понеделник, 22 юли 2013 г.

Из чаршията:

Европа: новото име на ръста е „липса на спад“

С появата на пазарните данни за полугодието нерадостният пейзаж в Западна Европа се запазва, докато на изток нещата са по-положителни. 

 


           Докато емблемата на капака чупи рекорди, в Европа метафората с потъването е трайно актуална

Ето че неусетно отново преполовихме годината и настана време пак да се поразшетаме из автомобилните чаршии.

Световният автомобилен пейзаж не е чак толкова мрачен: докато в Европа дълбаем рецесия търсенето в Северна Америка и Азия расте. Континенталните числа от първото полугодие не носят утеха: те тръшнаха здраво вратата под носа на надеждата от свежия априлски пазарен полъх, който бе очаквано нетраен, а надеждите за ново начало – крайно пресилени. 

Бегъл поглед през данните показва познатата мрачна картина: депресираните пазари остават такива, а Германия твърдо спада, независимо от стабилната си икономика, подсказваща обратното. Това е от особена важност, тъй като е най-голямата в Европа и всички са загрижени, когато германците спрат да купуват. С общо 8% свиване до юни мнозина анализатори виждат до 5% общ годишен спад. Част от тях се надяват на съживяване след средата на 2014-а, но основателна ли е надеждата за подем в средата на десетилетието? 

Изследване на консултантите Alix Partners напоследък заключи: „Изгледите за „плосък“ пазар изглеждат реалистичен сценарий, заради структурните промени в търсенето на автомобили.“ Там чета че вече 58% от стоте най-големи европейски завода страдат от недостатъчно натоварване, което обяснява и заключението им: „Проблемът със свръхкапацитета расте с тревожна скорост.“ 

Както е ставало дума и друг път, проблемът е най-тежък при традиционните масови марки. Това предполага премимум производителите с постоянно обновяващи се продуктови портфейли, добро присъствие на развиващи се пазари, стабилна индустриална база, модулни платформи и свободен кеш за инвестиции в нови технологии и модели да излязат по-силни от това, което мнозина все още по инерция наричат „криза“. 

Продажбите в Западна Европа остават на задна скорост вече шеста поредна година. Голямото самотно изключение е Обединеното кралство, ръстът в което продължава вече 16-и последователен месец. 

Името на развитието за сега е липса на ръст, но и без спад, като промените в търсенето, вече мога спокойно да го кажа, не са циклични, а структурни. От друга страна, заради трайния режим на икономии не се очакват мащабни програми за насърчаване на търсенето. 

Ето и по-важните тенденции, който, събиращи се една точка, душат колите в Западна Европа:
  • Рекордни нива на младежка безработица;
  • Стареещо население, свалящо пряко търсенето на нови автомобили;
  • Устойчив спад на разполагаемия доход;
  • Младите не гледат на колата като на статус символ.
Последната нагласа се е настанила трайно в главите на автомобилните хора, тъй като доказателствата за промяна в отношението валят: обедняващи млади хора в задръстени големи градове, в които да имаш кола е скъпо. В Германия издаването на шофьорски книжки на хора под 25 години бележи траен спад от 25-30% - германците ги получават на по-късна възраст, а споделянето на автомобили расте, както и употребата на велосипедите и градския транспорт. 


           С 16-и пореден месец на ръст Обединеното кралство е единственото 
           положително изключение сред големите европейски пазари
Директорът на ниската гама на Renault, Арно Дебьоф сподели напоследък на конференция, че производителите трябва да се ориентират към новите ценности на значима пазарна група, която не се впечатлява от традиционните преимущества на колите: „Години наред автомобилните компании планираха увеличаване на оборотите, развитие на гамите, добавяне на оборудване и качване на цените. Скритата идея бе, че така можем да повишим цените на колите, защото увеличаваме  клиентската охота за плащане. Колата беше символ на статус и постижения, а напоследък нещата се променят – виждаме възникването на голяма група купувачи, които вече не изразяват гордостта си с притежанието на най-новия или скъп модел, а вместо това инвестират в технологии и свободно време и не търсят статус в покупката на кола. Те търсят „достатъчно добро“ предложение, „достатъчно добро“ оборудване, „достатъчно добър“ комфорт.“  

Аликс Партнърс нататък продължават, че спадът на автомобилната статус символика сред младите и плътността на автомобилите в градовете противоречи на растящата тенденция към урбанизация, което представлява рецепта за липса на ръст. Това от страната на търсенето.

