Гражданинът Partner

Peugeot отново сондират алтернативното приложение на един от най-популярните си модели

Partner Tepee Outdoor e приветлив в празничните си (извън) градски одежди

От Уругвай до Казабланка

 

За почти 20 години от появата на първото поколение на товарния френски лъв вече са произведени към два милиона и половина. Благодарение на глобалното си производство от Уругвай до Казабланка, ще го видите да пренася както много над 7 души (на пазара Сук в Маракеш съм го виждал с още четирима в багажник на покрива), така и с опрели до тампоните амортисьори, пълен с бог знае какво…

Ако правата на колите в България бяха конституирани, Peugeot Partner сигурно би бил един от първите тъжители по хиляди дела за насилие на работното място. Няколко години имах възможността да участвам както в огромната му популярност (продажбите са достигали трицифрени числа месечно, когато в България все още имаше наченки на реално търсене), така и в изучаването на изтънчените техники за мъчение, на които е подлаган. Какво да се прави, това е нерадостната съдба на безименния лекотоварен труженик, но през цялото време (две поколения и два фейслифта) PSA търси неуморно гражданското му приложение с различни цивилни разновидности. С последната – Tepee Outdoor общувах наскоро, а целта на упражнението бе проверка на приложимостта на прагматичната техника в личния живот – аспект, на който в „Пежо“ за пореден път се опитват да обърнат вниманието ни. 

Нова гледна точка 

Не крия, че в продължение на много години гледах на лекотоварната гама като на много важно, но напълно лишено от емоция утилитарно приложение на колите, а отношението ми към моделите се базираше единствено на пазарните им резултати – харесвах ги само ако се продаваха.
 

Местата се конфигурират от 1 до 7, като 5 от седалките се демонтират

С времето обаче стана ясно, че кашоните на колела не само заслужават внимание, но някои от тях са напълно уместни в ежедневието. Първата подобна версия на Partner се появи преди повече от десетилетие и до днес опитите не спират, а гледната ми точка към тези коли премина през процес на бавна, еволюционна трансформация. 

С времето се появиха VW Caddy и Dacia Dokker - всеки от тях със сериозната си специфична аргументация и оптиката ми се пренастрои към нова гледна точка – да, това са коли, с които определено може и да се живее.

В нещо такова иска да ни убеди и последното превъплъщение на Peugeot Partner - Tepee Outdoor: претърпял козметичен фейслифт в съответствие с актуалните визуални маркери на емблемата и с добавени системи за подпомагане и свързаност най-високата версия на леката френска товарна гама кандидатства за място под слънцето, редом до пътническите ванове. 

Външният вид определено излъчва претенции: контрастиращите хром и графит в предната решетка и броня, метализираната пластмаса и диодните дневни светлини в комбинация с летите колела придават доза благородство на иначе пролетарския генотип на Partner. Да, той си остава висока кутия на колела (размерите са: 4.38/1.81/1.87 м) с леко повишен просвет, но освен да отнесете тъщата, мебелите и велосипедите си някъде далеч, няма да ви е срам да ви видят с него както на планина, така и на кино (в буквалния смисъл).

Влизайки вътре моментално осъзнавате практичните ползи от външността: достъпът (не само) до шофьорската седалка е безпроблемен; въпреки многофункционалния стъклен покрив мястото над главата надхвърля педя при максимално вдигната седалка – пространството изобилства. Плъзгащите задни врати улесняват паркирането и вече не настръхвате всеки път, когато малките талибани отзад тръгнат да слизат. Багажникът е голям, прагът му на товарене е нисък, а кутията в тавана е находчива идея.
 

В масивното табло преобладават прагматизмът и твърдата пластмаса, 
съчетани с безкрайни ниши за поставяне на разни неща и прилична 
свързаност

Всичко това си има цена: въпреки освежаването с цветни акценти и дълбоките за този клас коли седалки с добра странична опора и свежо оцветен текстил, таблото е масивно, твърдата, дуракоустойчива пластмаса е навред, а общата функционалност все така гледа към прагматична издръжливост за сметка на лукса. Казвайки това, да не пропусна и че тук все пак са някои от модните технологии на деня: можете да онагледите смартфона си на 7-инчовия централен дисплей, има активен градски спирачен асистент, както и камера за задно виждане. Тук е и Grip control-а – подпомагащата предното предаване система за повишаване на сцеплението. Да, без съмнение синият гащеризон наднича под ризата, но пак повтарям – това е прагматично многофункционално семейно возило, притичащо се на помощ на трудно вървящия, по-комфортен 5008, така че бъдете трезви в преценката му. 

В движение най-мощният 1.6-литров дизел (120 к.с. и 300 Nm въртящ момент) тегли тежащия 1476 кг партнер с познатата си гладка увереност; изпреварването е лесно, а старт-стопът е добре интегриран. Разходът, който постигнах е около 8, но с уговорката, че при скорости около и над 140 по магистрала (или както предпочитате да наричате този вид пътна инфраструктура у нас предвид състоянието й) вановете се препъват в челното си съпротивление. 6-степенната скоростна кутия е добре оразмерена, с дълги предавателни числа, което позволява на височкото „Пежо“ да се движи бързо в разтоварен режим. 

