GM изнервени от Opel

Wall Street Journal информира, че General Motors е загубил търпение към Opel/Vauxhall. 

Големите загуби могат да доведат до нови съкращения на персонал и затварянето на завода в Бохум, Германия. Конфликтът напомня този от 2009-а, когато GM отказа в последния момент продажбата на европейската си собственост.

През 2009 г. GM беше пред готова сделка за продажбата на Opel, но в последния момент - независимо от месеците преговори, подпомогнати от германското правителство - американският производител се оттегли, решавайки да преструктурира компанията със собствени сили. Това решение разгневи Берлин и накара мнозина в Германия да се съмняват в надеждността на GM.

Сега изглежда, че на високите етажи в RenCen (както е прякорът на главната квартира на GM - Renaissance Center на американско-канадската граница в Детройт) изживяват съжалението на отказалия се. Твърдението е, че американският собственик на Opel е разочарован от големите загуби на презокеанското си владение и обмисля значителни съкращения, както и закриване на заводи.

"Неудовлетворението от Opel се засилва, а общото разбиране е, че преструктурирането от преди две години не е било достатъчно дълбоко." - казва неназован представител на GM, цитиран от вестника. 

"Ако ще оправяме Opel, това трябва да стане сега и мерките ще бъдат сурови." - добавя той. По-нататък споделя, че търпението в GM се изчерпва, и че в добавка към загубите от 580 млн. долара за пъвите девет месеца на 2011-а, загубите за четвъртото тримесечие, които предстои да излязат през следващата седмица, са "потресаващи".

Трудовият съвет на Opel - избираемо тяло в рамките на компанията, защитаващо интересите на служителите - излезе в сряда с изявление, че не е информиран за предстоящи съкращения или затваряне на заводи. Изявлението отбелязва, че съществуващите договори забраняват уволнения и закривания до 2014. Статията в WSJ споменава конкретно завода в Бохум, където работят 3 100 души, както и този в Елсмеър Порт, Англия (2 100) като кандидати за съкращение.

Вече осем десетилетия Opel принадлежи на GM и от 1999-а е загубил над 14 млрд. долара.

Германското правителство се пребори да предпази Opel от огромните проблеми на фалиралия през 2008 и спасен от президента Буш-младши американски производител №1. Планът по вдигането на падналия гигант глътна първоначално 17,4 млрд. долара, а впоследствие беше значително разширен от Барак Обама. Няколко срещи с канцлера Меркел бяха посветени на проблема и тя направи всичко по силите си да се застъпи за Opel. От своя страна германското правителство предостави мостово финансиране за милиард и половина евро до намирането на купувач за Opel, което пък предизвика сблъсък с Европейската комисия.

И когато GM се отказа от продажбата през 2009, тогавашният министър на икономиката Райнер Брюдерле коментира решението като "напълно неприемливо". Много други политици също бяха разгневени.

По това време GM се позова за решението си на подобряващата се икономическа среда в Европа. Но последните две години не пощадиха германския производител: въпреки усилията за преструктуриране, включващи закриването на хиляди работни места, Opel не се представи на нивото на очакванията. Независимо, че резултатите през деветмесечието на 2011-а са доста под 1,2-та милиарда, които компанията загуби за същия период на 2010, в GM очевидно са очаквали повече.

Както и през 2009-а, работниците ще се борят против съкращенията и закриването на заводи. Фолфганг Шефер-Клуг, който в началото на миналия месец пое ръководството на трудовия съвет, вече обеща 2,7% ръст на заплатите. Сега изглежда, че задачите му коренно ще се променят.

-

Заради времето, прекарано с Opel си позволявам и едно лирично отстъпление от сухата фактология:

Тъжна е съдбата на този германски производител на отлични автомобили, подходът към който не подобава на все по-високото им качество. Талантливите инженери и дизайнери в Opel, благодарение на които гамата от малката Corsa до превъзходната Insignia никога не е била в по-добра форма, не заслужават поведението на колегите си от маркетинга и най-вече на шефовете им, които вкарват във всяко изречение по три пъти прилагателното "премиум", като същевременно не разбират, че един елитен продукт няма нищо общо с техническите си качества. Мястото в клуба на високите марки се извоюва с поведението на производителя, а той залива дилърите си с автомобили и цели, които могат да бъдат постигнати само през чудовищни отстъпки. И тъй като това съсипва остатъчната стойност, финансирането на покупката на един номинално по-скъп VW, Audi или Mercedes изведнъж става изгодно. Да не говорим как се отразява на показателите на самите дистрибутори, чиято загуба е хронична болест. 

