Координати 42°3'55"N 23°27'22"E

VW Amarok: съдбата на пикапа-единак

           VW Amarok: сполука от първи опит.

Инуитският фолклор 

Огромен мистичен вълк-единак, който може да бъде видян, но не и хванат или убит - това е „амарок” във фолклора на инуитите, група ескимоски народи.

В историята на „Фолксваген” популярният хищник има завидно присъствие: гербът на родния град на марката – Волфсбург е на предния капак на колите до 1964 г., а в различни варианти присъства върху тях чак до 80-те години на миналия век. Малкият Lupo също има „вълче” име, макар и с италиански произход.

През 2005 лекотоварното поделение на Volkswagen сподели намерението си да разработи извънпътна товарна гама; през 2008-а видяхме първите снимки, както и концептуалния резултат. 

Вълкът-единак 

е пикап - многоцелеви високопроходим лекотоварен автомобил с открита каросерия, с който можете да пренесете всичко - от насипен товар през палети до целия ви багаж за свободното време.

В България две кабини с два дизела и три версии на задвижването предлагат общо взето всичко, за което можете да се сетите – от задно предаване през механична 6-степенна скоростна кутия с демултипликатор до 8-степенен автоматик от ZF. 

Както е обичайно за разбиранията във Волфсбург, Amarok не е просто поредният пикап: в него има концептуални новости, които извеждат този тип автомобили на нов връх и летвата пред конкуренцията е повдигната значително. 

Най-общо казано, крайният резултат от уникалната за гамата на VW платформа е автомобил за работа и забавление, скъсяващ дистанцията до цивилните всъдеходи повече от всеки друг свой събрат.

Част от естествения му хабитат.

Външният вид е практично отсечен – всеки квадратен сантиметър пространство трябва да бъде усвоен. Резултатът е дълъг 5.25, широк 1.94 и висок 1.83 пикап с междуосие от 3.10 м и тегло някъде към 2 тона.

С двойна кабина, 18-цолови колела, хромирани елементи и разширени арки на колелата малкият камион е направо приятна гледка. Визуалният ефект се допълва от нов двулитров двукомпресорен дизел с мощност 180 к.с. и качен до 420 нютона въртящ момент, съчетан с 8-степенна скоростна кутия, старт/стоп и регенеративни спирачки.

Не знам каква е представата ви за авантюристичен товарен автомобил, но моята еволюира значително, защото това е рафиниран „вълк”: той ще свърши работа, или ще ви отведе отвъд планини и гори с финес. Повече от всеки друг пикап това е SUV с отворен багажник.

В моя случай оставих работата на заден план и „забих” директно в Рила, защото авантюристичният му дух съвпада напълно с моя. Южната част на планината предлага всичко, което един свободолюбив тандем може да иска: от гладък макадам през неголеми камъни и малки вирове до затревен торф, който да ни отведе до върха като по дълбок мокет. Буквално.

С координати 42°3'55"N 23°27'22"E Ангелов връх ми даде възможността да оценя възможностите на Amarok – от тежкия офроуд на вътрешнокварталните софийски „улици” през кратката и осеяна с необясними скоростни ограничения магистрала до приятния макадам на резервата „Парангалица” и меката трева на височина 2641 метра над морето.

Добрият четириколесен вълк ми даде щедро от всичко: 

-  Необичайно малък, тих и мощен за този клас возила дизел; 

- 8-степенен автоматик с непозната за пикап гладкост, без аналог в сегмента. VW са избрали традиционния преобразувател на въртящ момент пред авангардното DSG с оглед на по-меката работа в трудни режими и избягване на нетипични за двойния съединител натоварвания;

- Сбогом на тежкия и тромав демултипликатор, заменен от свръхкъса първа предавка плюс много дълга осма;

- Помощник при потегляне и спускане с възможност за регулиране на скоростта със спирачния педал, модифициран извънпътен ABS...

Безсмислено е да продължавам изброяването, защото подробностите можете да намерите и сами. 

Нравът

           В тази роля тук няма да го видите.

 Вълкът ми предложи да се замисля за нещо, което бях пропуснал да направя преди: с изключение на 2-3 квадратни километра център, София практически е офроуд трасе: от лунните пейзажи на кварталните улици с липсващи тротоари и паркинги, до нрава на участниците в движението – имате всички дадености на дивата градска среда, която просто „смила” малките возила заедно с водачите им. Amarok ви помага, както да си пробивате път през враждебния градски хаос, така и да избягате далеч от него, когато ви писне. 

На магистрала тихият агрегат и скоростната кутия, заета от Touareg, помагат да се движите с ниски обороти и да пестите гориво: 140 постигате при 2400 оборота и само шумът от вятъра и широките гуми напомня, че сте в голям четвъртит автомобил. 

Маневрирането в града е лесна работа за хората, свикнали да минават на два пръста разстояние от паркиралите по тротоарите коли; ускорението на 180-те коня е повече от достатъчно, за да изпреварвате без напрежение извън тях. Радиусът на завой е много добър за дължина от над пет и двайсет.
Физически по-малкият и по-лек двигел под капака пък помага за по-точна управляемост и по-малко недозавиване.

Да, теглото от два тона все пак личи: както във всеки друг подобен автомобил не бива да очаквате реакциите на лека кола и склонността към странично наклоняване в завой е факт. Както е факт и твърдото окачване, свързано със здравата рама, за чието съществуване почти не се досещате: няма го характерното усукване при неравности, характерно за традиционните представители на вида.

Разход? 10.9 л./100 км. при условия възможно най-далечни от лабораторно симулираните 8.

           Интериорът е достатъчен във всяко отношение.

Интериорът на Amarok е изпълнен в обичайния за VW сдържан и логичен стил: всичко в кабината е на мястото си и само липсата на някои важни за живота на пътя опции, които се предлагат, ме разочарова. Настаняването е удобно и единствено отвесната облегалка на задната седалка напомня, че сте в нещо различно от джип.

От гледна точка на шофьора всичко е прегледно, а видимостта – повече от достатъчна: воланът, както подхожда на пикап, не е от най-леките; в централната конзола цари простота и има много място, а пространството между удобните седалки (липсваше ми опората в раменете от Toyota Hilux) е заето само от къс скоростен лост, заобиколен от бутоните за контрол на проходимостта.

           Ще познаете, че не сте в SUV само по отвесните облегалки.

Забележки: този тип автомобили са за свободолюбиви хора и липсата на автоматични фарове, чистачки и възможност за свързване на мобилния ви телефон с бордовото аудио са все ограничения, противоречащи на характера на волния вълк. Ако сте сред потенциалните клиенти на Amarok – не ги забравяйте. Камера за задно виждане и електрически сгъваеми огледала не се предлагат, а би трябвало. 

Хабитат 

Видът пикапи обикновено обитава малкия и среден бизнес, и селското стопанство, подпомагайки транспорта в труднодостъпни райони. Проблемът на този автомобил у нас е, че най-нуждаещите се са или изчезващ (като малкия и средния бизнес) вид, или не могат да вържат двата края от скромното си стопанство, но и в двата случая не им достига както численост, така и покупателна сила. 

Клиенти за другата страна на характера му – приятно прекарване на свободното време в компанията на моторизирания еквивалент на авантюриста – също не са много. Причината е, че в района на 85 000 лв. с ДДС, до който ще стигнете без да се усетите, обитават доста високопроходими автомобили, чието притежание носи повече гордост от това на пикапа, отношението към който у нас е лишено от традиции. Точно така, изрязаната 40-годишна „Волга”, която е честа гледка по селата, говори, както за нужда, така и за устойчива нищета.

И все пак, благодарение на репутацията на марката, за девет месеца през тази година „цели” 22 от тях вече са продадени, ако преглътнем безкритично информацията от ААП поради липса на друга.

Така че добрият вълк ще попадне в ръцете на единици собственици от редкия вид „свободолюбив авантюрист с възможности”, който ще предпочете Amarok пред Touareg. Или в парковете на малкото флотски клиенти, имащи нужда от проходим автомобил с товароподемност 1 тон, които могат да си го позволят. 

