Изявление: BMW iX xDrive50

Една символика на времето

   Снимки: BMW AG

Въведение

   Гледайки към 2030 г. и принудителното постепенно премахване на двигателя с вътрешно горене, мнозина автомобилни производители се чувстват по подобен начин на този, по който технологичните компании от 90-те гледаха на 2000 година и нейния хилядолетен бъг. Не са чак толкова много смелчаците обаче, приемащи това като най-голямата бизнес възможност на все още младия ни век.

–

   След като със симпатичния и авангарден i3 изиграха малка, но забележителна роля в ранния етап на възникващата европейска електромобилна сцена, пред BMW днес очевидно предстоят няколко натоварени години на премиери с нулеви емисии. Причината е, че от един съвсем не старт от място BMW Group са си поставили разумно амбициозната цел до същата тази 2030 половината от продажбите им да са електрически.

Ако има някакъв гарантирано сигурен подход да заявите пред света, че се отнасяте към електрификацията съвсем сериозно, то правилният начин е да направите изявлението си с емблематичен екземпляр, като този, за който ще говорим днес.

По същността си BMW iX е електрически „ореолен“ модел, базиран на изцяло нова, но съвместима с клъстерната идеология на мюнхенската модулна CLAR архитектура платформа. На автомобилната сцена той излиза не само, за да демонстрира доминация над най-близките си преки електрически SUV конкуренти, но и да окаже ценна помощ в предефинирането на луксозния автомобил от беземисионната епоха, а защо не и да постави шашка динамит под съмненията около присъщите за тях компромиси.

С най-мощна М-версия, надхвърляща 600-те коня, 600-те километра теоретичен пробег и средни цени, въртящи се в порядък около четвърт милион, iX се заканва да бъде напълно безпощаден към съществуващите джипообразни електрификации. Аз пък бях крайно любопитен как точно би могъл да го постигне.

Без това да личи от пръв поглед, гамата iX всъщност е в доста широк ценови диапазон, стартиращ някъде в порядък 50 000 над Jaguar I-Pace и приключващ в района на най-бързите и скъпи тèсли в най-горния си край.

Различни нива на оборудване няма, ала функционалните и визуални пакети са в състояние да му придават разнообразни самоличности, а и със сигурност да повлияят на остатъчната стойност.

Концептуализация и дизайн

   Откакто Tesla представиха Model X през 2015, на амбициозния, пълноразмерен електрически SUV се гледа ката на „голямата работа“, но примерите за толкова смела и щедра надареност, като BMW iX са всъщност малко.

В структурната му основа е залегнала нова електрическа платформа, която вече е споделена с други модели от високия BMW Group сегмент. Представлява алуминиева пространствена рама с елементи от спестяваща тегло въглеродно усилена пластмаса, част от които са видими при отваряне на безрамковите врати и наподобяващия мидена черупка капак на багажника.

В случая „БМВ“ използват термина пространствена рама за обозначаване на олекотената конструкция в долната част на каросерията, съставена предимно от свързани пресовани алуминиеви, вместо от конвенционално щамповани или лети, елементи. В цялостната й конструкция са интегрирани интелигентно материали, като стомани с висока якост, въглеродно усилени пластмаси и висок клас термопласти, чиято цел е максималното олекотяване.

Не, това не е намек, че iX е с тръбна конструкция, като някой гигантски състезателен прототип, с каквато асоциация мнозина сигурно са свикнали: през далечната вече 2003 г. Rolls-Royce Phantom бе дефиниран също като автомобил с пространствена рама, а преди него, през 1999-а, самото BMW Z8.

   Възможностите за зареждане варират от 7,4 kW AC до 195 kW DC, а времето за
качване от 10 до 100% на средно бавна 50-киловатова зарядна станция бе 135 минути

В случая целта, както казах, са лекота и твърдост, които не подлежат на постигане по друг начин, но по очевидни причини крайният резултат е всичко друго, ала не и лек. Колата е дълга 4,95, широка 1,97 и 1,70 м висока, а общото тегло на средната версия xDrive50 е внушителните над два тона и половина. Основната причина за тях е брутният капацитет на 111,5-киловатчасовата батерия, както и двата възбудени синхронни моторгенератора във всеки мост, всеки в общ блок с едностепенната си трансмисия и управляваща електроника.

