Версия 2.0

Доналд Тръмп и автомобилната индустрия

    

    Покрай категоричното и победоносно завръщане на Доналд Тръмп – освен всичко друго и една смайваща победа на личността-любимец на съдбата над нагона на дълбоката държава – в последната американска остро сюжетна изборна трагикомедия възникнаха толкова много въпроси и предположения, че автомобилните аспекти на предстоящия мандат незаслужено останаха на заден план.

С встъпването си в длъжност на 20 януари догодина 78-годишният 47-и американски президент ще има контрол над Конгреса и Камарата на представителите. С дадения обет за отмяна на политиките от ерата на Байдън Тръмп изглежда е решен да върне държавата в лоното на здравия индустриален протекционизъм.

Бидейки една тежко разделена страна, Америка влиза в мандата на новия си президент пълна с несигурност: ако сте в борда на някой автомобилен производител, триумфалното завръщане на Тръмп ще доведе със себе си преди всичко тревога от неизвестния мащаб на неизбежните промени. 

      Въпросите са в няколко основни посоки.

Емисии: „чисто“ или бензин?

   Като за миг оставим настрана голямата принципна електромобилна измама, по отношение на емисионните стандарти първият мандат на Тръмп постави ясен дерегулаторен тон, облекчавайки мандатите от ерата на Обама и позволявайки на автомобилните производители по-голяма свобода в избора на горива. Ако допуснем, че се върне към същия подход, пазарът на бензинови превозни средства в Щатите може да се възроди, което на пръв поглед изглежда като прът в колелата на т.нар. „зелен преход“ и потенциално да разводни усилията за ограничаване на емисиите в този им вид. За автомобилните финансисти първото може да доведе до краткосрочен растеж на капиталовите инвестиции в конвенционалните превозни средства, но той вещае дългосрочни рискове на пазари като Обединеното кралство и Европа, които – поне докато бюджетните им дефицити позволяват – вероятно няма да се откажат лесно от зле конструираните утопии на емисионните си цели.

     От друга страна, подобна ситуация отваря потенциалната възможност за повече реализъм и завръщане към добрия стар принцип на технологичния неутралитет, който е далеч по-устойчивото решение. Преди здравият разум да се е превърнал в политика обаче не можем да разчитаме на него. Поради това съм длъжен да предположа, че докато, водени от Тръмп, американците отменят стандартите, а европейските и британски пазари удвояват строгите екологични ангажименти, индустрията ще се окаже изправена пред по-дълбоко разделен глобален регулаторен пейзаж – обстоятелство, което само ще вгорчи регионалния живот на автомобилните производители. От глобалния автомобилен инвеститор различията ще изискват постоянно калибриране, тъй като регулаторният риск би могъл да се увеличи значително, а автомобилният свят най-меко казано не се изчерпва с условния Запад.

    Още един интересен прецедент: в лицето на влизащия от Охайо бивш автомобилен дилър Бърни Морено за първи път в историята си сенатът ще види човек от автомобилната индустрия. Изявленията му обещават да хвърлят в смут вече изхарчилата десетки милиарди в преследване на електромобилната си мечта детройтска голяма тройка.

Подкрепен от над 1000 дилъра, 57-годишният Бърни Морено и съперникът му – титулярът от демократите Шерод Браун – похарчиха в кампаниите си безпрецедентен половин милиард

Това, което в момента може да се каже е, че от една страна републиканците ще се опитат да замразят стандартите за икономия на гориво за поне десетилетие – обстоятелство, което ще забави електромобилите, предизвиквайки гнева на природозащитниците, за който, между нас казано, едва ли ще им пука твърде. Една втора администрация на Доналд Тръмп би могла и да отнеме автономията на Калифорния в определянето на строгите й емисионни стандарти. Не е далеч от ума и вероятната отмяна на части от Закона за намаляване на инфлацията, седемте хиляди и петстотин долара данъчен кредит, който потребителите получават за покупка на електромобил включително – едно обезщетение, без което детройтските автомобилни манифактуриости не биха продавали „сините“ си возила.

