Месеците на 2015-а

Докато се осъзнаем, отлетя още една вълшебна автомобилна година

Hoegh Osaka оцеля, но погреба ягуари и ленд ровъри за 30 млн. паунда

Януари 

Дойде ли януари, значи в Детройт е време за шоу. GM представи електрифицирана алтернатива в лицето на два шевролета с почти еднакви имена – Bolt/Volt. Първият е електромобил, демонстриращ типичната за големите автомобилни конгломерати ресурсна обезпеченост. Генералите сръчкани от Tesla? Не е изключено: само концепция, но врявата около нея и твърдението за над 300 км пробег придадоха тежест на предположението (потвърдено по-късно), че ще стигне до конвейера. До този момент авангардът на електрификацията им беше разполагащият с генератор за удължаване на пробега Volt. На изложението стана ясно, че второто му поколение ще има с около 20% по-висок беземисионен пробег, т.е. около 80 км. Може и да не изглежда много, но в държавите, на които им пука за качеството на автомобилизацията и влияещата се от нея среда, това означава още едно возило, допустимо в градските центрове.

От нашата страна на голямата вода, малко след излизане от пристанището в Саутхемптън, се обърна ро-ро корабът Hoegh Osaka. 25-членният екипаж, както и самият кораб впоследствие, бяха спасени. За разлика от метала - 1400-те коли на борда минаха в графата „тотална щета“.

Пазарните данни за годината от Щатите показаха завръщане към нормата, вещаейки добра 2015-а. За разлика от Китай, където хоризонтът сивееше. В България – умерен ръст с не напълно изяснен (както е обичайно в държава без информация за автомобилния пазар) произход и катастрофален срив в структурата на автомобилния парк. Имаме понятие (и доходи) само за скрап – тъжна картина.

Някъде по това време за контраст Google си признаха, че обсъждат с производители плановете си за автомобилна автономия. Колко подривни могат да бъдат компании като тях и Apple (наричани още „черните лебеди“) за традиционните манифактури на четириколесен хардуер? Потенциално много, но космосът на колите не е лесен за овладяване. Други автомобилни партизани – Tesla видяха цените на акциите си да отлитат на юг подир евтиния петрол. Още в началото беше ясно, че докато саудитците помпат все така усърдно, надявайки се да разсипят фракинг конкуренцията (тя пък излезе държелива), и ИДИЛ – да продава евтино, цените ще спадат, а бизнес кейсът на електромобилите ще става все по-крехък. Кривите на всички прогнози слизаха до под 40 долара/барел в края на годината – доживяхме ги. Не и по бензиностанциите в България.

Уважаваме Audi за таланта им да вдигат продажби през нишови модели, които в техния случай са феноменален източник на ръст и рентабилност от началото на века. Но дали с превръщането на ТТ в семейство от три модела в Инголщат не опъват ластика до скъсване? 

Великобритания има Автомобилен съвет. Негов председател е шефът
на GKN Найджъл Стайн

Февруари 

Просмукана в медиите разузнавателна информация подсказа, че в „Епъл“ работят по собствено автомобилно направление, а няколкостотин души готвят проект с име „Титан“. Като нищо забъркват електромобил – звучи правдоподобно. Информационният теч продължи впоследствие, но в отхапаната ябълка захлупиха плътно капака върху тенджерата, а устите на малцината доставчици са заварени със строги споразумения за конфиденциалност – така медиите кипнаха от слухове.

Като говорим за доставчици, 2015-а беше година на консолидациите в сектора – камертонът удариха Mahle с придобиването на част от бизнеса на Delphi.

Англичаните за пореден път изнесоха урок как се насърчава индустрия, давайки зелен светофар за тестове на автономни автомобили по пътната си мрежа. В същото време инициативата на британския Автомобилен съвет (кога ли и ние ще имаме…) бе подкрепена със стартирането на процес по създаването на код за добри практики. Както се полага, прототипите не бяха чак толкова добри, поне от естетична гледна точка. 

Малък Сечко вдигна капака на кутията с надпис „Volvo“, в която отлежаваше XC90 - харесвам дневните му LED-ове, стилизиращи чука на скандинавския бог Тор. Колите не били култура…

Глава надигнаха и в Suzuki – предстоеше Vitara. 

Март 

За нас е месец на националния ни празник, а в автомобилния свят е време за Женева – изложение малко на площ, но голямо на влияние. Причината? Неутралитетът, естествено, ежегодно доказван от предългия лист на участниците и премиерите. Швейцария…

И отново са забъркани англичани: съпругата на бившия британски премиер Тони Блеър, Шери с номинация за борда на Renault? Странно на първо четене, но когато се запознаете отблизо с дейността й, както и с културата на Просвещението в „Рено“, думите на Мари-Франсоаз Дамазин - вицепрезидент на Renault-Nisssan и Renault HR - за важността на жените в автомобилната индустрия започват да придобиват смисъл.

Новини от Брюксел: регулаторите нямат нищо против мегасливането на доставчиците ZF-TRW. Фенове на автономията, ликувайте. 

Автомобили и култура: митология във фаровете на Volvo XC90

General Motors „променят бизнес модела си в Русия“. В превод да се чете „изнасяме се“. Изглежда в отношението към срива на руския пазар се оформят две школи: едната - на вярващите в дългосрочния смисъл на оставането стоици, другата - на събиращите багажа епикурейци. Ще мине време преди да разберем кой е прав, но GM се присъединиха към втората.

Още консолидация на доставчици: китайци купиха Pirelli. Този път се включват и производителите – BMW и Toyota ще разработват заедно спортни коли.

С драматично шоу в Лондон Jaguar представиха второто поколение на лекия, алуминиев XF.

„В изпълнение на амбицията си да се превърне в наистина глобален производител“ Volvo обявяват, че ще изхарчат половин милиард в американско производство - скоро ще разберем и къде. 

Април

Ни носи Ню Йорк, който някога (като тийнейджър през 80-те) видях. Беше през зимата, сега е през пролетта. Казвам го, защото Lincoln показаха „крадлива“ концепция, предизвикала справедливия гняв на Люк Донкерволке в Bentley. „Да ви изпратим инструменталната екипировка?“ – написа той в социалните мрежи. Адресирано към Дейвид Уудхаус в „Линкълн“. 

Magna, Gruppo Antolin и Johnson Controls продължават да бъркат деликатната рецепта на консолидационния „нектар“ на доставчиците.

Първа вълна новини от Volkswagen – борбата за власт предизвика имплозия. Конфликтът с Мартин Винтеркорн доведе до изненадващата оставка на Фердинанд Пиех от поста председател на Надзорния съвет. Тогава изглеждаше като грешка – надзорниците подкрепиха Винтеркорн. Това обаче бе само началото…

Май 

Дисхармония в оркестъра на Renault-Nissan – държавата иска да увеличи влиянието си. Карлос Гон никак не изглежда щастлив.

Mercedes-Benz влизат в сегмента на еднотонните пикапи. Не е изненада в светлината на съюза с Renault-Nissan, но гледайки  Citan се питам какво ни чака… 

Какво, по дяволите, става с „Ауди“ – няма ли да правят лимузини?! Руперт Щадлер ни плаши, че до пет години към 45% от продаваните аудита ще бъдат SUV. 

Баварската империя отвръща на удара – чудесният трицилиндров, 1.5-литров бензин влиза в ревизираната тройка. Карах го в 2 Active Tourer. 

Пред 130 дилъри в Лос Анджелис Rolls-Royce представят открития Dawn. Важат съображенията, изразени във връзка с Wraith. 

Какви са предизвикателствата, които автомобилната автономия ще постави пред дизайнерите? Старши дизайнерът от Ford Мартин Смит подсказва: „Ако говорим за автономна кола, която се кара сама, за мнозина външният й вид няма да има значение, по-важен ще е интериорът.“ Кошмари от бъдещето? 

Серджо Маркионе започва увертюрата си за сливане пред Мери Бара. 

Кой пръв нарисува концептуалния Lincoln Continental? 

Юни

Годината на преструктурирането при доставчиците продължава – Johnson Controls се виждат повече като мултииндустриален, отколкото като автомобилен доставчик.

Анди Палмър – шефът в Aston Martin – вижда марката си като доставчик на растящата категория луксозни потребители в развиващите се пазари (BRIC без някои от буквите?) и вярва, че може да я преоткрие като устойчив лукс. 

BMW разкриват седмицата – тя е обичайната демонстрация на сила. Усилената с въглеродни влакна пластмаса, вградена в структурата й (свалени 130 килограма) е впечатляваща. Такъв е и производственият процес. Повече за олекването.

В автомобилния бизнес си струва да се мисли за обратната страна на всяка ситуация: курсът на рублата пропада под морското равнище и производствата, разчитащи на вносни компоненти, са финансово разпердушинени. Евтината рубла обаче може и да е добра: конкурентността на мощно интегриран по вертикала производител като „АвтоВАЗ" кара Бо Андерсон да вижда в нея „голямо предимство“. 

Юли

Краят на пролетта и началото на лятото отбелязаха старта на наддаването за нов европейски завод на Jaguar Land Rover: малко оцветен медиен пушек очевидно не пречи на иначе дискретните сондажи с правителствата из региона; още повече, че някои политици (включително нашите) си отварят с устата с ентусиазъм. По това време JLR подписаха и рамково споразумение с Magna за бъдещо производство в завода им в Грац.

Студен фронт нахлу в Китай посред лято: стоковите пазари включиха драмата на забавения икономически растеж, принуждавайки анализаторите да спекулират върху уменията на властите в боравенето с макроикономическите лостове. Китай е държава с огромно количество малки инвеститори, които никак не се радват на бързото обезценяване на активите си. Всичко това нямаше как да остане незабелязано, а „Нисан“ предупредиха за потенциално негативен ефект върху потребителското доверие в страната.

В последните години Honda не минават през добри времена, а новият им президент Такахиро Хачико очерта виждането си за глобална структура, ориентирана около шест региона, включително за пръв път производство в Африка. Сред тръните в японската пета бе и ефектът от гаранционните проблеми с въздушните възглавници на Takata.

Жадният за прегръдка Серджо Маркионе – ключов деятел на 2015-а

Една от странните истории на годината беше оцелялата едва 90 дни на позицията си Джули Хамп. 55-годишната Хамп бе назначена за вицепрезидент по комуникациите – най-високата длъжност, заемана от чужденец и жена в Toyota. Проблем с предписан болкоуспокояващ медикамент, забранен за внос в Япония, доведе до подозрение за нелегален внос и арест. Последва оставка, освобождаване от ареста, объркване в “Тойота“ и гарантирана лична травма – наистина странно.

В какви времена живеем ни подсказаха хакери, поемащи контрола върху Jeep от десет мили разстояние: в демонстрация, организирана за списание Wired, будни младежи поеха от дистанция контрола върху операционната система на Cherokee. Събитието резонира в цялата индустрия, а авторите на упражнението със сигурност са си намерили отлична работа. 

Август

Тактическите притеснения за Китай все още бяха актуални, но във „Форд“ провидяха дългосрочна перспектива (5 - 10 години) за ръст до 30 милиона.

Продължиха новините, че архивраговете Apple и Google напредват към транспортното пространство. Колко ще е дълъг пътят им ли? Нямам идея, но не ги виждам там по-рано от 2020-а - в най-добрия случай.

Развръзка в Jaguar Land Rover: Словакия е предпочетена пред Полша като място за новия им завод, а писмото за намерения касае близкия до Търнава град Нитра - нова стъпка към още европейски капацитет в JLR.

Напомняне и от самите производители в какви времена живеем: тримата големи германски премиум производители създадоха консорциум за придобиването на позициониращия картографски бизнес на Nokia, познат като HERE. 

Август е тих месец, но чудовищните взривове в Тянцзин унищожиха хиляди нови автомобили на склад в пристанището; отразиха се и на производството.

Най-после нова архитектура в Opel – Astra дойде предпремиерно. 

Септември

Време за Франкфурт, но месецът се запомни с още един взрив, много по-силен от този в Тянцзин – на ферментиралата дизелова каша във Volkswagen. Дни по-късно ударната вълна достигна Германия - Мартин Винтеркорн подаде оставка. Шокът от новината разнебити немската репутация, а ръчната спирачка на плановете за още ръст бе дръпната незабавно. Цялата структура се огъна под чудовищния натиск за резултати, а корпоративната култура във Волфсбург и нейните носители бяха посочени за главни виновници. Пред новия човек на мостика – Матиас Мюлер имаше незабавна задача: да стабилизира огромния кораб до разсейването на праха от експлозията. И без това трудната съдба на дизелите в Щатите започна да изглежда обречена, а за съпътстващите щети можем само да гадаем.

Харалд Крюгер – никой не е застрахован

Шедьовър от аналитика Бил Коутън за нездравия интерес на FCA към GM: „„Donchisciottesco“ е италианската дума за Донкихотовски, или по-конкретно за обитаването на фантастичния свят на рицарство и кавалерство, като сражаващият се с вятърните мелници Дон Кихот на Сервантес. „Marchionnesco“ би трябвало да е думата в италианския речник за Серджомаркионевски - качеството да бъдеш като главния изпълнителен директор на Fiat Chrysler Automobiles Серджо Маркионе, сражаващ се с големи корпорации, обитавайки фантастичния свят на финансите и целите, които са не само невъзможни, но и нежелани.“
Мери Бара беше категорична в отказа си да опита така поднесения й миш-маш.

Още една илюстрация за това колко стресираща е работата на автомобилните шефове беше прекратената пресконференция на BMW във Франкфурт – Харалд Крюгер колабира на щанда. За щастие, други последствия, освен това, че ми стана по-симпатичен, нямаше: дори големите автомобилни капитани са живи хора.

В същото време нещо подобно се случваше в България с намиращите се във финансов колапс „Литекс Моторс“ – среда като нашата по дефиниция не може да роди жизнеспособен автомобилен проект. Знаят го отлично и в отказалите да ги купят Magna International. 

В Китай разсейват страховете от забавящата се икономика и автомобилно свръхпредлагане – свалят автомобилните данъци. 

Октомври

С разнасянето на тътена от Волфсбург критиките към изобретението на Рудолф Дизел се засилиха – имиджът на дизела впрочем беше проблем през цялата година.

В лицето на ХС90 Volvo се оказаха с голям коз в ръцете си. Толкова голям, че се наложи да променят моделния микс на завода.

Горивната клетка пък е тема за разговор през цялата година. Технологията върви със засечките си (цена, зарядна инфраструктура), но има знаци за приближаването й. С пазарното въвеждане на Mirai ситуационен лидер са Toyota, а у дома моделът тръгна добре. На токийския автосалон Honda също показаха интересен „клетъчен“ модел, а общата инициатива на Air Liquide, Daimler, Linde, OMV, Shell и Total роди  междусекторния джойнтвенчър H2 Mobility Deutschland. С него павират пътя към развитието на водородната зарядна инфраструктура, а целта са 400 станции през 2023-а.

Съратници и врагове  – Мартин Винтеркорн и Фердинанд Пиех

Как се развива историята с тревогата за електромобилния пробег ли? Дебатът продължава: производителите доказват неуморно, че масовият модел на потребление са късите ежедневни дистанции. Това е факт, но субективните човешки възприятия могат да се различават от реалността. И са важни – хората държат да знаят, че ако се наложи, могат да минават и по-дълги разстояния. Инженерите работят здраво върху компромиса размер/тегло/характеристики/цена на батериите, за да излязат с работещо решение, което да третира и тревогата. Nissan показаха новия Leaf с обет за 250 км с пълен заряд. Казват, че там някъде минавала границата на въпросната тревога.

На провеждащия се за първи път в двудесетилетната си история през октомври (идеята е толкова добра, че човек се пита трябваше ли да чакаме толкова дълго за очевидното) софийски автосалон Renault представиха Zoe. И ако френската дързост да се нагърбят с комерсиализирането на електрическа субгама е похвална, състоянието на автомобилна България не е. Дефицитът на умствен капацитет за осмисляне на проблема и модернизация на автомобилния ни парк и мобилността изобщо е очевиден. Сили и желание за стратегия как да го направим също не достигат. Така вече 27-а година караме на неопределено пожелателни приказки. Надеждата обаче не е умряла - роди се Инициативата за умна мобилност, която ще подкараме през 2016-а, подавайки ръка на всички заинтересовани.

Mercedes-Benz явно имат неизчерпаеми залежи от добри предложения в гамата си – този път GLC.

Ноември 

Добрата стара поговорка, че едно зло никога не идва само в действие: от Volkswagen дойде вестта, че проблеми има и с въглеродните им емисии, при това в повече модели и марки от групата. Още за ставащото и поуките говорихме в първата ноемврийска десетдневка. 

Щатската Национална служба за безопасност на пътното движение (NHTSA) присъди най-голямата санкция в историята си (200 млн. долара) на Takata за причинените от експлозивните разкъсвания на въздушните им възглавници поне 7 смъртни случая и около 100 наранявания. Гадна работа - не винаги е лесно да си доставчик… 

Линда Джаксън – симпатичната дама зад волана на Citroen отново подсказва, че иска марката й да е чешит. През 2020 продажбите трябва да достигнат 1.6 млн., а концептуалният Citroen Cactus M определено е такъв. 

Колко време се строи автомобилен завод? Kia изглежда вдигат летвата с мексиканския си проект. Тринайсет месеца?!

Според Националното сеизмично бюро на Китай силата на взрива на 
пристанището в Тянцзин е била 24 тона тротилов еквивалент 

Jato Dynamics излязоха с интересен разрез на световния електромобилен пазар.

По стара традиция у нас нищо не знаем. Добре, че са евродирективите та от МВР да прокапе информация: в края на октомври електромобилите в България са точно 170 (сто и седемдесет) - 0.0047% от парк, броящ 3 647 033; казано накратко – нищо. Каквото са и нелепите инициативи за харченето на един милион в стимули за неясно защо, как и колко държавни и общински електромобили и диференцирането на символичната продуктова такса. Даваме всичко от себе си, за да не правим нищо. 

Декември 

Още водород – този път от Kia. При целия ранен скептицизъм към него интересът на производителите изглежда искрено расте. 

Всички си отдъхнаха, когато Китай се върна на пътя за растежа – навреме за края на годината. 

В Toyota се отдадоха на новогодишната нощ с чувство за изпълнен дълг – четвърта поредна година на първо място. 

През цялата 2015-а обаче един въпрос търсеше своя отговор: какво ще бъдат колите на бъдещето – хардуер или софтуер? Автомобилът става все по-невъзможен без операционната си система, а колата на бъдещето все повече ще клони към инструмент за предоставяне на транспортни решения, не продукт. 

В тази светлина големите въпроси пред старейшините на автомобилното племе стават все по-големи. Преценете колко тежи само част от тях: 

- В състояние ли съм да погледна марките си от гледната точка на клиента, привличайки дигиталното поколение?
 

- Как да се науча да бъда марков бизнес с висока добавена стойност в сферата на услугите, уповавайки се на инженерното си и продуктово наследство?

- В какво качество да постигна целта - като производител, собственик или партньор? 

- Как да променя инженерните и системните си архитектури, за да скъся продуктовите цикли от години на месеци? 

- С кого да работя, за да развивам тези технологии и как да преконфигурирам продуктите си, така че да ускоря развитието им? 

- Как да създам инвестиционния капацитет, с който да направя всичко това, като същевременно продължавам да развивам и предлагам днешните технологии, създавайки стойност за акционерите си?

- Каква еластичност да поддържам и как да управлявам рисковете на пазарната изменчивост през този период? 

- Как ще реагирам на „черните лебеди“? 

Август 2015: бъдещето дойде в Европа – в Бристол и Зеебрюге разтоварват първите Toyota Mirai

Тези и куп други въпроси биха могли да имат много различни отговори в различните марки – заради това очаквам една забележителна 2016-а. 

Колите били скука… 

Накрая:

Благодаря ви за четенето и през 2015-а – това е единственият ми мотив да продължавам.