Така очевидният замисъл на BMW се оформя като висок клас флагмански SUV електромобил, предефиниран според тяхната концепция за Sport Activity Vehicle (SAV), със задвижване на четирите колела, много пространство, гъвкавост и лабораторна WLTP автономия от над 550 километра.

Казано по друг начин, ако това, което искате най-много, не е дискретно-елегантна дизайнерска привлекателност, то сте го получили – над 100%. Попитате ли за външността човек от маркетинга, ще ви отговори нещо в духа, че внушителният дизайн на екстериора, оформен от малък брой прецизни линии, придава на автомобила мощен, здрав и ясно дефиниран външен вид. Той набляга основно върху функционалните атрибути на превозно средство без локални емисии, предоставящ пространство за удобна мобилност, както при ежедневна употреба, така при по-дълги пътувания. И ще продължи, че силното по характер присъствие на iX излъчва нов вид хладнокръвие и авторитет, както и усещане за устойчив лукс в просторен интериор, произтичащ от общуването с иновативна технология и напълно електрическо задвижване на четирите колела.

   От предния капак се отваря само това; останалото е достъпно само за хората в
сервиза

Ако не дръзнете да го прекъснете, той няма да се спре поне още половин час все в тоя дух, но тъй като днес просто нямаме време за повече, ще се ограничим със заключението, че несъмненото визуално присъствие, съдържащо се в (съзнателно търсената, мен ако питате) противоречива външност, ще намери продължения в бъдещето, първото сред които е новата i7. Дали то излъчва естетична привлекателност или провокативен, постмодерен, свръхтехнологичен респект е въпрос на субективна интерпретация, която днес за мен е от второстепенно значение, признавам.

Обективен факт е обстоятелството, че в Мюнхен са извървяли много дълъг и комплексен път в посока небивало високи изисквания за устойчива съвместимост с околната среда, поставени навсякъде във веригата на доставките, добавената стойност и жизнения цикъл на колата – от произхода на суровините до повторната им употреба, – но това е една друга история, която предполага съвсем отделен дълъг разказ.

Ще приключа темата с външността, че „прищипаната“ D-колона е жест на почит към миниатюрния програмен i3. Знам, че звучи обезоръжаващо за толкова голям и специфично претенциозен автомобил да черпи вдъхновение от далеч по-малък и достъпен свой събрат – това определено е находчив начин да го оформят като по-приобщаващ и не толкова тежко монолитен.

Друг интересен елемент, освен най-тънко оформените светлини в гамата, са огромните нефункционални „бъбреци“ отпред, които не само приютяват изобилието от радари, датчици, сензори и камери в тая кола, но триизмерната им пирамидална структура има нанопокритие с полиуретанов горен слой, притежаващ способността да се самовъзстановява от дребни драскотини.     

Още нещо интересно е ниският коефициент на въздушно съпротивление от едва 0,25, постигнат с най-различни мерки – запечатаният гладък под включително.

Да влезем

   С отварянето на предлагащата автоматично подпомагане на затварянето си безрамкова шофьорска врата попадам в интериор, който изглежда някак по-семпъл и не толкова рисков, като екстериора.

Големите предни седалки с интегрираните си облегалки за главите и устойчиво обработена с екстракт от маслинови листа червена перфорирана кожа ме позиционират високо и с наведени към органите за управление крака. Видимостта напред е много добра; не чак такава е тя през рамото и назад.

Дизайнерите не са прекалявали с украсата и ефектността при оформлението на естетиката в таблото, панелите и конзолите от двете страни. Това не е самоцелно шикозната автомобилна кабина, която държи да ви шашне с хром или със сензори на всяка свободна повърхност; любопитна комбинация между мамещи с пищността си материали и покрития, и своеобразна сдържаност, поднесена с хармонизиращ баланс. Казано по друг начин, вътре нищо не се бори специално за вниманието ви; по-скоро всичко е интелигентно, приканващо и ви успокоява.

Част от допълнителната интериорна тема „Clear and Bold“ са шлифованият кристал и дървото с отворени пори в средната конзола: автентични на вид и допир, те пречупват слънчевата светлина ефектно.

