2026 – годината на прехода

Догонваме ли вече и какво ни чака. България

    След като – да, не преди, за съжаление – махалото на самоубийствената, догматична емисионна самозаблуда достигна крайната си точка, индустрия и регулатори започнаха да схващат постепенно, че на европейския автомобилния терен нещо фундаментално не е в ред: провъзгласяването на една задвижваща технология за праведна не постигна друго, освен да мобилизира вече формулираните от Дън Сияопин и развити от наследниците му предпоставки за китайска индустриална хегемония. А ние бързо започнахме да губим нашата автомобилна.

Европа се оказа напълно неподготвена за последствията, чиято приливна вълна хвърли в закъсняла тревога гръбнака на европейската икономическа мощ, а мерките, ако бъдат приети, изглеждат не просто реактивни, а и крайно недостатъчни. Липсата на корпоративна и политическа култура за поемане на отговорност и признаване на грешки е обречена да задълбочи последствията, си мисля аз, но гласовете в началото на 2026-а не са единодушни. Нека опитаме да им направим един преглед, обобщавайки какво ни чака.

Изправени пред несигурна година – притиснати от слаби пазари, липса на рентабилност, нестабилни европейски емисионни регулации, натиск за преструктуриране и сливания – защитавайки се от разрастващата се китайска конкуренция, европейските автомобилни производители бързат да се електрифицират.

Въпреки реалната поднебесна заплаха, производителите ни се борят със сравним продукт, който изглежда също толкова добър (доживяхме да го кажем след 130 години безапелационна доминация), ала анализаторите виждат, че не издържа ценовия тест. Те също вярват, че китайските манифактуристи тепърва ще трябва да доказват сравнимост с вековния европейския опит в автомобилно притежание. Да, тъкмо за доверието в продукта им иде реч.

Често тук говорим, че пазарът на Европа сякаш се стабилизира, но на нива с милиони по-малко, отколкото преди Covid пандемията, а в това време китайската заплаха само се засилва. За да улесни пътя им към безумната концепция за нулеви въглеродни емисии, Европейският съюз предложи недостатъчни отстъпки на производителите си, приличащи преди всичко на първа стъпка към най-същественото искане – това за технологичен неутралитет. Комисията предложи също стимули за по-евтино европейско електрическо производство – една, според мен, мисия обективно невъзможна, – а в това време предложенията тепърва има да генерират високо напрежение по време на дебатите в Европейския парламент.

През 2025 електромобилните продажби достигнаха малко над 17% от пазара на ЕС: имайки предвид, че актуалната утопична цел е близо 80% до 2030, то през тази е необходим драстичен ръст. Казано на прост език, добре подготвените китайски електромобилисти имат основанията да очакват повече от обилна жътва.

Volkswagen водят, но китайците напредват

    С продажби от почти 3 милиона Volkswagen водиха Европа с 27,6% от пазара; със спад от 4,7% Stellantis бяха втори. Продажбите в ЕС са се увеличили с 1,8 процента до 10,8 милиона – една величина с все още почти 3 милиона по-малко от предпандемичните величини.

През 2026 г GlobalData са сред очакващите символична промяна в прeдставянето на Западна Европа, съдържаща петте най-големи пазара – Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания. Най-притеснителна обаче изглежда активността на долния пазарен край: SAIC, познати още като Shanghai Automotive Industry Corp., с продажби от 306 000, предимно на MG във Великобритания (а от началото на февруари 2026 и у нас), правят ръст от 24,9% (33.9 в ЕС) за пазарен дял от 2,3% (1,9). След тях в класацията са BYD с продажби от 188 000 (129 000), което е с ръст от 268,6% (227,8).

Наблюдавайки динамичната картина, автомобилните инвеститори има да се чудят каква част от пазара през 2026-а ще спечелят двата поднебесни колоса заедно със сънародниците си от Zhejiang Geely, Chery Automobile и Great Wall Motor. Geely, които тепърва се пробват в Европа със собствената си марка, притежават също Volvo, Polestar и Zeekr. Емблемите на Chery включват Jaecoo и Omoda, които вече предадоха първите си коли в България, част от които вече карах. Всички тези емблеми предлагат опции за автомобили с най-различна степен на електрификация: от нула (чист бензин) до 100% – всичко ток.

