Една от многобройните прилики между света на киното и този на автомобилите е
в това, че от време на време на сцената се появява по някой изявен злодей. И
докато в битието на великата илюзия безспорен №1 е Дарт Вейдър, то на
автомобилния терен битката е равностойна, а успехът – променлив.
Кандидати за славата ще откриете из цялата автомобилна история, а от
втората половина на 70-те насам един масов производител се труди усърдно по линия
на автомобилната злост. Създаден през 1976 г. след сливането на Alpine и Gordini, Renault Sport Technologies вече четири десетилетия създава лоши рена,
представляващи достоен еквивалент на героя от сагата на Джордж Лукас, стартирала
впрочем почти по същото време – 1977-а.
Жъло, ярост и предно предаване
Категоризирането на най-едрокалибрената пушка в цивилната спортна гама на Renault – Megane R.S. 275 Trophy не е трудно: това е най-бързият хечбек с предно предаване. Засега.
Злосторната версия на Megane (има и още по-злонамерена – R, но жертвите в името на олекотяването я правят непрактична) е с 10 к.с. и 10 Nm над 265-те коня на „стандартния“ R.S. Пакетът Trophy маркира още значими добавки: по-стегнато спортно шаси с механичен блокиращ диференциал, дълбоки спортни седалки Recaro, с монолитни облегалки и контрастен шев, изпълнени в алкантара; титанова изпускателна система от словенските експерти на Akrapovič, 18-цолови матирани черни джанти с гуми 235/40 и съответното брандиране в предния сплитер и по издутите флангове. Цялата тази усърдна работа с тегло 1376 кг.
Общият вид на тривратия френски спринтов хечбек, боядисан в специалния яростен спортно жълт металик, предразполага към очакването под предния капак да изскочи Дарт Вейдър и да пречупи врата ви, без дори да забележи.
Както вече стана дума, Megane R.S. е адаптиран за обикновената пътна мрежа автомобил с предно предаване и не подлежи на сравнение с лигата на хиперспортните теми от Lamborghini например, но е хегемон в нишата си: версията R държи моментния рекорд на „Нюрбургринг“ за обиколка на кола с предно предаване. За мнозинството неизкушени в сраженията на автомобилния маркетинг това няма особено значение, но за репутацията на производител със спортни претенции първенството на „Ринга“ е важен медал на ревера.
Проникването в спортно-алкантарената вътрешност на Megane R.S., противно на очакванията, не е трудно: единствената реална пречка са иначе чудесните спортни седалки, но веднъж потънали в тях се оказвате в друг свят и друго време.
Вместо по-изисканата технична вътрешност на Seat Leon Cupra 280 например, получавате минимализъм от миналото. Хармонията от малко копчета с проста функционалност се нарушава само от 7-инчовия централeн дисплей в таблото, който освен обичайните функции, съдържа и т.нар. R.S. Monitor, предоставящ допълнителни информационни менюта за температурата на входящия въздух, налягането на маслото и турбината, зацепването на диференциала, силите на ускорение, или времената ви на най-известните писти (при положение, че ги заредите предварително от външна SD карта). Спортната тема се допълва от добре изваян волан и скоростен лост с алуминиева топка, чийто единствен недостатък е, че е лед студена през зимата.
Стягате червените колани и палите. На празен ход басовият тембър на двулитровия турбо бензин започва да хрипти нещо на пръв поглед неразбираемо. Готов съм да се обзаложа, че докато си свързвах телефона чух: „Люк, аз съм баща ти!“.
По пътя на джедайството съм един откровено несъстоятелен турист, но с такава подкрепа под капака се почувствах някак особено заинтригуван - настъпих газта. Първото усещане е свързано с безцеремонно теглене напред през къс и прецизен скоростен ход с добри предавателни числа, съпроводено от сдържано ръмжене. Двигателят разгръща мощността си линейно, като в добрите стари времена на атмосферното пълнене, а воланът е приятно стегнат и информативен.
Десетина минути в подобен режим са напълно достатъчни да превърнат любопитството в увереност – настъпвам още. Шепотът на злодея прераства в боен рев, придружен от сподавения тътен на изпускателната система, която връща откоси изгорели газове при превключване, вещаейки началото на шосеeн сблъсък. Комбинацията от твърди настройки на окачването (още по-спортни регулируеми амортисьори от Öhlins и съответните пружини се предлагат допълнително), директен, точен волан и минимална склонност към недозавиване водят до неутолим по вълчи апетит за асфалт със завои. Блокиращият диференциал прави ранното подаване на газ в кривите напълно естествено, а междинното ускорение е много по-впечатляващо от 5.8-те секунди до 100.
При цялата си уж овладяна ярост спортният Меган изисква максимална концентрация от пилота: газта реагира мигновено, воланът е жив в ръцете ви, а изпреварването е непрекъснато. Зовът под капака ви изкушава да си внушите, че вече сте преминали от тъмната страна на Силата. Оставането в светлата е въпрос на планини от воля и океани от самоконтрол, а в моя случай помогна и шанса да подрифтя на сняг – това качи адреналина, но неутрализира тъмния повик.
Аналогията със Star Wars не е пресилена: емоцията на Renault Megane R.S. е насочена към масовата публика (66 470 лв. с всичко от менюто), но последствията от неовладените страсти зад волана могат съвсем наистина да ви качат на екрана на всяка късна телевизионна хроника на произшествията – консумирайте ги с целия си разум.
Да говорим за друго, освен за пътно поведение, в случая е напълно излишно: качеството на аудиото само напомня, че музиката на мотора е всичко в тази кола, а графиката на дисплеите съвсем не е последна дума на технологията, но и това е без значение. Както и разходът на гориво.
