България в 5

Възстановяването продължава, причините за липса на еуфория – също

   В условия на трайна и дълбока слабост на новото ни търсене вторичният пазар се възстановява много по-убедително: това все 
някога трябва да се промени

   Ето, че до преполовяването на годината остана неусетно само месец – време, в което наблюдаваме възстановяване из европейските автомобилни пазари. Възстановяване, изглеждащо много добре спрямо затихналата в мерки за социална изолация миналогодишна Европа, но все така далеч от 2019-а.

Три примера:

Май във Франция е с 46% по-силен от 2020, но с 27% под 2019-а; италианският майски ръст също изглежда добре от пръв поглед (+43%), но е с почти минус 28% по мерките на 2019; впечатляващите плюс почти 178% в Испания са всъщност -24%, сравнени с преди две години. На сходна ситуация ще се нагледаме из Европа през цялата година: ръст и натрупано отложено търсене да, поводи за извънредна радост – не.

Чуйте внимателно думите на глобалния анализатор на JATO Dynamics Фелипе Муньос: „Тези резултати показват, че възстановяването ще бъде по-бавно, отколкото мнозина може би са очаквали, и в краткосрочен план не обещават голямо насърчение за производителите, вече заети да се справят с предизвикателствата на емисионното съответствие."

И продължава: „Въпреки че мерките за социална изолация и пандемичното въздействие може да изглеждат като корен на проблема, миграцията към електромобилите също има каскадни последствия. Тъй като тези коли са по-скъпи, виждаме по-малък брой продажби в сравнение с традиционните модели с вътрешно горене.“

   Реекспортът се топи, което свежда пазарната картина до реализъм

Последното е особено важно и ще се наложи да го помним много добре, защото поривът към автомобилна електрификация в Европа неусетно започва да се преобразява в догма, чийто последствия тепърва ще следим с голямо любопитство – те също обещават каскаден ефект.

Китайската пък ситуация е друга: здравото им пазарно възстановяване през първите четири месеца забави ход; майският ръст е едва 0.5%, дължащ се основно на спада в товарните автомобили. По данните на Китайската асоциация на автомобилните производители общият им ръст обаче е 38% – 4.5 над същия период на 2019.

   Отливът на червеното мастило продължава, ала не е повсеместен

Сходно положение с Европа естествено и у нас: от пръв поглед ръстът в празничния май (едва 17 работни дни) изглежда уж добре (+79.13%), но мерени с аршина на 2019-а числата за петте месеца никак не са розови – спадът надхвърля 30-те процента (31.22 по-конкретно).

   Dacia – логичният дългосрочен абонат за първото място

Още по-забавно става, когато сравним темпото на новия с вторичния пазар, в което последният изпреварва убедително. Картината нормално е съвсем логична: логика, която има историческия шанс да влезе в режим на трансформация след предстоящите юлски избори. Дали акълът ни ще стигне да се възползваме от него е отделна друга тема, но разполагаме с извънредната възможност да опитаме. След масовото автомобилно разочарование, което партиите поднесоха с нищото в програмите си сега имат шанс за поправителен. Ако ме питате дали реалистично се надявам, ще кимна по-скоро отрицателно: просто им липсва експертиза, за да бъдат по-членоразделни по тази очевидно непонятна за тях тема, с която просто не знаят как да се справят.

Тук вече е ролята на нас – автомобилните хора не просто настойчиво да им напомним, че близо 4-те милиона автомобила пренасят обществените отношения и са гръбнака на транспортната система (разбирай националната сигурност), а и да им помогнем да вмъкнат поне по един смислен параграф като начало. Толкова ли утопично звучи? На мен – като хронична липса на амбиция и самоуважение.

   За електромобилите в България или добро, или нищо: напук на цялата глобална гюрултия тук е нищо

Добро впечатление прави топенето на регистрирания реекспорт на нови автомобили – практика, благодарение на която числата ни постепенно се приближават до реалистичната картина на вътрешното търсене.

   Тенденциите в структурата на автомобилния ни парк също са устойчиви: доминират вехт дизел и незнайно как газифицирани бензини

    Този месец ще спестя обичайните си оцветени в тъмно сиво заключения, защото ми се ще да съхраня най-приятната им част за прегледа на полугодието. Днес ще оставим числата да говорят сами на тези, които ги разбират, а за онези, които не ги (каквото е останало от имплодиралата държавна администрация включително) очевидно ще се наложат по-специфични, базови форми на въвеждащо професионално обучение, по простата причина, че и на родния ни моторизационен хоризонт по неизбежност се оформят трансформации, за които най-добре не просто да сме готови, а сами да предизвикаме. Преди да се е отворил поредният непреодолим регионален разлом богатство/бедност по линия на очертаващия се процес на средносрочно ускорен автомобилен електроцентризъм, в който за пореден път сме се усамотили гордо на срамното последно място.

   Възрастовата ни структура – феноменално лоша: искам да знам чия ръка да стисна за епохалния провал