Европа си припомни малките коли

    Друго препятствие, което най-добрите европейци има да прескачат, са новите емисионни правила на Съюза и опитите му да си припомни, че колите можеха все пак да бъдат малки и достъпни. Европейската комисия вече сигнализира предложения за премахване на пречките пред производителите да достигнат крайния срок през 2035 г., който преди беше 100% без CO₂, а сега стана 90%, ала предварителните условия са толкова недомислено тежки, че са по силите на производители от ранга Ferrari, Lamborghini, Aston Martin, Bentley, Rolls Royce и Maybach на Mercedes. Индустрията отчаяно ще търси промяна, която да сложи край на екстремния технологичен монопол на електрическите превозни средства, позволявайки свобода на избор; Европейският парламент тепърва ще обсъжда тези предложения.

   За да разработят Twingo EV за две години, Renault се обърнаха към Китай

Цялата суматоха, разбира се, ще породи и още повече несигурност, тъй като Китай увеличава пазарния си дял с неутолим апетит, а притиснатите европейци ще търсят партньори, кандидати за сливания и съкращения на работни места.

С проблеми в Щатите печалбите в Stellantis рухнаха и компанията тепърва ще бъде подложена на натиск да консолидира и/или продава марки. Миналата година се носеха преувеличени според мен слухове, че обмислят сливане с Renault. Говореше се, че китайците от Chery искат Chrysler в САЩ. Легендарната  спортна италианска емблема Maserati е постоянен кандидат за продажба. В Европа масовите им марки – Citroen, Peugeot, Fiat, Lancia и Opel – се конкурират помежду си, споделяйки платформи; DS, Alfa Romeo и Abarth са в сектора на кандидат премиума. Освен Chrysler, в Америка имат Dodge, Ram, Jeep: как жизнеспособно се управляват над дузина марки?

И някои позитиви

    През първата половина на годината главният им изпълнителен директор Антонио Филоса планира ден на капиталовите пазари за очертаване на стратегията на възникналите преди вече седем години Stellantis.

Но има и спокойни гласове. Сред тях са Schmidt Automotive Research, които вярват, че прегретия през 2025-а китайският растеж ще остане впечатляващ, макар и на нови нива: „От втората половина на 2026 г. очакваме нивата на растеж да се върнат към по-ниските двуцифрени нива, не към трицифрените, на които бяхме свидетели в края на годината“, четем в доклад на SAR.

Управляващият директор на британската консултантска компания за автомобилна търговия на дребно ICDP, Стив Йънг заяви, че първоначалният успех на MG, BYD и Chery може да е бил впечатляващ, ала успехът им далеч не е гарантиран: „Има по-нюансирани виждания за това какво ще се случи през следващите пет години, да речем до 2030. Някои смятат, че в резултат на лошия опит от притежаването, свързан с надеждността, доставките на части или сриващите се остатъчни стойности, първоначалният успех ще избледнее. Други смятат, че утвърдените производители ще се справят успешно със скъсените цикли на разработка и нови продукти, които да са по-конкурентоспособни в ключовите области на изоставане, например електрификацията и информационните технологии“, преглеждам в блога му.

Отвръщаме на удара?

     Йънг обаче вярва, че китайските марки ще продължат своя напредък, не само в Европа, но и в Щатите дори.

Въпреки, че описват 2026-а като преходна, в Berenberg Bank смятат, че европейските производители се връщат на терена. В техен доклад чета, че за първи път от три години ръстът в печалбите може да се върне. Облекчаването на европейските регулации, допускащи по-продължителен живот на хибридите и ДВГ, би следвало да разтовари паричните потоци и маржовете на печалба; помага и разходното преструктуриране: „Въпреки че очакваме сравнително слаби световни обеми, на фона на продължаващия ценови натиск, особено в Европа, силният импулс за пускане на продукти през 2026/27 г. би трябвало да даде известна подкрепа. Анализите ни показват, че в сравнение с около 15% през последните 10 години обхванатите от нас производители подновяват средно около 25% от портфейла си през 2026/27 г.“, намирам в доклада.

