Италианският колапс обръща FIAT към Германия

            В Италия 500L се представя прилично, но това изобщо на помага на FIAT

Изправен пред бруталната домашна реалност на почти половинвековно пазарно дъно, FIAT отчаяно търси продажби в Германия с отстъпки, надхвърлящи тези на останалите марки. 

Под влияние на политическата криза и дълговата катастрофа продажбите в Италия са в режим на свободно падане, а ситуацията е катастрофална за FIAT, който разчита на страната за над 55% от производството си. Резултатът е стотици фалирали автомобилни дилъри и работещи на половин капацитет заводи.

И независимо, че италианският пазар удари дъното, нерешителните резултати от изборите в края на февруари завъртяха спиралата на сриващото се търсене още надолу. Продажбите през 2013-а ще спадат с над 20% до около 1,11 млн., което е най-ниското ниво от 1966-а насам, прогнозират от автомобилните експерти CSP в Болоня. 

Да, но:

Мартенските резултати дори в Германия паднаха със 17 процента, с което възможностите на производители като FIAT да компенсират лошите си резултати намаляват.

Германските пазарни данни за февруари показват средни показатели на отстъпките им от 16,5% - най-високите в бранша, чета в числата на Autohaus PulsSchlag, а в Торино не са единствените, разчитащи на тевтонския спасителен пояс: средният темп на отстъпките на автомобилния пазар там отново е нараснал - до 11,7% през февруари.

Серджо Маркионе каза в Женева, че производителите ще разчитат на търсене другаде, така че ценовата война с европейски размах е факт, надхвърлящ Италия.

Пак според Маркионе липсата на политическо лидерство в родината му е „сериозен фундаментален проблем“: „Всеки период на нестабилност в държава или компания ражда съмнения и слабост в потреблението.“ След невъзможността изборите да излъчат сериозно мнозинство потребителското доверие към Италия спадна през март, а за капак на ботуша минават през четвърта рецесия за дузина години. Според индустриалната група Anfia през първото тримесечие италианският пазар спада с 13 процента до 355 000 коли, а FIAT – с 9,3. 

Праг на рентабилност 

При загуби от 700 милиона евро през 2012-а дълбокият пад на Италия ще затрудни Маркионе допълнително по пътя му към достигането на прага на рентабилност в Европа през 2016-а. И по-лошо: с всеки изминал месец това започва да ми изглежда като мисия невъзможна.

Кратък лъч надежда се появи миналият месец, когато търсенето на новия 500L доведе до 5,3% ръст, но той беше само в сравнение с миналия депресиран март, когато шофьорите на камиони стачкуваха.

Италианските неволи сринаха и пазарната цена на групата, стигнала до 5,1 млрд. евро от 22 през 2007-а. За сравнение VW, подпомогнати от експанзията си в Щатите и Китай, достигнаха ръст от 56 млрд. до 70,4 за същия период. 

FIAT контролира Chrysler Group, на която разчита да удържи приходите, докато не духне южнякът на Апенините. И правилно, защото продажбите им през март са нараснали с нови 5% - 36-ти пореден месец на ръст.

Маркионе планира да използва износа на по-скъпи возила Jeep, Alfa Romeo и Masеrati като „сламка“ за неизползвания производствен капацитет на домашните си заводи. 

Безизходицата продължава 

Описвайки най-мрачния сценарий експертите смятат, че евентуален 55-процентен спад през тази година (от нивата през 2007-а) би бил ужасен изход с разрушителен ефект върху сектор, даващ 12% от брутния вътрешен продукт на страната.  

В това време италианската политическа безизходица продължава вече втори месец, а 10-членен комитет е натоварен от президента Наполитано със задачата да формира консенсус за ново правителство преди изтичането на мандата му през май. 

Четири от петте най-големи европейски пазари се свиха през Февруари, а спадът в Италия е най-тежък. В Испания продажбите спаднаха с 10% въпреки субсидираните от правителството отстъпки от 2000 евро на кола; в Италия процентът е над 17. 

