Из чаршията: Хибридният прилив

С нарастването на емисионните изисквания продажбите им в Европа са пред утрояване. Зимният сън у нас е целогодишно състояние

Електрификацията на конвенционалното автомобилно задвижване има един изявен лидер. Трите му имена са: Toyota Motor Corporation

Признавам, че, залутан из дебрите на умната мобилност в България, в последно време загубих дирите на хибридната сюжетна линия в европейския автомобилен (и роден) пазар, а не бива – резултатите им там са обречени на сериозен ръст. Нещо повече – различните дози електрификация в задвижващите системи са ключов метод за емисионна оптимизация.

Според излязъл напоследък анализ на LMC Automotive, продажбите на обикновени и зарядни хибриди в Европа ще се утроят до над 750 000 в следващите три години, а причината е проста – стремежът да се покрият влизащите от 2020-а по-стриктни ограничения на въглеродните емисии.

Данните на LMC за миналата година сочат, че благодарение на нарастващото приемане на технологията и щедрите субсидии в някои държави търсенето на алтернативни задвижващи системи е нараснало с 22% до около 280 000.

Според данните на Jato Dynamics зарядните хибриди водят с бодър ръст от 163% (96 451), а въпреки нарастващата опозиция Mitsubishi Outlander запазва първото място с ръст от 57% спрямо 2014-а. 

След него е миналият през първата си продажбена година VW Golf GTE, следван от базирания на същата MQB платформа близък роднина Audi A3 e-tron. Долна Саксония има още един участник в десетката на най-продаваните зарядни хибриди – седмият, Passat GTE, а на автосалона в Детройт през януари видяхме още един претендент за списъка на водещите – прекият конкурент на Outlander, Tiguan GTE.

Другият амбициозен участник в сражението на зарядните хибриди е BMW: суперспортният i8 е девети – непосредствено пред електрифицираната версия на далеч по-големия Х5. Към настоящия си портфейл в Мюнхен ще добавят и подобна версия на обновената тройка – 330е. Още един достоен за отбелязване член на електрифицираната баварска субгама е предлаганият в две разновидности i3. Тази с удължен пробег логично надпродаде чистия електромобил в съотношение 6 566/5 481. 

Без субсидии не може 

Продажбите на предлагащите електрическа автономия в порядък до 50 км зарядни хибриди логично са най-силни в държавите с най-големи субсидии. На най-големият им европейски и трети в света пазар  – Холандия корпоративните данъчни облекчения достигат до 7 000 евро на година. В такъв режим през 2015-а ниската земя регистрира около 37 000 зарядни хибрида, чието търсене през тази година ще се охлади заради влошения им данъчен режим.

Държавата с най-силно търсене на бензинови хибриди (пълни + зарядни) e Обединеното кралство, където и частното, и бизнес търсенето се насърчават както с правителствена субсидия при покупката, така и с данъчни облекчения след нея. Мерките са насърчили 40-процентен ръст до почти 63 000 през 2015-а. Две държави от почетната евродесетка на хибридните пазари на Jato Dynamics – Белгия и Германия пък са отбелязали най-слаб ръст в порядък 10%. 

Toyota доминират 

Водещият европейски хибриден пазар е мястото, където се произвежда и най-популярният европейски бензинов хибрид (продадени 74 415 - 12% ръст) - Toyota Auris. Японското господство върху технологията личи от списъка на първите десет, съдържащ осем модела от сестринските марки, а общите продажби на Toyota/Lexus в Европа, включително Русия и Турция, броят рекордните 209 000 – почти четвърт от общите им пазарни резултати. В изявление изпълнителният директор на Toyota Europe – Йохан ван Цил казва, че продажбите им „демонстрират, че европейските потребители виждат ползата от хибридите отвъд отклоненията в цените на горивата“.

