GM - жена на борда: Мери Бара

Първата жена шеф в автомобилната индустрия трябва да донесе просперитет и последователност в амортизирания от промени автомобилен Голиат

Доскоро никой извън корпорацията не беше чувал името на новия генерален директор на някога безсмъртния колос General Motors. Кариерата й обаче не е новост и никой вътре не се изненада, когато преди две години бе назначена за старши вицепрезидент по продуктовото развитие. 

Бивши шефове в компанията описват родената на 24 декември 1961 г. в Уотърфорд, Мичиган Мери Тереза Макела като GM ветеран с 33-годишен стаж, отрано забелязан от програмата за ранно идентифициране на таланти „Развитие и наследство“. „Винаги беше в челото на списъка“ – спомня си бившият директор на притежаваната от GM North American Car Group, Дон Хакуърд. 

Още на 30 Бара е разпозната като „висока топка“, доказано и с назначението й за асистент на вицепрезидента Хари Пиърс. „Беше отлична възможност за добиване на представа как работи корпорацията“ – спомня си бившият главен финансов директор Майкъл Лош. 

Продължителната й кариера започва на 18 като стажант-инженер в предградието на Детройт Понтиак, където в продължение на 40 години баща й произвежда инструменти. Това може да ни подведе да я обвиним, че е част от стария режим, докарал гиганта до фалита и последвалото през 2009-а спасяване с парите на данъкоплатците. Впрочем, на 10-и декември Министерството на финансите на Щатите продаде последните си акции - част от драматичния план за спасяване, глътнал почти 50 милиарда долара, 10 от които – преки загуби. 
Но партньорите на Ринейсънс ценър на Уолстрийт не споделят тези съмнения: „Тя е най-доброто от „стария“ GM – модерно мислеща в съвременния свят“, разказва един от инвестиционните банкери, работил над 40 години с тях. 

Пенсионираната през 2004-а Лин Майърс – една от първите жени-шефове в Детройт: „Това не е обичайната практика от миналото; Мери не се страхува да опита всяка възможност.“ 

Мнозина цитират радикалния й подход при преструктурирането на залинялата структура на продуктовото развитие, а пенсионираният през 2010-а вицепрезидент Гери Кугър смята, че „Ако нещо има нужда от поправяне, тя прави необходимото“.

Майката на двама тийнейджъри е описвана от колегите си като достъпна, спокойна и приобщаваща: „Не губи спокойствие дори под голямо напрежение; обмисля внимателно и когато говори ние слушаме. 

           Екипажът на Ринейсънс център смело пренебрегна морското поверие

Друг бивш началник в автомобилния колос - Нийл де Кокър, заедно с когото са в университетското настоятелство на Китъринг, я описва като „Човек с подход към хората, добър събеседник и внимателен слушател. Със студентите разговаря като майка и това обикновено не е начинът, по който си представяте директора на един от най-големите световни производители.“ 

Близки до Бара служители си спомнят сръчността й при справянето със сложната и травматична ситуация по преструктурирането на инженеринга и продуктово развитие: „Познавате ситуациите, в които някой идва, променя нещата и оставя след себе си трупове, нали? Мери не е от тях – тя може да уволни някого, а после той да я прегръща и да й благодари“, „Говори много за спечелването на умовете и сърцата на служителите. За мен тя е мотивиращ лидер.“ 

Проблемът с пола в доминираната от мъже вековна индустрия се коментира навред, но и най-често се отхвърля като фактор за назначението й. Вместо това надделява мнението, че шумотевицата около първите жени в индустрията вече не е актуална и фокусът трябва да бъде върху опита й, който наглед пасва идеално за вожд на General Motors.

Бившият шеф на екипа със специално назначение на Обама, приложил спасителния план през 2009-а, Стивън Ратнър: „Нямам никакво съмнение, че са избрали Бара, защото е най-подходяща. Компанията премина през такива премеждия, че не си представям да направят нещо, само за да творят история.“ 

След поредната порция фундаментални промени в един от най-големите автомобилни производители остава да видим дали това, сочено като идеално, назначение ще доведе дългоочаквания просперитет и последователност в една изморена от хронични промени корпоративна структура, „смляла“ през годините много силни личности в името на оцеляването си. 

Флотският офицер Дан Акерсън заслужава уважение за това, че дава път на справедливостта - една автомобилна компания да бъде оглавена от един автомобилен човек, пренебрегвайки старото морско поверие, че жена на борда носи нещастие.

