Заето: 2016-а

Прегледът на още една свръхзаета автомобилна година

Освен театрална, сцената на построения през 1927 г. ренесансов Gem Theatre в Детройт е и автомобилна

Януари 

    И през миналата година режещият януарски студ на северноамерикнската автомобилна столица не попречи на топлите прегръдки в моторния Мотаун – както винаги беше време за Северноамериканското международно автомобилно изложение (NIAS). Повече от всеки друг път разговорите на ул. „Вашингтон“ №1 бяха естествено продължение на темите от Невада: с всяка изминала година CES в Лас Вегас се превръща във все по-значимо автомобилно събитие. 

На проведената в красивата театрална сграда на Gem Theatre в централен Детройт съпътстваща конференция – тази на Обществото на автомобилните анализатори се чуха интересни изречения: заради свирепата зима Брайън Джонсън от Barclays направи смелата прогноза, че споделянето на автономни автомобили би могло да отреже 40% от световното автомобилно потребление по Skype. Това естествено се отнасяше за държавите с голяма критична маса и дълга традиция в автомобилното потребление. 

Самото NIAS беше любопитно по-скоро с отсъстващите, отколкото с присъстващите. Ford например се отличиха с неавтомобилна премиера, а с платформата, която по собствените им думи ще ги трансформира „в компания за автомобили и мобилност“ – FordPass. Мислете за нея като за транспортен еквивалент на iTunes на Apple. 

И този път Morgan Stanley бяха изпратили Адам Джонас с провокативните му послания за недотам яркото бъдеще на автомобилната индустрия, а прекаралият само шест месеца на кормилото на Visteon Сашин Лаванд разсъждаваше върху все по-важните в една традиционно механична индустрия аспекти на киберсигурността. 

От другата страна на Атлантика на екстравагантно събитие в Лувъра PSA пък представиха фейслифта на DS3 – модел, предназначен да укрепи самостоятелността на новата им марка DS. При всичките ми симпатии към британката на руля на Citroen – Линда Джаксън съм част от хора на питащите. Има ли пространство за почти премиум марка до Peugeot? Какво ще стане със „Ситроен“? Ясно ли са диференцирани? Отговорите ще дойдат след време, тъй като в PSA гледат на DS като на дълга тема. Едно е сигурно: в крайна сметка ще надделеят цените на транзакциите, маржовете и финансовите резултати. Признавам, че харесвам подхода им към интериорите, но Мона Лиза, която е значително по-малка, намирам по-пленителна. 

Февруари 

Началото на месеца бе белязано от гласуването в Европарламента на решение от 2015 г. на Техническия комитет по моторните превозни средства, допускащо до 2020-а дизеловите автомобили да надвишават разрешените с Регламент (ЕО) №715/2007 емисии на азотни окиси с над два пъти, а след това – „само“ с 50%. Автомобилното лоби в Брюксел за пореден път показа, че влиянието на индустрията върху изнежените „европолитици“ е сравнимо само със строгия нашийник. Официалното им име е „регулации“… 

Както ще видите, темата за консолидацията и преструктурирането нe излизаше от главите на автомобилните шефове. Жегата произхожда от много места: новите технологии, бизнес основи като достъп до пазари и география на производството, регулаторна динамика, политика. Всички те и много други фактори влияят върху веригата на добавената стойност. 

   Симпатиите ми към Линда Джаксън не пречат да се питам има ли 
   действително хляб в DS?

Конкретният февруарски повод бе сливането между представените и в България Johnson Controls и специализираните в сигурността и пожароизвестяването Tyco. Идеята – да създадат „лидер в производството на продукти и технологии, интегрирани решения и съхранение на енергия.“ Всичко това – опаковано с етикет Adient. 

По време на кинофестивала в Берлин пък автономно Audi A8 W12 Long закара актьора Даниел Брюл до червения килим. 

Март 

Дизеловата измама на Volkswagen е в новините и през 2016-а. Работата далеч не е само в глобалното „саниране“ на проблема и разходите му: по-широкият индустриален и пазарен ефект върху дизеловите продажби изобщо, както и подозренията, че творците на политики в Европа биха могли да разлюбят нафтата, не отказаха други производители (Opel) от акцента върху изобретението на Рудолф Дизел. BMW също го подкрепиха – светът все още не е полудял напълно...

И пак – малките коросоувъри/SUV оформиха женевския пейзаж, но имаше Lexus LC500h, както и Aston Martin DB11. 

