Volkswagen T-Cross: Скованата спретнатост на отличника

Хайманите се дисциплинират 

Парадоксално 

    Наблюдавайки автомобилния пазар в Европа напоследък, намирам все по-малко аргументи против на пръв поглед парадоксалното заключение, че в днешни дни успехът в производството на малки автомобили фактически означава да ги правиш по-големи и по-високи. Това се превърна в текуща практика до степен, в която конкуренцията в B сегмент не подлежи на преборване без коросоувър в портфейла, а сборът от така наречените субкомпактни и техните по-едри деривати (казано по друг начин, В сегмент и многоцелевата им B SUV компания) заедно правят двойно повече от С сегмент. 

Фактите: 
До месец юли автомобилите от многоцелевите сегменти правят вече над 38% от пазара в ЕС (двойно за последните пет години) и въпреки забавящия се темп на ръста, което подсказва, че пикът в търсенето на този тип возила изглежда вече наближава, той остава структуроопределящ за пазарното присъствие на всички емблеми. Популярността на субкомпактните SUV-та пък е така висока, че ръстът на сегмента през миналата година бе надминат единствено от електромобилите. LMC Automotive даже прогнозират, че догодина те ще изпреварят продажбите на най-популярния в момента C SUV субсегмент. До края на годината от тях се очакват продажби в порядък 1.99 млн., които ще достигнат 2.16 през 2020-а.

Така се очертава ясен извод: колкото си по-голям, толкова по-големи са абсолютните измерения на щетите от евентуалните дупки в предлагането.

В това време Volkswagen – наблюдавайки отблизо постиженията на конкуренцията и в своя традиционен стил – внимателно обмисляха позиционирането на продукта, настройваха лазерния далекомер, прицелиха се в златната среда на позиционирането и специфичната роля, както и малко над нея в ценово отношение, и натиснаха спусъка.

Резултатът е T-Cross: 18 см по-дълъг и 12 см по-висок от VW Polo. „Фолксваген“ очакват да мислим за него в духа на съчетанието градски дух – функционален дизайн, поради което не предлагат двойно предаване. 

T-Cross 

    Всеки уважаващ себе си представител на сегмента, поне по мое мнение, не би отговарял на породата си, ако не сервира видимо повече пространство и практичност от базовото супермини. За моя изненада мнозина по-скоро не се справят. За разлика от T-Cross, но да не бързаме.

Преди това да кажа, че в него Volkswagen се надяват да концентрират повече чар, отколкото в по-големите му братя: фаровете за мъгла са оформени ала T-Roc, обработката на ръбовете, линиите и плоскостите в профила напомнят Polo, задният светлинен рефлектор акцентира пълната ширина на колата по последна мода. 

Общото впечатление е, че в един сегмент, пълен с чудати дизайнерски хрумвания, предизвикателна шарения и палав дух, базираният на платформата MQB T-Cross изглежда спретнато и чисто – като отличник. Да, двата ярки външни цвята (синият тюркоаз и оранжевото), контрастните колела и интериорните решения несъмнено го освежават, но замисълът да се харесва на традиционните си клиенти е повече от очевиден. Да, издължен преден капак с отличителни ръбове; да, широка предна решетка; да, добре изглеждащи пропорции от всеки ъгъл. Радикализъм – не.

В купето е широко – по-широко от мнозинството в сегмента, с добро пространство на втория ред със стандартно плъзгащи седалки и впечатляващо удобно и прегледно отпред. Всичко е логично, познато и добре подредено; като изключим крайностите на най-високото ниво на оборудване обаче, T-Cross не излъчва познатата аура на сдържано материално превъзходство, така присъщо на гамата им. По всичко личи, че в екипа по разработването и планирането на модела разходната му структура е имала повече тежест от свободата на Клаус Бишов (водещият дизайнер на VW – бел. авт.) – това е интериор, шит по кройката на себестойността; приятните на пипане и прецизно сглобени, ала твърди, материали преобладават.

И ако дизайнът (с изключение на горната част на таблото) в голяма степен следва Polo, то шофьорът седи значително по-високо – линията на бедрото е с 10 см по-висока. Личи веднага. Без да блестят с ефектна топография, седалките са истински удобни.

Вместо материално излишество, Волфсбург са избрали да ни впечатляват с дигитализация и активна функционалност: графиката е чиста и с добра разделителна способност, предназначените за натискане икони са големи и не разсейват от карането, интерфейсът е бърз и реактивен, има дори две, физически кръгли копчета, макар и една идея по-малки.

