Трудни решения за гладни гърла
Ако в някой от тeзи дни
наминете през сайта на Националната автомобилна дилърска асоциация на САЩ (NADA), в анализите им ще видите едно ясно
заключение: наличностите продължават да ограничават северноамериканското
пазарно възстановяване. Ограничаването на производството и естественият стремеж
към приоритизиране на продажбите по канала на дребно с по-висок марж държат
производители и пазар под постоянно напрежение в търсене на баланс с флотското
потребление (под 10% от
пазара понастоящем – структура, имаща малко общо с българската впрочем).
Проблемът с исторически ниските нива на складови наличности (1.3 млн. в края на юли – със 100 000
по-малко, отколкото месец по-рано) връща топката към уменията на дистрибуторската мрежа да управлява и
пренасочва потребителското поведение – работа, с която тя явно се справя много
добре. Самото обстоятелство, че средният складов престой на един автомобил е
спаднал от 75 дни през юли 2020-а на историческия рекорд от 31 година по-късно
казва достатъчно. Ако не друго, то с тази работа дистрибуторите облекчават в
немалка степен задачата на производителите, концентрирани върху автомобилните
паркови оператори – агенциите за автомобили под наем, големите дистрибутори и
естествено държавните администрации. Всички заедно тази година са купили над
милион превозни средства от производителите, а търсенето е за много, много
повече – ако има кой да им ги достави.
Подобно на птици майки, вперили поглед в гнездата, пълни с гладни пилета, автомобилните
производители са изправени пред трудните решения кои уста първи да нахранят,
докато борбата им за производство продължава: тези в празните складове на
дистрибуторската мрежа или парковите оператори, готови да плащат повече от
всякога, за да поддържат бизнеса и функциите си в движение. Всяка от тези
гладни усти е мотивирана да направи каквото е необходимо, за да остане
нахранена.
„Днес флотските ни клиенти казват, че ще вземат всичко в рамките на
разумното на четири колела“, сподели миналия месец водещият продажбите на Toyota
Motor North America Боб Картър.
„Тези дискусии тепърва започват да се отварят, но очевидно не сме в състояние
да поемаме допълнителни ангажименти, докато не внесем повече яснота във веригата си на доставки.“
По традиция повечето автомобилни производители договарят флотските си
споразумения на годишна база; по правило малко преди или в началото на
моделната година – през второто или третото тримесечие. В нормални времена тези
дългосрочни споразумения с голям обем им помагат да изгладят производствените
си графици, поддържайки заводите във възможно най-ефективен ритъм, попълвайки
поръчковите пропуски с търсенето от дилърската мрежа.
Както няколко пъти в последната година вече имахме възможност да говорим,
1-2 удара от Covid-19 плюс
глобалният чипов недостиг водят до всичко друго, но не и до нормални времена.
Щатските дилърски складове, както и тези в Европа, са на исторически ниски нива
на стокови запаси, а клиентите им на дребно внасят депозити за запазване на ред
за производство на новите им превозни средства, които са принудени да чакат не
с месеци, а с полугодия. В това време отчаянието сред флотските оператори е не по-малко.
Когато в началото на 2020-а бизнесът се срина заради пандемията, рент а кар
компаниите разпродадоха голяма част от парковете си. С възстановяването на
туризма и работните пътувания тази година те се сблъскват с така остър недостиг,
че на места потреблението прибягва до наемане на микробуси.
По сходни причини много паркови оператори отложиха миналогодишните си
покупки и сега се озовават в ситуация да работят с превозни средства, подминали
разцвета на силите си и нуждаещи се от подмяна; 2020-а забави покупките и на
държавната администрация.
Едно юлско проучване на Global Fleet Management констатира масово разпространено забавено
търсене. Пред изданието Марк Лойенбергер, вицепрезидент по корпоративните
автомобилни операции и логистиката за Cox Enterprises, споделя: „Повече превозни средства ще поръчваме
най-вероятно през 2022 година, тъй като продължаващият недостиг на чипове
ограничава поръчките ни през тази.“
Много флотски купувачи се сблъскаха със собствени пандемични
предизвикателства, отразили се на приходите им и въвеждането на мерки за
съкращаване на разходите, като класическото съкращаване на персонал, а в
момента са изправени пред трудни преговори със затрупаните от търсене
производители.
