Линията, която не съществува: Mercedes-Benz GLC 220 CDI 4Matic

Трудно ми е да си представя, че GLK би могъл да има по-приятно различен наследник

„Често казвам, че най-важният детайл за мен е линията, която не съществува, и затова предпочитаме да създаваме повърхности между малкото оставащи линии. Това е усещането ни за чистота.“
 

Чувствената същност на GLC няма нищо общо с приятно ръбестия му предшественик

   Ако някога се наложи да участвам в жури, чиято задача е да избере най-впечатляващото преобразяване на една автомобилна марка от началото на ХХI век, то е твърде вероятно да нямам особен проблем с разпознаването на кандидат №1 за гласа ми – Mercedes-Benz. От 2011-а, когато бе представена първата птичка на щутгартската визуална пролет – концептуалният А-клас, до показаният през март в Женева Е-клас гамата на най-старата автомобилна емблема премина едно наистина чудно преобразяване. 

Ключовите виновници за визуалното прераждане на олицетворяващата понятието автомобил звезда са председателят на съвета на директорите на Daimler AG, Дитер Цече (интелектуален подбудител) и вицепрезидентът по дизайна – проф. Гордън Вагенер (главен извършител). 

Вдъхновен от класическите модели от 30-те и 50-те години на миналия век, маестро Вагенер вярва, че купуването на кола е специфично вълнение заради връзката му с любовта към красивото. Защото решенията се взимат със сърцето. 

Представата му за красиво се въплати в комуникационната формулировка „Чувствена чистота“, представляваща една от двете основни тенденции в графиката на модерните коли. Дизайнът на един „Мерцедес“ от второто десетилетие на XXI век има много общо със средата на ХХ-и, а пластично обработените му повърхности напускат линията на обемите си и се представят като плоскости. Тъкмо това прави екипът на проф. Вагенер в Щутгарт: осъзнавайки ясно, че дизайнът олицетворява марката им, художниците на мерцедесите от последните години направиха решителна крачка от графични към обемни и чувствени форми, а самият той формулира подхода така: „Често казвам, че най-важният детайл за мен е линията, която не съществува и затова предпочитаме да създаваме повърхности между малкото оставащи линии. Това е усещането ни за чистота.“ 

Един от най-представителните за този подход към автомобилната външност модели в гамата е С-клас, а днес ни предстои да проучим основния дериват на общата им MRA платформа – GLC. 

GLC 

  Ако дизайнерският език на Баден-Вюртенберг е ориентиран изцяло около емоционалната страна във възприятието на автомобилите им, то организацията на имената на моделите в непрекъснато нарастващата гама мина през пълна рационализация. Целта й е да улесни ориентацията в основните моделни линии и производните им. Така кросоувърите се сдобиха с GL в имената си, а последната им буква маркира принадлежността към съответното моделно семейство.

Така вторият най-ръбест SUV в гамата на „Мерцедес“ – GLK се преобрази не само визуално, но и моделно в GLC. 

Карам направо: GLC е един от най-добре изглеждащите модели в гамата на Mercedes-Benz. Привлекателните пропорции, фино скулптираните обеми и играта на светлината създават двуобемно, многофункционално, компактно спортно-практично возило с изтънчено присъствие. Гледано в изолация, то създава илюзията за размер, но сухата статистика доказва обратното: дългият 4.66 кросоувър е с 27 мм по-дълъг от Audi Q5 и с цял милиметър по-къс от BMW X3; той е малко (8 мм) по-тесен от „Ауди“ и по-широк (9 мм) от „БМВ“; по-нисък e (1.64) от пряката конкуренция. 