Инак аналогиите с i3 продължават и вътре: плосък под с отворени от вътрешните страни пространства за краката, субективно ниска линия на стъклата, волан с две спици и повдигната средна конзола със съхранение на две нива. Широкият комбиниран инструментално-инфоразвлекателен конзолен MMI дисплей обаче е значително по-голям от този в i3, извивайки се докато минава през арматурното табло пред вас.

Малко може да се иска от пространството: по отношение мястото за краката задните седалки са сравними с тези в пълноразмерна лимузина и със сигурност я побеждават по пространство за главите. Въпреки, че седалищната им част е по-къса и плоска от креслата в лимузина, те са лесни за качване и слизане. Не предлагат места за сядане, организирани в духа на VIP трибуната на футболен стадион, но гледката от тях е все пак добра; ако искате заряден порт, в който да включите електронната си джаджа, не се налага да търсите по-далеч от облегалките на предните седалки.

В същото време, заради ефекта на обгръщащата задна врата, правоъгълният вход на багажника изглежда малко тесен, но литражът му от 500 до линията на стъклата е добър, а пространството подлежи на разширяване до покрива и облегалките на предните седалки по начин, с който конвенционалните лимузини просто не могат да се мерят.

Много любопитно е уникалното технологичното решение за електрохромно засенчване на стъклото във внушителния стъклен покрив: вместо вътрешна щора, той е единственият по рода си, използващ технология за засенчване, базирана на полимерно диспергирани течни кристали. Прозрачността му се променя с прилагане на напрежение към средния от трите слоя филм, вградени между двата стъклени панела. Диспергираните като капки в полимерна матрица течни кристали са подредени толкова равномерно от електрическата енергия, че пропускат светлината безпрепятствено. Когато се деенергизират, кристалите имат нужда от по-малко от секунда, за да се разпределят в безпорядък – модел, създаващ сенчест, матов ефект. Функцията се задейства с бутон, активирайки се и автоматично след паркиране.

Добрата новина е, че в iX откривам и най-новото осмо поколение на информационно-развлекателната операционна система: не й липсва абсолютно нищо откъм възможности за свързаност и забавление, и може да се управлява както с докосване (МНЗ предупреждава да си носите голяма опаковка спрей за чистене на отпечатъци), така през iDrive бутона, но най-вече със значително развитата функционалност за гласов контрол, което ще рече, че не е задължително да се разсейвате из безкрайните менюта, бутайки 14,9-инчовия инак детайлен, контрастен, бърз и отзивчив дисплей с постоянно изпъната дясна ръка.

Не толкова добрата – че сложният контрол на вентилацията е мигрирал в него, което води до още едно ниво менюта, за което леко ме е яд. Но също е и факт, че има достатъчно преки пътища до тях, което прави една сложна система за общуване с машината лесна за практична навигация – възможността за конфигуриране на вкус на началния екран с неговите теми и звукови ефекти от Ханс Цимер включително.

В движение

   Фасетираният кристал върху лоста за управление на задвижването със сигурност е ефектен, но тенденцията напоследък е да бъде малък и поне в началото – нееднозначно лесен за намиране, без да откъснете очи от пътя. Това е само един от признаците за недостиг на осезаема връзка с колите от последно поколение, които поеха по пътя на дистанциране от карането – една посока, която в момента може и да изглежда праведно от текущата емисионна гледна точка, ала променя много в модуса на общуване между човек и машина. Другият подобен признак е функционалността на част от все по-комплексните подпомагащи системи, част от които не подлежат на изключване по подразбиране, но да не се разсейваме.

Друга особеност е обстоятелството, че докато други производители управляват настройките за рекупериране на енергията през планки на волана, BMW отказват да го правят. Веднъж поставено в четвъртия режим „Adaptive“, то работи с информация в реално време от навигационната система и „сетивата“ на колата за релефа и пътния трафик.

И така, iX се измъква от покой с впечатляваща плавност и бързина за нещо с подобни размери. Двата електромотора, от които този в задния мост е с по-висока мощност и въртящ момент, доставят общо 523 к.с. и 765 Нм въртящ момент. При пълна мощност ускорява до 100 за 4,6 секунди, а внушителното му междинно ускорение определено не е по силите на двигателите с вътрешно горене, дори да са поставени под предния капак на коли като Bentley Bentayga с всичките им там цилиндри и турбини.

