Кратка разходка из миналото и настоящето на градския планктон
 |
|
Toyota Hilux Invincible в естествена среда – пясъците на Намибия
|
Имало едно време
Имало едно време лято в първата половина на 70-те.
На връщане за лятната си отпуска
от Холандия, където работи, чичото на малкия Калоянчо му носи нещо, което още
стои в темела на любовта към колите у вече големия Калоян.
Играчка. Кола. С дистанционно. Червена, с бял покрив. Toyota. Hilux.
Първото поколение електрическа Toyota Hilux на Nikko беше грубовата по днешните стандарти и все още само с кабелно управление, но въпреки това предизвика в душата на малкото, русо момче парещ гейзер от емоции и в следващите седмици причини на родителите му извънредни разходи за поне пет дузини батерии „Никопол“ от волт и половина. Уцелен бях в сърцето.
В същото това време, без да имам понятие, Toyota вече са продавали второто поколение N20 на един от моделите, които днес ги олицетворяват – вездесъщият Hilux.
От последната ми среща с опитомения
механизиран динозавър изминаха четири години, в които вече общо осемте
поколения в родословното дърво на любимата ми червена играчка се продадоха в
тираж от 18 милиона, с което се превърна в световен бестселър в класа на
малките камиони. И така вече 48 години.
2016
Е много напрегната за сегмента на еднотонните пикапи: Nissan, Ford и Volkswagen вече обновиха работните си коне, а Fiat, Jeep, Renault и даже Mercedes-Benz са запретнали ръкави за действие. Но ако историята от 1968-а насам ни е научила на нещо, то е, че премиерата на Toyota Hilux е една от най-важните.
Без да ви отегчавам с неточната информация от ААП за не особено популярния и слабо населен български микросегмент, ще кажа, че Hilux стои самотно на върха, далеч пред броящите пръстите на едната ръка конкуренти.
Причината е проста: едно от главните свещени изображения в иконостаса на пикапската религия, и едно от най-срещаните из далечните кьошета на кръглата ни земя многоцелеви возила, консумира непобедимата си репутация.
Първото визуално впечатление от
породистия, червен Invincible (най-високото
ниво на оборудване) на
паркинга, е, че с обрания, цивилен вид на седмата генерация е свършено: на асфалта
ме чакаше нещо по-дълго, по-широко, по-никелирано и по-зло.
Въпреки промените обаче, осмото поколение запазва познатия силует на живелия цели 12 години предшественик, а заслепяващият хром на предната решетка, ролбарите и диодните дневни светлини му придават нещо от осанката на SUV.
Вътре
Стъпка на не по-малко бляскавия праг и съм по-скоро горе, отколкото вътре.
Накратко, положението там е драстично подобрено: твърдата пластмаса, напомняща, че сте в пикап, е навред, но обликът й все повече напомня лекия пътнически транспорт, който се мотае в краката на високата ви седалка. Казах висока, което ме подсеща, че въпреки широкоплещестия преден капак видимостта от електрически регулируемия капитански мостик е изненадващо добра – той е място за хора с всякакъв размер.
Играчка. Кола. С дистанционно. Червена, с бял покрив. Toyota. Hilux.
Първото поколение електрическа Toyota Hilux на Nikko беше грубовата по днешните стандарти и все още само с кабелно управление, но въпреки това предизвика в душата на малкото, русо момче парещ гейзер от емоции и в следващите седмици причини на родителите му извънредни разходи за поне пет дузини батерии „Никопол“ от волт и половина. Уцелен бях в сърцето.
В същото това време, без да имам понятие, Toyota вече са продавали второто поколение N20 на един от моделите, които днес ги олицетворяват – вездесъщият Hilux.
От последната ми среща с опитомения
механизиран динозавър изминаха четири години, в които вече общо осемте
поколения в родословното дърво на любимата ми червена играчка се продадоха в
тираж от 18 милиона, с което се превърна в световен бестселър в класа на
малките камиони. И така вече 48 години. 2016
Е много напрегната за сегмента на еднотонните пикапи: Nissan, Ford и Volkswagen вече обновиха работните си коне, а Fiat, Jeep, Renault и даже Mercedes-Benz са запретнали ръкави за действие. Но ако историята от 1968-а насам ни е научила на нещо, то е, че премиерата на Toyota Hilux е една от най-важните.
