Вехта автомобилизация

Вече двайсет години съм в автомобилния сектор и за две десетилетия така и не видях България с ясна стратегия за обществената интеграция на автомобилите. 

Амбициозният изследовател би могъл да се зарови дълбоко в кратките изречения из белите книги, посветени на автомобилния парк, писани през годините от институциите с ясната идея, че не подлежат на приложение. Опитах да ги проследя, но нямам нерви да продължавам, защото отвсякъде лъха на тежък дефицит на качества и невъзможност, а и нежелание, да се отиде отвъд приказките. Да не говорим за последователност.

Голяма част от тях са сравними с бисерите от кандидатстудентските работи и единствената положителна промяна е в лекото подобряване на английскя на държавните служители, преписващи съответните евростратегии и директиви.

Каква е картината?

След 25 години рушене най-после стигнахме до основите – остана ни само условният държавен суверенитет и в ситуация на домино от колабиращи обществени системи и колективна безпътица не би било сериозно да очакваме, че автомобилният сектор е оазис сред пустиня. 

Накратко: символични продажби на нови автомобили и тежък хаос, съпроводен от липса на модерно законодателство и пълен регулативен и информационен мрак на вторичния пазар. Всичко това гарнирано с тотална липса на информация: на базата на исторически и неофициални данни, и косвена статистика в България напоследък се продават около 25 000 нови и 200 000 употребявани коли на година. По косвени данни реекспортът на нови автомобили към Западна Европа, заради ниските ни цени, е около 25%, т.е. съотношението в продажбите между нови и употребявани автомобили гони 1:15, а България се превърна в реекспортен център. 

Докарването на средната възраст на около 3-милионния български автомобилен парк до една крайна величина за сега е непосилна задача пред КАТ, каквато е и предоставянето на безплатна месечна информация за регистрациите на автомобили. Вместо това справката им е стока за продан на гротескна цена, надхвърляща най-утопичните представи за разходоориентираност на държавните такси.

И ако всичко дотук ви звучи неразбираемо, значи живеете от поне едно поколение извън страната и нямате никакво понятие, че средната възраст на автомобилите тук е някъде около 15 години, средната заплата – под 400 евро, а, съдейки по делата им, заинтересованите страни всъщност са незаинтересовани. В допълнение липсва всякаква стратегия за развитие на автомобилния парк и състоянието му ще продължава да се влошава, движено от устойчиви обществени, икономически и демографски тенденции. 

Липсата на стратегия резултира и в пълно данъчно безразличие към новите автомобили, чието облагане е сравнимо само с това на недвижимата собственост – по-новият плаща повече. Подробности като енергийна ефективност и безопасност нямат никакво значение.

Какво да правим?

Спешно трябва да решим къде искаме да отдидем и да изберем пътя, по който да стигнем там. Кратката дума е стратегия. 

Добрата новина е, че не се налага да преоткриваме електричеството, а само да го приложим; лошата – че приложението му също е въпрос на мисъл.

На ход е секторът, заедно с хора като министъра на транспорта Данаил Папазов и председателя на парламентарната транспортна комисия Камен Костадинов, както и останалите държавни институции, имащи отношение към състоянието на автомобилния парк в България и обществено-икономическите последици от състоянието му.

Вероятност да предприемат нещо реално? В този коктейл от проблеми и липса на капацитет - минимална. 

Нетърпелив съм да ме опровергаят.

В. "Преса"