В Италия 500L се представя прилично, но това изобщо на помага на FIAT |
Изправен пред бруталната домашна реалност на почти половинвековно пазарно дъно, FIAT отчаяно търси продажби в Германия с отстъпки, надхвърлящи тези на останалите марки.
Под влияние на политическата криза и дълговата катастрофа продажбите в Италия са в режим на свободно падане, а ситуацията е катастрофална за FIAT, който разчита на страната за над 55% от производството си. Резултатът е стотици фалирали автомобилни дилъри и работещи на половин капацитет заводи.
И независимо, че италианският пазар удари дъното, нерешителните резултати от изборите в края на февруари завъртяха спиралата на сриващото се търсене още надолу. Продажбите през 2013-а ще спадат с над 20% до около 1,11 млн., което е най-ниското ниво от 1966-а насам, прогнозират от автомобилните експерти CSP в Болоня.
Да, но:
Мартенските резултати дори в Германия паднаха със 17 процента, с което възможностите на производители като FIAT да компенсират лошите си резултати намаляват.
Германските пазарни данни за февруари показват средни показатели на отстъпките им от 16,5% - най-високите в бранша, чета в числата на Autohaus PulsSchlag, а в Торино не са единствените, разчитащи на тевтонския спасителен пояс: средният темп на отстъпките на автомобилния пазар там отново е нараснал - до 11,7% през февруари.
Серджо Маркионе каза в Женева, че производителите ще разчитат на търсене другаде, така че ценовата война с европейски размах е факт, надхвърлящ Италия.
Пак според Маркионе липсата на политическо лидерство в родината му е „сериозен
фундаментален проблем“: „Всеки период на нестабилност в държава или компания
ражда съмнения и слабост в потреблението.“ След невъзможността изборите да
излъчат сериозно мнозинство потребителското доверие към Италия спадна през март,
а за капак на ботуша минават през четвърта рецесия за дузина години. Според
индустриалната група Anfia през
първото тримесечие италианският пазар спада с 13 процента до 355 000 коли,
а FIAT – с 9,3.
Праг на рентабилност
При загуби от 700 милиона евро през 2012-а дълбокият пад на Италия ще затрудни Маркионе допълнително по пътя му към достигането на прага на рентабилност в Европа през 2016-а. И по-лошо: с всеки изминал месец това започва да ми изглежда като мисия невъзможна.
Кратък лъч надежда се появи миналият месец, когато търсенето на новия 500L доведе до 5,3% ръст, но той беше само в сравнение с миналия депресиран март, когато шофьорите на камиони стачкуваха.
Италианските неволи сринаха и пазарната цена на групата, стигнала до 5,1 млрд. евро от 22 през 2007-а. За сравнение VW, подпомогнати от експанзията си в Щатите и Китай, достигнаха ръст от 56 млрд. до 70,4 за същия период.
FIAT контролира Chrysler Group, на която разчита да удържи приходите, докато не духне южнякът на Апенините. И правилно, защото продажбите им през март са нараснали с нови 5% - 36-ти пореден месец на ръст.
Маркионе планира да използва износа на по-скъпи возила Jeep, Alfa Romeo и Masеrati като „сламка“ за неизползвания производствен капацитет на домашните си заводи.
Безизходицата продължава
Описвайки най-мрачния сценарий експертите смятат, че евентуален 55-процентен спад през тази година (от нивата през 2007-а) би бил ужасен изход с разрушителен ефект върху сектор, даващ 12% от брутния вътрешен продукт на страната.
В това време италианската политическа безизходица продължава вече втори месец, а 10-членен комитет е натоварен от президента Наполитано със задачата да формира консенсус за ново правителство преди изтичането на мандата му през май.
Четири от петте най-големи европейски пазари се свиха през Февруари, а спадът в Италия е най-тежък. В Испания продажбите спаднаха с 10% въпреки субсидираните от правителството отстъпки от 2000 евро на кола; в Италия процентът е над 17.
Дилърите дърпат кепенците
За италианските автомобилни дилъри не остава друг начин да свалят разходите си, освен да затварят: за пет години броят на дилърствата е спаднал с 20% до 2800, а средната заетост - със 75 процента до 50 служители.
Анджело Коланери, който вече половин век продава коли с веригата Gruppo Colaneri в Рим: „В страната не можеш да намериш печеливш дилър.“
И докато идеята да се продават повече коли извън Италия може и да проработи, тя не помага с нищо на доставките в страната. С всички мерки за икономии и преследването на собствениците на скъпи коли за данъчни измами продажбите на скъпите емблеми също колабират.
Porsche също плаче
Гонитбата на данъчни измами разби продажбите на Porsche |
За първо тримесечие доставките на щутгартци са спаднали с цели 36%, а на Lamborghini
– „само“ с 13; Ferrari паднаха също с 36%.
Изпълнителният директор на Lamborghini Стефан Винкелман: „През 2008-а Италия беше пазар
за 2000 суперколи годишно. Миналата година се сви до 600, така че вече е
катастрофален.“ И тенденцията не се променя.
Новата реалност е рай за малцината действителни купувачи: в Милано от дилърите на PSA можете да получите 30-процентна отстъпка за Citroen C3 Picasso! И това в добавка към щедрата оценка за старата ви двеста и седмица. Така плащате в брой осем хиляди за кола на цена двайсет. Как да им откажеш…
Приликата с България?
Няма такава: дори в най-добрите си години нашият пазар бе с размер, който така и не напусна зоната на статистическата грешка. Само за кратко се водехме в групата „Emerging Europe“. Вместо лют червен пипер добавям щедра щипка хронична липса на покупателна сила плюс нула внимание от държавата и никаква политика и получавам рецепта за рухването на един сектор, който в момента се държи само благодарение на външната помощ на по-големите играчи, реекспортът на по-търсените марки и „преразпределението на сив ресурс“ да го нарека така възможно най-меко. Но това са изчерпаеми източници на живот: няма как да минем без съживяване на търсенето. А то не се вижда на хоризонта.
Много лошо.
Новата реалност е рай за малцината действителни купувачи: в Милано от дилърите на PSA можете да получите 30-процентна отстъпка за Citroen C3 Picasso! И това в добавка към щедрата оценка за старата ви двеста и седмица. Така плащате в брой осем хиляди за кола на цена двайсет. Как да им откажеш…
Приликата с България?
Няма такава: дори в най-добрите си години нашият пазар бе с размер, който така и не напусна зоната на статистическата грешка. Само за кратко се водехме в групата „Emerging Europe“. Вместо лют червен пипер добавям щедра щипка хронична липса на покупателна сила плюс нула внимание от държавата и никаква политика и получавам рецепта за рухването на един сектор, който в момента се държи само благодарение на външната помощ на по-големите играчи, реекспортът на по-търсените марки и „преразпределението на сив ресурс“ да го нарека така възможно най-меко. Но това са изчерпаеми източници на живот: няма как да минем без съживяване на търсенето. А то не се вижда на хоризонта.
Много лошо.