Да нарисуваш кола: KIA pro_cee’d 1.6 CRDi

За десетилетие и половина корейците изминаха впечатляващ път от дъното на класацията

           Кражбата е очевидна, но поне получих морално удовлетворение за ранното си дизайнерско творчество

Както повечето момчета, като малък и аз рисувах коли. Бях от напредналите ентусиасти и религиозно вярвах, че един ден ще стана автомобилен дизайнер. Дори дръзнах от едно изложение на книги да си поръчам от Италия чудесно илюстрирано четиво за основите на автомобилния дизайн – бях като хипнотизиран.

Доказателството е в пълните със скици върху всеки попаднал ми лист папки, а резултатът бяха коли с невъзможни по мерките на 80-те пропорции: ниски, широки, с изключително скосени предни стъкла и стремително издигащ се назад страничен профил. Агресивната им светлинна графика и огромни колела ги правеха да изглеждат като колесни уреди за разходка от кораб-майка на случайно попаднали в орбита около Земята извънземни.

Но бях и прав: макар и не толкова радикални, модели като Renault Fuego доказваха жизнеспособността на концептуалните ми детски драсканици.

 

С времето стана ясно, че не съм кандидат за славата на Серджо Пининфарина, но отношението към дизайна остана, както е тръгнало, за цял живот.

pro_cee’d 

Да започнем с името: странното изписване идва от съчетаването на английските съкращения за Европейска икономическа общност (четено наопаки) и европейски дизайн. Резултатът - CEEED се получил с цели три E-та, като едно от тях заменили с апостроф, а главните букви – с малки. Подтекстът е ясен: европейският характер на продукта да се въплъти в името му, а наставката „pro” обозначава тривратия модел и допълва играта на думи. 

Колкото до външния вид, имам сериозни доказателства, че агенти на унгарския дизайнер Миклош Ковач са идвали от Франкфурт да ровят тайно в архивите ми. Стремително скосените линии, тясната предна решетка, хитро раздалечените фарове за мъгла, създаващи оптичната илюзия за ширина, са все идеи, крадени от мен. Много ми е неприятно, че не мога да го докажа, но никой не ми е виновен, че не съм регистрирал правата върху рисунките си.

 
Общото впечатление от по-ниския с 4 см триврат хечбек е отлично: изразителната комбинирана графика на предните и задните светлини и частично лакираните 17-цолови джанти не оставят никакво съмнение за това и ядът ме обзема с още по-голяма сила.

Шегата настрана, но pro_cee’d e едно от най-добре изглеждащите возила в С сегмент – направо не е за вярване в сравнение с приличащия на средновековен мъченик предшественик Sephia.

KIA pro_cee’d може и да е кола с три врати, но пространството отпред ще впечатли с простор дори едри представители на вида. Нищо, че двете врати липсват отзад също не е зле – проблемът ще да е в клаустрофобията, предизвикана от агресивната линия на стъклата, но седнах за малко и ми се стори приемливо.

Та липсата на чифт врати почти не е засегнала практичността на pro_cee’d, който, освен предостатъчно място, осигурява и крайно приличен багажник – изобщо концепция, подканяща към движение.

Първото впечатление вътре е леко противоречиво: таблото е ориентирано към шофьора, който вижда добре във всички посоки, с изключение назад, за където обаче си има камера. 

Не че липсват артефакти от бедното минало: твърда и лъскава пластмаса, цели 4 дисплея (обособени часовник и термометър) и скромна графика на лостовете до волана, но общото усещане е приятно: многофункционален TFT скоростомер с добра графика (очертаващ се като нова мода в автомобилостроенето), волан с регулируема на три степени твърдост (срещам такова нестандартно решение за първи път), разпознаващи безключовия достъп в джоба ви сгъваеми огледала – все елементи, говорещи за амбиция. И въпреки това всичко е по-консервативно, отколкото предразполагат външните очаквания – добре, че тук-таме има пораздвижваща атмосферата игра на цветове и материали.

Сядайки в добрите предни седалки с достатъчна опора, будите за живот тих 1.6-литров дизел със 128 коня, съчетан с 6 ръчни скорости с добри предавателни числа. Е, превключването им може и да е по-гладко, а ходът – по-къс, но решението е грамотно. 

На дълъг път pro_cee’d е тих (нали са ми взели скосените линии, та няма шум от завихряния) и гълта километрите с известен апетит: карана от мен, колата даде среден разход 7.1, което е на светлинни години от теорията за 4.3, но предвид непоколебимия ми шофьорски стил постижение в порядък 6 изглежда възможно, без да си причините топлинен удар, изключвайки климатика през юли.  

Истината е, че стремителният вид на колата ви кара да очаквате повече, но и това, което получавате не е малко: дизелът ускорява прилично и изпреварването не предизвиква хор от фалцети и обвинения в предумишлено убийство от дамите на борда, а окачването (макферсън/многоточково), макар и доста меко, е със съвсем задоволителна странична стабилност. Както е редно за масово дизелово возило с предно предаване, вкусих от недозавиването, а воланът (чието отопление така и пропуснах през юли) е твърд само в положение “sport” и доста безжизнен, което пък дължи частично на електрификацията си. 