И продължават: „За 2026 Volkswagen, включително Audi, и Mercedes-Benz показват силен импулс; продукти от следващо поколение, като BMW iX3 Neue Klasse и Mercedes-Benz CLA, предлагат технологични скокове, скъсявайки разликата с китайските си конкуренти на значително подобрени разходни нива.“

Това добре, но европейската автомобилна индустрия остава изправена пред ключова 2026 г.: дилърската мрежа е притисната от нарастващи разходи и спадащо търсене, производителите се борят със свръхкапацитета и китайската си конкуренция, доставчиците се стягат за поредна кризисна година, а софтуерно дефинираните превозни средства мигрират от визия към пазарна реалност.

Сблъсквайки структурна трансформация с несигурност, 2025-а задълбочи предизвикателствата, оставяйки малцина незасегнати. Сега европейските автомобилни производители са изправени пред засилващи се проблеми с капацитетната утилизация, особено в европейските заводи с високите им заплати. Доставчиците остават стегнати между свиващите се приходи и нарастващите инвестиционни изисквания в електрификация, а в това време натискът върху веригата за доставки продължава.

С преминаването на първите софтуерно дефинирани превозни средства от прототипи към производствена реалност индустриалната софтуерна трансформация навлиза в следваща критична фаза. Така, докато 2026 все още е в началото си, ето къде можем да видим всеки сектор и какви са евентуалните очаквани развития – поне доколкото ги виждам от сравнително ниската си камбанария.

   BYD Seal U - най-продаваният заряден хибрид в Европа; скоро представен и в България от Авто Юнион

Производство: свръхкапацитетът се задълбочава

    За него често става дума и очевидно ще продължаваме да го говорим – континенталните автомобилни производители ще продължат да се сблъскват с него. Съчетано с нарастващия китайски внос, слабото вътрешно търсене удължава засилилия се през 2025-а натиск върху използването на заводите. Говорим за преживяващите съкращения на смените обекти като Цуфенхаузен на Porsche и Волфсбург на VW, които продължават и през новата година.

С нарастваща загриженост индустрията следи китайската експортна стратегия. Борещи се с масивен вътрешен свръхкапацитет и въпреки съществуващите митнически бариери, китайците все повече гледат на Европа като на изпускателен клапан. Останали освободени от защитните мита за електромобили, тази година зарядните им хибриди навлизат в Европа с нарастващ темп. Европейските производители реагират с разнообразни стратегии: с програмата си за намаляване на разходите, включваща закриване на 35 000 работни места в Германия, Volkswagen видимо продължават порива към радикално намаляване на капацитета. Групата все още е с половин милион продажби под годишните си цели – еквивалент на два пълноценни завода, – което прави по-нататъшно преструктуриране повече от вероятно.

За разлика от тях Stellantis подхождат нюансирано към спирането на производство и задълбочаването на китайските партньорства: през последните месеци спиранията на производството в шест техни европейски завода се удължи до 15 дни, докато междувременно използват по-интензивно китайския партньор Leapmotor за производство на нискобюджетните модели.

Дистрибуция: агенционният модел отстъпва

    Връщайки обратно част от поетите за кратко от производителите разходи, задният ход към традиционните методи на дистрибуция ще продължи да променя дилърската икономика през цялата година. В последните месеци повечето автомобилни производители се отказаха от модела на директните продажби (в които дилърите са обикновени посредници от тяхно име), оставяйки Mercedes, Smart и Mini като основни изключения, все още следващи този подход. Добре е, че най-после го осъзнаха: оперативните предизвикателства са прекалено несвойствени и трудни за поддържане от производителите.

Промяната връща значителна част от разходите обратно към дистрибуторската мрежа. Пример: рязко увеличените през 2024-25-а разходи за персонал и недвижими активи остават постоянно при дилърите, не при производителите на крайния продукт. Изправени пред производствен натиск, те продължават да „избутват“ автомобили в складовете на търговците, което води до пропорционално нарастващи разходи за финансирането на наличности и съответния демонстрационен автомобилен парков инвентар.

В това време колебанието на потребителите продължава: вместо скъпи нови покупки, мнозина избират по-ниско позиционирани модели или вторичния пазар (както впрочем е в България – напук на целия ни ръст), удължавайки наблюдаваната през 2025 слабост в търсенето.

