Умереният ръст не прикрива катастрофата
Българският автомобилен пазар през 2015-а продължава умерения си ръст. Регистрираните около 7200 нови автомобила до април представляват малко
под 7% ръст спрямо 2014 г.
Това, разбира се, звучи положително, но състоянието на автомобилния ни парк е толкова лошо, че подобни символични тенденции не променят катастрофалната картина на зловеща структура и напълно отсъстваща екосистема, която да насърчи обновлението му. Това е логичното следствие от четвърт век нищоправене и имитация на мерки.
Разнебитената държава, в чийто министерства и агенции едва ли е останал автомобилен експерт, не е в състояние да управлява този сектор; ролята на КАТ като информационна пречка е все така гарантирана, а пасивността на автомобилната общност е част от нормата на една отблъскваща ситуация без шансове за бърз изход.
Реалистично ли е да се надяваме, че в сегашното ни обществено-икономическо състояние е възможна промяна? Не, разбира се. Не си представям незабавното предприемане на системни и организирани действия, насочени към формулирането на дългосрочна автомобилна стратегия. Не си представям хората, които са в състояние в продължение на две поколения да полагат последователни усилия в посока на българската автомобилна модернизация. Не виждам и партиите, които да го направят: та те активно насърчават сивия вторичен сектор, на който явно се гледа като на източник за финансирането им.
В тази болна среда е възможно само усилие на идеалисти, които, ако успеят да натрупат критична маса от последователи, бавно и полека да създават предпоставки за нещо различно от съществуващото положение, за което има само една оценка – катастрофа със зловещи обществено-икономически, инфраструктурни и екологични последствия.
Така мина и април, който ще запомним с предаването на 10 Mitsubishi i-MiEV. Това е едната електрическа птичка, която не прави пролет, но все пак е глътка свеж въздух във вонящия на скрап български автомобилен пазар. Този на нови автомобили е логично доминиран от Dacia, докато представянето на Renault и особено Nissan е силно деформирано в данните на ААП. На този фон нежизнеспособността на Great Wall е напълно обяснима: по комбинация от причини, за които ще говорим отделно, среда за успешно българско автомобилно производство в момента няма.
Това, разбира се, звучи положително, но състоянието на автомобилния ни парк е толкова лошо, че подобни символични тенденции не променят катастрофалната картина на зловеща структура и напълно отсъстваща екосистема, която да насърчи обновлението му. Това е логичното следствие от четвърт век нищоправене и имитация на мерки.
Разнебитената държава, в чийто министерства и агенции едва ли е останал автомобилен експерт, не е в състояние да управлява този сектор; ролята на КАТ като информационна пречка е все така гарантирана, а пасивността на автомобилната общност е част от нормата на една отблъскваща ситуация без шансове за бърз изход.
Реалистично ли е да се надяваме, че в сегашното ни обществено-икономическо състояние е възможна промяна? Не, разбира се. Не си представям незабавното предприемане на системни и организирани действия, насочени към формулирането на дългосрочна автомобилна стратегия. Не си представям хората, които са в състояние в продължение на две поколения да полагат последователни усилия в посока на българската автомобилна модернизация. Не виждам и партиите, които да го направят: та те активно насърчават сивия вторичен сектор, на който явно се гледа като на източник за финансирането им.
В тази болна среда е възможно само усилие на идеалисти, които, ако успеят да натрупат критична маса от последователи, бавно и полека да създават предпоставки за нещо различно от съществуващото положение, за което има само една оценка – катастрофа със зловещи обществено-икономически, инфраструктурни и екологични последствия.
Така мина и април, който ще запомним с предаването на 10 Mitsubishi i-MiEV. Това е едната електрическа птичка, която не прави пролет, но все пак е глътка свеж въздух във вонящия на скрап български автомобилен пазар. Този на нови автомобили е логично доминиран от Dacia, докато представянето на Renault и особено Nissan е силно деформирано в данните на ААП. На този фон нежизнеспособността на Great Wall е напълно обяснима: по комбинация от причини, за които ще говорим отделно, среда за успешно българско автомобилно производство в момента няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар