Постистина: Opel Mokka X

Миг емоция и личните възгледи надделяват над фактите

     В главата ми още кънти анонсът на Оксфордския речник от миналата година, обявил новоизкования термин за дума на годината. Терминът „постистина“ („post-truth“), обозначаващ обстоятелства, при които обективните факти имат по-малко значение при оформянето на общественото мнение, отколкото емоциите и личните възгледи, премина от периферията към ядрото на политическите коментари.

Каква връзка има с Opel Mokka X ли? Е, от мен ли тъкмо намерихте да очаквате лесния отговор… 

Лудост 

    Накратко: Европа е полудяла по малките коросоувъри (за кой ли път моля за прошка Кирил и Методий за тоя термин) – ръстът им през първото тримесечие е двойно над пазарния. Липсата на подходящи медикаменти докара нещата до ситуация, в която резултатите им почти се изравниха със сбора от тези на компактните и средните им събратя. Новите модели ще продължат, така че, уважаеми, не очаквайте кротване на тенденцията в обозримо бъдеще.

В тази ситуация Opel Mokka X представлява логична стъпка напред в обновлението на новия модел, който преди четири години харесах. Малкото многоцелево возило е сегментен враг №1 на обичайни заподозрени, като Renault Captur, Nissan Juke и Peugeot 2008. 

В подобна компания Opel вече две поредни години удържат европейския бронз, а обновлението бе неизбежно.

И така: индексът Х вече краси петата врата на всички спортно-практични опели – от Mokka през Crossland до Grandland. 

Mokka X 

    Днес реших да бъда кратък: приятно набитата Mokka е преминала мека преработка отпред и отзад: сравнително високият двуобемен силует е претърпял неголямо, но благородно развитие.

Каквото и да говорим за екстериора, най-сериозната работа обаче е свършена вътре – очевидно е вдъхновението от Astra. Таванът в оборудването – Innovation естествено дава от себе си максимума: 8-инчов дисплей с добра разделителна способност, отопляем волан, удобни спортни седалки със странична опора и интересна с текстурата си тапицерия, както и конструктивно общо впечатление.

 

Всички тези промени определено са вдигнали общото впечатление за качество, скъсявайки дистанцията до закованата високо от Skoda Yeti летва – развитието е факт, особено в контекста на баланса с цената. Истинското ми лично облекчение обаче дойде от преобразуването на централна конзола от нещо объркващо и изнервящо с огромното количество малки бутони в нещо управляемо, интуитивно и подхождащо далеч повече на 2017-а – най-после!

Всички аспекти на свързаността също са видимо развити, както и навлизането на информационно-комуникационната платформа OnStar, която е обект на постоянна еволюция, включително функционалността на мобилното й приложение, без което не може – в това отношение Opel определено водят. 

По отношение на практичността Mokka X държи стриктно линията между Renault Captur и Nissan Juke: много място отпред, благодарение на високите пропорции, но тесновато и клаустрофобично заради високата линия на стъклата, когато опрете до място на задните седалки. Багажникът не е сред шампионите в размера, но правилната му форма и лесният достъп компенсират напълно лекия литров дефицит. 

Да я разтъпчем 

    Запомних предишната версия с приветлив нрав и охотен към ускорение с механични скорости малък турбо бензин, но трябва да сте напълно наясно, че колите в този сегмент не се купуват заради върхово пътно поведение.

   Това е един от най-динамичните европейски сегменти – промяна не 
се очертава

Комбинацията между настроен на 152 коня 1.4-литров бензин и 6-степенен хидротрансформатор се държи прилично в повечето ситуации, но не очаквайте свръхмотивация към ускорение: комбинацията между въртящ момент в сравнително тесен оборотен диапазон и философски настроена трансмисия предполагат да настроите очакванията правилно – това е комбинация за комфорт, не за насилие над останалите участници в движението. Такъв впрочем е профилът и на 98% от потенциалните й притежатели, така че Mokka X трудно ще ги разочарова – трансмисията, макар и не от най-бързите, се държи точно и гладко, а моторът е тих в повечето режими. И все пак, ако искате да върви, не бива да падате под 3 500 оборота; проблемът е, че тогава разходът нараства – докъм 10 с моя стил на каране, на който този път бях поопънал чисто новите кожени юзди.

Като стана дума за юзди, воланът е бърз, лек и точен, но лишен от обратна връзка, както е обичайно при повечето масови електрически усилени волани в индустрията. Иначе сцепление да искате: двойното предаване владее добре недозавиването и въпреки сравнително високия център на тежестта, окачването контролира страничните сили с вещина. Да, не е на нивото на последните японски постижения – неокачените маси са сравнително високи и реакцията не е така чевръста, – но е хармонично и се справя добре, което е предостатъчно.

За сметка на това открих драстично преформулирано нощно каране в лицето на новите адаптивни предни диоди, чиято приятна активна функционалност е съчетана с автоматични дълги и така Mokka X вече е в клуба на насърчаващите вечерното каране коли.

   Заради качеството на данните, българската динамика е по-трудна за 
проследяване, но ръстът и тук е факт

Вместо епилог - малко пазар 

   Както намекнах в началото, евросегментът на малките кросоувъри е пред взрив: возилата в малката и шарена с видовото си разнообразие категория надминават общия пазарен ръст двойно, изравнявайки се със сбора от резултатите на братовчедите от двата по-горни сегмента. Моделите валят от всички страни, така че на хоризонта не се очертава близка промяна. Opel Mokka X обитава призовата тройка и най-вероятно ще продължи да го прави – въпреки застрашителното набиране на Toyota C-HR.

По системни причини, за които тук сме говорили преобилно, и днес ще спестя представянето й в България, което е далеч по-скромно. Надеждата е, че развитието на модела ще съумее да ги неутрализира; поне частично – обективните предпоставки са налице.

