Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката Mini Clubman. Сортиране по дата Показване на всички публикации
Показване на публикации, сортирани по уместност спрямо заявката Mini Clubman. Сортиране по дата Показване на всички публикации

понеделник, 9 януари 2017 г.

Мини куфар: MINI Clubman Cooper SD ALL 4

Записки от плевнята на чаровния мошеник

 


За всички останали това са пет врати, но Mini броят до 6: задните, тип „плевня“, се отварят и безконтактно с крак под бронята.
Обърнете внимание на мигащия вечер горен край на навигационната антена – още един детайл от чаровния нрав на мошеника        


      Тези, които са наясно с мен, познават добре отношението ми към MINI: с 5 врати или John Cooper Works, оксфордската моторна школа под германско управление има нотариален акт за парцел от сърцето ми. Вече виждам вдигнатите вежди и въпросителното изражение на недотам редовните си читатели: този, сърце? Хм…

Истината е, че вече над две десетилетия под шапката на BMW MINI означава много различни неща за много различни потребители. Да видим: имаме лудо, но фокусирано (John Cooper Works), напомпано и алтернативно (Countryman, Paceman до неотдавна), дори практично (5 врати). Дошло е – по всичко личи –  най-сетне време за пораснало, дори малко обикновено. 

Mini Clubman има вид на комби версия на премиум мини, но както ще видите, на практика се оказа по-интересно и по-малко нишово (не в България, естествено), отколкото предполагах – това е първият опит на англичаните да прикоткат част от потреблението на 5-местния, семеен хечбек.

От времето на далечната 2001-а, когато въведе MINI в Новата ера, марката прави едно и също: чуди се как да приласкае клиентите, надраснали своите Cooper хечбекове и кабриолети. И въпреки, че не е точно масово решение, Countryman свърши част от работата. 

Но пълноразмерен, петврат, с по-зряла и динамична същност, а все така мошенически закачлив? Мда, това определено би могло. И нещо повече – тъкмо такава е новата самоличност на Clubman. На мястото на странната врата и ограничената приложимост на първото поколение возила през миналата година се появи „зряла и изтънчена“ семейна кола. Според самоопределението им „това е премиум автомобил с първокласни материали, отличен багажен капацитет и невиждан в MINI финес.“ 

Минито е макси 

    Ето и днешния въпрос за медитация: по силите ли е на MINI да смекчи емблематичното си картингово поведение, да вдигне комфорта и практичността, запазвайки чара си и така да овладее хечбек сегмента? 

По ирония на техниката с асиметричната си задна врата миналата генерация на оксфордското комби можеше да се определи като „петврато“. Две от т.нар. врати ставаха за достъп до символичния багажник и само една – отдясно, за ужас на англичаните – до втория ред седалки.


   Clubman е нисък, което обуславя по-трудния достъп до 
   иначе изненадващо просторния и практичен интериор
Второто поколение F54 представлява всъщност онова, което целият останал автомобилен свят разбира под понятието пет врати. „Мини“ обаче броят до шест – очевидно в Каули държат на кавичките около думата обикновен. 

Не броят на вратите обаче отличава тази кола, а размерът – минито е станало макси. Казано иначе, с дължина от 4.25 Clubman вече е пълноразмерен транспорт; значително по-голям (почти 30 см. по-дълъг, с по-голямо междуосие и по-широк) от хечбека с два реда врати. 

Въпреки порасналия досами психологическата граница на приемливото размер, Оксфорд са свършили отлична работа за запазване на ниската му стойка и отличителен дизайн, така щото това да остане разпознаваемото MINI – далеч по-приемливо от оскърбителния за консерваторите Countryman. 

Clubman 

     Структуриран върху идентичната с версията 5 врати UKL1 платформа, Clubman е поставен върху изцяло преосмислено окачване – макферсън с алуминиеви шарнири и олекотен мултилинк отзад – да сте подготвени отрано за ниските му неокачени маси.

Силовата гама е съставена от три- и четирицилиндрови мотори с мощност до 231 коня; аз общувах със силния дизел – 190. 

Ниско приклякане – вътре сте. Компромисът личи от далеч: няма начин да си истинско MINI и да предлагаш глезотиите на Audi A3 Sportback например. Колата обаче няма никакъв проблем да предложи повече от очакваното: дългите врати дават лесен достъп и въпреки, че сядате в сравнително къси седалки и трябва да се огънете повече от обичайното, пространството вътре е добро, дори с двама по-дълги отзад. 

   Изненада: отзад има място за двама
Шофьорът седи ниско, с опънати крака, а на седалките им липсва пълния комфорт от по-големите беемвета, но и така са преудобни. Таблото – въпреки някак по-дискретното си и практично излъчване – е познато: от големия и шарен като пица централен инфоразвлекателен кръг с характерните бутони под него до по-големите ниши във вратите.

Отзад ви чака малка, но отлично подредена 360-литрова плевня с всички глезотии на добрата й организация, включителено характерните за този тип складови пристройки странично окачени врати с дръжки в духа на вагоните от британските аеродинамични парни влакове в края на 30-те. 

Материалите са много убедителни: от едро тъкания, съчетан с алкантара, текстил върху седалките до карираното дъно на нишата в основата на централната конзола – това е един вече не толкова малък, но все така радостен премиум интериор. Нивото на оборудване SD върви със заобикалящото вътрешно осветление и регулируемо силово отдаване на моторите, а нагоре в конфигуратора ви чака и John Cooper Works… 

Отличната навигация и многофункционалното й управление между седалките познавате от BMW – приемствеността е пълна. Минито, което карах, беше оборудвано с аудио на Harman/Kardon, което за пореден път ми дари детайлност, мащаб, ясни вокали, достатъчно ниска основа и кадифено черни тихи пасажи в грамотно възпроизвежданите FLAC-ове. 

В движение 

   Отношението към детайла е в премиум генотипа на Mini
   Дори в ниските си обороти субективното развъртане на 190-те коня от впряга на Рудолф Дизел е по-бързо от това на Golf и най-вече А-класата на Mercedes. Работата е в това, че изпитва дефицит на механична гладкост: въпреки добрата си отзивчивост и ламелите в изпускателната система, двулитровият агрегат е твърд под напрежение – нещо, което няма да усетите в традиционната фауна от С сегмент. Живият му нрав обаче осигурява най-важното – безгрижна левитация из градския и извънградски трафик (до 100 за 7.2), съпровождана къде от аплодисментите, къде от суровите погледи на масовите пътни статисти. 

Новият, 8-степенен автоматик от Aisin е бърз, много ефективен и почти неосезаем, дори под натиск. Японците отново са свършили отлична работа: в градски режим е по-икономичен от механичния си еквивалент, а свръхдългата осма забележимо разтоварва високото магистрално темпо. 

Добрата новина от окачването е, че благодарение на по-дългата си база и по-еластичната настройка, Clubman не е толкова чувствителен към вкуса на водача и настилката отдолу, колкото по-малките си роднини. Прогресивното му и някак по-нежно поведение ще допадне много на тези които, за разлика от мен, недолюбват нрава на колесния териер. Нещо повече: в режим Comfort активните амортисьори ме свариха неподготвен с нечувана в „Мини“ мекота; вярно, страничният наклон е по-голям отколкото съм свикнал, но в другите режими куфарът завива все така хрускаво и сладко, с типичната за фамилията си моментална реакция. 

Това обаче не означава, че масите се местят така ловко, че да не ги предусетите, както е при късото междуосие на лекия John Cooper Works. Натиснете отвъд ежедневното си темпо в няколко поредни завоя – както е обичайно за всеки уважаващ себе си MINI водач – и ще усетите познатата му весела охота за завиване, подправена щедро с отлично сцепление и контрол. Двойното предаване прави всичко възможно да се чувствате неутрално – дори на излизане от хлъзгави завои. Всичко това в контекста на един от все така най-добре настроените, точни и информативни волани в индустрията – няма начин да пропусна. 

   Изненада 2: в спретнатата 360-литрова, складова пристройка има 
   достатъчно място, дори за повече багаж
Би ли могло да е по-добро? Естествено: липсата на еластичност в окачването го прави много придирчиво към любимия ми „ефект Павлова“; припомням: серийни пътни неравности, съчетани с богат избор от незаобиколими дупки с различна дълбочина в условия на липсваща маркировка и указателни табели за историческа забележителност. Казано иначе, асфалтовата топография от тракийско време отдолу е изцяло ваша, но рядко ще изпитате дискомфорт.

