Читателите на блога ми, по-голямата
част от които смятам за съмишленици, отлично знаят какво мисля
за българския автомобилен парк и са наясно с яда ми към провалилата
се и в това отношение държава.
Всъщност провалихме се ние, защото ние сме държавата.
С времето осъзнах, че постоянното недоволство от ситуацията, колкото и справедливо да е то, не става за друго, освен за първа стъпка. Състоянието на българския автомобилен парк има спешна нужда от сериозен анализ и дръжавна политика под формата на национална стратегия за модернизация, последвана от план за действие, които да дадат шанс на следващите поколения да обитават една съвременна, възпроизвеждаща благоденствие, а не бедност, среда.
Интеграцията на колите в България е безобразна, а ситуацията с напълно лишения от регулации автомобилен пазар е такава, че в моменти на слабост се изкушавам да мисля, че е станала необратима, а ние, въртейки се по низходящата спирала, приличаме на кола без арматурно табло. Добре, че тези състояния са рядкост - иначе си давам сметка, че пътят към вкарването на автомобилна България в XXI век е много стръмен, но не е невъзможен.
Лозето на националната автомобилна политика е тъжна гледка: буренясало и изоставено, то отдавна не е годно да ражда. Крайно време е да го прекопаем - българската мобилност може да изглежда по друг начин, а успехът е възможен само с общи усилия.
Ето как:
http://www.emic-bg.org/news/item/1235
