Когато нещо не е модерно, то не остарява
 |
|
Задача за познавачи: открийте
разликите при фейслифта
|
Volkswagen подхождат еволюционно към облика на колите си и в това има
нещо дразнещо – разликите между две последователни поколения на един и същи
модел често са трудни за схващане; нерядко толкова трудни, че човек се чуди как
дръзват да въвеждат автомобили с подобна визия под рубриката „нов“. Положението
е още по-дразнещо, когато видиш успеха им в Европа: моделни семейства като Golf, Passat и Multivan отдавна са
станали нарицателни за успех чрез приемственост - чак срамота.
Шегата настрана, но без да са сред най-старите автомобилни производители, „Фолксваген“ рано схващат, че един от основните строителни материали на потребителско доверие е приемствеността. Да, човек постоянно се пита какво им харесват хората на 6, 7 или 8 визуално идентични поколения на един и същи модел, но надмогвайки спонтанния негативизъм ще открием един от златните ключове към силата на народната марка: когато нещо не е модерно, то не остарява.
Шегата настрана, но без да са сред най-старите автомобилни производители, „Фолксваген“ рано схващат, че един от основните строителни материали на потребителско доверие е приемствеността. Да, човек постоянно се пита какво им харесват хората на 6, 7 или 8 визуално идентични поколения на един и същи модел, но надмогвайки спонтанния негативизъм ще открием един от златните ключове към силата на народната марка: когато нещо не е модерно, то не остарява.
В това време други масови производители се боричкат кой да изглежда по-шик,
по-радикално и по-различно от самия себе си, радвайки се на кратките пикове на
модния интерес и ближейки рани в дългия махмурлук след това. В това време
фолксвагените, редовно клеймени като необяснимо успешна скука, просто се
продават. Не, не съм председател на фен клуба им - просто гледам данните.
Що е то Polo
Просто е: субкомпактният модел на волфсбургчани, пет поколения от който се подвизават по пътищата вече почти четиридесет години. Когато човек хвърли едно око на първия „Тип 86“, произвеждан от 1975-а, непременно схваща приемствеността с последния, за който говорим днес. Ситуацията се усложнява още, когато човек огледа избрания за кола на годината в Европа „Тип 6R“ от 2010-а и визуалните разлики с последната му освежена версия. А те са практически незабележими. VW Polo си остава една от най-желаните (и скъпи впрочем – до порядък 20 000 лв. можете да слезете само с 1-литровия бензин и оборудване като във войнишка палатка) малки коли в Европа. Да, няма стила на Renault Clio и не е чак така пленително за каране като Ford Fiesta, но силата на германското возило е другаде - в цялостния пакет.
И така, външният вид, както обикновено при VW, е сдържан. Въпреки заострените брони, хромираната лайсна в предната решетка, преоформените фарове за мъгла и диодите в светлините на най-високите версии, в обновения модел няма нищо радикално. Без да ви кара да се обръщате зад него, малкият „Фолксваген“ е стилен, а качеството на сглобката личи във всеки детайл – това е возило, което определено ще хареса на мнозина.
Промените вътре бележат приятно сплесканият в долната си част нов волан и
информационно-развлекателна система, заета от Golf. 5-инчовият чувствителен на допир дисплей не блести
с разделителна способност, но е стандартен и в най-семплите модификации.
Таблото в най-ниското ниво на оборудване, Trendline е добре познато с простотата и прегледността си,
но сивее. С придвижването нагоре в модификациите (и ценовата листа) то еволюира значително, доближавайки се все повече до
усещанията от по-горния клас. Същото се отнася и за новите подпомагащи системи
впрочем, но за подробностите по тях просто влезте в сайта им.
Polo не е чудо на вътрешното пространство: ситуацията отпред е съвсем прилична, но отзад и в багажника няма да откриете пространството, типично за някои от конкурентите – добре, че ъгълът на отваряне на задните врати е голям, защото високата линия на стъклата помага за клаустрофобията на задните седалки. За сметка на това таблото е меко на пипане, а багажникът предлага двойно дъно и пълноразмерна резервна гума - истинска находка в сегмента.