Окачването е добре познатият преден макферсън с торсионна греда отзад. То, макар и лишено от ловкостта на лека кола, върши работата си с вещина и прави така, че да се чувствате спокойно на пътя, но без повече претенции: въпреки значително подобреното електрическо усилване на волана, допринасящо за точност, високият център на тежестта предразполага към страничен наклон, а ходът на скоростния лост все пак е дълъг. Да, това определено не е лека кола - обратната връзка някак липсва, но пък багажникът (особено след демонтиране на задните седалки) е в състояние на чудеса от героизъм, а в многофункционалния стъклен покрив ви чака парфюмирано (мястото на пълнителя също е в тавана) тристепенно продължение на вентилационната система, така че компромисът да изглежда приемлив. Там където нещата излизат от контрол, е цената: без да се усетите с човешко оборудване ще достигнете 45 000 лева; още малко дързост и вече атакувате 50 000 - на тази цена алтернативите вече изобилстват.
 

Да заключим 

Ако обаче имате нужда от компактен универсален ван, към който да се отнасяте без много церемонене, си струва най-малкото да направите едно кръгче, защото гражданинът Partner е многоцелево транспортно решение, което, освен всичко друго, изглежда доста добре за пропорциите си. 

Въпреки това въпросите около пазарния успех на усилието да се представи другото лице на модификацията остават: пътническият дизел прави цели 2/3 от всички продажби на Partner в България, но при доста по-ниска средна цена на транзакция, а флийт операторите меко казано не се вълнуват твърде от кросоувър версиите на основни модели.

Това обаче не променя заключението ми, че сондажът за алтернативно приложение на Partner като гражданин остава напълно уместен.  

Koleos est mort, vive Kadjar!

Галска показност и японска технология в хармонично съжителство

Между нас да си остане, но в гамата на „Рено“ имаше един модел, който отговаряше за логистиката на лошите в кошмарите ми – Koleos. Колко пъти съм се будил нощем, облян в пот, след падане под колелата на караните от злото колеоси... И ако страховитото френско SUV беше чест спътник на лошите ми сънища, в реалността срещи помежду ни почти нямаше. Тази година най-после дойде облекчението - появи се Kadjar.

С изключение на името му (много уместно, впрочем), галският маркетинг този път не е изправен пред невъзможната задача да ни убеждава, че нещо, което не прилича на кола всъщност е; тъкмо напротив – Renault Kadjar носи инсигниите на достоен суверен на трона в ключов елемент от френската гама. 

През пролетта IHS Automotive публикуваха прогноза за компактния SUV/кросоувър сегмент, според която до 2020 година в Европа в него ще се продават над 2 милиона коли (двойно над миналата година). При това положение масов производител с претенциите на „Рено“ просто нямаше как да остане без достоен претендент. Нуждата стана още по-очевидна след успеха на Captur, а после дойде и дългоочакваната депеша за смяната във властта.

Kadjar

Е дума без значение, носеща смътния аромат на екзотика, гарнирана с щедра щипка авантюризъм – лукава рецепта за възбуждане на любопитство. Иначе колата с новоизкованата дума на капака е многоцелеви проходим автомобил с двойно предаване, базиран на споделена с Qashqai платформа. Нещо повече – практически цялото съдържание, което не виждате и не пипате е идентично със свръхуспешния лек японски всъдеход. Всичко, което виждате пък е много далеч от технократския прагматичен вид на братовчеда: Kadjar е олицетворение на бляскавата френска чувствност, бликаща от всяка линия на дългия 4.45 и висок 1.61 метра двуобемен автомобил. С малко по-дълъг заден надвес Kadjar съчетава агресивността на предната решетка с мускулестата изразителност на обемите и линиите си, елегантно обозначени с предна и задна светлинна графика (фаровете са изцяло диодни), маркиращи технологизиран финес. Всичко това съчетаващо преднамерения контраст на черната пластмаса с полирания хром, боядисано в страстен огнено червен металик и поставено върху шикозни, двуцветни 19-цолови колела.

Общото графично впечатление е толкова далеч от тромавия, несъразмерен Koleos, че поставени един до друг те не просто нямат вид на съседни поколения от една марка; та това са двама фундаментални антагонисти - Херцогът на Орлеан до якобинец. Цялата тази естетизирана галска показност има проста, прагматична цел – трето място в сегмента в края на първата пълна пазарна година.

„Най-после транспорт за добрите“ – казах си аз и се обърнах спокоен на другата страна.

