Ford Focus 1.0 EcoBoost/125 к.с.

Сбогом, дизел?

„Кинетичен” = „движещ се”.

Европеизирани американци 

Ford имат традиция в уважението към европейските ценности и разработват моделите си в Европа. Разположен в Кьолн, единственият американски производител, успял да избегне фалита, традиционнно е сред първите на пазара  – както на континента, така и в България. Автомобилите им са до такава степен европеизирани, че американският произход на синия овал тук звучи някак абстрактно, което е добър знак. 

Масовият евро-американски продукт обаче все не успява да пробие до самия европейски връх, където еднолично, но не без изключение, властва Volkswagen: за четиринайсет години, откакто се произвеждат, трите поколения на Focus са стигали шест пъти до бронза по продажби на континента, но нито веднъж достатъчно близо до първото място, а в последните четири години Fiesta определено е по-харесвана.

Кинетичният Focus

Третият опит на марката в ключовия С-сегмент започна в началото на 2011-а, като още тогава от Германия намекнаха, че работят по малък бензинов агрегат, но да не бързам.

На интересуващите се от коли сигурно им е омръзнало да слушат за „кинетичен дизайн”, а за тези, които го чуват за първи път, ще кажа, че това е направление в автомобилната естетика, чиято цел е да пресъздава динамиката на движението. При Ford сред кинетичните елементи са ниско разположената трапецовидната предна решетка и изтеглените назад фарове. Елементи много, цел една – динамика и тя е постигната с пестелива външност: стремителността на Focus е осезаема, но не креслива.

Някои биха казали, че това е автомобил без собствен характер и в известен смисъл ще са прави, но в това има желязна логика: Focus е от породата „световни автомобили”, чиято съдба е да се продават навсякъде по света. Поради това си поставя невъзможната наглед задача да бъде всичко за всички, а тя съдържа риска да бъде нищо за никого. Тук обаче си имаме работа с несъмнен успех, тъй като тази година Focus се представя много добре, както и да интерпретираме твърденията на Ford за пазарните му резултати по света.

Хечбекът е дълъг 4.36 м., широк 1.82 и висок 1.48, а междуосието е 2.65. С този двигател тежи 1279 килограма.

Да забравим ли дизела?

Ford призовават точно към това с двете версии на трицилиндровия еднолитров агрегат, който представиха в началото на годината. Няколко месеца по-късно рожбата на високотехнологичния минимализъм бе удостоена и с наградата „Двигател на годината”. 

Още преди 2006-а, когато VW показаха първия по рода си малък бензинов агрегат с двустепенно принудително пълнене, беше ясно, че това е бъдещето на конвенционалния двигател с вътрешно горене. Последва лавина от предложения, насочени към намаляване на размера и увеличаване на енергийната ефективност на бензиновите мотори, които, покрай ренесанса на дизелите, бяха поизостанали.

Ford са инвестирали в тази посока целия си технологичен потенциал: от блока с размерите на лист А4 до мерките за намаляване на вътрешното триене – архитектурата на този двигател блика от технологични новости, ориентирани към енергийна ефективност.

Резултатът е много убедителен: неприсъщи на традиционната трицилиндрова техника мощност, тишина и гъвкавост са три от основните характеристики на малкия мотор под капака. 

- А разходът на гориво? – ще попитате.

Както неведнъж сме говорили, европейските стандарти за измерване на енергийната ефективност на автомобилите са много встрани от истината: тестовете за типово одобрение се правят на динамометричен стенд върху внимателно подготвен прототип със симулиране на идеализирани обстоятелства (нереални тегла, топъл старт, изключен климатик и напълно зареден акумулатор са само четири от многото), а скоростните симулации са кратки и далеч от реалността. Не е чудно, че в контролирана среда, с максимална употреба на допустимите отклонения, се получават числа, нямащи много общо с действителността.

А в реални условия постигнах много добри за бензинови 125 коня резултати: в бруталния пек на града с постоянни спирания и тръгвания - около 9. Комбинираният разход за 700 километра пробег беше 7.1, а компютърът ме удостои с всички възможни виртуални награди за екологично шофьорско поведение, които се появяват на дисплея под формата на зелени цветя и писмени похвали. И всичко това - за 40% над обещаните 6.4 и 5.1. 

Да, еко надпреварите с ентусиасти, готови да изключат и част от жизнените си функции заради капка бензин, изглеждат забавно, но в ежедневието си никой не кара без климатик в 40-градусови жеги и не „виси” на гърба на движещия се отпред, за да използва въздушната му струя. 

