Арйеплог – леденият рай на Лапландия

Благодарение на инженерите от Opel малкият шведски град вече 46 години е европейски център на зимните тестове

Градът през краткото лято

Хората от автомобилни производители и доставчици, работещи в северния шведски град Арйеплог, си препращат предупредителен мейл за забелязан на езерата фотожурналист. В средата на февруари подобна кореспонденция с тема „фотошпиони“ е ежедневие – всички те се опитват да заснемат колите, които след две седмици ще са под прожекторите на автосалона в Женева.

Пикът на автомобилния сезон е между януари и март - отдалеченото място на шейсетина километра южно от Полярния кръг е гореща точка за автомобилните производители и доставчици, изпитващи последните си модели и технологии в бруталната зима на Северна Швеция.

Също както на Южния полюс, бази тук имат някой от големите автомобилни „държави“, като BMW, BorgWarner, Continental, Fiat Chrysler Automobiles, GKN, Opel и Robert Bosch.

Привлекателността на Арйеплог е двуяка: надеждно студен климат с температури до -40 C⁰  и океан от замръзнали езера. 

История по леда 

Историята на много от най-важните системи за активна сигурност е писана по леда на шведския север: в началото на 70-те Saab и Volvo усъвършенстват ABS, а десетилетие по-късно Mercedes-Benz и Bosch работят съвместно върху тракшън контрола.
 

Гледката е друга през зимата

Широкото навлизане на системите с четири задвижващи колела в автомобилната индустрия направи малкия шведски градец незаобиколим фактор в зимните тестове: 4х4 специалисти, като GKN и прекият им конкурент Haldex натискат концепциите си до ръба на възможностите им: „Ако ще си в бизнеса на задвижването на всички колела, трябва да разбираш поведението на колите в тези условия – това е даденост“ – разказва технологичния директор в GKN Роб Рикел. 

По света има и други популярни места за зимни тестове, като Ивало във Финландия, Карсън сити в Невада и Мелбрук в Англия, но Арйеплог, както и близките Алвсбин и Арвидсяур са всепризнати в индустрията. И докато градчето става все по-важно за оптимизирането на колите в екстремни зимни условия, автомобилната индустрия играе ролята на спасител за малката му общност. Районът страда много от краха на дърводобива през 80-те и затварянето на оловната мина през 2001: „Автомобилната индустрия е съдбоносна за нас – разказва управляващата трети мандат кметица на 3-хилядния град Брита Янсон. Без нея бихме гладували до смърт, като съседните общини.“ Градът се откроява сред един очукан по шведските стандарти регион: делът на хората под 30 години в населението му е спаднала от 50% в края на 60-те до 33% в началото на второто десетилетие на ХХI век.

Районът, който е малко по-голям от щата Кънектикът, има 8728 езера – което прави по 2.8 на жител, -  пълни с кристално чиста вода, а зимните температури са стабилно около -20, което прави леда достатъчно дебел и здрав за каране. Това е и сезонът, в който населението на Арйеплог се удвоява: 3000 инженери от 30 автомобилни компании се възползват от повече от 2000 км. тестови трасета. Това носи около 150 милиона евро на местната икономика, което е над три пъти над общинския бюджет: до местното летище има директни полети от Париж, Мюнхен, Щутгарт и Хановер.

AMG академията на Mercedes-Benz през 2013-а

Почти 800-те хотелски стаи са напълно недостатъчни в пика на „туристическия“ сезон, поради което кметицата приютява иженерите от Bosch за три седмици, докато семейството й се пренася в лятната им вила. 

Напечено в студа 

Инженерното автомобилно войнство много обича да идва тук: „Харесват го заради напечените тестове - можеш да постигнеш много повече, отколкото в офиса, нищо не те разсейва“ – са думи на водещия инженер по развитието на шаситата в Scania, Магнус Петерсон. Престоят е между седмица и месец. Над месец става монотонно, защото няма много за правене извън работата: да, на таблото на публичния бюлетин има много реклами за лосови сафарита, но хората са тук за лосови тестове, което е съвсем друга дисциплина.

