По познат курс – II

Пет месеца от 2020-а

    Лишен донякъде от априлския си драматизъм, сривът продължава и през май

    Доживяхме и това доказателство за институционален разпад: достъпът до отворените данни на МВР да блокира заради елементарно неоразмеряване на сървърите им към нарастващия по естествен път трафик: не се сещам за по-базово задължение на поддържащите всяка дигитална платформа от планираното мащабиране на хардуера, но истината е, че не съм изненадан. И се чудя ситуацията за смях ли е или за рев.

   Още веднъж: нямаме нито исторически, нито икономически
основания да разчитаме на бързо и пълноценно възстановяване

Докато постоянно действащият фестивал на институционалната ни дисфункция следва неуморно творческата си програма, българският автомобилен пазар общо взето следва показателите на Европа, а тя – най-общо динамиката на брутния си вътрешен продукт.

Макар и с една идея по-малък драматизъм, дълбокият пазарен срив на второто тримесечие продължава. LMC Automotive мерят -57.3% в Западна Европа: спадът е най-висок в Обединеното кралство – -89%, следва Испания с минус 72.7, Франция с 50.3, -49.6 в Италия и -49.5 в Германия. Швеция, в която дилърската мрежа остана отворена, регистрациите спадат с 50% – показател, който не е далеч от априлския. Възстановяването обаче вече започна и Китай приличат на образцов пример за бърза стабилизация. Въпреки него, едно е напълно сигурно: несигурността остава.

При все, че няколко големи завода остават затворени, европейската автомобилна индустрия бавно излиза от дългия период на престой. Със среден период на затваряне 6-7 седмици и следващи облекчените правителствени мерки за социална изолация, производствата се рестартират – с нови мерки за дистанция и хигиена. Новината е добре дошла естествено, но отварянето на производствените халета е само първа стъпка по дългия път на индустриалното възстановяване, а връщането към предпандемичните производствени темпове ще отнеме много повече време от срива им. Възстановяването на производството по неизбежност ще бъде постепенно и не непременно линейно: никой няма желание да трупа складови наличности под формата на произведени автомобили, които не се продават.

Част от най-големите (Франция, Германия, а скоро Великобритания и много вероятно Италия) приеха програми за насърчаване на автомобилното търсене. Много вероятно ще ги последват и по-малките, тъй като без потребление просто няма икономика, но този път картината на правителствената подкрепа обещава да е доста по-нюансирана, отколкото през 2009, най-вече защото силният акцент върху електромобилите застрашава да разкъса крехката верига на доставките.

Не се радвам да го кажа, но, за разлика от техните действия, българската тишина по темата е елемент от естественото ни състояние, и ако видим някакво движение, то ще има по-скоро комичен, отколкото професионално осмислен характер; просто в този си вид по автомобилните теми сме напълно изчерпани – и най-упоритите ми пожелателни илюзии вече се изпариха.   

След първия рунд ликвидна подкрепа за най-нуждаещите се (Daimler, Renault) започнаха да идват сигнали за сериозни търкания във върховете на Volkswagen, а ЕК демонстрира антитръстова загриженост по някои от аспектите на предстоящото сливане между PSA и FCA.

В този контекст прогнозната бленда за очаквания годишен европейски спад е много широка: аналитиците започват от почти 1/3 и приключват докъм 20%. Всичко ще зависи от продължителността на мерките за социална изолация и евентуалната поява на втора пандемична вълна в края на годината.

В условия на нова производствена и предизборна нормалност американците изненадват с по-бързо от очакваното възстановяване на търсенето, а в Мичиган Ford и GM преминават в следваща фаза на възстановяване на производството – с нови мерки за сигурност, под вечно навъсения поглед на профсъюзите и с готовност да включат на задна във всеки момент.

    Движението на българския автомобилен пазар по наклонената рецесионна плоскост продължава и през май: въздържанието от потребление е повсеместно, а следпродажбеното обслужване продължава да работи за покриване на фиксираните разходи на дистрибуторите, докато някои от тях са критично разклатени от неизбежната необходимост от преструктуриране.

Както личи от картината за последното десетилетие, ако не предприемем нещо наистина сериозно в тази насока, българският автомобилен пазар е изправен пред мъчителна L-образна криза, излизането от която ще е дълго, а стабилизирането му отново ще е в точка, по-ниска от изходната.

   По традиция електромобилите са видими само под микроскоп

Това разбира се вещае сериозно преструктуриране на пазарните участници, чийто брой предстои да намалява, докато оцелелите ще увеличат размера и портфейлите на предлагането си. Стана дума и по-рано през юни, че не бих се изненадал, ако някои марки загубят пазарното си присъствие поради най-обикновена липса на достатъчно търсене и обитаема потребителска екосистема, осмисляща местния им бизнес казус. Процесите текат още преди началото на пандемичния колапс, а той обещава само да ги катализира, което не е еднозначно лошо: организации, изгубили бизнес смисъла си ще отпаднат, а други предстои сериозно да премислят и структура, и начин на работа. 

   Ръстът на хибридите се дължи единствено на повсеместното
им навлизане в гамите на производителите

През първото си циклично изпитание минава и мобилната услуга на Spark, а алтернативата пред тях е проста: или ще изчезнат, или ще продължат – с рани, но по-силни и обогатени с нови TaaS уроци. Картината изглежда много противоречива и е рано изводи.

В тази връзка актуалността на темата електрификация на българския автомобилен парк не само не се е променила, но не се е променило и бездействието по нея. Причината несъмнено е комбинация от липса на професионален капацитет и манталитетен дефицит, както и от обстоятелството, че тя е процес немислим без цялостно виждане за бъдещето на колите в България. По него, за съжаление, вече 30 години нямаме нито качества, нито желание да мислим, което обяснява и продължаващите с пълна пара тенденции на безобразно стареене и дизелизация на автомобилния ни парк.

   Дизелизацията расте с обичайния си темп

    И друг път е ставало дума, но очевидно repetitio est mater studiorum (повторението е майка на знанието – лат.): състоянието на българската моторизация и автомобилния ни парк е катастрофално; то се влошава устойчиво през последното десетилетие и представлява резултат от синхронизираното институционално и браншово бездействие.

Единственият начин да постигнем нещо различно е да променим драстично досегашните си (без)действия и предприемем стъпки в посока стартирането на качествен обществен разговор за състоянието и бъдещето на българската автомобилизация. Последван от задължителна конкретика под формата на дългосрочна визия за преодоляване на настоящето.

Разбира се, винаги можем да изберем познатия курс на нищоправенето и отложената отговорност, но когато и тази система рухне на главите ни, не бива да се оглеждаме за причините някъде далеч; единият поглед в огледалото стига.

–

    Нямам понятие какви са реалните ни шансове най-после да се заемем, но кога, по дяволите, ако не сега?

   Коментарът тук е в само една дума: катастрофа