Предлагането пък доставя подобряваща се автомобилна надеждност и растящи цени заради непрекъснато затягащите се изисквания за сигурност и емисии: „В Западна Европа новото име на ръста е липсата на спад и при отсъстващи други тенденции равният пазар ще е продължителен. Моделите ни показват, че продажбите в региона ще стигнат до долна мъртва точка от 12 милиона през 2014-а и ще останат там в обозримото бъдеще – много далеч от историческия пик от 16.8 млн през 2007-а. От друга страна, Централна и Източна Европа ще продължават да растат, добавяйки около два милиона през следващите пет години“, пише Стефано Аверса, съпрезидент и управител на Alix.

Неусвоеният капацитет 

Експертите продължават, че количеството на неоползотворените заводи расте с тревожен темп: миналата година 40% от най-големите европейски заводи работят с капацитет под 75%. Тази година процентът се увеличава до 58, като ситуацията е най-критична в Италия със средно натоварване от 46%; Франция – 62; Испания – 67. Руският случай (60%) е малко по-различен, тъй като старите им заводи плачат за затваряне, за да отворят път на новите производства, обещаващи очаквания пазърен ръст от почти 30% до 2018-а, въпреки моментния спад: „Неусвоеният капацитет в Европа е достигнал критични нива и обявените до момента съкращения най-вероятно няма да облекчат ситуацията. За настройване на производството към това, което изглежда като ниски продажбени очаквания в следващите години капацитетът трябва да бъде орязан с три милиона“, завършва Аверса. 

Според IHS Automotive повече от половината от заводите из Европа са работили с натоварване под 70% през първото тримесечие на годината, при положение, че за покриване на разходите на един завод обикновено е нужно натоварване около 80%. Според тях не бива да се очаква подобрение на ситуацията преди 2017-а. 

Свят на три скорости 

Автомобилната индустрия се превръща в свят на три скорости: Китай, Щатите, Русия, Индия и Бразилия, обезпечаващи две трети от световния ръст в следващите пет години - на директна. Междувременно Западна Европа и Япония ще са на задна, а много други пазари - на ниска.

Трайният спад в търсенето на автомобили не се дължи само на новата 
обществено-икономическа реалност: променя се манталитетът на  младото  
поколение
В световен план ръстът тази година ще е около 3%, а през 2014-2018 г. – 4. Производството през 2018-а ще е около 102 милиона в сравнение с произведените 80 през миналата година. Независимо от охлаждането си Китай ще остане двигател на растежа. За пет години китайският пазар ще дръпне със зашеметяващите 10 милиона (до 29) през 2018-а – около половината от световния ръст. Индия ще следва с около 2.6 млн. – почти 80% ръст спрямо 2012-а. 

Интересното изследване продължава със сегментирането на марките на три – премиум, масов и полезен, като масовия ще продължи да стои в пресата на другите два. Въпреки, че ще загуби около 2% от пазарния си дял масовият сегмент ще остане най-голям с около 59% от световните автомобилни продажби. 

Междувременно премиум сегментът ще нарасне от 9 на 10% с очакване за достигане на десетия милион към 2018-а (от 7 през 2012-а). „Полезните“ ще се увеличат с над 8 милиона до около 31 след пет години. 

Динамичен ще е и суперлуксозният подсегмент: докато Щатите остават най-големият суперлукс 
пазар с около 31 000  през 2018-а, Близкият Изток и Китай ще растат най-бързо: в петнайсетте години от 2003 до 2018-а единият ще е пораснал 21, а другият - 133 пъти! 

Следва. 

Сп. "Тема"  

Няма коментари:

Публикуване на коментар