Голямата сила на семплия германски интериор обаче е в логиката: всичко е там, където сте свикнали и прави онова, което е правило и за баща ви – чудатости, финтифлюшки и заврънкулки няма.
Реалните новости са под капака: при студен старт новият трицилиндров 1.4-литров дизел с две мощности (75/90 к.с.) ще ви респектира със звуци от прикачната селскостопанска техника, но за толкова малка кола всъщност е доста добре изолиран от купето. В движение той е далеч от тефлоново гладкия 1.2-литров турбо бензин, но ранната поява на въртящия му момент го прави спонтанен – без замисляне набира до 5000 оборота, с което изпреварването се превръща във фасулска работа. Мерен според доказалия се с неточността си т. нар. New European Driving Cycle (NEDC), средният разход на 100 километра би трябвало да бъде 3.4 л., а на практика е около 6 – отдавна сме свикнали.
Въпреки новата кормилна рейка воланът на Polo е доста безжизнен - това е типична слабост на електрическото усилване, с която трябва да живеем: щом сваля въглеродни емисии, значи е праведно; да се твърди друго - ерес. За сметка на това петте механични скорости са точни, а предавателните им числа – дълги като работен петъчен следобед, което мигом повишава магистралната самоувереност.
Независимо от това, че е настроено от твърдата страна, с тишината и страничната си стабилност окачването допринася към усещането за необичайна в толкова малка кола зрялост. Е, надлъжното полюшване си е все там, но такива са и малките размери – с дължина от 4.06 и междуосие 3.97 м. тежащото 1151 кг. „Поло“ е типична градска кола, предразположена към надлъжно клатене по най-отбраните отсечки от това, което у нас наричаме „магистрали“.
Обратната страна на прогреса
При цялата си завършеност малкият „Фолксваген“ ме слиса със старт-стопа си: мислена като метод за сваляне на разхода в градските задръствания, системата тук явно е разработена с идеята да събира благопожеланията на участниците в движението. Странният алгоритъм често гаси двигателя не само след спиране, но и при ускоряващо превключване след потегляне от 1-ва на 2-ра, а няколко пъти на дисплея се появи дори любезната покана да си го запаля сам. В град като София, отличаващ несъмнената толерантност и добрите маниери на участниците в движението, това поведение на системата е свързано с напрежение. Така и не разбрах каква е причината, но това е най-странният старт-стоп, на който съм попадал. Софтуерен проблем? Напълно вероятно. Работата е там, че живеем във времена, в които голяма част от технологиите, хвърляни в пазарната война все по-бързо, се разработват и тестват виртуално. Обратната страна на явлението е липсата на време за достатъчно пътни тестове. Не става за оправдание, но е факт.
Иначе останалото е на обичайното за германците ниво. Добре, че е този проблем, защото иначе бихте останали с впечатлението, че говорим за идеалната кола. И слава богу, че не е, защото това би означавало да е последната.
Сп. "Тема"
Що е то Polo
Просто е: субкомпактният модел на волфсбургчани, пет поколения от който се подвизават по пътищата вече почти четиридесет години. Когато човек хвърли едно око на първия „Тип 86“, произвеждан от 1975-а, непременно схваща приемствеността с последния, за който говорим днес. Ситуацията се усложнява още, когато човек огледа избрания за кола на годината в Европа „Тип 6R“ от 2010-а и визуалните разлики с последната му освежена версия. А те са практически незабележими. VW Polo си остава една от най-желаните (и скъпи впрочем – до порядък 20 000 лв. можете да слезете само с 1-литровия бензин и оборудване като във войнишка палатка) малки коли в Европа. Да, няма стила на Renault Clio и не е чак така пленително за каране като Ford Fiesta, но силата на германското возило е другаде - в цялостния пакет.