   Програмата на Тръмп може да включва и големи данъчни облекчения за компаниите, произвеждащи автомобили в САЩ. Всички тези инициативи бяха изложени на интервю с Бърни Морено пред детройтския Free Press, в което той каза, че с Тръмп са обсъдили индустрията и „мисля, че тук сме на една и съща страница.“

Имайки предвид, че General Motors определиха 2035-а като годината, от която нататък напълно ще се електрифицират, а Ford Motor и Stellantis имат също агресивни електрификационни цели за следващото десетилетие, от подобни идеи в Детройт им изскачат очите. Индустриалните наблюдатели вече предупредиха, че такива потенциални правителствени действия ще намалят американската конкурентоспособност, тъй като светът постепенно електрифицира автомобилния транспорт. Тук, разбира се, е добре да не забравяме, че от регионална гледна точка електрификацията е крайно неравномерна и подобно твърдение звучи пресилено, още повече, че до въпросната 2035 има доста време, през което в днешния ни бързоподвижен свят ще се случи прекалено много.

Но да не се отклонявам. В интервюто от четвъртък Морено се докосна и до други теми, особено с проблема, че автомобилните производители избутаха напред електромобилите, за да посрещнат това, което той определи като нереалистични стандарти за икономия на гориво. Това според него вдига цените на конвенционалните автомобили, така че компаниите да могат да компенсират загубените електромобилни милиарди. В Kelley Blue Book само го потвърждават: през септември средната транзакционна цена за ново превозно средство в САЩ е била точно 48 397 долара.

"Всеки с дори базово разбиране за това как работи автомобилната индустрия в Америка би ви казал, че тайният сос е пазарът", каза Морено в четвъртък, отбелязвайки, че търсенето е инструментът, с който потребителите подсказват на автомобилните производители какво искат и какво не.

"Но за първи път в историята на автомобилите автомобилните компании решиха: няма да обръщаме внимание на клиентите си; ще обърнем внимание на политическите си водачи и ще правим коли, които хората не искат. Парите, които са пропилени и изгубени в това преориентиране към електрически превозни средства, са просто абсолютно безумни. Форд е загубил милиарди долари, опитвайки се да успокои политическите лидери, които са напълно неквалифицирани да дават всякакви съвети."

Вън китайския боклук?

    След победата на Тръмп Пекин официално заяви, че Китай ще работи със САЩ, базирайки се на взаимно уважение, но анализаторите бързо заявиха, че Пекин се стяга за сблъсък на суперсилите по отношение на търговията, технологиите и сигурността.

Тръмп предложи мита от над 60 процента за китайския внос и прекратяване на статуса на Китай като най-облагодетелствана нация, а перспективата за търговска война най-меко казано не е от предпочитаните за поднебесното червено ръководство.

Президентът отдавна се е прицелил в китайските коли и по-специално електромобилите, изказвайки желанието да ги обложи с още по-високи мита върху вече съществуващите, което представлява косвен удар върху китайския стоманодобивен отрасъл, който вече се бори със свръхкапацитет и слабо вътрешно търсене. Най-големият световен производител и износител на стомана до момента през 2024 г. е доставил над 90,26 милиона тона на стойност 85 милиарда долара – един мащаб, подхранващ търговско напрежение със страни, вариращи от Индонезия през Турция до САЩ.

И докато под 1% от прекия износ на китайска стомана влиза в Щатите, производителите й са изложени на потенциални мита за стоки като контейнери, превозни средства, машини, домакински уреди и асансьори.