Излизането на вечеря е деликатна работа, тъй като трябва да се избягват разговорите по работа – врагът е на съседната маса: „Настава мълчание, когато конкуренцията слуша – разказва пожелал анонимност инженер. Всички гледат какъв прототип си докарал на паркинга в базата – странна атмосфера."

Серхио Перес зад волана на McLaren P1 през зимата на 2013-а

Независимо от това уникалната природа на Арйеплог с лосовите си гори, подлежащи на безкрайно конфигуриране езерни писти и гледки към северното сияние е страхотно място.

„Далеч не е до тестването на колите: водим тук клиенти, пресата, инвеститори – така продаваме технологията на групата – разказва Роб Рикел от GKN. Атмосферата е приятна, неформална – няма ги връзките и костюмите. Съвсем различно е от среща в Германия.“

Броят на производителите, използващи симулатори и затворени тестови съоръжения расте: Scania построиха климатизиран аеродинамичен тунел, пресъздаващ някои от най-свирепите местни природни явления – от сняг и температури - 40 до жега и висока влажност. Но всички са тук, защото природата не подлежи на пълна възстановка.

Потенциалът 

Пилоти от DTM учат олимпийски шампиони по бобслей на зимен дрифт –  

BMW Driving Experience 2012 г.

Потенциалът на северните шведски езера е разкрит през 1969-а от двама авантюристично настроени инженери от Opel, които дошли с кола, изминавайки почти 2400 км. от Германия. Четири години по-късно колегите им от Рюселсхайм пристигнали на място и въоръжени с метли, оформили примитивна писта на езерото Хорнаван. Според Arjeplog Times – местният вестник, издаван само по време на зимните тестове, те приложили уникален метод за изпитване на здравината на леда: подкарали един Opel Admiral към леда и скочили в движение – за всеки случай. Замръзналата вода устояла, а другите не чакали дълго: за целите на изпитанията на антиблокиращите спирачни системи Robert Bosch получили разрешение дори за самолетна писта върху едно от езерата. Mercedes-Benz, Volkswagen и Porsche бързо се присъединяват, а върху настройките на ABS-а в района се работи и днес.

През 2010-а Volkswagen, ползващи писти, бази, настаняване и около 180 тестови шофьори, подновиха договора си с най-големия местен работодател – Tjintokk. 

Освен всичко друго, производителите привличат още една силна група заинтересовани – фотографите. Всички те се опитват да снимат тестваните прототипи и да ги продават на автомобилните списания, а надписът „Achtung Paparazzi“ стои на будката на охраната на оградената база на BMW. 

Един от тестовите шофьори: „Веднъж дори инсценираха фалшива катастрофа – със запалени аварийни и светлоотразителни жилетки, само и само да накарат тестовите ни коли да намалят. Просто се обаждаш и предупреждаваш колегите.“
 

С такъв Opel Admiral първите инженери са пробвали здравината на шведския лед

За лозарството и колите

Читателите на блога ми, по-голямата част от които смятам за съмишленици, отлично знаят какво мисля за българския автомобилен парк и са наясно с яда ми към провалилата се и в това отношение държава.
 

Всъщност провалихме се ние, защото ние сме държавата.

С времето осъзнах, че постоянното недоволство от ситуацията, колкото и справедливо да е то, не става за друго, освен за първа стъпка. Състоянието на българския автомобилен парк има спешна нужда от сериозен анализ и дръжавна политика под формата на национална стратегия за модернизация, последвана от план за действие, които да дадат шанс на следващите поколения да обитават една съвременна, възпроизвеждаща благоденствие, а не бедност, среда. 

Интеграцията на колите в България е безобразна, а ситуацията с напълно лишения от регулации автомобилен пазар е такава, че в моменти на слабост се изкушавам да мисля, че е станала необратима, а ние, въртейки се по низходящата спирала, приличаме на кола без арматурно табло. Добре, че тези състояния са рядкост - иначе си давам сметка, че пътят към вкарването на автомобилна България в XXI век е много стръмен, но не е невъзможен.

Лозето на националната автомобилна политика е тъжна гледка: буренясало и изоставено, то отдавна не е годно да ражда. Крайно време е да го прекопаем - българската мобилност може да изглежда по друг начин, а успехът е възможен само с общи усилия.

Ето как:

http://www.emic-bg.org/news/item/1235