Jeep Renegade: вместо нежни очи на кошута

В малкия кросоувър сегмент нахлува характер

Jeep Renegade - дръзко различен от изнежената конкуренция

Въведение 

Тези от вас, които пилеят времето си в четене, вероятно познават отношението ми към историческия манталитет в американската автомобилна индустрия: арогантната им самодостатъчност, гарнирана с големи като двоен Биг Мак порции технологична небрежност и управленска несъстоятелност справедливо ги наказа; бяха заприличали на динозаврите преди измирането си – големи, гладни и глупави те загинаха при първия глобален нефтен катаклизъм. Това, че днес все пак ги има е само поредното доказателство за силата на популяризираната в средата на 80-те от конгресмена-републиканец от Кънектикът Стюарт Макини фраза „прекалено голям, за да се провали“ - системната им значимост надви житейската логика. 

Овцете в американското автомобилно стадо разбира се не са еднакво черни; нещо повече - някои от тях претърпяха изненадващо положителна еволюция, а думата днес е за Jeep, чиято история още от времето на American Motors Corporation е тясно свързана с Европа. 

Фактът, че 74-годишната марка оцеля въпреки вълната от проблеми, отключени след първата петролна криза, идва да ни покаже, че в света на автомобилите съществуват емблеми, способни да съхранят различността си  във времето, надживявайки капризите на съдбата. Така Jeep се наредиха сред имената, превърнали се в нарицателно за продукта; в една индустрия, осеяна с примери за незащитени претенции, американската високопроходима техника успя да запази облика си и днес е една от златните кокошки във Fiat Chrysler Automobiles. 

До ноември тази година продажбите им в Европейския съюз растат с над 140%, което в голяма степен се дължи на резултатите на Jeep Renegade – за десетмесечието са продадени почти 44 500. 

Нежен поглед? Ни най-малко

Renegade 

Е плод на презокеанското технологично сътрудничество между Детройт и Торино. Споделящ малката платформа с двойно предаване на FCA, субкомпактният дезертьор е първият произвеждан в Италия „Джийп“, чиято съдба е да замести по-големите Compass и Patriot, намесвайки се в континенталното меле на малките кросоувъри. Споделяйки техниката на FIAT 500X, Renegade не би могъл да бъде по-различен от него - радвам се, че дизайнерите на проекта са тръгнали по смелия път на отличаването; вместо превзелите сегмента нежни очи на кошута, Renegade ни гледа ококорен и леко начумерен. Историческата предна решетка със седем вертикални жлеба се допълва от авантюристично изглеждаща броня с ъгъл на атака, подсказващ характер и сериозни офроуд намерения. Трапецовидните колесни арки хармонират добре с общото ръбато впечатление, което се допълва от дизайна на джантите и правоъгълните задни светлини, напомнящи тубите за бензин, окачвани до резервната гума. 

Двуобемната кутия предлага версии с предно и двойно предаване; в духа на традициите на високата американска проходимост двойното е с програма за понижаващи предавки и възможност за прехвърляне на до 100% от въртящия момент към едно колело. Така вероятността да изпаднете в унизителна ситуация, въртейки безпомощно висящи гуми по някой безименен чукар, е до голяма степен неутрализирана. Това колцина ще дръзнат да изпробват възможностите на дългия 4.24 и висок 1.67 м джип е отделен въпрос – верността към традицията е по-важна. В зависимост от моторизацията, трансмисиите и задвижването теглото е в порядък 1381 - 1519 кг. 

Renegade предлага широк избор от задвижване и трансмисии. Преценявайте: в диапазона между 1.4 и 2.4 литра са се разположили общо шест агрегата с три вида гориво (и етанол), вързани за цели четири трансмисии, най-екзотичната от които е новият деветстепенен автоматик. Ако към вече изброеното разнообразие добавим и двата вида задно окачване (греда с предното предаване и многоточково при двойното), мисля че трябва да поканим всички, които все още подценяват най-малкия Jeep, да напуснат – за тях място сред нас днес няма. 

