Тиха революция: Volkswagen Polo 1.0TSI DSG

Не, 6х16 не е размерът на джантите

 

За Polo и Golf – вместо въведение 

    За 43 години, откакто оригиналният Volkwagen Polo започна излъчването на 24-часовата си програма, Волфсбург са продали над 16 милиона, превръщайки го в един от безспорно най-успешните си световни модели. 

Година след година се стигна и до шестата му генерация, която по-небрежните сред вас биха отличили трудно от петата – моментно объркване, което е емблематично за една определено сполучлива моделна линия; производителите на подобни возила знаят отлично, че са напипали добра рецепта и фриволните промени са просто немислими. 

Тя е причината, поради която посланието на новата кола в най-малка степен съдържа думата „изненада“: пропорциите й са моментално разпознаваеми, каквато е и предницата. Но да не се подвеждаме по привидността – това е един тих революционер по душа.

Независимо от новите външни размери, доближаващи го до Golf IV – което само идва да покаже, че с времето очакванията на потреблението са еволюирали драстично – истинската революция е вътре. Благодарение на въвеждането на общата платформа MQB, която доведе до преврат в архитектурата на масовите коли, повечето аспекти от пространството там са достигнали горния сегмент, а авангардът на гамата, който имах радостта да карам, вкарва колата в цифровата ера с технология, която не бях виждал досега в тая транспортна порода.

Избралите да се доверят на Polo, мигом ще схванат, че на тяхна страна е последният писък на модата във всички подпомагащи системи – от автоматичните спирачки до предупреждението за трафик при движение на заден ход. Впечатляващо.

Всичко това подсказва още веднъж, че Polo постепенно се превръща в Golf, а в какво се превръща самият той е една друга история… 

VW Polo VI 

– Кога едно супермини престава да бъде супермини? – гледам го и се питам, мърморейки на ум.
– Когато започне да доближава Golf V – отговарям на виртуалния си събеседник, без да му мисля много-много.

Със специалното съдействие на въведената в архитектурата на нови модел платформа MQB-A0, Volkswagen са разтегнали колата значително във всички посоки, освен височината, постигайки по-внушително визуално присъствие. В комбинация с още някои други графични решения Polo категорично е втвърдило осанката. Най-забележимо сред тях стоят изрязаните като с пирограф LED предни светлини, заместващи ксеноните на предходния модел. Те се вписват хармонично в правилната геометрия на предната решетка, стеснена в горната си част с боядисана в цвета на колата ламела. 

Да не пропусна: тук е и двойно щанцованата странична линия, разполовяваща визуално силуета по хоризонтала – все действия, намирисващи на дизайнерска революция по мерките на Волфсбург.

Тя може и да не води до радикалните оптични резултати на Peugeot 208, да речем, но ви препоръчвам да запомним две имена: Марко Павоне и Томас Бахорски. От септември миналата година бразилецът Марко води екстериорния дизайн на „Фолксваген“, а завършилият индустриален дизайн в Кил Томас представлява интериорния вече десетилетие. 

Въртейки се около полото за пети път, без да се олюлявам от световъртеж, присвитите ми очи схващат, че дръзката сегментна конкуренция може само да мечтае за тънката прецизност на фугите между свежите панели върху германската каросерия. 

Употребата на общата платформа носи още ползи (простете дълбаенето в техника, но е важно), като повишената до 18 000 Nm/градус твърдост, която пряко подобрява контрола на шасито, давайки възможност да се увеличи еластичността на окачването. За целта в по-високите нива на оборудване се натъкваме на сваленото с 15 мм активно шаси Sport Select с модифицирани пружини. 

Иначе днес карам най-скъпия „цивилен“ трицилндров, турбо бензин (115 коня/200 нютона/2 000 оборота), „женен“ за главното свещено изображение в иконостаса на автоматичните скоростни кутии с два съединителя – 7-степенната DSG. 