Авто аскетизмът обикновено има две последствия: 

1. Ако го прилагате достатъчно дълго, веднага след края на праведния ви шофьорски земен път, ще ви обяват за еко мъченик и евентуално ще нарекат улица (с много дупки) на името ви;

2. Ако проявите слабост, волята ви се огъне и оцелеете за жалко антиекологично съществуване, ще стигнете до извода, че метрото е по-мъдрото решение от това да се лишите от радостите на карането.

Ясно е, че автомобилната индустрия се огъва под натиска на екологичната политическа коректност, но да деформираш стандартите до такава степен, че да не стават за нищо... 

Надеждата ми е в това, че по-рано тази година докладът на работната група Cars 21 към Европейската комисия призна сериозността на проблема и обеща мерки за нормализация. 

И така: по отношение на всички основни показатели, Ford са направили наистина впечатляващ опит в полето на високата бензинова техника: приятно ускорение, гъвкавост в почти целия оборотен диапазон, тишина и отличен разход на гориво – напредъкът заслужава овации. 

Аз обаче не бих забравил дизела, защото възможностите му, съчетани с енергийна ефективност и практичност, все още не са надхвърлени. Лекият превес в бензиновите продажби на Focus в България (данните за които са с такова качество, че не дават възможност дори на реалните отличници да се похвалят) се обяснява с по-високата първоначална цена на дизелите плюс липса на разлика в цената на горивата и ниска покупателна сила на пазара: разликата между 1.6 TDCi и 1.0 ЕcoBoost е 3600 лева (около 10%), което е силен аргумент в полза на бензина във времена на усилено броене на стотинки. Особено при флотските клиенти, които са и основният му потребител тук.

Зад волана

на Ford Focus си дадох сметка за пореден път колко деликатен жанр е ергономията. Просторният иначе интериор се отличава с две характеристики: сложно арматурно табло и небалансирано осветление.

Да уточня, че това е въпрос на вкус – предпочитам семплите решения и не си падам по светенето и мигането. 

         Не е до схватливост: сложността на арматурното табло ме постави на 

         голямо изпитание.

Focus предлага графична и функционална сложност, която ме напряга: линиите на ориентираното към шофьора табло (с добри материали в горната част) са много комплексно скосени и начупени; преброих пет вида различно оцветена пластмаса, което не допринася нито за стиловата хармония, нито за усещането за качество.

Версиите без навигация имат евтино изглеждаща и осеяна с разноцветни дребни копчета централна конзола, чиято сложност се допълва от разположен в основата й излишен дисплей на климатизацията, нямащ нищо общо с приятната графика на горните два. В допълнение, миграцията на функции във волана е достигнала нови висоти на сложност, която разсейва от иначе приятния характер на колата.

Друго дизайнерско предизвикателство, което наблюдавам не само във Ford напоследък, е овладяването на безкрайните възможности за вътрешно осветление, предлагани от светодиодите. Т.нар. „заобикалящо осветление” във Focus  лее щедро, комбинация от студено неоново синьо и по-топло червено: мярата в интериорното осветление определено не е работа за всеки. 

Иначе в седалките седите много добре – дълбоки са и лесно настройвате всичко наоколо към себе си. 

Както във всеки „кинетичен” автомобил с възходяща долна линия на стъклата, видимостта назад не е много добра, но това е цената на динамичната ви външност.

Нрав

Въпреки сложната си технологична и интериорна душевност, Focus има жизнерадостен нрав: набира бодро и завива без уговорки; въртящият момент и точните му скорости с приемливо дълъг ход му позволяват смяна на неприлично ниски за бензин обороти; окачването му е поомекнало, а страничната му стабилност се е подобрила. Всичко това води до положителното общо усещане за композираност.

С изключение на краткия период на загряване, двигателят е много тих, а старт/стопът работи неусетно. Не забравяйте, че при екстремни температури запазването на живота в колата е приоритет пред икономията, поради което в много горещо и много студено време моторът не спира.

Компактният „Форд” е гостоприемен: освен простор в купето, той предлага и 363-литров багажник. Помислено е дори за защитата на ръбовете на вратите: находчива лостова система я активира при всяко отваряне.

За комуникацията – вместо заключение

Като всеки амбициозен световен автомобилен играч и Ford - в желанието си да разтръби на света, че най-после е открил съкровищата на високотехнологичната бензинова икономия - не е устоял на преувеличението, пардон, на комуникацията. Знаем, че то често има обратен ефект заради нереалните очаквания, които създава.

От този миг на интимност между човека (Алън Мълали) и машината (еднолитровият EcoBoost) насетне, въпросът дали автомобилът има душа отпада.

А еднолитровият Focus е компетентен участник в океана от предложения на втория по популярност в света автомобилен клас - продукт с реални качества, които светят със собствена светлина. 

сп. Тема