Едно
супермини, бранещо достойно репутацията
на малките видове
Спортно-елегантната
оптика на cross up! го отличава
значително
|
Провалите на голямото
Още в детската градина
разбираме колко е хубаво да си голям:
големите знаят и могат повече, имат
достъп до всичко, не им се налага да
искат разрешение за нищо и да се отчитат
пред никого. Пропагандата на голямото
продължава в училище: от блясъка в очите
на учителя по биология, с който разказва
за размерите на динозаврите, до патоса
на химичката в урока за въглерода –
всичко голямо е хубаво. Освен, когато е
твърде глупаво, започвате да разбирате
вие чак след като завършите първото си
висше образование: измирането на
динозаврите, крахът на колониалната
система, разпадането на СССР и предизборният
разговор за слабостите на ЕС са все
мащабни примери за провалите на загубилото
мярка голямо.
Подобна е ситуацията
при колите: допреди петролната криза
от началото на 70-те автомобилите (особено
американските) бяха
заприличали на динозаврите преди
измирането си – големи, гладни и глупави
те загинаха при първия глобален нефтен
катаклизъм. В това време малкият Бръмбар
на „Фолксваген“ вече е станал
най-продаваната кола в историята: до
последния си ден на 20 юли 2003-а за 65 години
живот от него са произведени точно 21
529 464 малки VW Beetle Type 1.
Малкото
излиза от кризата
Въпреки, че историческият
народен модел беше заместен от не
по-малко успешния Golf, във
VW дълго време цареше
сериозна идейна криза по отношение на
истинския му духовен наследник:
поколението Lupo/Fox така и
не сполучи и в големия концерн се заеха
да оправят нещата с малкия си модел.
Резултатът видяхме
през 2007-а под формата на концепция;
готовият продукт - на автосалона във
Франкфурт четири години по-късно, а през
декември 2011-а up! се нареди
на конвейера в Братислава до по-едрите
си братовчеди VW Touareg и
Audi Q7.
Този път VW
бяха дали всичко от себе си, за да
направят достойна малка кола и резултатът
не закъсня: още в първата цяла година
се продадоха над 110 000, като в сегмента
малкото германско кубче на колела се
даде само на вечния шампион FIAT.
После дойдоха и големите награди:
през 2012 то стана световен автомобил на
годината, а отзивите от медиите подсказаха,
че най-после решението на големия проблем
сякаш е намерено. Поне засега.
cross
up!
Вътре - ярки цветове,
лак и таблет
|
Така неусетно дойде
2013-а, когато гамата на най-малкото народно
возило се обогати с Cross версия,
която, без да предлага двойно предаване,
превърна тевтонския Малечко в кола със
спортно-елегантно самочувствие: с
по-висок пътен просвет, визуален грим,
включващ приличащите на дръжки релси
на покрива, трицветни брони, арки на
колелата, прагове и 16-цолови джанти
cross up! еволюира от форма,
подчинена изцяло на функцията, до забавно
нано возило.
Всъщност козметичните
добавки са превърнали автомобилчето в
равностоен участник в градския уличен
театър: главите се обръщат любопитно
след вас, а самочувствието на каращия
неусетно расте и то далеч не само заради
по-високата му позиция. Цялата гама на
VW Cross версиите се отличават
с неголеми, но ефектни визуални подобрения
и при up! гледката не е
по-различна.
Влизайки в слисващо
големия за кола с дължина 3,56, ширина
1,65 и височина 1,64 м. интериор (дължащ
се на разположените в
четирите края колела без надвеси),
осъзнавате символичния характер на
разликите, продължаващи темата от
училище, че за оцеляването си в природата
по-малкото се нуждае от повече ум:
освежена тапицерия на монолитните
седалки, прагове във вратите и лак по
таблото правят нещата вътре една идея
по-развлекателни, не на последно място
и заради закачливата информационно-развлекателна
система, съставена от демонтируемо
5-инчово таблетче с ниска разделителна
способност, през което минават навигацията
и повечето вторични настройки, из чийто
менюта можете да цъкате като в умен
телефон. Организацията на системата е
много идейна за разлика от функционалността
на първото й поколение: телефонната
интеграция е нестабилна, а за да слушате
музикални файлове, трябва да направите
едно извънредно усилие – да си купите
кабел с адаптор или micro SD
карта. С оглед проявената изобретателност
това са простими грехове, а съм сигурен
и че софтуерният ъпгрейд ще реши повечето
други проблеми.
