За лозарството и колите

Читателите на блога ми, по-голямата част от които смятам за съмишленици, отлично знаят какво мисля за българския автомобилен парк и са наясно с яда ми към провалилата се и в това отношение държава.
 

Всъщност провалихме се ние, защото ние сме държавата.

С времето осъзнах, че постоянното недоволство от ситуацията, колкото и справедливо да е то, не става за друго, освен за първа стъпка. Състоянието на българския автомобилен парк има спешна нужда от сериозен анализ и дръжавна политика под формата на национална стратегия за модернизация, последвана от план за действие, които да дадат шанс на следващите поколения да обитават една съвременна, възпроизвеждаща благоденствие, а не бедност, среда. 

Интеграцията на колите в България е безобразна, а ситуацията с напълно лишения от регулации автомобилен пазар е такава, че в моменти на слабост се изкушавам да мисля, че е станала необратима, а ние, въртейки се по низходящата спирала, приличаме на кола без арматурно табло. Добре, че тези състояния са рядкост - иначе си давам сметка, че пътят към вкарването на автомобилна България в XXI век е много стръмен, но не е невъзможен.

Лозето на националната автомобилна политика е тъжна гледка: буренясало и изоставено, то отдавна не е годно да ражда. Крайно време е да го прекопаем - българската мобилност може да изглежда по друг начин, а успехът е възможен само с общи усилия.

Ето как:

http://www.emic-bg.org/news/item/1235

Мълчанието на ААП

   За деветдесет години напредъкът в автомобилите е колосален. Не и в мисленето ни.                                                                                                                                                                             www.lostbulgaria.com

В писмо до министър-председателя, Индустриален клъстър "Електромобили" – ИКЕМ настоява за формулирането и приемането на "Национална програма за електрическа мобилност – България 2025 г." 

Браво, точно така се прави: в държава, в която нищо не функционира както трябва, единственият начин е прекият контакт с премиера. При това през медиите.

Проблемът, обаче, не е в това, а в липсата на политика в мобилността изобщо: работата съвсем не е в неглижирането на електромобилите - то е само едно от следствията. Истинският проблем е в липсата на държавна транспортна политика, част от която е структурата на автомобилния парк, част от който пък е навлизането на електромобилите. 

Никакво навлизане на нищо няма да се случи, докато не отговорим на простия въпрос: къде искаме да бъдем след няколко десетилетия. Смислени действия са възможни само в контекста на цялостно виждане, а такова няма и не е логично скоро да се появи. Всичко друго са тактически решения, които не носят устойчив резултат - доказано е.

Писмото на частната бизнес-организация е хубав пример за уместна с оглед на обстоятелствата защита на професионалния интерес в един икономически сектор. Нещо повече: той съвпада с обществения, а организацията предлага създаването на координационен съвет към Министерство на икономиката, който да изработи стратегия. Съвсем логично: констатацията на един проблем няма стойност, ако не е придружена с виждане за решаването му.

Това писмо ме кара да се питам кога и Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП) ще е в състояние да постави в смислена форма нерешените проблеми на автомобилизацията в България, която се дължи на липсващата концепция за бъдещето на автомобилите по тези земи, както и да предложи съучастието си в процеса.

Иначе излиза, че тези, които би трябвало да бъдат най-заинтересовани, имат други приоритети.