Без да ви отегчавам с неточната информация от ААП за не особено популярния и слабо населен български микросегмент, ще кажа, че Hilux стои самотно на върха, далеч пред броящите пръстите на едната ръка конкуренти.
Причината е проста: едно от главните свещени изображения в иконостаса на пикапската религия, и едно от най-срещаните из далечните кьошета на кръглата ни земя многоцелеви возила, консумира непобедимата си репутация.
 |
|
Въпреки твърдата пластмаса, промяната вътре е драстична
|
Въпреки промените обаче, осмото поколение запазва познатия силует на живелия цели 12 години предшественик, а заслепяващият хром на предната решетка, ролбарите и диодните дневни светлини му придават нещо от осанката на SUV.
Вътре
Стъпка на не по-малко бляскавия праг и съм по-скоро горе, отколкото вътре.
Накратко, положението там е драстично подобрено: твърдата пластмаса, напомняща, че сте в пикап, е навред, но обликът й все повече напомня лекия пътнически транспорт, който се мотае в краката на високата ви седалка. Казах висока, което ме подсеща, че въпреки широкоплещестия преден капак видимостта от електрически регулируемия капитански мостик е изненадващо добра – той е място за хора с всякакъв размер.
 |
|
Пораснал е и багажникът
|
Въпреки работническо-селския
произход на возилото, в двойната кабина има повечето удобства за четирима, а в
покрития товарен отсек, пък и над него, има още повече място за всичко:
пространството там е така изобилно, че върху черното защитно покритие 10-килограмовият
чувал с млади, купени директно от нивата, равногорски картофи изглеждаше като
пликче смилянски боб.
По пътя
По света Toyota Hilux се предлага с 2.4 и 2.8-литрови дизели, а в Европа, най-вероятно по емисионни съображения, купуваме само 2.4-литровия, 4-цилиндров комън рейл със 150 коня и 400 Nm теглителна сила. От префектура Айчи искат да мислим, че това е повече от предходния 3.0-литров, но истината е, че конкуренцията е по-напориста в ускорението.
Трансмисията не компенсира това усещане: 6-степенният автоматик е гладък в града, но ускорява летаргично, колеблив е при изпреварване и вдига ненужно обороти под напрежение. За сметка на това с помощта на електрониката пространството в основата на централната конзола е разчистено – вторият лост за контрола на двойното предаване е отпаднал.
Въпреки запазеното решение с
листови ресори отзад, Hilux
ме изненада приятно с пътното си поведение: да, насилени в завой гумите квичат,
но вози гладко, воланът е тежък и точен, а страничният наклон не е толкова лош,
колкото предполага издигнатата му стойка. И, като всеки пикап – ако му хвърлите
две торби цимент отзад – вибриращата скокливост на TOP (от Toyota Outstanding Performance)
платформата му ще кротне като бебе в майка си.
Не, не пропуснах лосовия тест на шведите от Teknikens Värld. Притеснително, без съмнение. Малцина обаче имат памет за факта, че подобно бе представянето и на предишния модел преди девет години. Случайност? Определено не. Прилича повече на информиран избор.
Другите качества на шасито очевидно са много по-важни от гладкото представяне в идеалните условия на популярното скандинавско пътно изпитание. А те накратко са в това, че Toyota Hilux винаги е имал репутацията на возилото, което ще стигне там, където другите се отказват: от глетчерите на Патагония до пясъците на Намибия непременно ще откриете хайлуксове, спасяващи друг, недостатъчно подготвен за задачите си, превоз. Съдба.
