Доминацията на Х: Toyota Aygo

В макрообектива на младежта и фотолюбителите

Toyota Aygo – големият малък хикс

Да обичам малкия свят се научих от фотографията: с подходящата нагласа, щипка опит и съответно оборудване пред очите ви се разкриват прелестите на кипяща от живот нанодействителност, която е на 105 mm и един статив разстояние от очите ни, приучени на респект към голямото.

Съвместният чешки проект на Toyota и PSA е вече на десет години и микротойотата е второто поколение на общите им усилия. И ако първата Aygo, заедно със Citroen C1 и Peugeot 107, беше неделима част от тризнаците, дори без макрооптика втората изглежда доста различно от тях.

Доминиращият Х

Най-малкият модел в японската гама представлява технологична еволюция на предишня, облечена в радикално различна външност. Aygo е един от видните представители на графичното течение в съвременния автомобилен дизайн: от предната решетка до А колоните виждате не общ силует, а доминиращ хикс; Х-образната тема е ключова за облика на японската микро машина, което личи и по обозначенията на всички нива на оборудване, започващи също с Х.

Бидейки по-дълъг, по-нисък и с по-широка следа от предшественика, новият Aygo е запазил междуосието и наноразмерите си (3,46 м – удължаването е с под сантиметър), но е заменил свенливо заобления силует с линии и дръзки ръбове, демонстриращи японска различност без свян. Това впрочем е поредното изпълнено обещание на Акио Тойода, който през 2009-а пое компанията с обет за край на скуката.

Новост е и ниският коефициент на въздушно съпротивление от 0.29 - отлично постижение за толкова къса кола. Графично заострената двуцветна външност е толкова компактна, че почти не забелязвате петте врати, докато не ги отворите. Toyota Aygo е мислена за млади хора и това личи навред: както външността, така и интериорът подлежат на индивидуализация, а различни пакети помагат на хармонията в иначе безкрайните комбинации на елементите им.

Като говорим за външност, да не пропусна, че контрастът между конфликтни линии, цветове, материали и светлинна графика правят общото впечатление през обектива на автомобилния макролюбител доста положително. И далеч от сериозното, защото с Aygo Toyota са се прицелили в младите, които не се вземат насериозно; особено мъжете, които са едва 40% от купувачите му. Друг е въпросът, че у нас тази целева група изглежда по съвсем друг начин, но това очевидно не пречи на завоюването на почти 1/3 от А сегмент.

Вътре доминира трапецовидната централна конзола, изваяна около голям за размерите на малкото табло 7-инчов дисплей, през който навлизате в инфоразвлечение, ориентирано изцяло около умния ви телефон. Това е първата кола в категорията, предлагаща стандартно камера за обратно виждане: не че без нея ще се препънете в препендикулярното паркиране, но нищо не пречи да я има.

В купето преобладават твърдите пластмаси и рециклирания текстил, както и видимите решения за пестене на тегло (колкото и да се стараете, с механични скорости няма да надхвърлите 900-те килограма): от многофункционалния волан, интегриран със скоростомера и оборотомера, така че да се регулират заедно на височина, през открехването на задните стъкла до приятната трицветна тапицерия на монолитните седалки, всичко подсказва пределна икономия. И въпреки твърдостта на пластмасите, дори през макрообектив интериорът е съвсем уместен. Само по-малкият дисплей и наследените от миналото лостове около волана изглеждат вехто, но общото впечатление е свежо.

Когато говорим за нанотеника, трябва да приемаме и нанопоследствията: едрите видове трудно виреят отзад – високата линия на стъклата и облегалките на двете седалки предразполагат към клаустрофобия, но отзад се седи по-добре, отколкото на пейката в предишния модел.

Вътре доминират централният дисплей и ярките цветове

Под предния капак живее познатият 3-цилиндров атмосферен бензин с ангренажна верига. Агрегатът е минал през модерницзация, но е запазил спонтанноста, подобрявайки основните показатели и енергийната си ефективност. Характерният трицилиндров звук на малкия мотор е пренесен, а 69-те му конски сили са достатъчни за любопитния изледовател на градската джунгла. Да, но ускорението му до 100 е за 14.2 секунди – ще кажете, а аз ви парирам с твърдението, че в движение това почти не личи.

Помнещите предишното поколение Aygo няма да познаят скоростната кутия: въпреки недотам гладкото превключване, добре оразмерените предавателни числа с безкрайни 1-ва и 2-ра помагат на щастливо набиращия агрегат да ви дари с характерния си трицилиндров звук. Говорейки за звуци обаче, трябва да отбележим, че Aygo е тиха за толкова малка кола: аеродинамиката потиска завихрянията, а и окачването не шуми. И е меко: късото междуосие се справя прилично с дупките, но плащате данък под формата на  страничен наклон в завой. Воланът е станал по-директен и по-точен, а лекотата му помага за паркиране на невъзможни места.

Общото впечатление, без да е изявен шампион, е за грамотност, обезпечаваща добри шансове за дългосрочно оцеляване сред по-силните представители на градската фауна. На магистрала ситуацията е напълно приемлива при скорости в рамките на ограниченията, но трябва да внимавате за страничния вятър и завихрянията от големите камиони – малък сте и воланът е лек, така че умната с газта.

Предвид начина на измерване, всички разговори за енергийна ефективност в момента са неуместни: комбинираният разход по NEDC е 4.1 л/100 км., но в реалността ще трябва да преглътнете поне 7: въпреки, че е малък, двигателят е атмосферен и подгонен в оборотите на въртящия си момент (4300) започва да харчи. Мислех да кажа нещо и за въглеродните емисии, но като се сетя, че автомобилните ни данъци не се интересуват от тях, отразявайки последния писък на модата от 80-те г. на миналия век, се отказах.

Инфоразвлечението на борда е ориентирано около мобилните приложения и дава приличен контрол върху вторичните настройки, опростената навигация и мрежовата свързаност. Както в много други автомобили, така и тук можете да дублирате визуалната им организацията в дисплея на таблото, а графиката е напълно приемлива. Теоретично това може и да кефи младежта, но практическият ефект от упражнението е много ограничен, основно заради заетостта на шофьора с основните му функции на водач на микро МПС-то с дръзка външност - инфокупонът на борда е за возещите се.

И така

Ако веднъж приемете ограниченията на наноавтомобилизма, ще ви останат само приемуществата му, които в случая на Toyota Aygo могат да се обобщят като игрив минимализъм с отличителна външност.

Това впрочем е всичко, от което човек се нуждае – ярките цветове, необичайните форми и нестандартното поведение са манна небесна за фотографа ентусиаст.

Сп. "Тема"