GM има в ръцете си европейска играчка, за чието управление не му достига манталитет, самочувствие и поведение на премиум-производител, а технологиите му същевременно се крепят в огромна степен на техническата експертиза на тази "играчка". 

Такъв дуализъм не вещае нищо положително в дългосрочен план.

Накъде?

Хоризонтът на 2012-а

За кратко ще подишаме разреден въздух, издигайки се високо над лепкавата злоба на деня и в началото на втория месец от годината ще надникнем в тенденциите, очертаващи се в автомобилния сектор.

Миналата година Карлос Гон правилно предсказа, че 2011-а ще бъде рекордна за индустрията. Така и излезе: финалните цифри все още се предъвкват, но със сигурност имаме рекорд. Няма да е чудно, ако сте изненадани след всичко чуто и видяно в медиите, но то има своето кратко обяснение в противоположното движение на американския и китайския пазари през последните години. 

Точно по време на колапса в Щатите през 2009, Китай се съживи и пое щафетата на най-голям национален автомобилен пазар в света. През 2011 г. крайният резултат вече е солидно подкрепен от отново надигащата се Америка, както и от продължаващия китайски ръст. А и други места по света бяха посетени от растеж: Русия се възстановява от ниска база, както и страните от АСЕАН. В период на икономическа анемия и секторен махмурлук след приключилата държавна подкрепа за продажбите в Европа (спокойно, България е извън групата), нетният резултат е положителен.

Производството също отбеляза ръст, особено в развиващите се пазари: PwC Autofacts изчисляват приблизително световното автомобилно производство през 2011 г. на 74 млн. автомобила с очаквания за ръст до 79,2 млн. през 2012-а. Въпреки пазарната несигурност в много региони, Autofacts остават оптимисти, с презумпцията, че ще се намери решение на дълговите проблеми в ЕС: "Много зависи от развитието на ситуацията с европейския държавен дълг", казват анализаторите. Рисковете са преди всичко свързани с Европа: "В световен контекст Китай е голяма позитивна сила и очакваме Азиатско-тихоокеанският район също да продължава положително през 2012 г., но планирането много зависи от случващото се в Европа и от мащаба на финансовата нестабилност, ефектът от която ще има глобално отражение. Общият ръст на световното производство би могъл се забави и до около 1%." И това е ключовият момент: прогнозата за 2012 е много несигурна, основно заради проблемите на Стария континент. Рано през миналата година изглеждаше сякаш световната икономика и автомобилните пазари се възстановяват от тежката рецесия през 2009-а. Докато обемите в Северна Америка и BRIC-държавите растяха, производители и доставчици ги следваха щастливо, което в комбинация с изтънелите вече разходи бързо доведе до здрави финансови резултати. 

През лятото стана ясно, че Европа има много сериозен структурен дългов проблем (сякаш не беше на хоризонта и преди, но това е друг разговор) с потенциално тежки последици. Финансовите пазари се разтрепераха, осъзнавайки комбинацията от влошени очаквания за растеж, скок в цените на енергоносителите и ефектът им върху доходите и потреблението. Докато германската икономика се радваше на експортен бум, причинен от търсенето в Азия, съчетано с подходящ курс на еврото, кумулативните проблеми с националните дългове "разцъфнаха" навред, влошени от кампанията по спасяването на банките през 2009-а. Проблемът продължава разрастването си, което ще тежи върху европейските икономически показатели. Аскетичното бюджетиране, съчетано с повсеместно регионално фискално свиване неизбежно ще снижи икономическата активност и търсенето на потребителски стоки. 

Основният страх е, че неконтролирана дългова експлозия може да влоши допълнително новата реалност, с което да удари отново международната финасова система. А Европа не живее под похлупак: ако търсенето на стоки и услуги спадне, експортът в много райони на света ще усети последствията, което по същество е ефект върху световната икономика. 

И за десерт, фискалните стимули за пукупки на нови автомобили (основно през скрап-схеми), които през 2009-а компенсираха настъплението на рецесията, вече не работят заради състоянието на публичните финанси.

И така: предстои година, в която автомобилните продажби в Китай и САЩ ще продължат напред, а Европа ще се занимава със себе си. 

Напредък? Най-общо да, но скоростта му е под въпрос.