Дилърите дърпат кепенците 

За италианските автомобилни дилъри не остава друг начин да свалят разходите си, освен да затварят: за пет години броят на дилърствата е спаднал с 20% до 2800, а средната заетост - със 75 процента до 50 служители.

Анджело Коланери, който вече половин век продава коли с веригата Gruppo Colaneri в Рим: „В страната не можеш да намериш печеливш дилър.“

И докато идеята да се продават повече коли извън Италия може и да проработи, тя не помага с нищо на доставките в страната. С всички мерки за икономии и преследването на собствениците на скъпи коли за данъчни измами продажбите на скъпите емблеми също колабират. 

Porsche също плаче

           Гонитбата на данъчни измами разби продажбите на Porsche

За първо тримесечие доставките на щутгартци са спаднали с цели 36%, а на Lamborghini – „само“ с 13; Ferrari паднаха също с 36%.

Изпълнителният директор на Lamborghini Стефан Винкелман: „През 2008-а Италия беше пазар за 2000 суперколи годишно. Миналата година се сви до 600, така че вече е катастрофален.“ И тенденцията не се променя.

Новата реалност е рай за малцината действителни купувачи: в Милано от дилърите на PSA можете да получите 30-процентна отстъпка за Citroen C3 Picasso! И това в добавка към щедрата оценка за старата ви двеста и седмица. Така плащате в брой осем хиляди за кола на цена двайсет. Как да им откажеш… 

Приликата с България? 

Няма такава: дори в най-добрите си години нашият пазар бе с размер, който така и не напусна зоната на статистическата грешка. Само за кратко се водехме в групата „Emerging Europe“. Вместо лют червен пипер добавям щедра щипка хронична липса на покупателна сила плюс нула внимание от държавата и никаква политика и получавам рецепта за рухването на един сектор, който в момента се държи само благодарение на външната помощ на по-големите играчи, реекспортът на по-търсените марки и „преразпределението на сив ресурс“ да го нарека така възможно най-меко. Но това са изчерпаеми източници на живот: няма как да минем без съживяване на търсенето. А то не се вижда на хоризонта.

Много лошо.

Джон Елкан – зеленият филиз на FIAT

Босът на Среджо Маркионе си пробива път.

            Срамежливият Ел Президенте е само на 36.

Където и да видите Серджо Маркионе - главният изпълнителен директор на FIAT-Chrysler, телевизионните екипи се надпреварват в отразяването на изявленията му. В блъсканицата не е трудно да пропуснете често надничащия отстрани висок, къдрав младеж. Това е Джон Елкан – шефът на Маркионе. 

36-годишната издънка на мощния клан Аниели стана замесник-председател на FIAT, основан и все още контролиран от семейството, преди десет години и председател – през 2010-а.

Историята му е сага на странния, срамежлив наследник, избутан без време в корпоративното управление от фамилна трагедия. Днес Елкан е в ролята на човека, който държи отговора на въпроса: все още ли, което е добро за Италия е добро и за FIAT? Припомням, че питането произхожда от известните думи на Чарлз Уилсън (известен с прякора Engine Charlie) в качеството му на президент на GM преди 60 години: „Смятах, че каквото беше добро за Америка, бе добро и за Дженеръл Мотърс, и обратното.” 

Днес никой не нарича Елкан „Engine Johnnie”, а мнозина вярваха, че FIAT е надраснал Италия, когато през 2009 придобиха контролния пакет в Chrysler и Джон трябваше да отговаря на тежкия политически въпрос, доколко е необходимо семейство Аниели – десетилетен символ на корпоративна Италия – да продължава се обвързва с болната икономика на родината си. Отговорът дойде в края на октомври, когато FIAT обявиха 50-процентен ръст на инвестициите си в следващите няколко години. 

