Пасивите от дизеловия скандал остават в баланса за 2015-а. От това на 2016 не й става по-леко
Матиас Мюлер – човекът за тежката задача,
с която все някой трябваше да се нагърби
|
Извън загубените 4.1 млрд. евро годината беше добра - би била най-кратката
перифраза на посланието на финансовия директор Франк Витер от априлската
инвестиционна и медийна конференция на VW Group.
Колко нещо е година време
Във въздуха на годишния бизнес
преглед през март 2015-а витаеше свръхестествена увереност: главният изпълнителен
директор Мартин Винтеркорн представи тесте рекордни резултати и бе в
състояние да твърди, че е постигнал повечето аспекти от „Стратегия 2018“, която
сбито се изразяваше в това Volkswagen
Group да стане автомобилна компания №1.
Тази година настроението бе
навъсено, а тонът – някак дефанзивен. И всички знаеха защо. Във Волфсбург „Дизелгейт“
(не харесвам етикета,
но ми е лесен заради краткостта си) вече е име на ураган: току-що надделелият
в сблъсъка на
титаните Мартин Винтеркорн падна върху меча си; прожекторите в центъра на
подиума осветиха строгия и някак суховат шеф на Porsche Матиас Мюлер, и управителен съвет с нови играчи: кадърът
на BMW Херберт Дийс –
вече водещ едноименната марка – и спешно спуснатата
с парашут от Daimler за
отговорник по интегритета (на
цялата германска автомобилна индустрия впрочем) и юридическите въпроси г-жа Кристин Хохман-Денхарт.
Мюлер нямаше друг избор, освен да приеме, че за момента с бляна за
световна автомобилна доминация е свършено: „Импулсът от предишните години бе
прекъснат – стратегията ни сега е друга. Най-важното е да възстановим доверието
и авторитета – всичко останало е на второ място.“
В известен смисъл Мюлер, който бе сред най-малко
вероятните кандидати за наследник, при положение, че Винтеркорн бе дочакал
кротко пенсия, заслужава съчувствието ни. Вместо това, в ролята на най-дистанциран от дизеловата каша член
на борда, напускайки марката с рекордни продажби (234 500) и най-висока печалба (15.8%) през 2015-а в групата, той се озова на капитанския мостик, за да нагази
в океана на колосалния безпорядък на големия бизнес.
Отговорникът за числата Витер обаче имаше право, твърдейки, че основната дейност е в добра форма: с оборот от 212.3 и печалба (преди специалните позиции*) от почти 13 милиарда евро. За сега цената
на дизеловия проблем е 14.8 милиарда от тези специални позиции, включващи 8.7
за ремонт на 11 милиона коли, за които се вярва, че са снабдени с т.нар. „коригиращи
устройства“, предназначени да заобикалят емисионните тестове, както и за
обезщетения и изкупуване на автомобили в Щатите. Други 7 са заделени за
свързаните юридически и административни разходи.
Чухме и признание, че не са сигурни дали сумите покриват крайно разнородните аспекти
на проблема, но представляват всичките му „известни и количествено измерими
последствия“. Очевидно Volkswagen, ако могат, биха искали да покрият въпроса изцяло в баланса за 2015 г.,
така че да започнат на чисто. Заради най-разнообразните очаквани плащания
компанията завърши годината с 24.5 милиарда кешов запас.