Дори вечер: адаптивните LED фарове, освен отличителна графика, осигуряват превъзходна видимост и обхват – както подобава на автомобил с претенции. 

Да отсъдим 

    Голямото предизвикателство пред MINI Clubman Cooper SD ALL 4 по нашите земи е в това, че качествата му, макар и без особени съмнения, са оценими от радикално българско малцинство: освен тестовата кола, до декември 2016-а има само още две продажби. 

Използваемостта и практичността му са факт, но – поне тук и заради цената – клиентската му база не подлежи на значително разширяване. 

Горното никак не ми пречи да заключа, че мини куфарът действително предлага повече изискана използваемост и, с изключение на достъпа, изненадваща реална практичност. По отношение истинската алтернатива на масовия премиум хечбек обаче Clubman е в ролята на мошеник, макар и адски чаровен. 

Днешните записки от плевнята му (продължението им е тук) се изчерпват с това, че колата, която карах е оценена на над 86 000 лв., което в светлината на идващия Countryman я обрича на самота по улиците ни. Тъжен.

   Както се досещате, видимостта в огледалото за обратно виждане не е цветуща.
   Проблемът обаче далеч не е така драматичен, както изглежда
 

понеделник, 26 юни 2017 г.

Свадливият язовец: MINI John Cooper Works Clubman ALL4

Наддал знаменито в сравнение със смахнатия си братовчед, роднинството им обаче личи 


   Пропорции, казвате? Ето...


    Предвид теслата, която удариха на някои от най-чешитските си идеи (сбогом, Paceman), е цяло чудо, че породистото MINI комби, приличащо на по-голям братовчед на хечбека, е все още живо. Предвид крайно тясната ниша на потенциалните му потребители – едновременно недоволните както от багажника на тривратия хечбек, така и вдигналите се на оръжие срещу паласките на едрия Countryman – чудото става още по-голямо.

И въпреки това, ей ни на пред един навъсен, естетичен, малък (4.25 м.) shooting brake (дефиницията е тук), който хем с нищо не заплашва битието на практичните волва, хем разковава с трясък летвите на Ингвар Кампард от багажниците им. Цялата тази суматоха на цена в подножието на 95 000 с ДДС – как да не полудееш…

Преди съседите да грабнат телефона и наберат 112 обаче, ги моля да обърнат внимание на някоя и друга проста фактология: четирицилиндров, модифициран тубро бензин с 231 коня и въртящ момент от 1 450 оборота; двойно предаване, спортен 8-степенен автоматик от Aisin и последно поколение гладко работещо инфоразвлечение от Harman International. Не по-малко от 6 врати (точно толкова ги броят в Оксфорд), ускоряващи до 100 за 6.3 и препускащи жадно нагоре до 238…

Така че зарежете шегите: вместо към Карлуково, предлагам да изберем най-гладкия, даден ни от Бог, асфалт по тия земи и проверим как се държат двата диференциала – механичен отпред и електрохидравличен отзад. 

За външния вид този път няма да говорим – снимките стигат да се досетите, че малката брекзитска адреналиноизтисквачка с права покривна линия, двуцветен екстериор с предизвикващи обилно слюноотделяне червени акценти (19-цоловите джанти и пределно ниските ContinentalSport Contact включително) кара минувачите да въртят главите си подире й като сови – на 270 градуса.

Подострянето на техниката под капака върви в комплект със сходно внимание към шасито: 4-буталните, червени спирачни апарати се виждат от километър; амортисьорите с променлива твърдост и втвърдени пружини – не.

Подобни пари предполагат подобаващо интериорно старание и MINI са убедителни в доказването на тезата, че сумата не е пръсната всуе: макар и малък, това е един убедителен премиум продукт, предлагащ тъкани и материали от висок клас, и ако натоварената му естетика не представлява точно урок по сдържаност, то всеки, който е в мир с външния му вид, ще се превърне в безусловен MINI фанатик отвътре. 

И това е наистина добро начало, тъй като, мерен с аршина на лудия си братовчед, свадливият язовец Clubman JCW, както ще му викаме за кратко днес, не е лишен от обективни дефицити. Особено в сравнение с най-бързата и скъпа версия на предишното поколение – странното „комби“; толкова странно, че така си остана само в нишата.