Идеята е да се създаде работа на петте бездействащи завода и да се подаде кислород на Alfa Romeo и Maserati – достопочтени имена с разклатена репутация, пречеща им да влязат в пряка битка с непобедимата германска армада – BMW, Audi и Mercedes. Ако двете марки успеят, те ще облекчат зависимостта на FIAT от ширпотребата им; но ако се провалят, последствията ще са сурови. 

Не е само FIAT: масови марки като Ford, Peugeot и Opel се люшкат сред континенталната пазарна буря и тази година всяка от тях ще загуби поне милиад долара. За разлика от торинския производител, PSA и Ford  предприеха мерки за “подстригване” на загубите, а Елкан направи един от най-дръзките си рискови залози със сполуката на FIAT и семейство Аниели. Хората, познаващи Елкан ще кажат, че Джон може да си позволи сантименти, след като вече е диверсифицирал фамилния портфейл от седем и половина милиарда евро далеч от Италия и колите. 

Засега той мълчи, оставяйки обясненията за Маркионе. Двамата са в ежедневен контакт и заедно представляват етюд на контрастите: Елкан е висок, светъл, мълчалив и любезен, а шейсетгодишният Маркионе – небрежно облечен, с хаплив език, посивяваща коса и звездна репутация на спасител. 

Тежкото семейство 

Маркионе бе главен архитект на поглъщането на фалиралия през 2009-а Chrysler и италианското продуктово обновление. Истината е, че източникът на влиянието на Маркионе е самият Джон, помогнал за изтеглянето му от базираната в Швейцария и притежавана от Аниели компания SGS, предлагаща услуги в сферата на инспекциите, тестването и сертификацията.

Елкан контролира компанията чрез структура, напомняща пластовете на торта: първият е листваната на миланската борса холдингова компания Exor, която на свой ред се контролира от „семейният съвет” - командитното дружество „Джовани Аниели и Ко”. Всички 90 семейни акционери се събират веднъж годишно, а организацията е ориентирана към избягване на роднински свади. В нея Елкан има най-много акции, определящи крайните решения.

Джон е роден през 1976-а в Ню Йорк от Маргерита Аниели, дъщеря на семейния патриарх Джани, и Ален Елкан – журналист от известно френско еврейско семейство. Родителите му се разделят, когато е на 5 и майка му създава нов дом. На 14 Джон вече е част от фамилия с шест братя и сестри.

С брат си Лапо.

Преди средното училище в Париж Елкан живее в Англия и Бразилия и проговаря четири езика. Момчешките му години в Торино са белязани от спорадични посещения при баба и дядо. През 1994-а влиза в торинската Политехника (завършена и от Серджо Пининфарина), заменяйки елегантната вила с общежитие. „Приемането на почти военна дисциплина е добър знак – показва, че може да се адаптира” - разказва бивш мениджър във „Фиат”, предпочел анонимността.

Две години по-късно Джон работи в английска фабрика за фарове, собственост на Аниели, отседнал в семейство, нямащо представа кого приютява.

През декември 97-а братовчед му – Джовани Алберо Аниели, подготвян да ръководи FIAT, умира от рак. На 22 Елкан е избран в управителния съвет на семейната компания, като наследник на контролния пакет. 

Следват семейни драми: през 2002-ра „Фиат” почти фалира; на следващата година умира Джани, последван от прачичо му, Умберто през 2004-а. Няколко години по-късно по-малкият му брат Лапо едва оцелява след свръхдоза, губейки позицията си в маркетинга на торинския производител. През 2007-а майка им съди Джон за наследството си, предизвиквайки семейна битка и тригодишно дело. 

Италианското изпитание 

Наследявайки FIAT, Джон Елкан получава много повече от компания: също както GM и Ford оформят Америка, така и историята на автомобилния производител е обвързана с трансформацията на страната от бедна селскостопанска нация в индустриална сила.