    Както не е трудно да се досетим, при втория мандат автомобилната индустрия ще бъде особено изложена на нови търговски ограничения: САЩ вече наложиха високи мита за електромобили и други ключови компоненти, направени в Китай, докато Тръмп се врече да блокира китайските автомобили, внасяни от Мексико и други страни. Само прекият китайският внос в САЩ брои над 400 млрд. долара, а още стотици влизат под формата на компоненти в продукти, които американците купуват от другаде.

Ето какво мисли по темата сенатор Морено:

„В момента, в който Китай сметнат, че могат да дойдат тук с евтините си, боклучави електромобили, те за съжаление ще сбъркат. Тези автомобили ще влязат тук с драстично високи мита, които ще ги направят непродаваеми. Стига сме били лапни-шарани – ще защитаваме американските работници и американските работни места."

Междувременно индустриалните наблюдатели хвалят качеството и батерийните технологии на автомобилите, произведени от китайските BYD, които в края на миналата година за кратко изпревариха глобално даже Tesla.

В този контекст Тръмп заяви, че ще наложи от 10% до 20% мита върху всички вносни стоки, а от 60% до 100% за тези от Китай. Морено спомена, че ако някои авточасти не могат да бъдат правени в страната, „ние няма да ги тарифираме веднага“, но всичко, което може да бъде направено тук, трябва да се прави тук.

И продължава: "Вижте, Lincoln решиха да правят много от колите си в Китай и това е едно лошо решение. Те ще разберат, че това е много лошо решение. Трябва да правят тези коли тук."

В Китай Ford произвеждат Lincoln Nautilus, а GM – своя Buick Envision; и двата SUV модела се продават в Съединените щати. Детройтската тройка без изключение произвежда за вътрешния си пазар различни автомобили в Мексико.

Ford не се поколебаха да поспорят: "Повече от всеки друг автомобилен производител във Ford сме заложили на американското производство и американските работници. Като автомобилен производител №1 по отношение на производството, заетостта и износа на превозни средства от САЩ на други пазари очакваме с нетърпение да работим с новата администрация и новия Конгрес относно политиките, които ще осигурят процъфтяваща американска автомобилна индустрия и производствен сектор.“

      По пълна програма го отнесоха и намиращите се в сериозна криза Stellantis:  

„Компании като Stellantis, на които правителството на Съединените щати по същество подари Chrysler, уволняват работници и изнасят работните ни места в Мексико. Изпълнителният директор Карлос Таварес трябва да разбере, че правителството на Съединените щати няма да му позволи да изкормва Chrysler и Jeep, и Dodge, и Ram, като изпраща тези коли в чужбина, управляваки компания, която им бе дадена безплатно – нещо, което никога не трябваше да правим."

Нека припомня, че в борба за управление на стоковите си равнища тази година Stellantis попаднаха под тежк огън за многобройни съкращения на работни места, а в сряда обявиха, че ще премахнат смяна и в своя Toledo Assembly Complex, което означава съкращения на още 1100 работници. Потвърдиха също, че разширяват завода за камиони в Салтило, Мексико.

Говорителят им Джоди Тинсън в отговор излезе с учтиво изявление: „Stellantis поздравява сенатор Бърни Морено за избирането му в Сената на САЩ. Защото като производствен дом на емблематичните Jeep Wrangler и Jeep Gladiator, продавани по целия свят, Толедо, Охайо е важна част от нашия производствен отпечатък. Очакваме с нетърпение да работим с избраните сенатори по политики, които подкрепят силна и конкурентна производствена база в САЩ."

Сянката на Мъск?

  И за да не остане сосът на интригата без достатъчно чили, нека към картината добавим потенциалната роля на Илън Мъск в администрацията на Тръмп. Като изпълнителен директор на „Тесла“ интересите на Мъск в Китай предизвикват етично колебание: както мнозинството други, Tesla разчитат на Китай за значителна част от електромобилното си производство, а нескритият синхрон на Мъск с китайските възгледи по чувствителни за Щатите геополитически въпроси (по-специално Тайван) повдига въпроси за това как, ако се окаже назначен за съветник на Тръмп, той би могъл да се ориентира в тази двойственост.

