Творението на д-р Виктор Франкенщайн: Nissan Juke Nismo

Странният „Нисан“ е нова порода с характер

Докато през 2010-а гледах по Eurosport 5-часовия мач на US Open, в който единственият японец в турнира, квалификантът Кей Нишикори, би Марин Чилич, си мислех, че няма нужда да си в топ 10, за да изиграеш един добър мач. В паузите пък вървеше кампанията по пазарното въвеждане на шантава нова кола – Nissan Juke.

Странното нещо, което не приличаше на нищо, бе изявление за едно радикално „баста“ на традициите. Преглътнал шока от странния вид на возилото и бесен от загубата на Федерер на полуфинала, започнах бавно да включвам, че „малкото изчадие“ (каквато беше спонтанната ми първоначална реакция) всъщност ражда нов сегмент, насочен към нови потребители.

Така и стана: до началото на октомври продажбите на трите континента брояха вече почти 60 000, а съзнанието ми най-после асимилира факта, че майтап няма - Nissan са напълно сериозни.

После дойде миналата година, когато на Льо Ман се появи Nismo с лозунга “Иновация и вълнение за всички“, за който ви разказах. Повечето му клиенти се натъкнаха на него за първи път на също така необичайни места като играта Gran Turismo series на Sony.

Нататък се появи предрешено в спортна премяна достъпно високо 4х4 супермини с двигател от Льо Ман, сглобявано за по-евтино на същата линия като малко по-рехавите си братя.

Хм, външно Juke Nismo прилича на малък, свадлив, но добър по сърце Франкенщайн: езотеричният дизайн на колата на подлежи на описание, но в спортната оптика всичко е на място - китът не е само декорация, а ефективно подобряваща силата на аеродинамично притискане добавка. Предна, задна броня, арки, 18-цолови колела, прагове, антикрило, цветни акценти – всичко прави малкия син на д-р Виктор Франкенщайн още по-труден за отминаване.

Под капака лежи граждански аранжимент на 1.6 литровия турбо бензин от състезателния прототип Delta Wing. Мощността му е 200 к.с. (само с 10 над стандартната), а въртящият момент – със символичните 10 нютона повече, при това в стеснен оборотен прозорец. Малко странна работа, но да не забравяме, че това е „острилка“ за масите. Пък и още една странност работи само в полза на характера.

Като казвам „за масите“ имам предвид, че цената от около 55 000 извън страна като България - две трети от населението на която така или иначе е целеви клиент основно на продукта „социални помощи“ - е много приемлива за кола в тази категория. Друг е въпросът, че местните герои в любимата ми опера от Маскани – „Селска чест“ биха инвестирали тези пари в нещо старо, голямо и германско, отговарящо на шкембестите им представи за авторитет, но карай – както казах ние сме целеви пазар главно на социалното подпомагане. Прави впечатление, че над 85% от продажбите на Juke по нашите места са бензинови, но какъв е делът на Nismo в тях е една дълбоко засекретена тайна.

Моторизираният Франкенщайн обаче не е толерантен към дълбоките ми размисли и настоява за каране. Подчинявам се и хоп - вътре: посреща ме не по-малко странен, но напълно в духа на външния вид на колата уют. Сядам в стегнати спортни седалки от перфорирана алкантара, а в ръцете ми е малко тънък, но с отлично сцепление велурен волан с червена лента – идеален акцент. Бърз поглед по таблото показва семпло управление и икономия от материали – таблото е твърдо, а кечето по тавана е от златните години на БДЖ, но не забравяйте, че возилото е масово и цената му трябва да дойде отнякъде… В лакираната централна конзола има два дисплея с не особено впечатляващи контраст и разделителна способност, но с прилични функции – напълно достатъчно.

Общото усещане вътре е за особняшко, но по своему очарователно настаняване във високо возило, в което отзад не е широко, но и дължината от 4.17м не предразполага към повече. Зад кокпита пък има всички предпоставки малкият човек да подири утеха в капка социално ориентиран моторен спорт.

В градската дисциплина „100 метра от светофар“ Juke Nismo се представя достойно и няма да се червите на следващото червено - ускорението е 8.2 сек., но субективното усещане е за по-малко. Особено в спортен режим, когато настроеният на седем „стъпки“ вариатор сменя чевръсто, а воланът става възтежичък, както обичам. ECO режимът удължава значително сугестията на системите, заради което го игнорирах напълно.

Както е редно за малък мотор с една турбина, ниските обороти не са коронната му дисциплина, но веднъж стигнали 4000 продължавате смело до над 6700. В упражнението ви съпровожда звук на сърдита съветска прахосмукачка „Ракета“ - мил спомен от детството. Не бих определил този звук точно като спортен: „буря в чаша вода“ описва акустичното изживяване по-точно, но и това е добро попадение в характера на малкия ни свадлив герой. 

Хубавото е, че скоростният лост е дълъг и близо до волана, което ме кара да се чувствам като на рали и да избирам ръчния режим дори в града.

В движение проличава цената на избора на японците да не стягат и снижават окачването: от тази гледна точка разликата с обикновения Juke e малка и Nismo не е точно спортен. На това, а и на късото междуосие, се дължи подскачането, страничният наклон и борбата със сцеплението дори в бавни завои. Двойното предаване прехвърля до 50% от въртящия момент към задните колела и емулира работата на блокиращ диференциал, подпомагайки недозавиването (т.нар. torque vectoring), но нашият Франкенщайн така и не предизвиква достатъчно дръзко своя водач, освен с леката си задница в завой. Ако това е била целта – напълно са успели.

Докато карате разполагате с приличната функционалност на вторичните настройки, аудиото и комуникацията. Винаги можем да искаме повече, но тук водещ е бюджетът и този път по изключение проявявам разбиране. 

Да, без съмнение това е кола с повече практичност от спортен хечбек, но и по-малко динамика и кеф от чистото каране. За отплата пък получавате външен вид, зад който се обръщат някои от по-готините девойки на тротоара, което май е честна сделка, да? Така дори цената на високия според мен разход на гориво от 10.7 с моя стил на каране става приемлива. Ако го погалите, казват данните, може и да ви възнагради със 7.4, в което много силно се съмнявам: никой не си купува такава кола с нежни намерения, така че се подгответе за зареждане на всеки 400 километра.

В края на уикенда с Juke Nismo съм леко раздвоен, също като през 2010-а на US Open с Кей Нишикори: имаше сили за един впечатляващ мач, но не повече. Така и Juke е стъпало към спортната гама на „Нисан“, но само първото. Ако искате усещания от Ford Focus ST ще трябва да се качите нагоре, но и да заделите повече - животът е суров, уви.

От друга страна, с радващ окото баланс между чешитлък и практичност, полят с малко спортно чили, изглежда като добро меню за единиците млади хора с мислене и доходи, стигащи им да се порадват на малкия скандалджия.

Хубаво е, че се запознахме, драги ми Juke Nismo: ти си още един странник в града, освежаващ делника на бедната протестираща кандидат европейска столица на културата.

Сп. "Тема"