За протокола да отбележим, че със значително по-високия си въртящ момент Audi e-tron S Sportback e с една десета по-бърз до 100, но въпреки трите електромотора е малко по-бавен в междинното си ускорение. Защо така, след като сме изкушени да мислим всички електромобили за еднакви? Възбудените електрически синхронни електромотори не просто предизвикват действително спонтанна и потентна реакция на злоупотреба с десния педал, но по всичко личи, че имат и по-голяма издръжливост от еквивалентите с постоянен магнит, упорствайки върху теглителната си сила с магистрално темпо и отвъд.

Преведено на ежедневен луксозен транспортен език, това означава ултрафин контрол на тягата и скоростта: iX е способен на разширяващо зениците темпо, но истината е, че това е кола, която рядко, ако изобщо някога, ще карате с пълния й потенциал. А той се изразява в почти мигновения отговор на намеренията ви и при частичен натиск върху педала: безшумно и без грам усилие – обстоятелство, което не може да не впечатлява.

Ако в управляемостта на тая все по-умна техника може да се желае нещо, то е в по-лесната работа с регенеративните настройки: подобно много други, адаптивният режим понякога ви сварва неподготвен, забавяйки движението в трафик, когато засече кола, а също при смяна на лентата и преди завой или кръстовище. Когато иде реч за луксозни автомобили, предсказуемостта и последователността са всичко, така че тук има известно пространство за развитие, в което нямам основания да се съмнявам.

Колкото и мощно или бързо да е това ново беемве, то преди всичко представлява един определено луксозен транспортен оператор и чак след това кола с висока производителност. Ще разпознаете приоритета по филтрираната лекота на работа по всяко време, след която настъпва изненадата от овладяната му пъргава маневреност за толкова голям автомобил при ниска скорост. Високоскоростната му походка се отличава със стабилна, плавна прецизност и хладнокръвие в телесния контрол. В повечето отношения iX изобщо се справя с увереността на нещо, чувстващо се добре в своя размер, функционална роля и основна динамична цел: да ви разтовари, карайки ви да се чувствате удобно.

Управлението му е средно на тежест и добре филтрирано: буквално е доста директно (под два и половина оборота от-до), въпреки че стандартната система за активно управление му осигурява по-нежно центриране при по-високи скорости, отколкото при маневриране. Ефектът от умната настройка е усещането за iX като по-малък и по-лек, отколкото очакваш, докато се въртиш по кръговото, и по-улегнал и стабилен, когато рисуваш широки криви линии по магистрала – не е нищо ново, нито пък качество, което конкуренцията не притежава.

Комбинирайте тази система с шаси с достатъчно странично сцепление и контрол на масата и получавате усещане за крепка издръжливост в завои и разпределение на въртящия момент, каращо задните точки на контакт с асфалта да работят по-усърдно от предните, докато колата излиза от върха на крива. Така се оказвате с петметров, два и половина тона луксозен електрически SAV в ръцете, който се справя като BMW – с дискретна, уравновесена управляемост и деликатно завладяваща пъргавина за нещо толкова високо, тежко и широко. Не това обаче е най-голямата му динамична сила, а размерът и предпочитанието към широк асфалт с гладка душевност означават, че трябва внимателно да търсите тези моменти, за да ги откриете.

Там, където iX истински блести, е комфортът и изолацията при каране, така че мислете за него като луксозна кола, лишена от вибриращ и звучащ двигател с вътрешно горене, с големи, потискащи шума от пътя колесни арки и въздушно окачване за изглаждане на българските пътно-конструктивни и ремонтни авантюри. Много електромобили от висок клас по една или друга причина не се справиха с очакваната революция на гладкостта, докато iX разгръща тъкмо този потенциал. Пример: с 21-цоловите колела шумът от пътя и вятъра в купето е на субективното ниво на Rolls-Royce: от шофьорската седалка се чува леко шумолене на вятъра около огледалата и наистина много слаб шум от пътя върху качествено асфалтираните му участъци.