Жъло, ярост и предно предаване
Категоризирането на най-едрокалибрената пушка в цивилната спортна гама на Renault – Megane R.S. 275 Trophy не е трудно: това е най-бързият хечбек с предно предаване. Засега.
Злосторната версия на Megane (има и още по-злонамерена – R, но жертвите в името на олекотяването я правят непрактична) е с 10 к.с. и 10 Nm над 265-те коня на „стандартния“ R.S. Пакетът Trophy маркира още значими добавки: по-стегнато спортно шаси с механичен блокиращ диференциал, дълбоки спортни седалки Recaro, с монолитни облегалки и контрастен шев, изпълнени в алкантара; титанова изпускателна система от словенските експерти на Akrapovič, 18-цолови матирани черни джанти с гуми 235/40 и съответното брандиране в предния сплитер и по издутите флангове. Цялата тази усърдна работа с тегло 1376 кг.
Общият вид на тривратия френски спринтов хечбек, боядисан в специалния яростен спортно жълт металик, предразполага към очакването под предния капак да изскочи Дарт Вейдър и да пречупи врата ви, без дори да забележи.
Както вече стана дума, Megane R.S. е адаптиран за обикновената пътна мрежа автомобил с предно предаване и не подлежи на сравнение с лигата на хиперспортните теми от Lamborghini например, но е хегемон в нишата си: версията R държи моментния рекорд на „Нюрбургринг“ за обиколка на кола с предно предаване. За мнозинството неизкушени в сраженията на автомобилния маркетинг това няма особено значение, но за репутацията на производител със спортни претенции първенството на „Ринга“ е важен медал на ревера.
Проникването в спортно-алкантарената вътрешност на Megane R.S., противно на очакванията, не е трудно: единствената реална пречка са иначе чудесните спортни седалки, но веднъж потънали в тях се оказвате в друг свят и друго време.
Вместо по-изисканата технична вътрешност на Seat Leon Cupra 280 например, получавате минимализъм от миналото. Хармонията от малко копчета с проста функционалност се нарушава само от 7-инчовия централeн дисплей в таблото, който освен обичайните функции, съдържа и т.нар. R.S. Monitor, предоставящ допълнителни информационни менюта за температурата на входящия въздух, налягането на маслото и турбината, зацепването на диференциала, силите на ускорение, или времената ви на най-известните писти (при положение, че ги заредите предварително от външна SD карта). Спортната тема се допълва от добре изваян волан и скоростен лост с алуминиева топка, чийто единствен недостатък е, че е лед студена през зимата.
Стягате червените колани и палите. На празен ход басовият тембър на двулитровия турбо бензин започва да хрипти нещо на пръв поглед неразбираемо. Готов съм да се обзаложа, че докато си свързвах телефона чух: „Люк, аз съм баща ти!“.
По пътя на джедайството съм един откровено несъстоятелен турист, но с такава подкрепа под капака се почувствах някак особено заинтригуван - настъпих газта. Първото усещане е свързано с безцеремонно теглене напред през къс и прецизен скоростен ход с добри предавателни числа, съпроводено от сдържано ръмжене. Двигателят разгръща мощността си линейно, като в добрите стари времена на атмосферното пълнене, а воланът е приятно стегнат и информативен.
Десетина минути в подобен режим са напълно достатъчни да превърнат любопитството в увереност – настъпвам още. Шепотът на злодея прераства в боен рев, придружен от сподавения тътен на изпускателната система, която връща откоси изгорели газове при превключване, вещаейки началото на шосеeн сблъсък. Комбинацията от твърди настройки на окачването (още по-спортни регулируеми амортисьори от Öhlins и съответните пружини се предлагат допълнително), директен, точен волан и минимална склонност към недозавиване водят до неутолим по вълчи апетит за асфалт със завои. Блокиращият диференциал прави ранното подаване на газ в кривите напълно естествено, а междинното ускорение е много по-впечатляващо от 5.8-те секунди до 100.
При цялата си уж овладяна ярост спортният Меган изисква максимална концентрация от пилота: газта реагира мигновено, воланът е жив в ръцете ви, а изпреварването е непрекъснато. Зовът под капака ви изкушава да си внушите, че вече сте преминали от тъмната страна на Силата. Оставането в светлата е въпрос на планини от воля и океани от самоконтрол, а в моя случай помогна и шанса да подрифтя на сняг – това качи адреналина, но неутрализира тъмния повик.
Аналогията със Star Wars не е пресилена: емоцията на Renault Megane R.S. е насочена към масовата публика (66 470 лв. с всичко от менюто), но последствията от неовладените страсти зад волана могат съвсем наистина да ви качат на екрана на всяка късна телевизионна хроника на произшествията – консумирайте ги с целия си разум.
Да говорим за друго, освен за пътно поведение, в случая е напълно излишно: качеството на аудиото само напомня, че музиката на мотора е всичко в тази кола, а графиката на дисплеите съвсем не е последна дума на технологията, но и това е без значение. Както и разходът на гориво.
Работата е там, че Megane R.S. 275 Trophy е по-скоро роднина на екстремния механичен Renault 5 Turbo от 1980, отколкото на най-новия кокетно компютъризиран труженик на автоматика, Clio R.S. от 2013-а.
Духът на предците е в генотипа на тази иначе
сравнително пригодна за ежедневието спортна техника. Да, VW Golf GTI с 5 врати е по-практичен и прецизно изтънчен, но
волният механичен зов на Renault Megane R.S. 275 Trophy носи спонтанната първична радост от
движението, която е в състояние да обладае и най-безразличните.
Сп. "Тема"