Още от същото 2: ние и първата половина на 2018-а

Да поразширим контекста

    Днес ми се иска да започнем малко по-отдалеч, хвърляйки едно око върху гората, а броенето на дърветата така или иначе няма да ни убегне.

Би трябвало да ми е омръзнало до смърт да повтарям, че състоянието на автомобилната  екосистема  е пряк индикатор за нивото на обществено развитие. Но не е, защото, независимо дали ще го говорим или премълчаваме, то остава измерител на благосъстоянието и в крайна сметка на цивилизоваността ни.

Връзката между качеството на моторизацията и общото ни ниво на обществено развитие е безспорна. И тъй като не съм макроикономист, а още по-малко теоретик-всичколог с базови образователни потребности от социалните мрежи, ще си позволя само да я маркирам, стартирайки от данните на Евростат за брутния ни вътрешен продукт. Както ще видим там, а и актуалните числа от текущата година потвърждават, новината на пръв поглед е добра: България расте, при това с темп, надхвърлящ средния в Съюза. Първият малко по-критичен поглед обаче показва, че произвеждаме под половината от средното в Европа и ръстовият ни темп изглежда добре само в сравнение с нас самите в минал период, но е крайно недостатъчен за изпреварване на другите. 

Поправете ме ако бъркам, но сравнението със собствените постижения не звучи като висока цел: би трябвало да се мерим с тези на по-напредналите. Ако ще ги изпреварваме, трябва да растем поне двойно по-бързо – стабилно, в продължение на десетилетия. Осмисляме ли изобщо амбициозността на подобна цел и в състояние ли сме да си я поставим?

Това, че произвеждаме малко не е новина. Че колосалната задача по интелектуалното и ресурсно обезпечаване на подобно начинание съвсем не е проста работа – също. Иска се само едно – пълни глави и дръзки амбиции. Там, за жалост, е и много деликатната в нашия национален случай особеност – хроничната слабост в множествено число.

И тъй като вече виждам в очите ви гнева от това лирично отстъпление, карам без бавене.

    Попрехвърлите ли по-внимателно краткия годишник на ACEA – прелюбопитно четиво за заинтересованите, от което може да се научи доста за основите на автомобилната индустрия в ЕС – и го четете без предубеждение, бързо ще схванете част от фундаменталните причини, поради които в България скоро няма да видим истински голям автомобилен инвеститор (разбирайте такъв, който да инвестира деветцифрено число наведнъж): по повечето си ключови показатели сме малки – и буквално, и преносно.

Класически индикатор е размерът на пазара на нови автомобили, а инфографиката е самообяснителна: България представлява 0,21% от европейския пазар на нови автомобили. Не се виждаме без етикет – нарочно я оставих в този вид. 

Тази е още по-съществена: илюстрира покупателната ни сила, имаща пряка връзка с брутния вътрешен продукт и харченето му. Толкова много съм изписал по темата качество на автомобилизацията ни, че само ще повторя: ако искаме да поемем нагоре от последното място в класацията, трябва да започнем да произвеждаме много повече, отколкото сега. А това означава преди всичко и най-вече да поумнеем – иначе просто няма да стане.

Ако нивото на моторизацията ни не изглежда чак така трагично, то е само заради количествения характер на този индикатор, който не се интересува от качеството на автомобилния парк, а то, както ще видим след малко, продължава да се влошава. 

     Ето само три малки автомобилни илюстрации къде сме спрямо другите в по-общ план. Те дават и приблизителна представа за мащаба на усилието, пред което сме изправени, ако възнамеряваме да променяме нещо за добро, разбира се.

    Вече на българска територия гледаме месечната пазарна динамика: ръстът е приблизително толкова, колкото беше преди година.

 

Ето ги и абсолютните стойности според МВР, с една много голяма уговорка: не отразяват вътрешното търсене. Метриката е такава, че в тях се съдържа и сериозен реекспорт (20+ %), а министерството продължава да се бави с отдавна обещаваните данни за него, тъй като смесването на двете величини прави невъзможни както реалния анализ, така и планирането. И друг път сме говорили: толкова сме малки, че без него автомобилната ни екосистема не обезпечава оцеляването на много от обитателите си. Това е и причината, поради която всички пазарни данни са условни и за сега трябва да се приемат много критично. Не се и питам колко още ще търпим тая безумна ситуация; явно всичко е наред и просто отразява манталитета ни. Не се впечатлявайте и от разминаванията с данните на ACEA, идващи от ААП – стандартна липса на консистентност, която е показателна за качеството на процесите отзад.

 

Така изглеждат, подредени и по ръстов темп.

 

При цялата ми симпатия към проекти като Spark, да се говори за електромобилизация в България на този етап е просто несериозно: нямаме нито националното богатство, нито административния капацитет, нито амбицията да направим голямото, модернизационно усилие, което би им дало шанс. А липсата на разбиране, че електромобилите не подлежат на „ашладисване“ върху сухите вейки на настоящата, конвенционална българска мобилност отдалечава хоризонта й още.

Тъкмо те впрочем се очертават като един от новите глобални разломи по линията богатство/бедност. На този етап сме почетен член в клуба на вторите. Отлична илюстрация са предложените промени на продуктовите такси: жалка, напълно лишена от професионална експертиза, работа. Дори не ми се започва…
 

Точно за такава говорят както данните за средната възраст на колите ни – чиято приблизителност не дава възможност да сведем величината й до един, сравним с другите държави, числов показател. Въпреки това, след кратка пауза, картината отново започна да се влошава: делът на автомобилите над 20% отново е подминал 40%. И това при надценените продажби на нови.

За десерт предлагам да се възхитим и на структурата му по видове използвани от задвижващите системи горива. Освен, че стареят, автомобилите в България са все по-зависим от дизела. Казано най-просто, автомобилна политика няма.

- 

   И днес не ми е трудно да заключа, че, гледани откъм качеството на автомобилизацията си, имаме един умерено безнадежден вид. По всичко личи, че точно такива се харесваме.