Верига на доставки: геополитическото напрежение остава

   Понасяйки голяма част от характерния за 2025-а натиск, автомобилните вериги за доставки навлязоха в 2026; логистиката продължава да се бори с геополитическо напрежение, непостоянните тарифни политики и технологични смущения, които в новата година не показват признаци на облекчаване.

Недостигът на традиционни чипове остава нерешен: докато процесорите от висок клас стават все по-лесно достъпни, обикновените 90-нанометрови чипове – разбирайте отварянето на стъкла, спирачните системи и други основни функционалности – продължават да не достигат. Прекъсването на доставките от Nexperia през миналата есен очерта индустриалната зависимост от малък брой производители на чипове, а ефектите ще продължат и през тази година.

Експерти прогнозират значителни производствени загуби, като очакванията са за въздействие от до 20% върху глобалното производство, което ще продължава и понастоящем, тъй като ограниченията върху чиповете се удължават.

Доставките на суровини остават уязвими откъм геополитически промени: Китай продължава да държи мощни лостове чрез ограничения за износ на галий и редкоземни елементи, които пряко засягат електромоторните магнити и влияят върху обемите и цените на световното производство.

Индустрията реагира с продължаващи усилия за локализация, отдалечавайки се от глобалните модели „just in time“ към локални буферни запаси. С изграждането от страна на производителите на регионална устойчивост ускорената през миналата година промяната при доставките ще продължи и през тази – естествено за сметка на оперативната им ефективност.

Китайско темпо: цикълът се съкращава

  Тази година терминът „китайска скорост“ набира популярност като автомобилен индустриален еталон: западните автомобилни производители опитват да се доближат до непознато темпо и ефективност, с които китайците внедряват иновации и развитие. Те съумяват да поддържат конкурентното си предимство чрез кратки цикли на разработка, позволяващи бързи моделни актуализации. Производителите на традиционни автомобили обикновено се нуждаят от около четири години, за да завършат това, което китайските компании постигат за 18 месеца; разликата в скоростта поддържа китайските модели постоянно по-актуални от европейските им конкуренти.

Ускорявайки прехвърлянето на развойната си дейност към Китай, манифактуристите от континента реагират: за разработването на новото електрическо Twingo в рамките на две години и постигането на цена от 20 000 евро Renault например използват китайски инженерен опит и доставчици. Създаван някога с идеята за подхранване на местно производство, моделът на съвместните предприятия сега поема в нови посоки: днес цели, базирани в Китай екипи за разработка и софтуер, като тези в технологичния център на Renault в Шанхай, обучават европейци в ускоряване на процесите им.

Заедно с това германски и други европейски автомобилни производители се стремят към вътрешно ускорение: прегледът на структури, организации, работни процеси и посоки на отчетност се е преобразил от еднократен проект в текущо ежедневие. През цялата година ще наблюдаваме стремежа на производителите към придобиването на по-строен и ефективен организационен вид отколкото този, с който я започнаха. Дали сме вече тези, които гонят? Да, определено да.

Доставчиците: още една година криза

    Още една трудна година за автомобилните доставчици: условията от 2025 продължават и през 2026-а и много индикатори сочат по-скоро към засилване, отколкото към облекчаване на натиска. Изправени са пред дилема: те се нуждаят от капитал, за да инвестират в електрификация и дигитализация, докато приходите продължават да се свиват поради несъответствия в продуктови портфейли, общо пазарно ограничение и китайска компонентна конкуренция.

Проучвания на McKinsey сочат, че седем от десет доставчици очакват маржове на печалба под пет процента през цялата 2026 – прагът, широко считан за минимално обезпечаващ финансирането на необходимите инвестиции. Тъкмо този натиск върху печалбата, който характеризираше и 2025 г., ще се простира върху новата година с малко признаци за облекчение.

И още: през изтеклата година се наблюдаваха широко разпространени съкращения на работни места и несъстоятелност, а наблюдателите очакват тенденциите да продължат през тази. Докато 25-те най-големи доставчици успяха все пак да постигнат леко увеличаване на маржа, според консултантската компания Berylls, индустрията очаква нарастващ брой фалити сред доставчиците от III и IV ред, тъй като капиталовите ограничения се засилват.

