Показват се публикациите с етикет Mini Cooper S ALL4 Countryman. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Mini Cooper S ALL4 Countryman. Показване на всички публикации

понеделник, 24 април 2017 г.

Размерът има значение: MINI Cooper S ALL4 Countryman

Нов рунд в битката между сърцето и разума

 

Глупост е да се отрича очевидното: островно синият металик с бели акценти е радост за окото

     Към 2010-а MINI идеологията в BMW броеше вече десетилетие. С изключение на родения през 2007 безнадежден лявоцентрист Clubman, към онзи момент тя се изчерпваше с архетипа, предписан от Сър Алексъндър Арнълд Константин Исигонис и неговият оригинал.

Това предопредели и девиза на първото поколение Countryman да е „Ставаме големи“. Макар и надут, с цел обезпечаване прекрачването през прага на по-доходния кросоувър сегмент, той определено бе разпознаваем като „Мини“. Гледано ретроспективно, стъпката бе напълно логична, а в Оксфорд опипаха почвата с концепции, включително WRC – жест към спортните корени на бранда.

Той се представи пропорционално на схващането за пазарното си въвеждане, но не се справи с по-важното – трансформацията на MINI в нещо фундаментално по-широко. Три предходни модела – Paceman, Coupé и Roadster се препънаха в същото препятствие и логично бяха спрени, докато той се харчеше добре: в течениe на няколко години беше най-популярният им продукт.

Ето го отново, завръщащ се за втори рунд, проповядващ на практика същото – размерът има значение. 

Идеологията 

    Модерната версия от Каули, чийто най-близък предшественик изглежда е Austin Maxi от края на 60-те, получава пет „пълноценни“ места, а в сделката е включено и прилежащото стилистично преобразяване. Идеологията е проста: по-голям, по-зрял, по-обитаем, по-потентен. 

Countryman се предлага в няколко различни версии с предно и двойно предаване, вдигнат клиренс и сладурански оформен оптичен SUV кит. Превръща ли го това в хечбек кросоувър (термин, каращ ме за пореден път да прося прошка от Охридската книжовна школа)? Ако съдим само по по-ръбестия му мачистки поглед, да. Обикаляйки около него, бързо схващате: мхм, това твърдо не е традиционният семеен хечбек, а нещо повече.


    Такава е и пейката за пикник
И въпреки, че с размерите си от 4.31/1.56/1.82 определено се вмества в дефиницията, Countryman разполага с осезаемо повече място над главата от обикновения С хечбек, както и с доста щедър багажник. 

Под капака на MINI Cooper S ALL4 Countryman, както е пълното му име, има двулитров турбо бензин със 192 коня, двойно предаване, 8-степенен хидротрансформатор от Aisin и – за по-улегналите си ездачи, към които определено не спадам – адаптивни амортисьори в независимото окачване. 

Интериорът 

    Сравняван с останалите модели в гамата, той е още по-точно прицелен в чувството за практична и рафинирана изисканост, произтичащо от избора на материи и материали. Ефектът напомня резливия вкус от балончетата в студения ми тоник, с който съм полял типичния викторианско-модернистичен интериорен коктейл. И въпреки, че цветовите комбинации далеч не са най-яркото, на което добрият вкус на колегите от BMW ме e приучил, в седалките се седи високо и осезаемо по-удобно, дори – о, мини чудо! – с отворени обятия.

Всичко това представлява ясна крачка напред към пространствените дарове на „нормалния“ петместен хечбек – решително по-голяма от тази в Clubman. 

Сходно е положението отзад: три деца или двама с лични карти – място има. Същото важи за багажника с двойно дъно, който е силен по всички сегментни стандартни. И няма да е MINI, ако във второто ниво не са намерили място за поредния пиниз – пейка за пикник: мека, кожена възглавница, разгъваща се по цялата ширина на оплесканата задната броня, така че хем да седнете удобно, хем петата врата да ви пази от дъжд. Самоцелно – биха изсумтели сухарите. Яко – дърпам шалтера на темата аз.