Новата роля на Елкан е усложнена от репутацията на Аниели като капиталистическото „първо семейство”. Такова наследство означава, че проблемът с топящите се автомобилни проджби са далеч отвъд сухите числа. Очакваните загуби на „Фиат” в Европа тази година са около 700 млн. евро, докато печалбите (286 млн. през третото тримесечие) са дело на възкръсналия Chrysler.

Много италианци гледат на липсата на инвестиции в нови модели като на предателство: вероятно това е причината, поради която компанията не смята да затваря италианските си заводи, въпреки че пет от тях дълго бездействат, привличайки гнева на синдикати, доставчици и правителство. Като казах правителство, Елкан се среща редовно с премера Марио Монти – стар семеен приятел и бивш член на борда на компанията.

Но хора като президента на известната марка обувки Tod’s – Диего Дела Вале и амбициозния кмет на Флоренция, Матео Ренци все по-настойчиво рисуват семейството като незаинтересованото лице на старата гвардия. Дела Вале каза напоследък по телевизията: „Семейство Аниели трябва да отвори портфейла си и да инвестира. Иначе да отиват и да правят това, в което са най-добри – ски и ветроходство. Играйте си голфа и оставете италианските проблеми на сериозни хора.” 

Тежката задача 

Истинското изпитание пред Джон Елкан сега е да диверсифицира семейния инвестиционен портфейл. И той напредва. При смъртта на дядо му преди десетиление основните инвестиции са в Италия и Франция. През 2011 обаче, едва под 40% идват от Европа; другото е поделено между Северна Америка и останалия свят.

Фамилията притежава почти 70% от нюйоркската компания за недвижими имоти Cushman & Wakefield, контролния пакет в Ювентус и дялове в миланската Banca Leonardo, френския производител на хартия Sequana и британския The Economist. Колите правят само около 20% от оборота им, но мнозина все още гледат на Exor като на собственик на италианския автомобилопроизводител.

„Има видимо несътветствие между представата за листването на акциите ни и посоката, от която идват оборотите и печалбите ни” – отбелязва Елкан в писмо до акционерите. Exor има приличен кредитен рейтинг и 750 млн. евро за харчене, но Джон е внимателен инвеститор. Според аналитиците, отделяне на Ferrari от FIAT би качило стойността на Exor, но Елкан не показва ентусиазъм в продажбата му, както и тази на „Алфа Ромео”. Друго възможно решение е сливането на „Фиат” с „Крайслер”, но то би означавало преместване на централата на новата група извън Италия. Хора, близки до него, смятат, че Джон е в състояние да го направи, въпреки бурята, която ще последва в страната.

Той е заявявал и че е готов да разхлаби семейния контрол върху FIAT – нещо, което семейство Пежо не смята да прави с PSA. 

Неутолимият пътешественик 

Елкан живее в Торино, но пътува непрекъснато, основно в Щатите, и се среща с Уйлям Клей Форд-младши – изпълнителния директор на „Форд Мотор Къмпани”. Връзката между двете семейства датира от началото на миналия век, когато Джовани се срещнал с Хенри в Детройт.

Джон и съпругата му участват в „Миле миля” с класическата спортна 

берлинета FIAT 8V.

Мнозина смятат Джон Елкан за сериозен и мъдър за възрастта си – глобален визионер, не отстъпващ по нищо на хората с опит. Освен американските контакти на дядо си, Джон създава своя мрежа в Китай, където през миналата година бе приет от министър-председателя и участва редовно в консултативния съвет на бизнес-лидерите в Шанхай. 

Офисът на Елкан е точно срещу този на Маркионе, а снимките на предците и децата му, както и модел на адския FIAT Mephistopheles, поставил световен рекорд за скорост през 1924-а, са из целия кабинет.

За развлечение по-рано тази година Елкан и съпругата му участваха в историческото рали „Миле миля”, а през 2008-а, по време на пътуване в Бутан, монах му подарява платнена връв да го пази и Джон я носи на врата си непрекъснато.

Ще му трябва – залозите за бъдещето на FIAT и семейните пари са прекалено големи.

Сп. "Тема"