Харесах стъкления покрив, както и сръчността на телефонната интеграция, въпреки че без навигационна система централният дисплей е тревожно малък, а навигацията из менютата – една октава по-странна, отколкото съм свикнал. Качеството на музиката никак не ме впечатли, но е напълно приемливо за непретенциозния среден консуматор на бордова радиоточка, излъчваща компресирана MP3 музика. Казвам го, но същевременно се сещам, че марки с много по-високи претенции все още не се престрашават да допуснат възпроизвеждането на аудиофилските формати FLAC и WAV до иначе надменните си лимузини.

 

Въпрос на цена 

За 15 години, откакто попадна в Hyundai, напредъкът на KIA е едно от явленията в автомобилната индустрия: постоянно подобряващият се, разработван изцяло в Европа и произвеждан в Словакия продукт и растящият му пазарен дял превърнаха корейците в ядрена заплаха за масовите континентални производители. 

Но внимание: обратната страна на успеха е в естествената склонност на бюрократите от централния офис да повишават цените за гарнитура към пазарните си успехи. За да се противопоставят на коварната тенденция, на фронта на продажбите вършат чудеса от героизъм, граничещи с партизанската борба, но това не пречи на добре оборудван pro_cee’d да достигне зоната 45 000 лв. с ДДС, което вече няма нищо общо с евтиното.

Че за тази цена получавате една от най-добре изглеждащите в категорията коли е факт; факт е и че получавате най-дългата заводска гаранция в сектора – 7 години /150 000 километра. Но също така е факт и че подобна цена в С сегмент представлява дръзко нашествие в икономическата зона на Volkswagen Golf, а това вече е проблем.

Дали всичко това е достатъчно ли? 

Хм, предвид подлата кражба на идеи от бюрото ми, спестила им тлъстите суми за авторски права, корейците стават алчни. 

Въпреки това Kia pro_cee’d е продукт, който трябва сериозно да тревожи всички в сегмента.

Сп. "Тема"

Как върви споделянето?

Навлизането на изцяло електрифицирания персонален транспорт е процес труден, но жив. За разлика от България 

          Autolib

Че експертите по мобилността по света вярват в навлизането на електромобилите в градската среда не е новост. Споделянето на електромобили (ЕV sharing) и най-разнообразните форми на наемането им е процес жив и активно навлизащ из градовете в Европа. Едно от основните му предимства е, че електромобилните ентусиасти ще могат да си получат дозата колесен ток, без да поемат рисковете от притежаването му.

На улеснения достъп до електромобили се гледа като на ключово средство за навлизането на персоналната електромобилност в градската среда. И ако някои от проектите (Zem2All в Малага и европейската инициатива ENEVATE) си поставят целта да изучат влиянието на електромобилите върху градската среда и необходимите предпоставки за масовото им навлизане, доста европейски градове решиха да се отворят към електромобилите през общински програми за наем и споделяне.

Програмите за споделяне на електромобили осигуряват добра възможност да се опитат даровете на електромобилизацията, помагайки същевременно да се разсеят често съпътстващите новите технологии митове. И още нещо: възможността да се порадваш на електромобил през схема за плащане на километър, или пропътувано време, те разтоварва от класическите електрически страхове, като цената на батерията и опасността от преждевременното й разреждане.

С цел оглед на направеното и опит за оценка на потенциала му тръгваме на една опознавателна разходка из градовете на Европа, за да видим къде какво, как и колко.

Autolib – Париж, Франция

  

По един особен начин Париж все още се вписва в Ботевото определение за „Столицата на разврата, на цивилизацията и школата на шпионството...“. И докато писаният преди 142 години „Смешен плач“ няма нищо общо с електрификацията на личния транспорт в града, то Autolib e една от най-старите програми за електросподеляне, датираща от 2011 година, което не нищо друго, освен транспортна цивилизация. 

За краткото си съществуване по програмата са направени над два милиона пътувания с участието на 1800 коли и 4000 специализирани точки за зареждане. Електромобилът Bluecar бе разработен от програмния оператор Bolloré и нарисуван от Pininfarina. 30-киловатовата му литий-метал-полимерна батерия осигурява средно 200 километров пробег в градска среда, а гаранцията й е 400 000 км, което е два пъти и половина повече от гаранцията за батерията на Nissan LEAF. 

Удоволствието да карате Bolloré Bluecar получавате срещу такса от 10 евро/седмица до 120 евро/година, в зависимост от вида на абонаментния план. Той е дневен, седмичен, месечен или годишен и от него зависи таксата на минута, варираща от 0.21 до 0.30 евро. 

Zen Car – Брюксел, Белгия 

Zen Car е зелената мобилна инициатива на белгийската столица, предлагаща за споделяне 4 модела електромобили. Членовете на програмата могат да запазват авансово кола за определен период от време, в чийто край трябва да я върнат на първоначалния паркинг. В допълнение към месечния абонамент от 6 евро, наемът на час е между 5 и 9 евро в зависимост от момента на запазване и вида на колата. Има и дневна тарифа – 49 евро за двуместен и 59 за четириместен електромобил.