И така, външният вид, както обикновено при VW, е сдържан. Въпреки заострените брони, хромираната лайсна в предната решетка, преоформените фарове за мъгла и диодите в светлините на най-високите версии, в обновения модел няма нищо радикално. Без да ви кара да се обръщате зад него, малкият „Фолксваген“ е стилен, а качеството на сглобката личи във всеки детайл – това е возило, което определено ще хареса на мнозина.
Polo не е чудо на вътрешното пространство: ситуацията отпред е съвсем прилична, но отзад и в багажника няма да откриете пространството, типично за някои от конкурентите – добре, че ъгълът на отваряне на задните врати е голям, защото високата линия на стъклата помага за клаустрофобията на задните седалки. За сметка на това таблото е меко на пипане, а багажникът предлага двойно дъно и пълноразмерна резервна гума - истинска находка в сегмента.
Голямата сила на семплия германски интериор обаче е в логиката: всичко е там, където сте свикнали и прави онова, което е правило и за баща ви – чудатости, финтифлюшки и заврънкулки няма.
Реалните новости са под капака: при студен старт новият трицилиндров 1.4-литров дизел с две мощности (75/90 к.с.) ще ви респектира със звуци от прикачната селскостопанска техника, но за толкова малка кола всъщност е доста добре изолиран от купето. В движение той е далеч от тефлоново гладкия 1.2-литров турбо бензин, но ранната поява на въртящия му момент го прави спонтанен – без замисляне набира до 5000 оборота, с което изпреварването се превръща във фасулска работа. Мерен според доказалия се с неточността си т. нар. New European Driving Cycle (NEDC), средният разход на 100 километра би трябвало да бъде 3.4 л., а на практика е около 6 – отдавна сме свикнали.
Въпреки новата кормилна рейка воланът на Polo е доста безжизнен - това е типична слабост на електрическото усилване, с която трябва да живеем: щом сваля въглеродни емисии, значи е праведно; да се твърди друго - ерес. За сметка на това петте механични скорости са точни, а предавателните им числа – дълги като работен петъчен следобед, което мигом повишава магистралната самоувереност.
Независимо от това, че е настроено от твърдата страна, с тишината и страничната си стабилност окачването допринася към усещането за необичайна в толкова малка кола зрялост. Е, надлъжното полюшване си е все там, но такива са и малките размери – с дължина от 4.06 и междуосие 3.97 м. тежащото 1151 кг. „Поло“ е типична градска кола, предразположена към надлъжно клатене по най-отбраните отсечки от това, което у нас наричаме „магистрали“.
Обратната страна на прогреса
При цялата си завършеност малкият „Фолксваген“ ме слиса със старт-стопа си: мислена като метод за сваляне на разхода в градските задръствания, системата тук явно е разработена с идеята да събира благопожеланията на участниците в движението. Странният алгоритъм често гаси двигателя не само след спиране, но и при ускоряващо превключване след потегляне от 1-ва на 2-ра, а няколко пъти на дисплея се появи дори любезната покана да си го запаля сам. В град като София, отличаващ несъмнената толерантност и добрите маниери на участниците в движението, това поведение на системата е свързано с напрежение. Така и не разбрах каква е причината, но това е най-странният старт-стоп, на който съм попадал. Софтуерен проблем? Напълно вероятно. Работата е там, че живеем във времена, в които голяма част от технологиите, хвърляни в пазарната война все по-бързо, се разработват и тестват виртуално. Обратната страна на явлението е липсата на време за достатъчно пътни тестове. Не става за оправдание, но е факт.
Иначе останалото е на обичайното за германците ниво. Добре, че е този проблем, защото иначе бихте останали с впечатлението, че говорим за идеалната кола. И слава богу, че не е, защото това би означавало да е последната.
Сп. "Тема"
Няма коментари:
Публикуване на коментар