейки се около нея пó и обратно на часовниковата стрелка, аз приемам всичко това като визуален сигнал, че истинският бриф на тази кола е да привлича вниманието на хората вътре, не на гледащите я.

С прилагане на техники от роудстъра Z4 много внимание е отделено на мерките за намаляване на теглото и подобряване на твърдостта на усукване: новото купе е с 12% повишена твърдост и тегло от 1 635 кг, разпределено 50:50. То включва много алуминий: от опорите на пружините и стените в двигателния отсек до предния капак и страничните панели; с цел намаляване на неокачените маси от сплави на лекия метал са изработени и много компоненти по окачването. Отпред то е с два шарнира, а задното е 5-точков мултилинк с подрама, М настройки, нов блокиращ заден диференциал и, разбира се, усилени спирачки с фиксирани 4-бутални предни апарати.

    Вътре е мястото, където родствената връзка със Серия 3 / 4 личи най-силно: въпреки някои индивидуализирани детайли, преобладаващата част от таблото и предния ред на интериора е мигрирало от тях. Което прави средата да изглежда много сходно: отпред е просторно и добре обзаведено, спортните седалки и волана включително. Пълно е с контрастни спортни акценти и пространството за двете задни седалки с индивидуален контур естествено е ограничено: двама възрастни не биха издържали там на дълъг път. Зад гърба им има съвсем приличен 390-литров багажник.

Ако практичността на Серия 2 Купе и пространството отзад са ви основни грижи, то най-вероятно сте клиент на Grand Coupé или пък Active Tourer. В останалите случаи няма да ви пука много за пространството в краката зад вас, защото ще сте седнали отпред – на идеално разположената ниска седалка на водача, пардон пилота. Защото това е кола за каране.

И то каква… Не ме е срам да им призная, че в Мюнхен не просто са се справили; постигнали са го с трясък. От мига, в който натиснете бутона на стартера, за да вдъхнете живот на този великолепно резонасен линеен шестак се изпарява със свистене и евентуалният последен грам съмнение, че това е кола, правена от ентусиасти за ентусиасти.

Двигателят е с прелестно спонтанен нрав и отлична реакция на газта: тъй като 500-те нютона въртящ момент са налични от едва 1900 оборота, силата му е лесно достъпна. И е навсякъде, докато моторът пее шестцилиндровата си ария, която влиза в интериора без помощта на аудио системата – ох, слава богу. Това, че ускорението до 100 става за 4,3 секунди не казва нищо; истинската линейна тяга тук живее в едно друго ускорение – това отвъд стоте.

8-степенният Steptronic е добре напаснат към мапинга на агрегата, с мигновена готовност за доставка при повикване. И въпреки, че М240i използва двойното предаване xDrive, то е настроено да изпраща по-голямата част от мощността и в повечето обстоятелства към задния мост, придавайки на колата неустоимата сладост на спортно купе със задно предаване с добавената стойност на усещането за излишък от сцепление, даващо специфичната увереност да продължите натиска, ако го пожелаете.

И тъкмо това прави общуването с М240i xDrive истинско удоволствие: при цялата му виртуална жилка, воланът е променлив, добре претеглен и се държи със стабилно хладнокръвие в завои с каквато и да е скорост – той просто иска да завива. Контролът върху каросерията е отличен, адаптивните амортисьори безгрижно абсорбират дребните неравности. И ако някои малки и силни купета носят характерната за острия си нрав твърда чупливост, М240i е в състояние да поддържа твърдостта си без компромис с качеството на возене. Благодарностите адресирайте към инженерите по окачването с техните специални мерки за намаляване на вибрациите, люлеенето и качеството на поемане на по-острите неравности, с които асфалтът на Отечеството – с някои щастливи изключения, разбира се – е готов да ни дарява на всеки метър.

Скоростната кутия, както винаги е бърза по пътя до червената отметка, но не те оставя без дъх, слизайки към по-ниските предавки: тук е пространството, което „БМВ“ са си оставили за по-стегната и палава М версия. Същото е със спирачките: малко флуидни и твърде подпомагани в горния ход на педала, преработката им ще е първа работа на агентите в отдел „М“.

Режимите за шофиране, регулиращи чувствителността на газта, настройките на скоростната кутия и окачването, са пет: от мекия Comfort до най-агресивния Sport Plus. Аз харесах най-много допълнителния Adaptive, експертно коригиращ ги според скоростта и поведението ми, както и данните от навигационната система. Той е илюстрация за двойнствената природа на тая кола: след адреналинов взрив по тихи, междуселски пътища с гладки завои достигаш град и докато забавяш, машината се преобразява от парче откровено спортен метал в тихо и гладко хармониращ със средата градски пътешественик.

Във всичко това има и механика: междуосието е по-дълго от преди; така е и със следите, което прави шасито по-стабилно, но развитието на окачването е решаващо: на мястото на люшкането и подскачането от старата кола има чудесен бленд от цялостна зрялост, стегнатост и смислено удобство.

Да не пропусна и че всички тия позитивни впечатления бидоха съвестно събрани с цената на разход в порядък 8,9 - 11/100, което точно илюстрира душата на тая техника, както и чутовния напредък на иначе „конвенционалната“ технология под предния капак.

    За автономните системи и версия 7 на операционната система днес няма да стане кой знае колко дума, просто защото това е кола за каране, не за подпомагане. Иначе всички са там, каквито ги знаете – от досадната намеса на „лентовия вредител", през всичко, грижещо се за сигурността и комфорта, до избягването на излишни превключвания на предавките през бърза поредица завои или пък свалянето им при приближаване на кръстовище с оглед забавяне с употреба на забавящия ефект от съпротивителния момент на двигателя. Благодарение на многофункционалното навигационно колело, общуването с колата е лишено от директен контакт с дисплея (нищо, че и той е чувствителен на допир), а като казах дисплей, тук дебютира големият head-up с богатия му графично-информационен пакет.

В такъв контекст би било срамота да не кажа две-три думи за озвучаването, което е поредната аудиосистема от на Harman Kardon, пестенето от която би било голяма глупост – директно копие на тази в Серия 4 Гран Купе. Иначе казано, 7-канален, 464-ватов усилвател клас D с общо 16 говорителя (два супербаса под предните седалки, както винаги), работещи в режим 5.2 и съраунд алгоритъм, който те наричат Logic 7, а аз по правило изключвам, за да се абстрахирам от дигиталните му финтифлюшки. В настроения с лек акцент към ниските и високите интериор се понася великолепното Texas Flood от знаменития едноименен албум на Steve Ray Vaughan and Double Trouble (преиздаден и ремастериран през 2016 – FLAC 24-96). Въздействието му няма начин да се надцени: с този албум Стиви Рей става истинска звезда, с което ознаменува и възраждането на блуса през 80-те. Системата, знаем, е от среден клас, но хармонира добре с неуморимия характер на колата и балансираният й нрав по сходен начин не води до умора, а това е най-истинският показател за добрия звук.

За тройното еспресо – вместо заключение

     Вън от съмнение е, че Серия 2 Купе в момента е най-странното животно в компактното стадо на „БМВ“. И това със сигурност не е по лош начин: нещо като тройното еспресо в море от пенливи филтрови кафета – чист избор за пуристи. През цялото време имаш усещането, че на мюнхенските инженери е дадена свободата да направят колата, която всъщност искат. И те са се възползвали най-безцеремонно.

–

    „Предизвикателно нишов“? О, да и още как – и това е много, много добре.

    Каквото от фактологията пропуснах, ще наваксате в сайта им.