Тук автомобилни инвеститори и заинтересовани страни в Tesla едновременно би следвало да наблюдават с повишено внимание близостта на Мъск до новата администрация. Ако той окаже влияние върху политиките, пряко засягащи предприятията му, етичните проблеми – и потенциалните конфликти на интереси, по подразбиране вървящи с тях – биха могли да променят регулаторните и финансовите перспективи на „Тесла“ както в страната, така и в чужбина.

Една объркана индустрия?

   Перспективите пред президентството на Тръмп дават сигнал за нещо повече от обикновено промяна в политиката на САЩ: те предполагат преконфигуриране на глобалния инвестиционен автомобилен пейзаж. Включването на задна скорост при емисионните стандарти и намаляването на електромобилните стимули могат да предложат краткосрочна амнистия на конвенционалните автомобили, но рискуват изолация на САЩ, тъй като една част от другите пазари – естествено, далеч не всички – продължават напред със „зелената“ си ангажираност. От хората в управителните свети – особено за тези, които работят в международна среда – новата ситуация ще изисква пъргавина, тъй като им предстои да управляват различни вектори и степени на натиск и несигурност, най-малкото по линия на регулации, икономика и геополитика едновременно.

–

     Победата на Доналд Тръмп още веднъж илюстрира нестабилността на американския суверенен пейзаж, подчертавайки скоростта, с която политиките подлежат на изменение. В една индустрия, разчитаща на дългосрочно планиране и стабилност, непредсказуемият подход на Тръмповата администрация 2.0 има потенциал да поднесе истински големи предизвикателства и по двата бряга на Атлантическия океан. Докато автомобилните производители се приспособяват към потенциалната нова реалност, остава въпросът: дали този фрагментиран регулаторен пейзаж в крайна сметка ще предизвика нещо ново, или ще е просто още една пречка към постигането на устойчивост?

Девет месеца България: впечатление за ръст

То е повърхностно, а ключовият принос в него имат парковите оператори

     Говорим за България, ала горещата тема без никакво съмнение днес е една: Китай.

Важността му произтича от най-баналното възможно обстоятелство: размерът. Поднебесната империя представлява почти 30% от световните автомобилни продажби и над 2/3 от електромобилните. През миналата година ЕС е изнесъл близо 360 000 коли за 19,4 млд. евро (основен тук е приносът тройката германски премиум колоси ) и е внесъл около 707 000 на стойност 12,9 млд.

Както се изрази главният изпълнителен директор на BMW Оливер Ципсе след гласуваните на 4 октомври мита, Европейският съюз излъчва „фатален сигнал за европейската автомобилна индустрия“. И ако очертаващият се по-широк търговски конфликт с Китай представлява риск с трудни за остойностяване последствия, то гласуването на България със „за“ се вписва напълно в останалата без пилот кабина на разнебитените българските автомобилни политики.

  Разпределението на гласовете

Много бих се радвал да чуя не само кой и с какви инструкции е гласувал по този безумен от всяка гледна точка начин, но и каква е българската стратегическа институционална обосновка за това лишено от мисъл за национален интерес аматьорско поведение.

Че по темите на моторизацията си България няма посока много отдавна за никого не е тайна; за съжаление, не е тайна, че компетентност не е останала и по много други национални теми, част от който е и тази, че с подобно поведение не просто обричаме мобилността си на безпътица, но с един удар се лишаваме, например, от китайския инвестиционен потенциал.

    В този тревожен контекст отсъствието на знакови емблеми от предстоящия софийски автосалон не е изненада, а девизът му тази година е в парадоксално противоречие с пълното мълчание по големите автомобилни проблеми, което се очертава там. А се подразбира обратното.

