понеделник, 20 ноември 2017 г.

Колебанието на Борн: BMW 430d xDrive Coupe

Кръстопътят на шопския Джейсън




     Не, не страдам от психогенна амнезия и не бягам от реалността. Слава богу, нямам дисоциативното разстройство, при което пациентът забравя целия си минал живот и губи идентичност. Но бих искал да започна нов живот в една напълно нова среда… 

Серия 4 Купе 

     Така както героят в книгите на Робърт Лъдлъм дължи необикновената си съдба на ЦРУ, така углавна вина за раждането на Серия 4 в гамата на BMW носят Audi. Ако не бяха тъмните сили от Инголщат, всичко би било постарому: първа излиза Серия 3 седан, малко след нея Touring, а после следват купето и евентуалния кабриолет. Но злото от дунавския бряг хвърли ръкавица: с A5 Coupe „Ауди“ избраха значителната отлика от лимузината, на която е базиран. Това решение несъмнено повлия на пазарната динамика, която роди второто му поколение, а лъстивата двойка Mercedes-Benz C-клас купе/кабриолет пуска ръка на същата група потребители. 

Естествено, че можем да спорим дали на третата серия не й достига сила, за да се нуждае от идентично двуврато допълнение. Ала нещата се промениха – отново заради неумолимия възход на Audi. 

И така: гледам изпод вежди Серия 4, която, поне по думите на производителя, не е просто по-непрактичната, но по-желана сестра на лимузината. Версията е ребрандирана и репозиционирана (ще ме прощавате за пореден път, Кирил и Методий) като суверенен модел – със собствена динамика и естетика.

Гледано исторически, Мюнхен имат опит в подобни упражнения: проследете дългата история на взаимоотношенията между Серия 6 и 5 например, та стъпката не е лишена от логика. Това фактически означава обща ДНК: четворката е малко по-дълга, по-широка и по-ниска от третата си сестра; увеличени съответно са предната и задната следи. Още промени с фейслифта от 2017-а следват в свалянето на центъра на тежестта, втвърдяване на окачването и промени в настройките на контрола на сцеплението.

Ако трябва да съм честен обаче (а при мен е неизбежно), всичко това не води до големи отлики: същността е в това, че междуосието остава същото и така Серия 4 навлиза дълбоко в територията на А5 – делят ги, хм, 2 мм… Цялата механична конфигурация е наследена от седана, а теглото на 430d xDrive е 1690 кг – напълно приемливо за кола с такъв калибър. Разпределението на масите е образцово – 51/49%.

Не знам дали някой би купил такава кола заради интериора й. При целия му уют, удобство и автентично качество, купето на четворката ми дойде предсказуемо: вътре откриваш 95% от средата в лимузината, което би било простимо за тройка купе, но при високите претенции за различност на четоврката намирисва по-скоро на дефицит на различност. 

Това обаче не означава, че BMW не са внимателни: вътрешната ергономия е отлична; инструментите – чисти и четливи, а iDrive интерфейсът – дуракоусточив и по-лесен за употреба през чувствителната си на допир повърхност. И този нов М волан… Но нищо повече: наличието на някой и друг цветен акцент не стига да оправдае тоя интериорен коктейл от прагматизъм и липса на амбиция. Първоначално ги заподозрях и в мързел, но точно този грях отпадна в окончателната редакция.

Предните седалки са изпълнени с обичайното маниашко чувство за ергономия и странична опора, а задните са изненадващо достъпни и с прилично пространство. Да, дългуч не би издържал задълго, но не би и погинал зад гърба ви. Най-вероятната причина ще е в озвучаването, но всичко с времето си. 

Под капака на днешната ми кола е един от най-популярните агрегати – модулният, линеен трилитров дизелов турбо шестак, настроен на 258 коня и въртящ момент от 1500 оборота.