Интериорът е триумф на простата и качествена организация на

пространството

Ако външността на GLC е ярък успех, то интериорът му е истински триумф на естетизираната организация. Като начало вътре е широко; толкова широко, че в първия миг трудно осмислям, че делят една платформа с С-класата. Екипът, работил върху интериора, е  постигнал присъщата само на високите марки фина игра на повърхности, обеми, форми, цветове и материали. Логичното табло е организирано около изчистена централна конзола със свободно стоящ дисплей от таблетен тип. От чудесно скулптирания волан през миналите с отличен теста на психоакустиците щракащи кръгли дюзи на вентилационната система до многофункционалния навигационен бутон между седалките и разположения от дясно нестандартен малък алуминиев цилиндър на дигиталния потенциометър за силата на звука GLC e благороден продукт, изпреварил стареещата пряка конкуренция. 

По отношение на възприятието за качество GLC е на нивото на С-класата, а това е много висока оценка: от елегантната, контрастна, спортна цветова приглушеност до големия багажник и лесните за сгъване задни седалки, оформящи много голямо багажно пространство, многофункционалният продукт от Мерцедес Щрасе №137 излъчва класа над моментното състояние на съперниците. 

Подобна е ситуацията в движение: ако се абстрахираме от навъртения стаж на 2.2-литровия, 4-цилиндров дизел със 170 коня (версията с 204 е под капака на 250 CDI), меката му и балансирана работа, наподобяваща басовото жужене на добре охранен, породист пролетен търтей-аристократ със заглушител, отново е над нивото на компактния седан. Една от основните причини е новият 9-степенен хидротрансформатор (единствено предложение), който се справя изцяло със задачата да държи внуците на Рудолф Дизел под капака на много ниски обороти: обикновено те са около 1500, а изключително разтоварената девета предавка поддържа магистрално темпо от 160 на около 2100. Натиснете педала до пода и след къса пауза за пресмятане на най-подходящата предавка в конкретните условия поемате напред, изкачвайки свалените 3-4 с кадифена гладкост. Принос в нея имат както отлично балансираното окачване (двойни носачи отпред и задeн мултилинк; въздушното е скъпа опция), така и точният, макар и лишен от обратна връзка, прогресивен волан. Всичко това с цената на немислимия допреди няколко години реален разход в порядък 7.3. 

Седалките са удобни и въпреки малко плитката им седалищна част, страничната опора на облегалките държи здраво торса, докато рисувате завои. GLC естествено не е спортен, но пасивното окачване контролира тежащия 1845 килограма многоцелеви джип с експертна вещина. Усещането за сцепление се дължи и на двойното предаване с планетарен диференциал, настроено в пропорция 45:55. Това решение дава реална извънпътна проходимост, която така и не изпробвах достатъчно. 

Интерфейсът за вторичните настройки ме изненада с липсата на директен навигационан бутон за превключване между парчетата от един албум в USB-то; за целта трябва да стоите в меню Media. За сметка на тази странност качеството на възпроизвеждане на 24-битови, 96-килохерцови аудио FLAC-ове е много прилично. МНЗ препоръчва: код 810 от допълнителното оборудване. Под него на отчет се води една от най-добрите автомобилни озвучителни системи, проектирана от компанията на без време отишлия си през 2015-а Дитер Бурместер: това ще бъдат едни от най-праведно похарчените 1516 лева в живота ви – не се стискайте.

„Мерцедес“ предлагат предостатъчния по-малък дизел със съдържащия най-необходимото „Премиум“ пакет на възмутителната цена от 81 558 лева с ДДС. Продукт с качествата на GLC при такива условия предизвиква два типа първични потребителски реакции:

1. Обилно слюноотделяне сред опашката от нетърпеливи мераклии, водещо до почти моменталното изчерпване на годишната производствена алокация за България;

2. Масова миграция на традиционни клиенти на GLE. 

Епилог 

   Каквото и да продължа да ви разказвам за „Мерцедес-Бенц“ GLC, то по един или друг начин ще се върти около заключението, че става дума за моментния еталон сред традиционните, конвенционални компактни SUV от висок клас, а цената на специалния му пакет поднася на тепсия отговора на първия от двата ключови потребителски въпроса – „какво“.

Така домашното се концентрира главно върху втория – „кога“. 

Фактологията за GLC е тук.