Deloitte описват ситуацията като несигурна и в някои случаи екзистенциално заплашителна. Към края на септември 2025 Falkensteg съобщиха 41 несъстоятелности сред германски доставчици с приходи от най-малко 10 милиона евро. Това е тенденция, възпираща инвеститори и банки, и допълнително утежняваща трудностите пред достъпа до капитал, пред които са изправени доставчиците.

Софтуерните коли: от прототип към производство

    Софтуерно дефинираните превозни средства (SDV за по-кратко) мигрират от теоретична концепция към пътна реалност. Докато последните години бяха доминирани от визии, архитектурни подходи и софтуерни пътни карти, първите модели вече достигат производство и отиват в ръцете на клиентите – една значима индустриална еволюция.

С непрекъснатото разработване на софтуер и трупането на практически потребителски опит фокусът се мести от прототипа към реалния продукт –индустрията преминава от „проекти-маяци“ към фаза на доказване за стойност, при което изпълнението е по-съществено от визията. Ключовият въпрос еволюира от „Могат ли да бъдат построени SDV?“ до „Могат ли да бъдат произвеждани надеждно и в мащаб, да се експлоатират безопасно и да бъдат успешни на пазара?“. ​​Тая промяна хвърля нови предизвикателства във фокуса на колите: управление на огромната софтуерна сложност и проблеми с интеграция, осигуряване на киберсигурност, съответствие и трансформация на цялостни производствени структури за разработка и организация на т. нар. оригинално оборудване.

Производителите изграждат вътрешна софтуерна експертиза, като едновременно партнират с технологичните компании – процес, който се ускори през 2025 и ще продължи през 2026 г. Едновременно с това те са изправени пред стрес тестове под формата на повишени изисквания за тестване и валидиране, предизвикателства при отстраняване на грешки, а и оперативните изисквания за управление на SDV като непрекъснато обновяеми продукти, а не като фиксирани хардуерни версии.

Индустриалните перспективи: къде през 2026?

    Изброените дотук секторни предизвикателства ще продължават да се движат и през 2026-а, а множество показатели ще покажат как автомобилната индустрия се адаптира към насрещния натиск. Показатели като финансовото състояние на дилърите, нивото на утилизация на европейските заводи, развитието на несъстоятелността при доставчиците, както и софтуерно дефинираните превозни средства предоставят хоризонт върху това как компаниите се справят с протичащата трансформация.

Натискът, пред който са изправени производители, дилъри, доставчици и технологични екипи, показва малки признаци на спад в обозримо бъдеще. Начинът, по който всеки сектор ще реагира на тия предизвикателства, ще определи кои ще засилят позициите си и кои ще се изправят пред допълнително преструктуриране.

България

    Страната несъмнено е в очакване на политическа промяна. Как тя ще рефлектира върху автомобилния пазар, сектора на доставчиците, огромното мнозинство сред които ориентирани към индустриално спихваща Германия, както и местната моторизация изобщо, е още много рано да се каже. Силите и векторите на въздействие са твърде много и крайно разнородни, за да подлежат на смислена прогноза; още от същото изглежда колкото правдоподобно, толкова и немислимо.

Автомобилното пазарно задоволство от 2025-а е смесено с щедри щипки чувство за неопределеност и геополитическа несигурност, подхранвани от пълната ни – вече традиционна, за мое съжаление – институционална несъстоятелност. Белязана от закъснелите поради недостиг на изцяло подлежащата на планиране и развитие IT инфраструктура данни за регистрациите през януари са само един малък щрих от дълбоката и лишена от краткосрочна надежда управленска лоботомия. Друга нейна крайно отблъскваща илюстрация е постоянно стареещия български автомобилен парк, чиято средна възраст дори не можем да измерим както трябва. Допълнена с традиционната липса на системен натиск от автомобилната общност, тя създава устойчивия климат на, както би казал един отиващ си местен политик, българското неможене. С категоричния си отказ да обърнат внимание на автомобилните проблеми в Министерство на финансите само допълват нещастната картина, а липсата на импулс и качества за цялостна концептуализация на българските автомобилни проблеми просто я рамкира.

    Докато по тия места не намерим сили, подготвени да поставят и българската автомобилна проблематика в целия й системно отблъскващ блясък, промяна не очаквам. Дори след евентуален политичеси обрат.