Колко е важно да бъдеш различен: Infiniti Q50

След четвърт век криволичещ път Q50 поставя начало на нова независимост

Отвъд Атлантика познават Infiniti от 1989-а. От първия Q45 през 1990-а до последния Q50 през 2013 емблемата е извървяла криволичещ път на индивидуализация, изпълнен с успехи и смъртни опасности, белязан от осъзнаването на факта, че Щатите не стигат – жизнеспособност се постига само с глобално присъствие. Така през 2008-а мигрираха в Европа, а догодина - и в самата Япония.

Шефът на Renault-Nissan Карлос Гон, известен с размаха при поставянето на неизпълними цели, беше заковал 2016 г. за утрояване на продажбите до половин милион от 146 000 през 2011-а, а в Европа (Русия и Турция включително) – до 100 000 от 12 500. Постепенно в компанията осъзнаха, че въпреки съхраняването на голямата цел моментът не е подходящ за втренчване в числата. По този повод президентът Йохан де Нишен разумно отбеляза, че първата им работа е разпознаваемостта на марката. 

У нас Infiniti стартира през 2008-а и през 2011-а продажбите бяха в порядък 81. През 2012-а са наполовина повече и добрата новина е, че най-високият им пазарен дял в Европа е у нас. Друг е въпросът, че трябва да сведем чела пред абсолютните стойности, но това е тема, с която бездруго ви занимавам често и ще подмина днес.

До октомври отвъд окенана са продадени точно 7357 Q50, което не е лош резултат за три месеца, докато в Обединеното Кралство за десет месеца са регистрирани общо 345 коли, което само илюстрира регионалните дисбаланси и подсказва дължината на пътя до глобалното присъствие.

Омотенаши 

Според производителя Q50 е от онези автомобили, които на всяка цена трябва да отличат марката от бездушните германски машини. Японската дума е омотенаши – гостоприемство. Infiniti търсят разликата не през хладен технологизъм, както изглеждат германците в очите им, а с идеята, че колите им имат душа и новият Q50, ще се опита да акцентира върху гостоприемството. 

Като начало това не става ясно от външния му вид на седан от среден клас с типични японски пропорции – дълъг преден капак и къс заден. Колата изглежда добре, в това спор няма, но на мен поне УАУ! факторът (който е част от душата) ми липсваше. Може би заради еклектичния й вид, в който личаха заемки от сънародниците, може би и заради отсъствието на радикалния чар на QX70, а може би е и въпрос на вкус. Така или иначе Q50 няма визуални проблеми – формата е по-зряла и подхожда на претенциите за постепенно издигане до нивото на висшата германско-японска конкуренция.

С дължина от 4.79 м. моделът се вклинява точно между трета и пета серия на BMW – единственият признат конкурент. 

Вътре също има развитие и порасналият интериор е доминиран от арматурно табло с класически кръгли уреди и централна конзола с два дисплея – за навигацията и вторичните настройки. В добрите седалки на хибрида сядате удобно и усещането, макар и малко тясно отпред, е за кокпитен уют, което харесах. Шофьорската позиция е добра, а видимостта – на нивото на останалите в сегмента. Отзад е по-широко въпреки скосения покрив. В типичен японски стил преобладават овали и остри ъгли, а по германски изчистените прави са само в централната конзола. 

Техниката 

В Европа Infiniti Q50 се предлага с 2.1-литров дизел от Mercedes-Benz C (170 к.с.) и бензинов V6 хибрид с обща мощност 364 к.с. Дизелът е с 6 механични или 7 автоматични скорости, а хибридът – естествено само автоматик. Предаването е задно, а хибридът ще предложи и двойно. Окачването е в две разновидности на двойните носачи отпред и многоточково отзад. 

Очакванията са дизелът да прави флотските продажби, докато хибридът изкушава финансово независимите индивидуалисти. С различните двигатели, скоростни кутии и добавени системи, една от които ще спомена специално, характерът на седана е много различен: от стандартна корпоративна покупка за средния управленски ешелон до спретнат хибрид за привърженици на „третия път“.

С вибрации и странен звук под напрежение дизелът не смайва, докато хибридът е доста по-силен и като изключим типичните проблеми с гладкостта при регенеративно спиране с ниска скорост е колата за каране - с добро ускорение, неутрално поведение и натурален шестцилиндров звук.

