С главно Б: BMW M135i xDrive

Още за Брюксел и предното предаване

   Снимки: BMW AG

    В BMW заслужават да ги уважаваш за постоянството, с което пазят името на колата, дала началото на добре познатото им М подразделение.

Колкото и потомците на чичо Скруч да натискат за пълноправна М версия на хечбека от Серия 1, от която сигурно биха могли да изстискат още приходи, старшият мюнхенски мениджмънт е непоклатим: името М1 е свързано завинаги с краткия живот на нарисуваната от Джорджето Джуджаро и произведена в тираж от 453 за хомологационни цели клиновидна спортна кола с централно разположен двигател. Точка.

Бързата версия на оригиналния Е87 носеше простото име 130i Sport; след нея дойде M135i, която впоследствие еволюира до М140. И докато изобретателността в избягването на дублажа с почетното наследство на М1 придобиваше странни измерения (помните Серия 1 M Coupè, предполагам), инсигниите на M135i с добавка „xDrive“ се завръщат при актуалната F40.

Завръщане – да, но противоречиво: единодушие сред пуристите на карането и задното предаване по повод новата платформа UKL2 с предно ще откриете по-скоро в отрицанието му. А има и друго, което ги консолидира: миграцията от 6 към 4 цилиндъра. За нея не бих ги укорявал, ако ме питате, най-вече защото европейските автомобилни хиперрегулации налагат драстично намаляване на въглеродния отпечатък от гамата и това е начинът да се съобразяват. Какво остава от чистата шофьорска радост очевидно е тема без особено значение, защото автомобилното бъдеще явно принадлежи на дигиталната мъка, в която на човек е отредена ролята на пасивен товар, докато правото на щастие подлежи на брутално институционално потъпкване.

Но млъкни сърце и нека все пак бъдем благодарни, че в Брюксел още не са се сетили да привлекат на своя страна и Ватикана с някой папски едикт срещу дизела/бензина; да не говорим колко уместна би била намесата на Вселенската патриаршия с евентуалното обявяване на зареждането с гориво от изкопаем произход за „бесовски“ ритуал…

Бърза

    Работата е там, че благодарение на „зеления“ контекст подлютеният нов компактен хечбек на „БМВ“ ни поднася насъщни промени в характера си, които не ще допаднат всекиму. Да видим: на хартия новият флагман M135i xDrive (с цена на рецепция, която няма никакъв проблем да надмине 110 000) разполага с всичко необходимо. Познатият от MINI 4-цилиндров, алуминиев B48 с двуструйна турбина е настроен да доставя повече от всичките си предшественици в баварската история: мощността му е 306 коня, а въртящият момент от 450 Nm е в многообещаващо широкия диапазон 1 750 – 5 000 оборота.

Това добро начало е обслужено по достойнство от 8-степенен автоматик на ZF с интегриран механичен преден блокиращ диференциал порода Torsen. Шасито естествено е спортно, активно в моя случай, и по-ниско, а воланът – логично по-бърз и директен. Частичното двойно предаване, прехвърлящо до половината въртящ момент към задния мост и обзаведено с контрол на старта от място, осигурява ускорение до 100 за 4,8 секунди и ограничена до 250 максимална скорост. Та в тая връзка единицата е бърза – с главно Б.

Ако мощности от този, че и по-голям, порядък не е като да са рядкост, то новата система на четирите движещи колела и умната й управляваща електроника са впечатляващи: при нормални условия водещ спортната единица, както при останалите й посестрими, е предният мост. Удар върху десния педал до пода обаче активира интелигентните интегрални схеми да прехвърлят за милисекунди до 50% от силата назад, с което предаването на M135i се преобразява в двойно. Преходът е неосезаем в движение; вместо това колата изглежда осигурява 100-процентово сцепление през цялото време, на всякаква повърхност и при каквото и да е напрежение върху газта. Тънката част е в това, че през цялото време системата ви държи под око дали се нуждаете от задвижване на всички колела и съответно включва/изключва задния мост, използвайки минимум енергия в процеса. На това отчасти се дължи удивителният разход на гориво (порядък 9,8 – 10,4 с моя политически и екологично некоректен стил на каране) и злият нрав на компактната машинария.

Външно характерът на дългия 4,32 петврат хечбек е маркиран от дискретен оптичен кит: предна и задна броня, странични прагове, внушаващи респект дебели изпускателни накрайници и двуцветни 18-цолови ковани джанти (19-ките идват големи за новите активни амортисьори и се предлагат само с пасивните).

Вътре цари характерният за M Sport, ориентиран към шофьора (който в тая кола е по-скоро пилот) уют на дълбоките, монолитни спортни седалки с напетите в синьо-червените си орнаменти предпазни колани; триспицовият волан е дебел, а спортните сини синтетични елементи, комбинирани с черна алкантара, подсказват по възможно най-неприличния начин, че на почит тук е само една дисциплина – карането. Който желае да избере праведното возене или се интересува от удобството и стомашно-чревния комфорт на останалите, да бъде така любезен да заповяда в трицилиндровия 118i.