Elmo – Талин, Естония

          Андроидният "ключ" на Elmo

От средата на юли общо 24 електромобила се движат по улиците на естонската столица. Услугата за споделяне на електромобили в Талин и Тарту е част от националната програма за електрическа мобилност ELMO и работи в изпитателен режим. Целта на тестовия период е да се събере информация за степента на достъпност, средната продължителност на един наем и най-удобните места за разположение на паркингите.

Наемането на електромобил в Талин изисква две неща: регистрация в сайта на ELMO и наличието на смартфон. Специализирано приложение определя най-близкия електромобил и го отключва. После колата може да бъде оставена на всеки от специализираните паркинги или зарядни станции в двата града. 

Цената в тестовия период е 6 евро за първия час, а всеки следващ се таксува на половина – 3 евро. Цената за денонощие е ограничена до 30 евро. 

Zipcar – Лондон, Обединено кралство

  

Zipcar е американска инициатива за споделяне, достигнала Албиона, както и Испания. Въпреки че не са на разположение навсякъде, компанията предлага както автомобили, така и зарядни хибриди. Глобалният им флот включва Honda FIT и Opel Ampera/Chevrolet Volt. Наемането на Vauxhall Ampera в Лондон, например би струвало около 5 паунда/час (5.81 евро) или 49 паунда/ден (57 евро). 

E-Vai – Милано, Италия

E-Vai е краткосрочна услуга за наемане на автомобили с нулеви емисии и ниска степен на влияние върху околната среда. Паркът им включва 4 различни модела електромобили от масовите производители. Услугата е в тясна връзка с Ломбардските железници – паркингите са разположени до гарите, което позволява на ежедневно пътуващите да имат по-голяма свобода на придвижване. 

Системата им за наемане е лесна: колата се резервира онлайн, или през телефон (докато пътуваш във влака, например) и 20 минути преди наемането получавате SMS с необходимата информация за отключването й. Наемът е базиран на времето, а не на пробега, и е 5 евро/час. За денонощие? 60 евро. 

Move About – Осло, Норвегия; Гьотеборг, Хелзингборг, Швеция и Копенхаген, Дания

           Така изглеждат нещата в Осло

Move About e услуга за споделяне от типа „плати, когато стигнеш“, започнала от Норвегия, а днес функционира в четири града на три държави. Компанията предлага както публични услуги за споделяне на електромобили, така и услуги за корпоративни клиенти и в момента има парк от около 100 електромобила. Половин ден с електромобил в Копенхаген ще ви струва 40 евро, а за цял ден – 67. Наемът за уикенд е 107. 

Car2Go – Амстердам, Нидерландия; Щутгарт и Улм, Германия 

Програмата на Daimler за споделяне, Car2Go предлага над 1000 електромобила в седем европейски и северноамерикански (в САЩ и Канада) града. За да карате един от тях, трябва да си го запазите онлайн, или чрез мобилно приложение, а колата се отваря с членска карта. Тарифите са на минута (0.29 евро), а почасовите и дневните тарифи са с отстъпка (съответно 14.90 и 59 евро). 

Multicity - Берлин, Германия

Програмата за споделяне на Citroen е първата напълно електрическа инициатива в Берлин, предлагаща 350 нови електромобила C-Zero. Подобно на останалите програми, запазването става през интеренет, мобилно приложение, или с телефонно обаждане, а колата се отключва с членска карта. Стандартната тарифа е 0.28 евро/минута, а предплатените пакети предлагат отстъпки. Най-високата дневна цена е 39 евро, включваща електричеството и таксите за паркиране. 

DriveNow – Берлин и Мюнхен, Германия; Сан Франциско, САЩ

           i3 ще влезе в парка на DriveNow по най-бързия начин

DriveNow e съвместна инициатива на BMW и Sixt, предлагаща 130 BMW ActiveE. Карането на едно такова Беемве в Берлин ще ви раздели с 0.31 евро/минута; можете да избирате и измежду почасови пакети. Използвайки DriveNow електромобил за 9 часа (включващи 200 км) ще платите 64 евро.

Бъдещето

Въпреки че всички изброени програми са сравнително нови, споделянето обещава да бъде историята на успеха на електромобилите и ключ към интерграцията им в градовете.

Вследствие на успеха на парижката си програма Autolib се готвят за старт в Лион и Бордо, както и в чужбина – Индинаполис и неназован азиатски град. От BMW също дойде обещание за увеличаване на броя електромобили и включване на новия i3 в програмата на DriveNow незабавно след представянето му.

           Поради липса на желание и капацитет за стратегия у нас 
           господстват хиленето и снимките за спомен

България

В България броят на електромобилите е равен на броя на зарядните станции, а страната няма стратегия за електромобилизация. Преобладават празните приказки, шампанското и снимките за спомен.

Казано накратко – нищо.