Блясъкът на T-Cross е по-отличителен и по-полиран, когато го подкараш. В моя случай беше по-големият от двата еднолитрови, трицилиндрови турбо бензина – със 115 коня и 7-степенен автоматик с два съединителя. Както и при Polo,  1.0 TSI демонстрира преобладаващ усет за подреден комфорт и изолация, каквито по правило липсват в такива количества из колите от сегмента; всичко е под знака на характерните за Долна Саксония мяра и предвидимост.

Както е при повечето фолксвагени, това е кола, с която незабавно се чувстваш удобно: воланът е лек по неизбежност и точен по настройка; реакцията на газта – линейна, а за скоростната кутия просто нямам какво друго да кажа, освен, че DSG-то още веднъж доказва себе си като гладко и изключително отзивчиво.

Добре де, признавам: това все пак не e транспорт, дарен с преобладаващия чар на жадната, младежка енергия; сигурен съм, че пенсионираните двойки на път към градинския център и току-що излизащите от гражданското в посока сърф шопа ще са в съотношение поне 50/50 (не и в България, естествено). И се държи като кола, мерена тъкмо по тази реалност: в града е абсорбираща и тиха, доставяща жилава, естествена пъргавост в остри криви, запазвайки естествената си, интуитивна, лесна управляемост и извън него.

1.0-литровата техника доставя 200-те си нютона въртящ момент с прилична гъвкава дискретност, и въпреки, че не е сред най-ентусиазираните в развъртането до червения сектор на оборотомера, както част от другите обитатели на трицилиндровата територия, тя е с гладък нрав, а разходът й на гориво съвсем приличен – в порядък 7 с въглеродно интензивния ми подход към десния педал.

Седместепенната DSG трансмисия демонстрира традиционните си добродетели – сръчна, гладка и незабележима работа – с две изключения, които отдавам на деликатния баланс, целещ се в ниските емисии: нрав малко рязък и склонен към ранно гаснене при свръхниски скорости (паркиране) и с ясно изразена упоритост в поддържането на по-висока предавка при излизане от завой.

Пасивното окачване (макферсън/торсионна греда) е настроено за комфорт и със 17-цолови джанти демонстрира познатите от Polo/Golf качества: тих, добър баланс от меката страна. Настройките са типични за кола, проектирана да доставя много повече просто и сигурно съжителство, отколкото трепет и вълнение от карането.

В този дух нямам и какво толкова да кажа за така важното аудио, освен че се предлага 7.1-канална конфигурация от BeatsAudio. Не успах да го чуя, но допускам, че добродетелите на системата от Polo са пренесени и тук, което би могло да бъде само добра новина.

Хайманите се дисциплинират – вместо заключение

    Карайки средното ниво на оборудване Life, не най-високото и далеч по-лъскаво, но и доста по-скъпо Style (с всичките му глезотии с лекота надхвърля 50-те хиляди), си мислех, че в повечето аспекти от характера и качествата си Volkswagen T-Cross представлява един напълно уместен заместник на Golf. С едно изключение, все пак – качеството на материалите в купето, причината, за което вече обсъдихме.

Опитвайки се да го огледам от всяка страна, няма как да пропусна факта, че VW са имали нужда от прецизно продуктово позициониране, за да го отличат достатъчно ясно от друг обитател на третия по големина и втори по ръстов темп европейски сегмент – T-Roc, да не говорим за моделите на останалите марки в групата, като Seat Arona и новата Skoda Kamiq, очертаваща се като най-суровата вътрешна заплаха.

При това положение съдбата по подразбиране му е орисала да не бъде сред най-бляскавите и наперени представители на субкомпактната, многоцелева фауна, но в никакъв случай не е лишен от продуктовата плътност и съдържание. Това е зрял, добре обмислен, цялостен автомобил, изпълнен в типичния за VW стил, поставящ съдържанието пред формата, който трябва да бъде приеман изключително сериозно.

Да, може и да притежава леко скованата спретнатост на отличник, но сегментът на малките хаймани определено се нуждаеше от малко дисциплина. Доказват го и юлските пазарни резултати в ЕС, впрочем: с 12 600 предадени, T-Cross води продажбите сред най-новите пазарни премиери, демонстрирайки отношението към един, по същество, правилно изпълнен автомобилен опит.

Така той вече има обитател с нова самоличност.

Което пропуснах, ще откриете в сайта им.