Никой в управителния съвет не бе в състояние да каже точно как и кога лъжливите
дизели (основно
четирицилиндровият Е189, използван навсякъде из групата) ще бъдат поправени. Подробностите по споразумението
с американското правителство ще останат поверителни, а одобрението от
германските власти за ремонтите в Европа се забави. До момента само пикапът Amarok е обект на т.нар „сервизна акция“, но напоследък
и собствениците на Audi A4, A5, Seat Exeo и VW Golf
Blue Motion получиха поризовки
за посещение в сервиза. 1.2 и 2-литровите дизели ще се разминат със софтуерен
ъпдейт, но 1.6 се нуждае от модификация на входящия колектор. Масовите голфове –
най-големият брой засегнати коли – ще ги последват, но „Фолксваген“ все още
чакат одобрение на предложеното техническо решение за Passat. Мюлер сподели, че се е надявал всичко да
приключи до края на годината, но „има вероятност да продължи до първо
тримесечие на 2017-а“. Той даде да се разбере, че поради увереността в
съхраняването на горивната ефективност и другите им характеристики, въпросът за
обезщетението или изкупуването на колите от собствениците им в Европа не стои.
Освен липсата на детайли по предстоящите действия, няма обяснение и защо
се е наложила употреба на въпросните устройства и кой носи отговорността; нито
дума и за ключовия старши технически персонал, уволнен или напуснал групата.
Мюлер изразява съжаление и че заключенията в назначения от управителния съвет междинен
доклад на юридическата компания Jones Day не могат да бъдат обявени преди края на годината.
Както вече знаем, след дизеловия скандал той призова за пълномащабно
преструктуриране: неговата „Стратегия 2025“ третира организацията на
продуктовото развитие, въвеждайки междусегмента и междубрандова матрица с
ударение върху регионалния мениджмънт. Всичко това с намерението да се посрещат
специфични пазарни нужди, като средноразмерния SUV за Щатите и Phideon, който ще наследи Phaeton в Китай.
Сред изненадите е обявената от Диес и дълго дискутирана преди това „бюджетна
кола“ (на която Винтеркорн не
бе жарък привърженик),
която ще се произвежда от VW-FAW в Китай и продава под различно име.
В миналото Volkwagen се гордееха с най-големия бюджет за изследвания и развитие в
индустрията, но Франк Витер призна, че с инвестиционна възвращаемост от едва
0.2% през 2015 (14.9 година
по-рано) всичко, „освен
абсолютно необходимото“, е под въпрос. Основните области, в които бюджетът ще
бъде запазен или увеличен, са електрификацията (20 зарядни модела до 2020-а, нова модулна MEB платформа и производство на батерии през
2018) и дигитализацията (свързаност и автономия с три нови „Центрове
на бъдещето“ в Силициевата долина, Потсдам и Пекин).
Годишната конференция не отговори на висящия във въздуха от миналия
септември (началото на дизеловата
афера) въпрос: претърпял ли е
„Фолксваген“ непоправими загуби и в състояние ли е да оцелее в сегашния си вид.
Мюлер отхвърля като „чист слух“ темата за продажба на тежкотоварния
бизнес (говори се, че Fiat
Industrial са заинтересовани) и набляга на това, че VW не възнамеряват да продават марки от
портфейла си.
На годишния преглед председателят споделя, че Азия представлява
най-големият, макар и забавящ темп, потенциал за растеж, както и че Америка
остава ключово предизвикателство за марката Volkswagen, въпреки че Audi и Porsche продължават да се справят добре.
Той завършва сдържаното обобщение на една турбулентна година така: „Заради
солидните си оперативни позиции и силна финансова същност Volkswagen
ще излезе по-силен от сегашната
напрегната ситуация. Знаем какво трябва да се прави и ще сторим нужното.“
Това впрочем е всичко, което се очаква от един председател при дадените
обстоятелства – Матиас Мюлер знае прекрасно, че пред „Фолксваген“ стои тежка
година.
Колко много може да се промени за година време…
*Специална позиция (фин.) – голям еднократен приход или разход, който дадена компания не очаква
през следващите години. Специалните позиции се отчитат в ОПР отделно от другите
категории приходи и разходи, така че инвеститорите да могат по-точно да
сравняват финансовите показатели през отчетните периоди. Примери за специални
позиции са извънредните разходи, разходите за преструктуриране, печалбите от
елиминиране на дълг и приходите от преустановени дейности.