Извън него
Възползвайки се от всеки градус на подобрените ъгли на атака и заход, Toyota Hilux е наследник на свръхестествените извънпътни способности на котилото на предшествениците си. Електронно регулираното двойно предаване с избираеми режими и два блокиращи диференциала гази всякакви терени, а еластокинематиката му, особено по камъни с голяма амплитуда, изглежда, простете клишето, доста еротично. Въпреки типичните за всички, поставени върху рама автомобили, вибрации, минаващи по цялата й дължина, авторитетът на проходимостта му е забележителен – това е транспорт, който ще е винаги до теб – където и да ходиш, каквото и да правиш.
По дълбоко изровения макадам нагоре към Бековите скали, по който Hilux се клатеше напречно, изпитах нужда от още странична опора в седалките. Колкото и да се постарах да напрегна окачването обаче, то запази тишината си невъзмутимо, отнасяйки се към маршрута, който си представях като труден, с известна надменност.
От настоящето към миналото
Няма причина да увъртаме: въпреки подходящия си терен, България не представлява традиционен пикапов пазар – породата на еднотонните камиони отива предимно във флотските паркове и гаражите на единиците индивидуалисти с отношение към тази волна автомобилна порода.
Пък аз съм щастлив, че – въпреки естествените компромиси с ежедневната транспортна приложимост в битието на градския планктон – червеният Invincible ме върна отново в детството. По най-добрия начин.
Още цифри и факти за нрава на Toyota Hilux – тук.
По пътя
По света Toyota Hilux се предлага с 2.4 и 2.8-литрови дизели, а в Европа, най-вероятно по емисионни съображения, купуваме само 2.4-литровия, 4-цилиндров комън рейл със 150 коня и 400 Nm теглителна сила. От префектура Айчи искат да мислим, че това е повече от предходния 3.0-литров, но истината е, че конкуренцията е по-напориста в ускорението.
Трансмисията не компенсира това усещане: 6-степенният автоматик е гладък в града, но ускорява летаргично, колеблив е при изпреварване и вдига ненужно обороти под напрежение. За сметка на това с помощта на електрониката пространството в основата на централната конзола е разчистено – вторият лост за контрола на двойното предаване е отпаднал.
 |
Не, не пропуснах лосовия тест на шведите от Teknikens Värld. Притеснително, без съмнение. Малцина обаче имат памет за факта, че подобно бе представянето и на предишния модел преди девет години. Случайност? Определено не. Прилича повече на информиран избор.
Другите качества на шасито очевидно са много по-важни от гладкото представяне в идеалните условия на популярното скандинавско пътно изпитание. А те накратко са в това, че Toyota Hilux винаги е имал репутацията на возилото, което ще стигне там, където другите се отказват: от глетчерите на Патагония до пясъците на Намибия непременно ще откриете хайлуксове, спасяващи друг, недостатъчно подготвен за задачите си, превоз. Съдба.
Извън него
Възползвайки се от всеки градус на подобрените ъгли на атака и заход, Toyota Hilux е наследник на свръхестествените извънпътни способности на котилото на предшествениците си. Електронно регулираното двойно предаване с избираеми режими и два блокиращи диференциала гази всякакви терени, а еластокинематиката му, особено по камъни с голяма амплитуда, изглежда, простете клишето, доста еротично. Въпреки типичните за всички, поставени върху рама автомобили, вибрации, минаващи по цялата й дължина, авторитетът на проходимостта му е забележителен – това е транспорт, който ще е винаги до теб – където и да ходиш, каквото и да правиш.
По дълбоко изровения макадам нагоре към Бековите скали, по който Hilux се клатеше напречно, изпитах нужда от още странична опора в седалките. Колкото и да се постарах да напрегна окачването обаче, то запази тишината си невъзмутимо, отнасяйки се към маршрута, който си представях като труден, с известна надменност.
От настоящето към миналото
Няма причина да увъртаме: въпреки подходящия си терен, България не представлява традиционен пикапов пазар – породата на еднотонните камиони отива предимно във флотските паркове и гаражите на единиците индивидуалисти с отношение към тази волна автомобилна порода.
Пък аз съм щастлив, че – въпреки естествените компромиси с ежедневната транспортна приложимост в битието на градския планктон – червеният Invincible ме върна отново в детството. По най-добрия начин.
Още цифри и факти за нрава на Toyota Hilux – тук.