Преди да запалим само ще кажа, че озвучаването от Harman/Kardon, в комбинация с най-високия клас навигация, е солидно, стегнато и убедително с всякакъв музикален материал – душата на аудиофила се отдава на карането утолена.

Интерфейсът е добре познат от BMW, а логиката му – вече напълно сходна с моята. 

Караме 

    Натискам полирания, червен стартов бутон, който прилича повече на част от кафемашина в римското Antico Caffe del Brasile, и будя добър приятел – четирицилиндровия турбо бензин.

Независимо, че заради добавеното тегло усещането за левитация из трафика е минало във фонов режим, моторът е силен и с дълбок въртящ момент. При нормално третиране автоматикът сменя чевръсто, съпровождан от приятно сподавения рев на изпускателната система – лекотата е все така дразнеща околните и произвеждаща първокачествен адреналин у каращия.

Двойното предаване осигурява цялата, почти напълно неутрална, стабилност на излизане и от бързи завои: Countryman пази като свещена крава комбинацията от твърд, директен, информативен волан и стръвна охота за завиване, която за пореден път ме усмихна широко по завоите на Петрохан. Вкаран с предумишлена агресия в остра крива, той има пълната власт над управлението си и отказва да недозавие, дори при много предизвикателни странични натоварвания.

И още: завива добре, с темпо и острота, придаващи на колата гъвкавост, амбиция и прецизно центриране. Това е истинска рядкост при останалите в сегмента – енергичност, сравнима само със спортните версии. Уравновесено, директно, със здраво, насърчаващо бързото рисуване на криви, сцепление, Countryman е последният автомобил, който ще обвините в липса на качества. 

Колкото до окачването, то е все едно да кажем, че знаменитият Spurce Goose е най-близкото до подводница, което са могли да направят в Hughes Aircraft. За разлика от всичко останало в гамата, Countryman  е мек, настроен комфортно, символично поръсен със спорт.

Работата е там, че по кърпената като американско сватбено одеяло, убога българска инфраструктура, въпреки радостта от отхвърчащите като тапи от шампанско зад нас пътни статисти, от комфорта трябва да се иска повече. Основният заподозрян тук е увеличената амплитуда на окачването – тъкмо тя разочарова. А може би просто ми липсваше спортният режим на активното? 

За разлика от свръхмекото по аршина на свикналите ми с усещанията от пазарската количка задни части шаси, намесата на електронната стабилизираща система е фина, дори в нормален режим, който подлежи на постепенно разхлабване до пълно изключване – намесата му нагоре към лимита на сцеплението е отлично дозирана.

Премеждието по проверката на способността на новия Countryman да превъплъти прословутия палав пътен нрав на „Мини“ бе с цената на среден разход от 11.9 (за динамометричния по-добре не питайте) и цена от 93 656 лв. за 1 646 килограма живо тегло от най-различни материали, доминирани от стоманата с висока якост и алуминия. 

Най-трудното 

    За марка, отношението към която е най-зле пазената ми тайна, оценката на MINI Countryman представлява нов рунд в битката между сърцето и разума. 

Сърцето подсказва, че новият оксфордски SUV не е толкова учебникарски лесен за оценяване, както ми се ще: без съмнение ще дораснете до харесването му. И как иначе: с този ретро готин и същевременно нов премиум дизайн, пълна емоционална ангажираност в карането и неизчерпаема жизнерадост, минито има очевидно превъзходство над по-малко свирепите си и по-странно изглеждащи конкуренти. 

Работата е там – внимание, говори хладният разум, – че при числа в подножието на 100 000 MINI е изправено пред човекоядна конкуренция на стойностни и завършени коли. Изкуството да разработиш изключителен, компактен хечбек със спортно-практични амбиции е в намирането на златното сечение между комфорт и динамика, която да те приласкае трайно към карането. 

Оксфорд се доближават максимално до него с Clubman, ала Countryman е все още на почетна дистанция от това да бъде недвусмислено впечатляващ кандидат за новите хора в шоурума, които се очаква да привлече. 

Продажби в България днес няма да обсъждаме – рано е.  

Всичко за MINI Countryman ще откриете тук.