Вътре разликите продължават: „Рено“ държат да забележите старанието им в жанра на изисканата спортна елегантност. Интериорът е широк – както графично, така и буквално; материалите в горната част на таблото са меки, а останалите – с добавен хром или специфична текстура, което ги прави приятни на пипане, а в сглобките личи старание. Пред водача има отсечен в долната си част волан и TFT дисплей, вместо класически уреди, сменящ информационната графика и цветовете й в няколко комбинации, така щото да се нагоди към вкуса ви. Усещането е за качество и прегледност, допълвано от щедрите предни седалки с добра странична опора. Видимостта във всички посоки е подобаваща, а задният ход и мъртвият ъгъл си имат съответното визуално и звуково подпомагане.

Любопитен аспект от автомобилната дигитализация са графичните и музикални „интермедии“, с които колата отбелязва всяко отваряне на врата; усещането е като в голям смартфон – технологиите освобождават въображението.

Имах шанса да покарам добре познатия 1.6-литров дизел със 130 к.с. и 6 механични скорости. Един от малкото все още типични недостатъци на съчетаването на малък дизел с ръчни предавки е, че при бавно движение в града се появява проблем с избора между 2-а и 3-а: въпреки че голяма част от въртящият момент идва още на 1500 оборота, колебанието остава. От него няма и помен на дълъг път, където малкият праправнук на Рудолф Дизел тегли уверено метал с тегло 1536 кг. Това е поредната кола с този двигател, която карам и въпреки че X-Trail се постара много за доверието в малкия агрегат, продължавам да се питам как се държи тази техника с четирима и багаж. С до трима определено няма проблем, а средният разход с моя стил на каране бе 7.3, което е голямо постижение в държава с толкова нахално скъп дизел като България.

Шумовете в движение по магистрала идват основно от леките завихряния около А колоните и търкалянето на големите колела. Приятна изненада дойде и от окачването, което във всички случаи, освен най-критичните срещи с неремонтирана от тракийско време пътна настилка, остана тихо, комфортно и със забележително ниво на страничен контрол в завой. Освен почти неутралното поведение (с едва доловима склонност към недозавиване) за композираното завиване много сериозен принос има воланът с второ поколение усилващ електромотор, чийто алгоритъм е развит значително в посока на още тегло, точност и плавно центриране. 

Изобщо в движение, въпреки идентичността си с Qashqai (която предразполага към добро представяне), Kadjar  все пак ме сюрпризира със зрелост и способности отвъд удобството на гладкия асфалт. По пътя към Бековите скали край с. Равногор атакувахме без колебание стръмния родопски макадам, изпъстрен тук-таме с едри камъни - 200-те мм на пътния просвет и помощта на задния мост бяха добре дошли; не се губеше и усещането за връзка с пътя – често срещан недостатък в наши дни. 

Интерфейсът 

Колкото повече цифровата функционалност навлиза в колите, толкова по-навътре в тях откриваме и дигитализацията на управляващия интерфейс. В случая имаме работа с второ поколение R-Link, който превръща настройването на Kadjar в общуване с таблет, позволяващ широка персонализация, до степен в която с тийнейджър на предната седалка ще воювате за достъп до 7-инчовия чувствителен на допир дисплей. Освен всички настройки, подобаващи на колите от средата на второто десетилетие на XXI в., този ме свари неподготвен с внезапното излъчване на постоянен, натрапчив, тревожен средночестотен сигнал, който не се дължеше на отклонение от някой параметър в колата – дошло беше време за рестарт. Като изключим изненадата от ненадейната му поява в движение, отдавам цялата работа на бъгове в предсерийната версия, която карах – тези неща обикновено се решават в движение. Въпреки това МНЗ предупреждава: функционалността на джаджите върви в комплект с бъговете си - няма начин да получите първото и да пропуснете второто.

Хубава новина е, че аудиото в най-високото ниво на оборудване Intense+ възпроизвежда по-малко компресираните 96/24 FLAC файлове и общото му представяне също попадна в рубриката с добрите изненади.

В нея добавям и модулната функционалност на багажника с двойно дъно, делим на две или три части, така че да го адаптирате към спецификите на багажа.

Да говорим за пазарното представяне на кола с едва тримесечна биография е още рано, но впечатление прави цената: 57 000 лв. за всичко в ценовата листа е още една от изненадите днес. Да, няма автоматик (такъв с два съединителя се предлага само за по-малкия дизел), стъкленият покрив не се отваря и конете са само 130, но други съществени липси не открих.

В Женева Карлос Госн разказа, че фокус групите са откроили ясно клиентите на френската марка от тези на „Нисан“, така че остава да следим безконфликтното им съвместно съществуване.

Колкото и да продължавам да ви занимавам с разностранните си впечатления, заключението все така ще се върти около извода, че „Рено“ може и да позакъсняха за бала на компактните кросоувъри, но какъв гост се появи само.

Koleos е мъртъв, да живее Kadjar! 

P.S.

За да съм напълно точен, Koleos е още жив – производството му в Бусан продължава, а новият модел, базиран на Nissan X-Trail, ще видим вероятно догодина в Женева. Kadjar е позициониран под него в гамата, но дотогава фактически го канибализира.