Е, наясно съм, че с времето колите стават по-бързи, но ситуацията взе да се изостря сериозно. В гаража на някой заклет колекционер по света все още бихте могли да откриете за продаване Ferrari 348, да кажем, с пликовете на седалките и транспортно фолио на капака, което изобщо не е по-бързо от това дизелово купе. С двама на борда и празен багажник ускорението до 100 е за около 5.2 секунди, а по стандартите отпреди 20 години това е младша суперспортна кола. С газ до пода по права линия получавате първокласна отзивчивост – най-добрата сред шестцилиндровите дизели: ускорението е линейно из оборотомера, а звукът… звукът няма нищо общо с представите за детонацията на нафта. Осемстепенният автоматик от ZF е умен в постоянната си охота към безпрекословно, гладко и мигновено подчинение – удивително… 

Трябва да знаете, че, сравнена с еквивалентната тройка, Серия 4 носи атлетичната си надбавка със завидна небрежност. Адаптивното окачване изглежда най-комфортно в едноименния режим: там то се отдава с жар на волностите на Пътната агенция. По най-представителните за наследството на Лиляна Павлова участъци личи, че част от амплитудата в задното окачване на лимузината е жертвано – още една идея ход в амортисьорите би била добре дошла. През по-голямата част от времето обаче четворката се плъзга по гладките участъци със спортна готовност, съчетана с автентичното усещане за спокойствие – истински универсално.

Спортният режим подстригва част от вертикалната реактивност на шасито в името на известна твърдост, която по въпросните кофти участъци се просмуква в задните ви части – компромисът определено не си струва. При всички положения обаче адаптивното окачване се очертава в задължителната програма за собствениците (в България до октомври те са 7 (седем)) на това возило. Във всяка настройка четворката се води точно, с много сцепление и ниски нива на страничен наклон в завой. Това е техника, дарена със съдържание и прецизност, преодоляваща криволичещите ни „първокласни“ пътища с достойно темпо, бидейки спокойно разтоварена на магистрала. Признавам, че ми се искаше да бъде още малко по-напрегната, по-спортна, но си давам сметка, че особеното чувство за събраност е с произход дебелите, 19-цолови М колела с мамещите окото пет двойни спици. 

Колкото до красотата – при цялата й абстрактност и моя прагматизъм – и за изненада на самия мен, днес не спорим. 

Колебанието на Борн 

    Дълго преди появата ми на тоя свят животът е доказал, че сходните дразнители предизвикват сходни реакции. 

Топла, септемврийска петъчна вечер по улиците на столичния град. Бързам за среща по Евлоги Георгиев. Поредният, добре проектиран, автомобилен Harman/Kardon ме радва с 96/24-битов FLAC на Bruce Hornsby. Докато умувам върху текста на Look Out Any Window и се питам защо, по дяволите, родният пролетариат не вдъхновява поп звездите ни, около мен отново закипя. Младежи с актуален вид (брада и бейзболна шапка с права, „харлемска“ козирка) под въздействието на кой знае каква долнокачествена химия, вкарана в организма им, решиха, че синята ми четворка (петроленият Snapper Rocks Blue предизвика и моя нагон – от пръв поглед, признавам) е изляза да си го търси. 


Знайте, че репутацията на пернишкия Golf отдавна е засенчена от добрата стара, преработена баварска тройка (основно Е36/Е46). Коли, които нормално би трябвало да бъдат спрени от движение и дадени за рециклиране, се карат. И не само това, ами издават звук, сходен само с предсмъртния стон на съветска прахосмукачка „Ракета“ – такива обичайно биват звуците на обезобразените им от квартални доработки изпускателни системи.

Подобна ситуация предполага кръстопътен избор:

А. Включваш се в гонката. Дрифтите напред-назад из нощния трафик по ремонтираните булеварди и плашите народа. Докато някой не сбърка. После  – в новините. Не, не, не съм светец. Но има далеч по-героични начини да се мре – този не се приема.

Б. По неизбежност влизаш в ролята на шопския Джейсън Борн и бягаш – колкото ти държат краката, пардон колелата. А днес те държат. Но момчетата това и чакат – погват те. Да, не те преследва ЦРУ и разликата в класите е драстична, за да е интересно, но рискът да им се поддадеш остава.

В моя случай стигнахме до вариант В. Колебание никакво: липсата на психогенна амнезия само ускори преценката на шопския Джейсън, че Перловската река не е Ийст Ривър и скачането в плътната, кафява течност, представляваща всичко друго, но не и вода, би имало по-скоро фарсов, отколкото култов характер.

Затова и без да се колебая реших да ги разкарам по най-простия начин, спирайки на първата автобусна спирка. Изчезнаха в мрака разочаровани.

Тази среда определено има нужда от ново начало…

Колкото до Серия 4, подробностите са в сайта на BMW.


Няма коментари:

Публикуване на коментар