Enterprise Holdings – компанията-майка на Enterprise
Rent-A-Car, National Car
Rental и още дъщерни дружества
– е един от най-големите единични купувачи на автомобили в САЩ: годишно те поръчват
над милион превозни средства от 21 производителя на 30 марки. Техен говорител
сподели, че „подходихме много внимателно към стратегията за автопарка си по
време на пандемията. Въпреки, че миналата пролет, когато пътуванията буквално
спряха, намалихме броя на колите, ние го направихме обмислено, за да можем да
подкрепяме текущите транспортни нужди, продължили през цялата пандемия.“
С възстановяването на интереса към пътуванията Enterprise „започнахме обратното добавяне на превозни
средства в парка си и поемането на ангажименти за покупката на нови към
производствените ни партньори, за да можем както обикновено да опресним флота
си и да отговорим на търсенето“, каза говорителката им. И добави: „отношенията
с производствените ни партньори остават силни и продължаваме работата с тях по
осигуряването на допълнителни превозни средства под наем, за да отговорим на
по-широките транспортни нужди.“
Това добре, но проблемите, които държат колите на дистанция от дилърските
складове, са същите, които пречат и на флотските продажби и производителите
трябва да избират кое ведро първо да пълнят.
Дългогодишният топ мениджър от Nissan Motor и FCA, който в момента оглавява автомобилното подразделение на J. D.
Power, Дъг Бетс не крие: „Маржът на печалба от
флотските продажби по дефиниция е нисък. Те (флийт операторите) купуват на едро, добри са в преговорите и не са
емоционално обвързани с конкретен модел, така че знаят, че по правило могат да
преминат от другата страна на улицата, за да получат онова, от което се
нуждаят. Сега флийтовете обаче са в ситуация, в която цените, на които се
свикнали, са недостъпни, защото клиентите, които в момента искат тези
автомобили, са много.
Според него тази година автомобилните производители са в необичайно силна позиция за флотските си договори, стига да са в състояние да поддържат производството под натиска на чиповия дефицит и принципните предизвикателства на поредния Covid-19 щам: „За флотските клиенти предполагам, че ще бъде трудно и единственото решение ще е нормалното капиталистическо решение: ако искат колата, ще трябва да платят повече, защото има някой друг, който да я купи.“
От мен е добавката, че това естествено ще повиши цените нататък по веригата
на добавената стойност, нищо че далеч не всички флотски продажби се управляват
директно от завода. Според говорителка на General Motors около 10% от американските флотски продажби се
обезпечават от дилърските складове, най-вече с оглед подсигуряване на
правилните срокове за въвеждане в употреба на правилния брой автомобили – според
търсенето.
При все, че не всички флотски договори се приключват през третото тримесечие, по традиция много от тях се правят тъкмо по това време на годината, защото периодът е взаимноизгоден – както за производителите, така и за парковите оператори. Бетс смята, че „Хората, купуващи флотски автомобили, държат да влязат в началото на новата моделна година, защото се надяват да се отърват от тях преди да остареят – най-големият им разход е амортизацията.“ Сроковете пък помагат на автомобилните производители, тъй като „януари и февруари обикновено не са добри за продажбите на дребно, така че знаете, че можете да задоволите флотското търсене в този период от време, поддържайки заводите си ефективни.“
Боб Картър от Toyota споделя,
че миналата година са говорили със своя дилърски съвет за нуждата от изпълнение
на договорни задължения към флотски клиенти, направени през третото тримесечие
на 2020-а. Тъй като обаче тези договори идват на дневен ред чак тази година,
традиционната практика на производителя да заделя 8-10% от производствения си
капацитет за тях ще е подложена на натиск.
По данни на техен говорител, флотският обем на Toyota през юли е малко над 175 000 автомобила – с около
71% повече от 2020 г. В този брой са включени около 28 000 продажби към
традиционно по-доходоносни паркове, а останалата част са рент а кар оператори. Според
отраслови източници годишният скок на японците е най-високият от всички масови
автомобилни производители; при Nissan флотският бизнес е нагоре с около 48%, докато GM са на -6.9%, Ford – на -10, а Stellantis – -18.
Според старшия икономист от Cox Automotive Чарли Чезбро в най-добра позиция да се възползват
от огромното отложено индивидуално и флотско търсене са производителите, които
могат да поддържат работата на заводите си: „Ситуацията е интересна и е
истински плюс за производителите: те могат да захранят каналите си за продажба
на дребно и когато, и ако, търсенето там започне да спада, ще могат да
преразпределят капацитет към флотските оператори на повишена цена.“
–
Така задоволяването на гладните гърла далеч не само в Северна Америка е
свързано с трудни за балансиране решения, ала едно е сигурно: по-високата
крайна цена на резултата от ситуацията се плаща от крайния потребител – един от многото канали, наливащи водата в мелницата на инфлацията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар