Dacia Lodgy

Краси ли скромността?

История

Създадена през 1966-a, Automobile Dacia S.A. е наречена на едноименната римска провинция Дакия, заемаща голяма част от териториите на днешна Румъния.
Освен като бивши граждани на империята северните ни съседи са и известни франкофони, поради което не е чудно, че цялата им гама – както исторически, така и днес – е базирана на технологията на Renault.

Логично, през есента на 1999-а французите купиха 51% от компанията по линия на приватизацията, а впоследствие увеличиха дела си и днес вече френската „Дачия” създава почти 3% от брутния вътрешен продукт и почти четиринайсет хиляди преки работни места отвъд Дунав.

Настояще

Времената се менят и тази година вече не е преувеличено да се каже, че във финансово отношение Renault се държи все още над водата именно благодарение на отбора от Миовени. С продажби от над 343 000 коли през 2011-а „Дачия” жъне стремителен успех от Бразилия до Русия. В ЕС пазарният им дял вече гледа към трите процента, а Duster е в третата десетица на моделите по продажби на континента. 

У нас пазарният им ръст през последните две години е между 10 и 15% (почти 17 през тази), а според различните данни (ААП и АСЕА) и с неизбежните екстраполации делът им е в порядък 7-9%. 

Марката е във възход именно заради спадащата покупателна сила и добрата си репутация, което е отлична новина за около хилядата Dacia Box дилъра.

Изобщо философията да се предлага опростен и надежден базов транспорт за всички очевидно се вписва отлично в тежкото икономическо настояще и е добра предпоставка за очертаващото се трудно бъдеще.

Скромният Lodgy

Lodgy е първа стъпка в неизследваната досега територия на вановете, която със сигурност ще накара настоящите господари на сегмента в България (той е малък впрочем – под 3%) - Chevrolet и Opel  - да положат извънредни усилия.

Продуктът на новия завод на Renault в Танжер е в центъра на този сегмент: с дължина от 4.50, ширина 1.75, височина 1.68 и междуосие 2.81 метра той може да побере до 7 души и да качи до 665 килограма в огромния си товарен отсек, достигащ до над 2600 литра при сгънати седалки.

Dacia Lodgy има силно развито чувство за визуално приличие: това е честен автомобил без претенции, който доставя точно това, което обещава.

Външният вид на Lodgy предсказва развитието на следващото поколение модели и е стъпка напред във всяко отношение: големите радиаторна решетка и светлинните групи, съчетани с чисти линии, накараха дори мен - скептика, да одобри гледката. Това е ван, който съхранява и развива добродетелите на скромността: формата е подчинена изцяло на функцията и внушителното остъкляване заедно с ниската линия на стъклата ми напомнят кабинка на лифт, но лифтовете също са продукт на промишления дизайн и често изглеждат много добре. Важното е, че с всеки следващ модел „Дачия” осезаемо излиза от визуалната анонимност - белег за оформяща се самоличност и растящо самочувствие.

Основната задача на Lodgy е да привлече практични купувачи от безкрайния по обем пазар на употребявани автомобили: с цена от 18 667 лв. без ДДС за най-малката 7-местна версия това е напълно осъществима задача дори на пазар, чието потребление деградира под натиска на стремително спадащата покупателна сила. Най-високата версия с цялото възможно допълнително оборудване достига порядък от 33 000 с ДДС.

Голямата „Дачия”

ще ви изненада с много просторен вътрешен обем: това е първият автомобил в сегмента, в който седите прилично на третия ред, без да се налага да спирате за раздвижващи упражнения и калиброване на вестибуларния апарат на всеки сто километра. Да, интериорът е скромен по мерките на останалите, но за марката това е крачка напред във всяко отношение: усещането за приемливо качество и подобрени материали е изведено на нови висоти. Освен това не бях карал кола с толкова висок таван, че без проблем да изпия до дъно водата от бутилка литър и половина. 

           Вътре е просто и функционално, а материалите и ергономията са 

           еволюирали.

Всичко останало в това моторизирано въплъщение на скромността е направено с чувство за приличие: местата за съхраняване не са чак толкова много, но стигат; седалките от третия ред не влизат в пода, но се демонтират или се сгъват. Изобщо дългите разстояния с хора и/или багаж очевидно не са проблем.

За посветените в ергономичните традиции на марката мястото на копчетата за стъклата ще е новост, а евтината и интуитивна навигационна система с трицифрена цена – приятна изненада. Хубаво е да видиш сред уредите на таблото и опростен бордови компютър, макар и без датчик за външна температура, причината за което така и не разбрах.

Добре де, страничната видимост отпред е леко ограничена от А-колоните, а шумът в купето при магистрално темпо е висок заради недобрата аеродинамика (и частично спестената по теглови и ценови съображения шумоизолация), която е причина и за неустойчивост при страничен вятър, но говорим за продукт, който и без това надхвърля очакванията за цената си.

Пътникът

На път Lodgy се държи доста грамотно: двигателят 1.5DCi (107 к.с.) е много тих и еластичен благодарение и на шестте предавки, които допринасят за реален разход от 6.1. Той пак е около 40% над измерените в лабораторни условия 4.4, но е отличен за кола с тези дадености. Да не забравяме, че същият агрегат,  явно оценен от Mercedes-Benz, влиза под капака и на новата А-класа.

Воланът е лек и прецизен при ниски скорости, но на магистрала става индиректен, а свалянето на предавки при ускорение е задължително, но въпреки това нямате усещането, че карате голям куб на колела. Принос за това има и ниското тегло от под тон и триста килограма.

Окачването пък е от евтината страна на спектъра – меко и недостатъчно стабилно в завой, но да не забравяме, че целта на този автомобил е да ви пренесе от точка А до точка Б - без глезотии, но и без големи жертви. 

Е, климатроникът не е по силите й, но „Дачия” има достатъчно добри страни, които да харесате - електрически стъкла с копчета, мигрирали от централната конзола във вратите, или сензори за паркиране, които са задължителни при тези размери.

Скромност = красота?

Определено.

С Duster през 2010-а и Lodgy сега Dacia видимо излиза от категорията регионални нишови производители и се превръща в глобален автомобилен играч с гама, от която много традиционни масови марки имат всички причини за дългосрочно притеснение.

Примери: благодарение на „Дачия” на поглъщащия вече рекордните над 400 хиляди коли месечно експортен бразилски пазар „Рено” за първи път в 113-годишната си история надмина продажбите в родината*. В самата спадаща с над 11% Франция марката вече е в топ пет, а Lodgy – в топ десет при моделите.

Не е трудно да предположим, че в България този автомобил, ако няма проблем с наличностите му, ще се придвижи без усилие в челото на сегмента, а няма да се изненадам и ако го увеличи значително. Renault-Nissan не са словоохотливи по отношение на целите си, но стремежът да оглавят сегмента би бил естествен.

В тази кола мястото няма свършване.

Факт е, че „Дачия” не е идеалният ван за всеки: семейство с деца, свикнали на DVD за из път и кутии в самолетен стил, да се огледа другаде. Придирчивите глави на семейства с изтънчени очаквания и тежък десен крак – също. Те и без това не са целеви клиент.

Но ако искате надежден базов транспорт за безмилостна експлоатация в трудни условия, на който да се доверите, от Lodgy ще получите стойност без аналог.

*Забележка: В Бразилия „Дачия” е брандирана като „Рено“ (бел. авт.).

Сп. "Тема"