Дългите вълни на високоскоростните вертикални отклонения се обработват изключително грамотно, без да влияят на спокойствието в колата, а по-резките и по-внезапни се неутрализират изненадващо добре – без капка резонанс и усещане за кухо огъване отдолу.

Това обаче не е умишлено смекчено, носещо се по асфалта, шаси: малко по-напрегнато и уравновесено, то е гъвкаво и много улегнало. Наясно сте кога осите на iX са несиметрично натоварени: то леко се увива около оста си на въртене – ефект, дължащ се на това, че в SUV сте седнал по-високо над нея, отколкото в ниската лимузина. Казано накратко, в преобладаващата част от пътното си поведение качеството на возене стои доволно отвъд всякаква разумна критика.

Две думи за автономните системи

  Фиктивната предна решетка на iX е наречена „интелигентен панел“ не само заради вече споменатите си функции: общо 24 сензора и предавателя, както и пет камери правят колата готова за безжичен софтуерен ъпгрейд до автономия от Ниво 3, когато съответното законодателство я разреши. По този повод системата, предупреждаваща за преден сблъсък, е достатъчно добра, за да разпознае насрещен трафик, велосипедисти или пешеходци при ляв завой през лента за движение. Асистентът за поддържане на лентата и активният круиз контрол също имат разширена сензорна функционалност с увеличен оперативен обхват в сравнение с други модели от мюнхенската гама. Системите за поддържане на лентата, предупреждението за мъртви точки и кръстосаното движение имат малко изкуствено завишена предпазливост – нещо, което не може да се каже за избягването на сблъсък и круиз контрола, които работят премерено.

И за аудиото

   Което тук няма как да пропусна, защото е от Bowers & Wilkins. Това е първата им система от висок клас в електромобил, съдържаща 1615-ватов усилвател, който захранва общо 30 говорителя (голяма част от тях умело скрити с оглед минималистичното хармонизиране с интериора), 8 от които вградени в облегалките за главите. Високите честоти се възпроизвеждат от „пищялки“ със синтетичен диамант, като тези в най-високата домашна Серия 800, а четвъртото аудио измерение идва през електромагнитни вибратори в предните седалки, увеличаващи субективното физиологично усещане от двата централни баса и супербасовете под задните седалки, дори при тихо слушане. Целта на крайния резултат е неутрална детайлност с широки възможности за настройване на вкус.

Така описаният автомобилен аудио максимализъм просто нямаше как да се размине с последния албум „Good To Be“ на един от 12-те апостола на съвременния щатски блус/американа – Keb’ Mo’. Живеещ вече повече от десетилетие в Нашвил, калифорниецът родом усеща силното влияние на втория си дом, а рефренът от откриващото парче (FLAC 24-96) носи водещата тема в голяма част от този ведър и превъзходно възпроизведен албум: “It’s good to be here/It’s good to be anywhere/it’s good to be back/It’s good to be home again.”

Време е да обобщим

    Изобщо не е задължително да харесвате всичко, което BMW iX представлява, но изявлението му като луксозен електромобил изисква признание.

Комбинацията от щедър интериорен комфорт и SUV гъвкавост, съчетани с добре замислен и минималистично отпускащ уют за ценители, гладкост от световна класа, лека, мигновено отзивчива работа и достойна автономия (около 500 км при разход от 23,9 kWh/100 в моя случай) е несравнима с други беземисионни джипове (исках да кажа SAV – простете, BMW). Ако за миг, колкото и да е трудно, се абстрахираме от цената, той притежава убедителна пригодност за транспортната задача на реално атрактивен лукс за (много) над 200-те му хиляди, дори и без да взривява ограниченията на електрическия пробег по начина, по който мнозина си представят от толкова класен електромобил.

–

    Всичко това би могло да бъде без значение, ако колата се провали в изначалния тест за замисъла на един продукт на лукса – да го пожелаеш. За някои настоящият подход към дизайна в BMW ще го направи труден. За други един такъв по-нетрадиционен поглед към позиционирането на продукта, който тази кола олицетворява, говорейки за собственика си, биха могли да преобразят iX в правилния, леко неохотен, статус символ в бързо променящите се несигурни времена, които обитаваме.

     Още много със сигурност ще научите от сайта им.