Хайде 

    Давам напред без увъртане: вътрешността на Polo е достатъчно обрана, за да я лиши от „шаш фактор“, но без капка съмнение това е солидно събрано, добре оборудвано и приятно във всяко отношение малко пространство за прекарване на време в път. Още крачка в същата посока: инструменталният панел на тази кола представлява кратка лекция върху доставянето на прост, блестящо ясен, четимо поднесен, информационен поток. Трябва да знаете, че живеем във времена, в които дори малките автомобили вече са оборудвани с по-голямата част от съдържанието на по-големите и тази част от ергономията им се превръща в ключова. Дай ръка за силно стискане, Томас.

За разлика от T-Roc, където се препънах в горната част на таблото, тук просто няма колебание: нищо не се извива или огъва при докосване и натиск. Това присъщо тевтонско чувство за непоклатимост е манифестирано по-категорично от всяка друга кола в класа, освен някоя от премиум емблемите, може би.

В традиционния дух на сегмента „Фолкваген“ пазят твърдата пластмаса за долната част, но специфичната й текстура не влошава с нищо общото настроение. Благодарение на различните пакети, декоративните панели в таблото, както и текстилът, могат да дойдат различно и интересно оцветени. Днес благодарим за кадифеното червено от саунд пакета на Dr. Dre – повече за него след малко. 

Преди това ред за пространството. Впечатляващо по всички сегментни стандарти. Отпред е просто необичайно широко, докато отзад, как да ви кажа, по-шкембестите ще се мръщят, но ако сте в рамките на 1.80 и ханшът ви не е с размерите на Санстефанска България, няма начин да мрънкате. Буквално две думи за багажника и нищо повече: много голям. 

Централният дисплей на инфоразвлечението е чувствителен на допир, 8-инчов, с всичко актуално от свързаността, за което се сещам.

Нищо за критика (о, ужас!) и по функционалността: въпреки, че не съм фен на пръстовата мазнотия по екраните, работата на тази система е оптимална – с добра реактивност на докосване и жестове; благодарение на т.нар. „преки бутони“ системната навигация е проста и работи много по-логично от базовите решения. Копчето за звука обаче е каквото трябва – кръгло. 

Еднолитровият бензин е на почтена дистанция от върховия GTI – дупка, която в следващите месеци подлежи на запълване с идващия 1.5-литров TSI. Той обаче подхожда страхотно на колата: набирайки тихо и леко от около 2000 оборота, малко над които DSG-то е програмирано да сменя предавките в автоматичен режим с една много дразнеща мързелива, часовникарска прецизност – просто възмутително.

Освен с газ до пода, от звуците на малката градинска техника няма и помен. Революцията в тази кола осъзнавате истински на магистрала: бившият малък хечбек се държи с небрежното и тихо нехайство на колите от горния клас – нещо, което отдавам на качеството на окачването, шумоизолацията и значително разширената следа. Ако се абстрахираме от едва доловимото подрънкване по най-представителните отсечки от достойната българска инфраструктура, поведението на тая кола е толкова необичайно с увереността си за B сегмент, колкото е и приятно. Управлението – средно на лекота и реактивност – е изненадващо с баланса, зрелостта и рафинираността си: току-що взелият книжка тийнейджър ще се чувства повече в колата на техните, отколкото в нещо, избрано от него. 

Нивата на сцепление и отзивчивост на шасито я правят достатъчно балансирана и резистентна на недозавиване, чак до върха на кривата, така че да се чувстваш сигурно, дори когато задният мост започне да олеква – въпрос на моментно отпускане на газта. Влизайки бързо в остра крива, усещам как шасито поддава странично, но го прави някак сдържано – както по отношение на ъгъла, така и на ускорението си – сцеплението на външните колела остава достатъчно да „стегнеш“ траекторията, ако се налага. 

И тук VW работят върху подмладяването на духа с BeatsAudio. Пак същият синдром: пакетът „Beats“ я e нашарил до такава степен с b-логото (при стартиране на системата включително), че подозренията ми от T-Roc само се задълбочиха: докторът сглобява тайно.  