Ексцентричният външен вид (чиято привлекателност е пряко зависима от нивото на оборудване и цвета) ме предразположи да очаквам вътрешен простор, което се  потвърди и на практика: в Renegade е широко за размерите му. Предизвикателството вътре очевидно е било в правилното дозиране на отликата от изнежената конкуренция в духа на чепатия нрав на Wrangler. Пълно е с авантюристични подмятания: централните въздуховоди напомнят очила за ски, оборотомерът е умишлено „изкалян“, а в графичния растер на рамката на предното стъкло ще разпознаете прадядото Willys – все индивидуализиращи и подчертаващи произхода детайли. Без да блестят с нещо специално, материалите подсказват европейски произход, а зад таблото се намествате високо в седалки с необичайно високи подглавници. С изключение на малко странния интерфейс за управление на вторичните настройки и малкия, 5-инчов дисплей на базовата TomTom навигация, всичко е логично, а воланът – достатъчно дебел, предразполагащ към контрол. Говорейки за волана, не искам да пропусна находчивото разполагане на част от бутоните за управление на аудиото от обратната му страна. Мястото под пръстите е много интуитивно и внася хармония сред панаира от бутони в лицевата част. 

Дългата ръка на италианския дизайн е ясно разпознаваема вътре

Имах шанса да карам 1.6-литровия дизел със 120 коня и 6-степенна механична трансмисия. Италианският дизел тегли без колебание през изненадващо позитивната с приятното си превключвне скоростна кутия. Мажорно настроената техника тегли до 100 за приличните 10.2 секунди, а междинното й ускорение прави изпреварването практически безпроблемно. Прави впечатление, че въпреки четвъртития си облик Renegade е тих в движение и преглъща километрите без лакомия: разходът, който постигнах, беше в порядък 7.4, което ще рече, че свалянето му под 7 не е проблем. Всичко това с двама души и празен багажник. Ако обаче често се налага да пренасяте хора и неща, то със сигурност ще изпитате нужда от още мощност. 

Окачването също сервира приятна изненада с достатъчната си еластичност и дълбочина, за да е комфортно и контрол на страничния наклон, за да е спонтанно. По завоите леката стоманена кутия следва ловко и уверено движенията на вече утвърдилия се като индустриален стандарт безчувствен електрически усилен волан. Без шампионски претенции получавате усещането за енергичност, носеща добавената стойност на доказаните си извънпътни възможности – това е кола, способна да се справи с плашещи неопитното око терени. 

Пространството отзад е напълно достатъчно за двама възрастни обитатели, като третият колан в тези автомобили е по-скоро символичен или детски. Същото се отнася и за багажника с двойно дъно, чийто обем и организация харесах. За разлика от подпомагащите активни системи, които, както се полага на кола от 2016-а, следят за маркировката, знаците и поведението на останалите на пътя. Една от тях - така нареченият асистент за задържане на автомобила в пътната лента е добре познатата активна електроника, която ви пречи да напуснете лентата си, ако не дадете мигач. В случая на Renegade тя подлежи на настройване в три степени (от граничеща с нахалство самоинициатива до срамежлива мекота), но не и на изключване. Напомни ми, че в стремежа си да се покажат с технологии производителите се справят различно с интеграцията на всички тези уж полезни джаджи; тя нерядко превръща карането от удоволствие в движение по ръба на втория закон на роботиката на Айзък Азимов. С радост бих вързал палавите ръчички на склонния към престараване асистент, но така и не открих начин – наложи се да свикна. 

Епилог

Без съмнение задачата пред Jeep Renegade е да усвои възможно по-голяма част от мощния положителен импулс, обзел терена на субкомпактните кросоувъри. Той е приятно различен от събратята си, а обилието задвижващи системи и трансмисии е далеч отвъд средното в сегмента. Това, с което във FCA изглежда са имали проблем, е разбирането за предназначението на иначе много грамотно направената кола. Сложното двойно предаване например оскъпява, без да гарантира достъп до нови потребители – възможностите му са безспорни, но не така стои въпросът с цената им, която с лекота стига 70 000 лв. с ДДС. Този, който карах, бе в порядък 53 000 - доста по-приемливо. 

Най-насърчаващо обаче е, че дизайнерите не са се колебали да проявят дързост – в шарената група на многоцелевите малки возила Jeep Renegade е лесно разпознаваем. 

Което не може да се каже за клиентската му база в България: тя е далеч от свободолюбието на младите, около 30-годишни привърженици на автомобилния авантюризъм, които у нас просто нямат покупателната сила. 

Техническите данни.