Лудостта тук далеч не е с така радикална епикриза: Clubman е еволюирал видимо в нещо по-конвенционално и зряло, затвърждавайки мнението ми, че представлява най-композирания продукт в гамата.

Усещането продължава в движение: натиснатият до пода педал на газта в най-напрегнатия спортен режим не води до обичайния удар на тила в подглавника на превъзходната алкантарена спортна седалка с алени кантове. Агрегатът ви връхлита с познатия си спортен рев – предавките се изреждат чевръсто. Всичко обаче е някак обрано, овладяно и балансирано – енцефалограмата на тази кола изглежда нормална.

Не, че й липсва скорост: злият язовец е все така предразположен към прогонването със зъби, съскане и нокти на всеки непознат, дръзнал да полюбопитства относно статуса на разгонването на женските в бърлогата му, но общият баланс на шасито е сигурен и въдхващ увереност, а сцеплението – превъзходно и на мокро. Като всички други MINI-та, и това има три режима – ECO, MID и SPORT. Най-агресивните настройки наострят газта, утежняват волана и качват лада на изпускателната система, в която е и най-голямата трансформация – познатият звук на лудата машина за пуканки, правеща точно този турбо бензин един от най-характерните на пазара.

И въпреки, че подадеш ли газ в завой, воланът отдавна не те удря в ръцете, той е все така достатъчно твърд и прогресивен, обезпечаващ усещане за контрол, въпреки свръхчувствителността си към отклонения в посоката.

Казано по друг начин, добавените 270 килограма живо тегло в сравнение с хечбека личат във всяко отношение: подобна буца мастна тъкан се отразява осезаемо на работата на турбината и четирите й цилиндъра. MINI може и да твърдят, че ускорението е 6.3, но живата, сърдечна страст към гръдно притискателното ускорение тук отсъства – липсва дълбокият въртящ момент. Сравняван с неустоимо смахнатото очарование на хечбека, задухът под предния капак е осезаем. Но само при пряко сравнение: раздразнителният язовец е поддържан в състояние на постоянна мотивация за свада с всяка жива и нежива твар върху асфалта – усещане, което не пречи намесите на сцеплението от задния мост да са истински крайна рядкост.

Още нещо – връзката с пътя. Дори по гладък асфалт, JCW се мръщи на най-малките неравности: стабилен и сигурен на висока скорост, ходовата му част препраща всяка неравност – да не говорим за дупка – в ушите и седлаката. В България това е равно на умерена катастрофа.

Иначе, нека не забравяме, че говорейки за овладяност и зрелост, аз разсъждавам в контекста на очакванията, вече формирани от породата JCW: това бе банда налудничави, френетични возила, чието владеене при високо темпо по правило изисква сериозни физически усилия, особено в лошо време. И при положение, че от емблемата винаги се е очаквало доста повече от останалите в гамата, добавката в тегло личи, повтарям.

И какво би било решението – ще попитате?

Знам ли… При цялата прозорливост на двойното предаване, намесващо се само при абсолютна неизбежност, то заобля прекалено ъглите на нрава му, добавяйки и килограми. Да, този път JCW определено не е луд или неразумно бърз: MINI очевидно са направили Clubman по-малко нишов, което прави въпроса с избора му още по-труден за решаване.

   Иначе общото впечатление е за класна, качествена джаджа, с чийто юзди в ръце се топиш от щастие – нямайте съмнение. В добавка мястото отзад е напълно задоволително, а странните врати на багажника затварят напълно достатъчната плевня.

Всичко това на значително по-зряла цена за по-зрял продукт. S обаче започва с над 11 000 по-ниско и звучи като далеч по-смислен избор.

   Това обаче нито за миг не променя жарката ми симпатия към свадливия язовец. Още повече, че с него намерихме три съществени сходства в характерите: цинизъм (хората не са равни и хубавото е забранен за мнозинството плод – такава е логиката сурова на живота, съжалявам), бърза мисъл и вечно зелена охота за заяждане.

Напук на всичко, паркиран на рафта „любими“, къде другаде...

Още за MINI John Cooper Works Clubman ALL4на сайта им.