Off the Wall на Michael Jackson от едноименния албум – предшественикът на Thriller. Тук е вече очевидно, че имаме работа с рядък талант. FLAC-ът от HDTracks e убедителен; вокалната хармония, в която Майкъл пее сам всички линии, е превъзходно аранжирана и изпълнена – духът на музиката в тази кола е жив. 

Същността пред стила – вместо заключение 

   В В сегмент винаги е имало коли, които се карат с още жар. Въпреки това, завършеността, практичността и обилната му рационална привлекателност са невъзможни за отричане. По същество той е един Volkswagen Polo, по-голям, по-просторен и с по-добри маниери, откогато и да било преди: с тази малка кола Волфсбург са постигнали цел, която повечето от останалите дори не си поставят.

Да, резултатът очевидно има цена, ала тя е защитена по толкова различни начини – от чисто металургичната му прецизност през насърчаващото поведение върху асфалта и отлично намереното съотношение между управляемост и разход на гориво (8.6 в моя случай, но аз съм водачът на лошите примери – не ме следвайте) до субективното възприятие за общото качество на крайния продукт.

Имаме работа със ситуация, в която същността е поставена в култ пред стила, а успехът на крайния резултат по същество е мощен аргумент в полза на рационалното мислене.

Ето ви я истинската тиха революция в В сегмент.

Което умишлено пропуснах, със сигурност ще откриете тук.

VW Polo 1.4TDI

Когато нещо не е модерно, то не остарява

Задача за познавачи: открийте разликите при фейслифта

Volkswagen подхождат еволюционно към облика на колите си и в това има нещо дразнещо – разликите между две последователни поколения на един и същи модел често са трудни за схващане; нерядко толкова трудни, че човек се чуди как дръзват да въвеждат автомобили с подобна визия под рубриката „нов“. Положението е още по-дразнещо, когато видиш успеха им в Европа: моделни семейства като Golf, Passat и Multivan отдавна са станали нарицателни за успех чрез приемственост - чак срамота.

Шегата настрана, но без да са сред най-старите автомобилни производители, „Фолксваген“ рано схващат, че един от основните строителни материали на потребителско доверие е приемствеността. Да, човек постоянно се пита какво им харесват хората на 6, 7 или 8 визуално идентични поколения на един и същи модел, но надмогвайки спонтанния негативизъм ще открием един от златните ключове към силата на народната марка: когато нещо не е модерно, то не остарява.

В това време други масови производители се боричкат кой да изглежда по-шик, по-радикално и по-различно от самия себе си, радвайки се на кратките пикове на модния интерес и ближейки рани в дългия махмурлук след това. В това време фолксвагените, редовно клеймени като необяснимо успешна скука, просто се продават. Не, не съм председател на фен клуба им - просто гледам данните.

Що е то Polo

Просто е: субкомпактният модел на волфсбургчани, пет поколения от който се подвизават по пътищата вече почти четиридесет години. Когато човек хвърли едно око на първия „Тип 86“, произвеждан от 1975-а, непременно схваща приемствеността с последния, за който говорим днес. Ситуацията се усложнява още, когато човек огледа избрания за кола на годината в Европа „Тип 6R“ от 2010-а и визуалните разлики с последната му освежена версия. А те са практически незабележими. VW Polo си остава една от най-желаните (и скъпи впрочем – до порядък 20 000 лв. можете да слезете само с 1-литровия бензин и оборудване като във войнишка палатка) малки коли в Европа. Да, няма стила на Renault Clio и не е чак така пленително за каране като Ford Fiesta, но силата на германското возило е другаде - в цялостния пакет.

И така, външният вид, както обикновено при VW, е сдържан. Въпреки заострените брони, хромираната лайсна в предната решетка, преоформените фарове за мъгла и диодите в светлините на най-високите версии, в обновения модел няма нищо радикално. Без да ви кара да се обръщате зад него, малкият „Фолксваген“ е стилен, а качеството на сглобката личи във всеки детайл – това е возило, което определено ще хареса на мнозина.