Епилог 

Друг нетипичен ареал на обитание на високопроходимите пикапи у нас е обезобразената градска среда, за която пътният просвет от 20-25 см и газенето на половин метър вода са добре дошли.

Докато не създадем функционираща инфраструктура около себе си в България ще страдаме от постоянното раздвоение между неутолената жажда за високопроходими автомобили, които сме направили задължителни с безхаберието си, и бедността, правеща ги недостъпни. 

С качествата си Amarok попада в центъра на това раздвоение - някъде между отличните (извън)пътни качества и невъзможността да попадне при автентичните си масови потребители. 

Жалко.

Сп. "Тема"

 

Peugeot-Citroen: Подкрепата не е помощ

           Кое е по-страшно - реформите, или последствията от отлагането им?

Вчера научхме, че френското правителство постъпва с PSA според разбиранията си: Пежо-Ситроен ще бъдат спасени от държавата, която ще гарантира със 7 млрд. евро нова емисия на дълг в замяна на повече влияние върху стратегията на компанията. Държавата и работниците ще получат по едно място в борда на директорите, а допълнително създаден външен комитет ще има право на вето върху всички "значими" промени в операциите й – съобщиха от френското финансово министерство.

Седемте милиарда ще отидат за подпомагане на финансовото поделение Banque PSA Finance, което се доближава до споразумение с банките-кредитори за рефинансиране в размер на 11.5 млрд. евро. Според финансовия директор Жан-Батист дьо Шатийон сделката ще бъде финализирана в близките дни. „Няма да е финансова помощ, а финансова подкрепа” – добавя дьо Шатийон, уточнявайки, че PSA ще трябва да плати за държавната гаранция по пазарни цени. Оставаше и да е безплатно...

Провинция Долна Саксония, която е голям акционер във Volkswagen, ще се противопостави на спасителния план като нарушаващ правото на ЕС, касаещо държавните помощи. В договора за функционирането на Европейския съюз държавната помощ се определя като ”Предимство от какъвто и да е характер, предоставено избирателно на едно или повече предприятия от националните власти.”

Европейският комисар за конкуренцията, Йоакин Алмуния, каза, че не е уведомен за намеренията на френското правителство, но когато това се случи ще бъде обект на „много внимателна оценка”.

Тук често говоря за състоянието на PSA. То е такова не само заради хроничната липса на управленска дързост и неспособността за вземане на трудни решения в реално време, а и заради прословутата социална ангажираност на френската държава, която гледа на преструктурирането, свързано със съкращаване на работни места, като на национално предателство. Така тя усърдно блокира импулсите за промяна, с което само задълбочи проблемите на нежизнеспособния производител. А сега предстои и сбъдването на един от най-тежките бизнес кошмари - бюрократи в борда.

И вместо да насърчава неизбежните съкращения в името на запазването на десетки хиляди работни места, тя им се противопостави, докато се стигна до логичната развръзка: структура, лишена от бизнес-смисъл в този си вид, да бъде съхранена с парите на данъкоплатците. Френският премиер Жан-Марк Еро дори заяви, че спасителният план влиза в действие срещу ангажимент за "преосмесляне" (разбирайте намаляване) на съкращенията.

Френският "Либерасион" съобщи вчера, че Робер Пежо търси начин да продаде семейния дял от 24% в компанията на GM, а говорителят му отрече напълно такова намерение.

Историята показва, че държавната помощ, извинете, подкрепа, се прилага винаги, когато голяма колабираща частна компания трява да бъде съхранена в името на "по-висши" национални цели. В случая по-висшата цел са стоте хиляди работни места във Франция - сила, която е в състояние да дестабилизира сериозно всяко общество.

Проблемът е, че самоцелното отпускане на пари е мярка, която Никола Саркози вече приложи върху PSA и Renault, с което само доказа за пореден път, че такъв подход не решава проблеми. Само ги отлага.

На какво да вярвам? На думите на Еро: "Правителството няма намерение да прави подаръци без нищо в замяна. Това време изтече.", или на очите си?