RAF – Руският автомобилен форум през март винаги е интригуващ. Особено в светлината на икономическите и автомобилните им пазарни мъки. 

Април 

Електромобилите остават в новините и през 2016-а – продажбите им демонстрират известни признаци на живот. Увеличаването на пробега с батериите е само един от факторите, но истинското забавление предстоеше – представянето на Tesla Model 3. По-ниско позиционираният и предизвикал интернет интереса (и депозитите) на десетки хиляди електромобил, чийто производствен старт се очаква най-рано в края на 2017-а, активизира скепсиса на познавачите. Няма съмнение, че ще е ключов модел за Tesla, особено предвид повишения капацитет на „Гигазавода“ за батерии: през следващите 12 месеца цената на акциите им ще е в пряка зависимост от всички новини около производството на Model 3. А спънките с Model X няма да бъдат забравени. 

Април бе голям месец в PSA – роди се планът им „Натисни, за да изпревариш“. Не съм сигурен в значението му, но основната идея е възстановяване и навлизане в нова растежна фаза. Глобален бизнес и нови продукти са в сърцето на новия план, както и високите цели. 

В Лондон Delphi домакинстваха инвестиционен ден, а Пекин – автомобилното си изложение. В интерес на истината, голяма част от разговора се е въртял около забавянето на китайската икономика и автомобилните последствия. 

Германия обяви инвестиция в размер на милиард за насърчаване на автомобилната си електрификация, а ние дори не съумяхме да си придадем умно изражение. 

Май 

Tesla: появи се Model 3

Карлос Гон винаги е наясно кога е правилното време за сделка (Nissan се молеха на колене в края на 90-те – да не забравяме): в светлината на скандала с разхода на гориво в Япония акциите на Mitsubishi Motors спаднаха драстично – отличен момент за придобиването на 34% под формата на стратегически съюз. Някои анализатори създадоха уместния термин „bailover", а Nissan и MMC ще се обединяват в области като покупките, общите платформи, технологично споделяне, утилизация на производствен капацитет и развиващи се пазари. Всичко това е пореден елемент в неутолимия индустриален апетит за синергия и икономии от мащаб – търсенето на по-мощни съюзи. Планът на съвместното упражнение включва запазването на значителна самостоятелност, както и свобода в отношенията по специфични проекти – веднага ми идва на ум случаят Daimler. 

В класическия сезон на любовта за ръка през май се хванаха PSA и Dongfeng: женихите подписаха брачен договор за подсилване на партньорството си и формулираха план с кодово наименование „5А+“, посветен на новото съвместно предприятие със заглавие Dongfeng Peugeot Citroën Automobile (DPCA). Споразумението включва разработката на електрическа версия върху платформата Common Modular Platform (CMP), която заедно разработват от април 2015-а. Нещо повече: бъдещата електрическа платформа (е-CMP) ще се грижи за „глобалното предлагане на електромобили с високи качества в В и С сегмент за марките Peugeot, Citroën, DS и Dongfeng от 2019 г.“ Крайно любопитен съм как ще изглежда китайският електромобилен пазар тогава и какви ще са стимулите им. А нашите? 

Май ни показа и концептуалните модели на Volvo, които по думите им „задвижват шведската марка в нова смела посока, маркирайки официалното представяне на глобална стратегия за малките коли.“ Реакциите от статичното представяне бяха много положителни – ще е интересно да видим пазарната съдба на новата серия 40 тази година.  

Юни 

Volkswagen представиха новата си стратегия до 2025-а. Матиас Мюлер нямаше как да каже друго, освен „Най-важното е да възстановим доверието и авторитета – всичко останало е на второ място.“ Повелята на новия план е Волфсбург да стане „водещ световен доставчик на устойчива мобилност“. Все още залитащият от замайването след емисионното кроше автомобилен колос заяви, че стратегията, носеща името „ЗАЕДНО – стратегия 2025“, възвестява най-драстичната промяна в историята на „Фолксваген“, чийто фокус ще в трансформацията на основния бизнес и „заустването“ на нови източници на приход. 

Научихме, че през май е избрано и новото ръководство на ААП. Личното ми впечатление от промяната до края на годината подлежи на дефиниране с една дума – мълчаливи. 

Каквото и да говорим обаче, юни 2016-а ще се помни най-вече с резултата от британския референдум.  Сеизмичните вълни от тънките 52% „За“ напускането на ЕС не стихват и днес. Няма да е преувеличено, ако кажа, че все още не сме осмислили значението на вота за британския автомобилен сектор и икономика изобщо – неопределеността остава. 

Подобни въпроси ме глождят, докато разглеждам списъка на одобрените проекти по пилотната схема за насърчаване на електромобилната електрификация на Националния Доверителен Екофонд. Добър пример за какво и на кого би дала с електромобила си общината на Трън например? Българската институционална компетентност по автомобилните въпроси отдавна е в руини. На хоризонта не виждам строители… 

Юли 

   Bailover: Nissan спасиха Mitsubishi, придобивайки го

Пробив в България: след 27 лета на информационна автомобилна агония МВР най-после започна да публикува, макар и много недостатъчни, данни за автомобилните регистрации. Чак не му се вярва на човек, но да не си помислите, че историческият пробив в информацията за българския автомобилен пазар се дължи да добра институционална воля, вътрешен натиск или спонтанно осъзната важност от публикуването на данни – нищо такова. Всичко опира само и единствено до задължението за транспониране на директива 2014/94/ЕС. 

Бруталната ни институционална дисфункция по (далеч не само) автомобилните въпроси се е превърнала в нещо като отличителен белег на българската нормалност – факт, който държи градусите на автомобилизацията ни дълбоко под нулата. Глупостта ни изглежда непреодолима. 

Иначе месецът започна с мрачните новини за фаталния щатски инцидент с Tesla в полуавтономен режим. Инцидентът, в който завиващ на пресечка във Флорида камион уби 40-годишния Джошуа Браун получи следния коментар от производителя: „На фона на яркото, слънчево небе нито автопилотът, нито водачът са забелязали бялата страна на ремаркето, така че спирачки не са прилагани.“ В доклада от магистралния патрул четем, че Model S е минал под ремаркето, удряйки се в него с челното си стъкло. 

Инциденти като този изпращат силни послания за промените в една индустрия, гордееща се с тестване от „автомобилен клас“ преди пускането но нов продукт в движение. Това в ярък контраст с дистанционните софтуерни ъпгрейди за премахване на бъгове, които са част от пейзажа на Силициевата долина. Цялата тази работа подсказва дълбоките разлики в корпоративната методология и секторната култура, които новите играчи внасят – някои положителни, други не дотам. Както личи и от натовареността на европейските автомобилни работни групи, обединени под името GEAR 2030, работата на регулаторите по автомобилната автономия никак няма да е проста – аспектите й са ужасно много. 

Добри вести от GM: след пет години отсъствие черното мастило в европейските им финансови резултати за второто тримесечие се завръща. Уви, обезценяването на Британския паунд в следващите месеци ще заличи резултатите от свършената работа, но това са част от рисковете на международния бизнес. 

Август 

Volkswagen отново в новините – този път заради сдърпването с един от доставчиците си. Интерпретациите на гюрултията бяха различни, но знаменателят им – общ: от Волфсбург изпращат (доста непохватно) послание, че се нуждаят от съкращаване на разходите и търсят подкрепа от доставчиците си. За кратко олелията изглеждаше люта, но всичко се уреди с пари, а щетите от спряното производство през август по правило са символични. 

Че някои доставчици са дълбоко вградени в структурите на производителите е факт (вижте инженеринга например), но какво знаят, когато нещата се объркат? Въпросът възникна по повод дизеловата драма и участието на Bosch, които отхвърлиха обвиненията с още непресъхнал потоп от аргументи. 

Автономията е тема през цялата година; никой не знае точно как ще изглежда бъдещето, кои ще са победители и кои губещи. Светът обаче е арена на все повече опити с новите технологии, една от които е планираният за 2018-а старт на роботизирана таксиметрова услуга в Сингапур. 

Адски бърз не ви стига? „Нелепо“ добре ли е? Tesla развиха бързината на Model S с подходящо етикиран режим (Ludicrous mode). От 0 до 96.56 за 2.5 секунди. Добре, Илън, мисля че схванах намека ти: електромобилите могат да имат и спортен дух, не само зелен. Колко пъти можете да повторите упражнението преди да ви падне батерията обаче е въпрос, върху който още не съм медитирал. Както и върху този къде изобщо е смисълът. 

Септември 

Краят на лятото носи развитие по темата за бъдещето на мобилността. С информацията, че в началото на следващото десетилетие планират производството на 100 000 автономни коли годишно, Ford се наеха с обогатяването на информационния кокал с повече плът. Пак тяхна е прогнозата, че към 2030-а продажбите на автономни возила ще гонят дял от 1/5. Развитието на технологията зад умната техника обаче няма да е евтина работа: изследванията и инженеринга ще са заети с електрификацията. Темата с намирането на ресурси е обща за индустрията, а решенията – в посока думи като „пести от друго“, „лишавай се“, „колаборирай“. „Форд“ признават очевидното – финансовите им резултати ще пострадат. 

От долината на силиция дойде очакваната новина, че Apple преосмислят автомобилните си планове. Да се заемеш с преоткриването на колелото при толкова мощен бранд? Думите явно ще са партньорство и аутсорсинг, но точно с кого и преди всичко дали – ще ги наблюдаваме. 

   Каквото и да мислим за тях, Обединеното кралство са незаобиколима 
   автомобилна величина

Извън чистите продукти, с изявлението, че ще иска правителствени компенсации при евентуалната загуба на конкурентоспособност от страна на златната си кокошка – заводът в Съндърланд в следствие на Брекзита, Карлос Гон сложи котката в средата на ятото британски институционални гълъби. Следващата генерация на Qashqai прилича на голям залог: договорите с доставчиците вероятно са подписани, но в намека за евентуално преосмисляне на инвестицията определено имаше елемент на блъф. Срещата му с Тереза Мей обаче се уреди моментално. 

Октомври 

Без да влизат в подробности, изявленията и на двамата след рандевуто прозвучаха като да са намерили общ език – блъфът много вероятно е свършил работа. 

Toyota и Suzuki обявиха, че обмислят сближаване в изследванията и развитието. Рано е още да се говори, но изглежда марките са намерили основания за съвместна работа и потенциал за сваляне на разходите. В съвместното им изявление четем: „(Индустриалната) среда се променя, драстично, бързо и безпрецедентно.“ Освен обичайните инвестиции в конвенционални технологии, тя налага работа върху бъдещите, които пък водят със себе си темите на околната среда, сигурността и информационните технологии. „Наред с изследванията и развитието на индивидуалните компании става все по-важно те да обединяват сили с други в области, като инфраструктурното развитие и изграждането на нови индустриални стандарти.“ 

Сделката бе обявена по-рано, но сливането на Nissan и Mitsubishi приключи през октомври. Според Карлос Гон числовото изражение на ползите от синергията клони към 60 милиарда йени годишно. Основното й съдържание ще е в покупките и платформеното споделяне. 

Нови кандидати за автомобилната слава на сцената: този път името е Lync & Co, които заедно с възродения Borgward ще щурмуват сърцето на автомобилна Европа – Германия. Този път китайците изглежда имат повече шанс, но историята не е на тяхна страна – ще гледаме. 

Интересно беше и в Tata Group – главният им изпълнителен директор внезапно изчезна. Тихо? Не точно: пълният текст на оплаквателното му писмо до собствениците излезе в интернет. Такива неща не се случват често. 

Ноември 

Автомобилната индустрия ще помни ноември 2016-а най-вече с избирането на Доналд Тръмп. Ако не сте сигурни каква по-конкретно е връзката, този текст би бил едно добро начало. Нещо ме кара да си мисля, че доста ще говорим за него през 2017-а. 

Една от странните истории на годината се разигра в Китай: регионален шеф на Daimler изглежда е имал момент на пълен срив по подобие на героя на Майкъл Дъглас в „Пропадане“. „Даймлер“ моментално поставиха PR-а си в режим ограничаване на щети, а Райнер Гертнер бе „освободен“ от длъжност. 

Трудна бе годината и за запалимите смартфони на Samsung, но това не ги спря от дръзкото придобиване на Harman. 8 милиарда… 

Продължавайки електрическата тема, да не пропуснем, че VW обмисля собствен завод за батерии – друг индикатор за сериозност на стратегията им, ориентирана към електромобилите и технологичната им екосистема. 

Декември 

Всички предпоставки да очакваме спад под 50% в дела на дизелите в продажбите на леки автомобили са на лице. Той се дължи основно на сегментната динамика и появата на малките, бензинови кросоувъри (Кирил и Методий са ме взели на мушка за тая дума, но не съм академик Балан – нямам оригинален превод). Също хибридите – друг растящ сегмент – са преобладаващо бензинови. Toyota илюстрират добре: концентрирани върху продажбата на хибридите си и бягащи от пряката дизелова конкуренция, стратегията има най-после се отплаща с 40% ръст. Изглежда, че тенденцията ще е устойчива, особено в светлината на най-новите изследвания за ефекта от твърдите частици и азотния окис, особено в големите градове. 

Политиците сграбчиха темата веднага и декември огласи намеренията на кметовете на четири големи града да спрат дизелите до 2025 г. Звучи като утопия – красиво и трудно за постигане, но автомобилната индустрия моментално наостри уши. 

Умна рационализация: с трезв маркетинг Ford представиха Fiesta пред медиите и дилърите си

Интересни движения на маркетинга във Ford: пропуснаха Париж, но, за да се изфукат с новата Fiesta, пълна с ADAST (Advanced Driver Assistance Systems), организираха събитието Go Further в Кьолн. Очевидци разказват, че форматът никак не е бил интимен: 2 500 души в хангар – микс от медии и европейски дилъри. Подходът изглежда интересен – най-малкото явно предизвиква по-голям ефект спрямо разходите си. 

Напоследък Lancia имаше странна съдба в FCA, а въпросът защо я закриват изглежда труден за отговаряне и в Обърн Хилс, и в Торино. 

Като стана дума за въпроси, тези пред старейшините на автомобилното племе от 2015-а остават (четете в края на декември). 

И да, 2016 беше забележителна година, каквато се очертава и 2017-а. 

Последно: 
Благодаря за времето, което ми отделяхте през годината: докато моето за писане спадаше драстично, вашият интерес растеше безпрецедентно.

Милионите на смирението: Toyota Corolla

50 си струват отбелязването

В дните на коледния пост 

    Пишейки в дните на Коледния пост, нямаше как да бъда подминат от библейските аналогии в автомобилната индустрия… 

Средностатистическият пилигрим на простиращата се в течение на три столетия четириколесна религия отдавна има своя утвърден иконостас. В него трайно са залегнали свещените изображения на Ford Model T, Volkswagen Beetle и Toyota Corolla. Всеки от тях е със своя неотменим принос в историята на автомобилостроенето, а трите заедно оформят близо 109 години приемственост на колела.

Във времена на исторически възходи и падения, подеми и провали, войни и революции тези достойни возила не просто са запазили жизнеността си, но са написали глави в летописа на моторните коли. А днес ще говорим не за най-дълго произвеждания, нито за най-влиятелния, а за най-продавания от трите – Toyota Corolla.

Смирението Corolla 

В една индустрия, в която размерът е всичко, с продажби в тираж от над 44 милиона за половин столетие Toyota Corolla е много далеч пред другите двама. Това напук на нежното си име, означаващо ботаническото определение за венче – пръстенът от листа около централната част на цвете.
 

Въпреки красивото й име, почти няма да откриете Corolla в топ петиците на популярните автомобилни тестове. Причината е в методично съхранявания етос на смирението. 

С най-популярния си модел „Тойота“ не само поставя на изпитание егото на каращия, но и представите му за мащаб: от първия завод в Такаока през Турция до Венецуела Corolla прави 1/5 от световните продажби на емблемата, докато в България делът й е още по-висок – над ¼. В Европа картината е радикално различна: там делът на компактното триобемно возило е над десет пъти по-малък.

Няма как да не ви е направило впечатление, че двойката най-големи световни производители обират солидарно каймака на обвиненията в правенето на скучни коли. Малцина обаче си дават сметка, че тъкмо сигурният дизайн (така определям формите, които не рискуват да остареят, защото не са модерни) и приемствеността са тези, който им осигуряват числата, за които говорим днес.

Така е и с Corolla: останала вярна цели пет десетилетия на семплата си триобемна концепция, тя се развива еволюционно. За чест на „Тойота“ трябва да кажем, че в излязлото през 2013 11-то поколение опитаха някои интересни промени (снимките говорят сами), но резултатът бе все още стилистично неустойчив, а 132-те конски сили под капака останаха все така далеч от конкуренцията. 

Говорейки за юбилейния модел обаче (който не е повече от още едно ниво на оборудване с козметична уникалност и ограничен тираж), виждам, че, макар и отново по косвен път, хармонизират графиката в духа на истински различния CH-R, с който предстои да се видим рано догодина. Предницата е преработена в посока на по-изтънчено изостряне: острите ъгли, конфликтните линии, обеми и равнини, свитите диодни светлинни групи, задълбоченият и динамизиран релеф на предната решетка плюс хрома; новите колела и задни светлини всъщност показват, че една концепция, родена в ХХ век, подлежи на модерна, смислена интерпретация в 4.62 метра метал и през ХХI-ви.

Corolla винаги е олицетворявала един не толкова вдъхновяващ, колкото сигурен избор (6 години/200 000 км гаранция + репутация), но държа да си призная, че гледката на перлено червения юбилеен модел този път ме изпълни с ведри мисли.

Прехвърлям крак през шофьрския му праг и съм в развития в духа на Auris интериор с подобрени материали, повече място отзад и актуализирано инфоразвлечение, организирано около графиката на чувствителния на допир 7-инчов дисплей. Всичко това комбинирано с изненадващо добри предни седалки и къс скоростен лост на настроения на 7 виртуални „стъпки“ вариатор.

Под капака е познатият 1.6-литров атмосферен бензин с променливо фазирани, умни клапани. Мощността му не се е увеличила, но за сметка на това работата му е мека и тиха в почти всички режими, а комбинацията с почти напълно линейното поведение на трансмисията при леко до умерено ускорение ме свари неподготвен за толкова изразителното усещане за гладкост, чисто механична прецизност и тишина в движение. Грамотно преработеният прогресивен волан (по-тежък и по-директен), хармоничното окачване, което въпреки евтиното си решение (макферсън и торсионна греда) осигурява добра надлъжна и странична стабилност с достатъчна амплитуда за борба с вехтата ни инфраструктура и страничен контрол за удържане на тежестта на десния ми крак в условия на завиване, всъщност ме приласкаха към крайния резултат. На практика последната версия на Toyota Corolla се оказа един все така смирен, но сериозно развит продукт.

Да, напълно наясно съм, че с четирима на борда, иначе леката структура (под 1.3 тона) ще стане доста по-тромава, но кой по дяволите си купува Corolla за спортно каране? Пълнете си до капака 452-литровия багажник кротко за Коледа (като преди това не пропускате да го обзаведете с добрата вертикална мрежа), а мечтите за тръпка в духа на F1 с иначе добре оборудвания и разумно оценен седан просто задраскайте.

Тук му е мястото да се сетя, че системите за безопасност (четири в пакет с име Toyota Safety Sense) са си пробили път и до този модел – централният блок с камерата и лазера са ясно различими в предното стъкло.

Комбинацията от всичко, за което ви разказвам днес, с въглеродно интензивния ми подход към карането доведе до среден разход в порядък 10. Ще рече, че подлежи на свеждане докъм 9, но не и по-малко: мереното по вече напълно компрометирания NEDC цикъл е постижимо само на динамометър, без човешко участие. 

Продажбите на компактните седани в България открояват две 

особености: крайно ограничен брой сериозни играчи и

традиционно слаба аналитичност на данните от ААП (пример:

разновидностите на важен модел като Ford Focus са неотделими).

С началото на последния й моделен цикъл резултатите на  
Toyota Corolla се стабилизират на драстично по-високи нива в
челото на субсегмента

Същественото 

Каквото и да ви говорят медиите за важността на красотата, стила, чара и финтифлюшките, огромното мнозинство от потребителите на този продукт на доказаната автомобилна традиция по света се вълнуват от прости екзистенциални въпроси като: Тиха ли е? Вози ли добре? Ще ни побере ли? Надеждна ли е? 

Тъкмо в отговорите въпроси като тези са силните страни на Corolla: приятно изглеждаща (повтарям: червеното!), тиха, изненадващо гладка, с място отзад и широк багажник тя е практически всичко, което може да се очаква от добре оборудван компактен седан с агресивна максимална цена в порядък 43 000 по ценова листа. Да не пропуснем и това, че ако не я чупите от глупост, сменяте маслото и държите резервоара й пълен, королата вероятно ще ви надживее.

Знам, знам, че Европа цяла сега кросоувърите гледа, както знам и че конкурентните модели от други марки изглеждат и се карат по-вдъхновено. Знам също, че устоите на българското автомобилно потребление са разсипани от икономически, манталитетни и регулаторни фактори, които няма да ми омръзне да повтарям.

Но нека сме наясно: Corolla е избор за хора, гледащи на колите единствено и само като на средства за транспорт, не като на обекти на желанието или гордост от притежаването. В тази много широка ниша тойотата се вмества превъзходно – 44 милиона за 50 години се правят с постоянство в смирението. Това е най-същественото, вярвайте ми.

Много повече за Toyota Corolla – тук.