Промените вътре бележат приятно сплесканият в долната си част нов волан и информационно-развлекателна система, заета от Golf. 5-инчовият чувствителен на допир дисплей не блести с разделителна способност, но е стандартен и в най-семплите модификации. Таблото в най-ниското ниво на оборудване, Trendline е добре познато с простотата и прегледността си, но сивее. С придвижването нагоре в модификациите (и ценовата листа) то еволюира значително, доближавайки се все повече до усещанията от по-горния клас. Същото се отнася и за новите подпомагащи системи впрочем, но за подробностите по тях просто влезте в сайта им.

Polo не е чудо на вътрешното пространство: ситуацията отпред е съвсем прилична, но отзад и в багажника няма да откриете пространството, типично за някои от конкурентите – добре, че ъгълът на отваряне на задните врати е голям, защото високата линия на стъклата помага за клаустрофобията на задните седалки. За сметка на това таблото е меко на пипане, а багажникът предлага двойно дъно и пълноразмерна резервна гума - истинска находка в сегмента.

Голямата сила на семплия германски интериор обаче е в логиката: всичко е там, където сте свикнали и прави онова, което е правило и за баща ви – чудатости, финтифлюшки и заврънкулки няма.

Реалните новости са под капака: при студен старт новият трицилиндров 1.4-литров дизел с две мощности (75/90 к.с.) ще ви респектира със звуци от прикачната селскостопанска техника, но за толкова малка кола всъщност е доста добре изолиран от купето. В движение той е далеч от тефлоново гладкия 1.2-литров турбо бензин, но ранната поява на въртящия му момент го прави спонтанен – без замисляне набира до 5000 оборота, с което изпреварването се превръща във фасулска работа. Мерен според доказалия се с неточността си т. нар. New European Driving Cycle (NEDC), средният разход на 100 километра би трябвало да бъде 3.4 л., а на практика е около 6 – отдавна сме свикнали.

Въпреки новата кормилна рейка воланът на Polo е доста безжизнен - това е типична слабост на електрическото усилване, с която трябва да живеем: щом сваля въглеродни емисии, значи е праведно; да се твърди друго - ерес. За сметка на това петте механични скорости са точни, а предавателните им числа – дълги като работен петъчен следобед, което мигом повишава магистралната самоувереност.

Независимо от това, че е настроено от твърдата страна, с тишината и страничната си стабилност окачването допринася към усещането за необичайна в толкова малка кола зрялост. Е, надлъжното полюшване си е все там, но такива са и малките размери – с дължина от 4.06 и междуосие 3.97 м. тежащото 1151 кг. „Поло“ е типична градска кола, предразположена към надлъжно клатене по най-отбраните отсечки от това, което у нас наричаме „магистрали“.

Обратната страна на прогреса

При цялата си завършеност малкият „Фолксваген“ ме слиса със старт-стопа си: мислена като метод за сваляне на разхода в градските задръствания, системата тук явно е разработена с идеята да събира благопожеланията на участниците в движението. Странният алгоритъм често гаси двигателя не само след спиране, но и при ускоряващо превключване след потегляне от 1-ва на 2-ра, а няколко пъти на дисплея се появи дори любезната покана да си го запаля сам. В град като София, отличаващ несъмнената толерантност и добрите маниери на участниците в движението, това поведение на системата е свързано с напрежение. Така и не разбрах каква е причината, но това е най-странният старт-стоп, на който съм попадал. Софтуерен проблем? Напълно вероятно. Работата е там, че живеем във времена, в които голяма част от технологиите, хвърляни в пазарната война все по-бързо, се разработват и тестват виртуално. Обратната страна на явлението е липсата на време за достатъчно пътни тестове. Не става за оправдание, но е факт.

Иначе останалото е на обичайното за германците ниво. Добре, че е този проблем, защото иначе бихте останали с впечатлението, че говорим за идеалната кола. И слава богу, че не е, защото това би означавало да е последната.

Сп. "Тема"