Заедно с Auris, Prius и заемащият второто място Yaris, Toyota добавиха хибридна версия и на компактния си SUV RAV4, а LMC правят близката до ума прогноза, че подобна съдба очаква задвижването и на предстоящия субкомпактен C-HR. Въпреки това анализаторът на задвижващите системи Ал Бедуел смята, че сегментът е достигнал своя пик: „не виждаме особен средносрочен потенциал, особено ако цените на горивата останат ниски.“

Hyundai си поставят задачата да предизвикат японската доминация с насочения пряко срещу Prius и представен току-що в Женева Ioniq.

Някои от преките конкуренти вече вземат мерки: PSA закриват хибридната си дизелова програма в полза на бензина. Причината се крие в 40-процентния спад на най-големия европейски пазар на задвижващата технология – Франция. 

Ползата за меките хибриди 

LMC предсказват, че най-голяма полза от тази промяна ще извлекат меките и микрохибридите. Сравнени с пълните хибриди, те използват по-малки батерии, свързани с по-слаби електромотори. Подобен предстоящ мек хибрид е познатата като Hybrid Assist версия на новия дизелов Megane в Renault. Пазарното му въвеждане предстои през 2017 г., а целевите въглеродни емисии от 76 г/км са доста под 95-те, които влизат в сила от 2020-а. Според „Рено“ колата ще рекуперира спирачната енергия, а произведеният ток ще подпомага ускорението при точно определени условия, (от ниски скорости, например) с идеята да подпомага икономията.

Отново LMC Automotive очакват, че с въвеждането на 48-волтовите електрически инсталации от догодина мекият и микрохибридният пазари ще наченат бърз растеж – до 275 000 през 2018. Секторни консултанти в задвижващите системи, като австрийците от AVL, смятат, че през 2020-а почти всеки продаден мек хибрид ще има такава електроинсталация, защото „тя предлага добро въглеродно подобрение на значително по-ниска цена от пълния хибрид.“

Според Бедуел, заради високата цена за намаляването на дизеловите емисии производителите ще се ориентират предимно към меки хибриди, изградени около бензинови агрегати. 

България 

В земята на един от най-старите европейски автомобилни паркове – България, която същевременно е и най-бедната на автомобилна пазарна информация държава в ЕС, мъчително процеждащите се от КАТ данни показват, че между юни 2014-а и октомври 2015-а паркът на бензиновите хибриди е нараснал с близо 80% - от 770 на 1377, а ръстът при дизеловите е с около 50 – от 29 на 43.

Данните от ААП, които, знаете, чета с нескрит скептицизъм, показват, че през 2015-а Toyota са продали общо 156 хибрида (129 през 2014-а), а Lexus – 112 (103). С единични изключения в лицето на KIA, Mitsubishi и Peugeot досега двете японски емблеми практически олицетворяваха българския хибриден пазар. С постепенното навлизане на нови модели (BMW, Volkswagen и Volvo) картината подлежи на неизбежно разнообразяване, но реалният ефект от него ще усетим едва догодина.

Не съм в състояние обаче да пропусна, че автомобилните данъци на хибридите в България се изчисляват по много забавен метод, отчитащ мощността на конвенционалния компонент от задвижващата система, пренебрегвайки напълно електрическия. Подобен жалък анахронизъм е само една от безкрайните илюстрации за пълната абдикация на държавата от модернизирането на българския автомобилен парк, чието състояние от нейна гледна точка очевидно трябва да бъде възможно най-лошо.

На този етап смислен разговор с институциите, призвани да коват политиките на съвременната българска автомобилизация, е очевидно невъзможен, а равнодушието им е  лакмус за най-обикновена несъстоятелност.

Това положение несъмнено подлежи на промяна, но съдейки по темповете, с които реагираме на стандартни текущи оперативни задачи, скромната ми прогноза е, че данъчната ни система ще продължава с дискриминацията на новите автомобили за неопределено време, докато не решим какво да правим със средновековния си автомобилен парк. За съжаление, в контекста на латентната криза във всички обществени системи и заобикалящия ни геополитически хаос, колите имат вид на последна грижа. Проблемът е, че така бе и при съсвем други обстоятелства.

Двайсет и седма поредна година зимният ни сън е целогодишно състояние.