Малко
сърце
Малкото често е
по-голямо, отколкото изглежда: под капака
потропва добре направеният, но склонен
към вибрации традиционен еднолитров
трицилиндров мотор със 75 коня, лишен от
скъпите модни добавки на принудителното
пълнене и специалното балансиране, но
и така напълно адекватен на тежащия под
тон up!. Добре оразмерената
скоростна кутия с механичен съединител
помага на возилото да ускорява с еуфория
в движение, както и да поддържа стандартното
магистрално темпо от 140 без усилие. Е,
под натиск звуците от малката градинска
техника започват да преобладават, което
ме подсети, че в опциите не се предлага
приставка за косене, но истината е, че
поведението на малкия „Фолксваген“
издава ведър нрав и учудваща зрелост:
благодарение на приятно директния и
лек волан карането из града е забавно,
а средните разстояния се преодоляват
с вещина и без напрежение, докато сърцето
под капака може и да не е голямо, но крие
смел характер; дори клаксонът е двутонов
- това подсъзнателно влияе на духа на
борда.
Разделен на две нива,
багажникът е с размерите на пазарска
количка,
което е повече от достатъчно |
За да не решите, че съм
отчаян привърженик на малкото, ще ви
разкажа и за недостатъците. Икономията
е осезаема навред – в търсене на ниско
тегло глезещите сетивата меки материали
и тапицерии са спестени. Същото с
функционалността: в шофьорската врата
няма бутон за сваляне на дясното стъкло,
а задните само се открехват. Общото
усещане обаче е за тържество на
практичността – въпреки пестенето и
липсата на преднамерен блясък няма и
намек за подценяване на качеството.
Характерът
на up! има особености, които
трябва да приемете като присъщи на вида:
заради малката му дължина ще почувствате
надлъжно клатене – не дразнещо, но
осезаемо. Скокливият характер на
окачването (макферсън
отпред и греда отзад) по-скоро
допълва игривия нрав, докато системи
като уникалния в класа пакет за подпомагане
на водача (включващ и
система за аварийно спиране)
само засилват респекта към жизнеспособността
на малкото.
Ползата
да си малък
Освен повече шансове
за еволюционно оцеляване, компактните
размери, особено съчетани с известен
ум, водят до неочаквани измерения на
практичната полза.
Спадайки
към категорията на битовите носталгици,
напоследък ми се наложи да си купя
най-обикновена, конвенционална метла
– аналогова, без Wi-Fi. За
целта постъпих по правилата, проверявайки
предлагането от Асеновград до Женския
пазар. Под покрива на "Младост 1" съдбата
ме срещна с група ведри и предприемчиви
роми, които първоначално с известна
надменност отказаха да се пазарят за
елитния си продукт. След като ме видяха
да влизам в по-малкия от спретнатата им
сергия up! обаче, един от
тях дотърча със стоката и бързо придвижи
пазарлъка, украсявайки ритуала със
златния зъб на усмивката си и задължителното
за добрите търговски практики извинение:
- Прощавай - подхвърли мургавият младеж, затваряйки сделката, – нека да върви търговията, мислех те за баровец.
- Прощавай - подхвърли мургавият младеж, затваряйки сделката, – нека да върви търговията, мислех те за баровец.
Дотук кратката
ми днешна пледоария би следвало да ви
е убедила в предимствата на малкия
размер, но за всеки случай я завършвам
с един последен довод за най-големите
скептици: ако цената от почти 28 000 лева
за напълно оборудван cross up!
и средният разход от 6,6л/100км (колкото
и да го натискате) ви се
струват високи, то над 40-те процента
отстъпка, която заради него получих на
пазара, би следвало да ви неутрализира
окончателно. Точно така – скритите
ползи на този автомобил са
част от добавената му стойност. В нея е
и реваншът на малкото.
Сп. "Тема"