Тъкмо тук е и моментът на постистината: без да блести по никой конкретен показател, с изключение на светлините, Opel Mokka X е в състояние да ми хареса. До степен, че да оценя без много умуване добрия цялостен пакет: това е ведър, сега още по-добре изглеждащ, малък многоцелеви транспорт, който в повечето случаи ще свърши работата си на висота.

Позволих си миг емоция, благодарение на която личното ми мнение този път надхвърли фактите. А това, че харесах оранжевата Mokka X с приятната й двулентова светлинна графика и 18-цолови двуцветни алуминиеви колела е самата истина.

    Напоителните подробности за Opel Mokka X ще открите тук.

Доналд Тръмп: Пролетарският националист

На европейска сцена президентският ум блесна и по автомобилни теми

   Забавно първо турне на европейска земя, включително от автомобилна гледна точка

    В дъждовната съботна сутрин чета, че германският автомобилен елит ненадейно се е оказал от потърпевшата страна на подновените президентски атаки на Тръмп, който, както се твърди, си е позволил да ги мъмри, че продават твърде много в Щатите, допринасяйки за несиметричния търговски излишък на Германия, който очевидно изглежда като голяма заплаха.

„Германците са лоши, много лоши“ са думи на Доналд Тръмп пред европейски официални представители на закрита за медиите среща по време на първото му посещение, предадени от анонимни участници на Der Spiegel. „Вижте милионите коли, които продават в Щатите – ужасно. Ще спрем това.“

Президентът на няколко пъти е критикувал драстичния германски търговски излишък. По-рано тази година в интервю пред Build той заплаши BMW с 35-процентни вносни мита за всички произвеждани извън страната автомобили. „Ако вървите по Пето авеню, всеки е с Mercedes-Benz пред къщата си“ бе казал той пред вестника, оплаквайки липсата на шевролети в Европа, очевидно без да брои фордовете.

Германските автомобилисти, начело с Daimler, Volkswagen Group и BMW, отговориха с коктейл от открито незачитане (справедливо) и успокоителни (разбираемо). Главният изпълнителен директор на BMW Харалд Крюгер – един от малцината бизнес вождове, съпровождащи Ангела Меркел в първата й среща с новия президент – защити важността на свободната търговия, напомняйки, че най-голямото им извънгерманско производство е тъкмо в Спартанбург, Южна Каролина. Моя е добавката, че баварците дават работа на 28 000 сини яки (1.6% от щатския пролетариат) с мултиплициращ ефект 4.3, т.е. за всяко работно място в завода се отварят нови 4.3 някъде в икономиката. Всичко това ги прави най-големият нетен износител от Щатите.

В същото време Volkswagen инвестираха милиард в Чатануга, Тенеси, давайки работа на 2 000. Но нейсе, да се говори добро за Волфсбург в момента не е политически коректно…

За разлика от мен, хората от „Фолксваген“ и „Даймлер“ са отказали коментар, но числата говорят сами за себе си: през 2016-а германският търговски излишък е достигнал просълзяващите 253 милиарда евро. Основно благодарение на превъзходните продукти на автомобилната им индустрия.

   В Спартанбург BMW не си поплюват

Не стига президентската ярост, ами германският автомобилен успех предизвика критики и в Европа, включително от френския президент Еманюел Макрон. Това вече е открита завист.

Провалът GM

   Тези от вас с по-къса памет вероятно ще пропуснат европейското поведение на GM в духа на слона в стъкларския магазин, в следствие на което:
 

Разсипаха SAAB
Демонстрирайки, че темата с опазването на автомобилния премиум генотип им е фундаментално непонятна.

Провалиха се с CHEVROLET

Позиционирайки скромната му техника право в задния двор на Opel, с което пряко застрашиха живота им.

Единственият спомен от логичния провал на непрофесионалното им поведение днес е безумният спонсорски договор на току-що спечелилия Лига Европа Манчестър Юнайтед с марка без пазарно присъствие.

За малко не ликвидираха и OPEL

Така и не съумяха да подкарат OPEL към положителни финансови резултати; пръснаха колосални ресурси в различно неуспешни проекти с други производители и в крайна сметка в знак на „тръмпизъм“ решиха почти да ги подарят на Peugeot-Citroen – вероятно преди да са ги ликвидирали. 

Европеизираните Ford of Europe

    Същевременно създадените доста по-скоро (през 1967-а) с обединяването на британското и германско си поделения Ford of Europe, при всичките им финансови проблеми през последните години, са много по-европеизирани; нещо повече: базираните в Кьолн американци очевидно познават прародината си доста по-добре от нескопосаната детройтска конкуренция, демонстрирайки разбиране и уважение към ценностите на световната автомобилна столица.

Поредното доказателство напоследък е фактът, че Fiesta съумя да изпревари на първото място по продажби в Европа намиращия се в края на моделния си цикъл VW Golf. Друг е въпросът, че практически цялата им интелектуална и развойна дейност е европейска по същество. А и чисто формално континенталното производство на Ford не допринася с нищо към търговския баланс на САЩ.

Май най-добре е президентът бързо да прелети обратно голямата северноатлантическа вода и да събере спешно подопечните си автомобилни манифактуристи на рапорт, задавайки им простия въпрос: кога ще съумеят да създадат експортен продукт, с който да пробият в столицата. Митата биха били акт на капитулация пред абсолютната германска автомобилна доминация.

    Да се държиш като пролетарски националист, бидейки и милиардер, освен забавен оксиморон, е и откровена глупост.

Но очевидно и това е начин да оставиш след себе си многотомен сборник с умотворения. 

   Volkswagen хвърлиха милиард в Тенеси