Няма да пропусна обичайното намигване към нереалистичните данни за разхода на гориво: извън града дизелът показа 6.1 при теоретични 4.5, а по-големият му брат се отчете с 9.2 при официални 6.5. Ясно е, че част от числата се дължи както на слабостите на стендовата методика, така и на липсата на градско каране, в което е силата на хибрида. Принос има и теглото: дизелът е с около 150 кг. по-тежък от BMW 3, докато хибридът е точно 165 кг. над 335i. Проблемното тегло на хибридите не е новост; новост е компромисът с багажника (100 литра по-малък заради батерията), вече решен от Lexus с преместването й под задните седалки. 

И тъй като премиера на нов модел с претенции не бива без технологична новост, Q50 е първата серийна кола, в която като опция се предлага кормилно управление без механична връзка между волана и колелата (тип Drive by wire), което японците наричат D(irect) A(daptive) S(teering). Сензор във волана измерва усилието, а компютърът изчислява завъртането на колелата в желаната посока. Цветният пушек на маркетинга твърди, че филтрира вибрациите и въртящия момент на двигателя, добавяйки стабилност при неравности и страничен вятър, а променливото й число води до прецизно завиване. И въпреки, че това до голяма степен е факт, както и регулируемата тежест и реактивност, обратната връзка напълно отсъства, а настройките са такива, че не намерих удобната – или прекалено леко, или крайно тежко. В желанието си да покажат възможностите на технологията (предлагаща кормилен вал и малък съединител в случай на електронен проблем) японците са се увлекли и присъствието й в колата изглежда повече като самоцел.

           Първото кормилно управление, в което механиката играе поддържащата 

           роля

От друга страна, това кормилно управление в съчетание с базираната на камери активна система за следене на лентата и автоматична корекция при напускането й правят нова крачка по пътя към автономното придвижване: в комбинация с умния автопилот на маркиран прав участък можете да не държите волана. Въпреки мекия нрав на системата (за разлика от активните спирачки на Mercedes-Benz S) я предпочетох изключена – явно още не съм дорасъл за ролята на пасажер на шофьорската седалка.

Интерфейсът за управление на вторичните настройки е добър - има хармония между механични копчета (звук и навигационен бутон между седалките) и управление в духа на смартфон приложенията. Не съм фен на безбутонното общуване с колите и не обичам отпечатъци по дисплея, но тук решението е балансирано.

Аудиофилът в мен няма да пропусне, че дружбата между Renault-Nissan и Bose ражда прилични базови резултати, но ценителят ще остане разочарован от невъзможността да се въпроизвеждат некомпресираните аудиофайлове FLAC/WAV.

Епилог 

Infiniti се гордеят с дългия списък дигитални джаджи и ако човек не си загуби ума по тях из ценовата листа, Q50 е добре обмислен и позициониран кандидат премиум седан. Ако има някакъв проблем, то той е, че войната с германците не се печели с един модел, а със задвижващи системи, в които други са по-напред, излизането от нишата на вечните претенденти, обитавана и от Acura, е трудна задача. 

Отборът на де Нишен трябва да залегне върху ценностите на марката, които действително я индивидуализират, защото в този вид Q50 е приветливо приятен и модерен, но недостатъчно различен. 

Сп. "Тема"

GM приключват с Chevrolet в Европа

В края на 2015-а.

Всичко това обявено в духа на най-добрите традиции в Ринейсънс център първо да уведомяват медиите, а след това служителите си.

След като държавата ги извади от фалит с парите на данъкоплатците, представата за връзка между причина и следствие там изглежда безвъзвратно загубена.

Идеята за връщане на Chevrolet в Европа през 2005-а беше лоша от самото начало. 

Марката така и не си намери мястото, но създаде смъртни заплахи за Opel, където през цялото време се питаха къде е истинската конкуренция - в празните глави в Детройт, или на пазара.

Жалко за колегите, хвърлили добросъвестни усилия в едно обречено премеждие, което събитията след 2008-а само катализираха. Все пак има и нещо положително - нагласата на Дан Акерсън да си признава грешките.

Не съм сигурен, че в Opel трябва да се радват - лишени от вътрешна конкуренция, но и от международна експозиция. Само с единия голям и глупав родител.

Ако искате фланелка на Манчестър Юнайтед с лого на Chevrolet, побързайте, редовното време изтича.