Другата добра новина е съхранението на мярата в употребата на течния кристал: дисплеите са с човешки мащаб и понятна, подредена графика, а интерфейсът за общуване с колата е правен от хора, които явно също се дразнят много от фигуралните мотиви с мазен пръст по тях. За което им благодаря.

Че и гласов контрол от типа „Хей, беемве“, както и достъп и стартиране през смартфон – изобщо джаджи и свързаност по последна мода, както подобава.

И как е?

    Е, тъкмо там е работата…

Като потентен хечбек с двойно предаване M135i е автентично добър – напълно достоен за съперничеството с Mercedes-Benz AMG A35 или Volkswagen Golf R. При все това не подлежи на отричане, че характерът на водещата модификация в първата серия се е променил. До степен, в която феновете на добрата стара M140i ще изпаднат в шок.

„И какво толкова шокиращо?“ – питате. Хм, по начало всичко изглежда сравнително познато: да, изгледът напред е малко странен с тая висока линия на стъклата и къс преден капак, подсказващ генотипа на предното предаване, ала все пак седиш ниско пред набития волан и организираното около теб табло. Натискаш стартера и двигателят се буди за живот с познатото от шестте линейни цилиндъра гъргорене. Поемаш напред и моментално разпознаваш характерната стегнатост на шасито под теб и яркия характер на тежкия, директен волан в ръцете – всичко май е точно като в „БМВ“.

И е бързо, както казах. Много. С целия въртящ момент на разположение почти от празен ход, M135i тегли с еластичната и енергична лекота на голямото си сърце, която си свикнал да очакваш от по-големи агрегати; завои, изпреварвания, прави – всички тия дисциплини се изпълняват с властна, повелителна решителност. 4,8-те секунди до 100, които мерят в Бавария, изглеждат консервативно занижени. Синхронът с плавно превъртащия предавките 8-степенен хидротрансформатор е отличен в автоматичен режим и още по-бърз в ръчен през перата на волана.

Натиснете ли здраво обаче, окуражаващото бучене при по-ниски обороти се преобразува в предписваното след 4 000 болкоуспокоително, изкуствено синтезирано ръмжене, което е и още по-настойчиво в режим „Sport“. Не, звукът изобщо не е неприятен, не и колкото опитите на някои японски екстремисти, но е откровено неестествен и не подлежи на сравнение с натурално сърдития рев на редовите шест. 

Тежкото ускорение разкрива още една непозната странност: просмукването на въртящ момент през волана. Не е нещо силно – в ръцете го усещате като лек импулс на стягане в процеса на захапване на предния диференциал, – но понеже днес говорим за кола, адресирана към високи ентусиасти, това е напълно достатъчно да ви уведоми, че иде реч за BMW от друга проба.

За сметка на това нивата на сцепление са изключително високи: комбинацията от четири водещи колела и новия, по-бърз тракшън контрол изстрелва колата от кривите с усещането, че не си разпилял и конска сила. Влизането в завоите е свързано с невъзпроизводимото усещане за екзалтация от яката захапка на диференциала; носът с характерната спортна решетка реагира на директния волан без миг мотаене и запазва безпрекословна лоялност към зададената линия. Вдигаш газта и колата се напъхва още по-плътно към върха на завоя, благодарение на добрата еластична адаптация на задния мултилинк към завиване без газ.

Посягаш отново към нея и се радваш как г-н Торсен държи юздите на недозавиването, докато с отворения си за разпределение до 50/50 заден диференциал M135i просто се изстрелва от завоя, съпровождан от драмата на реагиращия под напора на въртящия момент волан и добавеното подритване на изреждащите се предавки в спортния режим.

Всичко това е бързо и крайно ефективно; и тая добавена гъвкавост на задния мост, създаваща усещането за пъргавина. Ала не е твърде BMW. Първичната, спонтанна естественост на предишната кола е заменена с някак напрегнатото старание на всички системи непременно да ти угодят.

До степен, в която те разсейват от инак детайлния и убедителен звук на 464-ватовата аудиосистема от Harman/Kardon с 16 говорителя, по която тематично днес върти FLAC-ът Owner of a Lonely Heart на Yes.

Ех, Брюксел – вместо епилог

    Повтарям: като кола, направена за каране, спортната единица изглежда по-игрива от пряката си конкуренция, ала при всичките си качества тя някак не е това, на което в Мюнхен с времето така старателно са ме приучвали; страдам по откровената чистота и естествения баланс от миналото, сега заменени от някак принудително подсилената пъргавост, сякаш преднамерено създадена да те отвлича от фундаменталната промяна под инак добре изглеждащата опаковка.

И тя разбира се не е проблем при младшите модификации. Днес обаче нищим техника, обречена на мигом разпознаващите разликата ентусиасти, които няма да се церемонят особено с разконспирирането й. Да, ще осъзнават рационалните подбуди зад бизнес казуса на тая кола (платформена и компонентна унификация, икономия от мащаб и емисионна ефективност, така брутално наложена от регулаторите, и т.н. напълно смислени причини), но те няма да чинят и петак пред отсъствието на каймаклията шестак, заради което и единицата изгуби уникалността от миналото. Ех, Брюксел…

Което от фактологията пропуснах, ще наваксате в сайта.