Нека обаче се върнем към автомобилния си пазар, новостите на който тази година са основно в областта на новите китайски играчи, за които ще стане дума след малко, не и прехваленият ръст, за който принос има единствено аритмичното, кампанийно поведение на големи национални и европейски паркови оператори от категорията на МВР и Frontex. Освен че създава климат на напълно необоснован, подвеждащ оптимизъм, това поведение на големите държавни и наднационални институции предизвиква още поне два проблема: влошава значително приходите на единица продаден автомобил във финансовите резултати на „печелившите“ вносители и дистрибутори, и създава подвеждаща основа за планирането на предстоящата година. Нека обаче оставим тази проблематика да ферментира между стените на офисите, където в момента интензивно се планира и да се обърнем към така наречените си пазарни показатели.

    След предходни месеци на пикови доставки септември е по-кротък: привидният ни позитивен ръстов темп спадна с близо 35% – от 31,60 през юни до 20,59% днес. Това най-вероятно ще ни остави още някой и друг месец начело на европейската пазарна ръстова класация – един показател с практическо значение единствено при запълване на вечно гладните за съдържание медии.

По отношение разпределението на задвижващите системи динамиката за сега е в полза на хибридите, чието постоянно разширяващо се предлагане логично завзема позиции за сметка на всички останали – един далеч по-съдържателен от гледна точка на продуктовото и пазарно планиране вектор.

   За разлика от него регионалното разпределение на продажбите без никакво колебание сочи дълбоки диспропорции на бедността, за които често тук говорим: София води драстично следващите Варна, Пловдив и Бургас, а най-обикновеното пряко сравнение на позициите при новите и употребявани регистрации илюстрира много точно икономическото състояние по области.

    Пазарният дял на китайските марки все още не е стигнал 2%, но с предстоящата намеса на нови участници в лицето на SEEAG тук скоро ще видим Geely и Lynk & Co., с чиято помощ и тая отметка ще отиде в историята. Много ми е трудно да прогнозирам как новите мита ще се отразят на присъствието им тук, ала едно е сигурно: в условия на външна и вътрешна несигурност те ще добавят още един пласт на натиск върху останалите.

    С всички уговорки относно методиката на следене на реекспорта ролята му от мощен фактор в представянето на много марки се сведе до малък, балансиращ някои от портфейлите, инструмент с лимитиран потенциал за въздействие.

    Топ 50 е пряко отражение на всичко казано дотук: водят или възходящите задвижващи системи (в случая хибриди), или добре представящите се в тазгодишната еднократна кампания за попълване парка на МВР.

    Сходна е ситуацията в представянето на електрическите превозни средства: делът им символизира дефицита на жизнеспособност на една незряла технология извън тънкия пласт платежоспособно потребление на най-големия град в условия на отсъстваща регулаторна принуда.

Така любопитното око няма да открие нищо ново както в тенденциите на задвижващите системи в структурата (дизелите растат – бавно и неудържимо), така и по отношение на възрастта на автомобилния ни парк.

Нито има воля за промяна на начина на меренето й, нито символичният спад в категорията на най-старите е нещо повече от временен ефект вследствие на пиковите институционални регистрации.

    Ето това се все аспекти от повърхностното впечатление за ръст през вече изминалите девет месеца на 2024-а.

Volkswagen и проблемите на производството в Европа

Изпитанията са дълбоки: и Renault, и Stellantis са с дори по-ниска капацитетна утилизация

   T-Roc Cabriolet излиза от завод с един от най-ниско усвоените производствени капацитети

   Снимка: Volkswagen AG

    Сблъсъкът на Volkswagen Group с всемогъщите им профсъюзи по повод темата как да излязат от спираловидно нарастващите разходи в недостатъчно уплътнените откъм капацитет германски заводи логично предизвиква интерес към по-дълбоките причини за проблемите на най-големия европейски автомобилен производител.

Сложните структури на управление, погрешните инвестиционни преценки в електромобили, лошите управленски решения, намаляващите приходи в Китай и осакатяващата геманска бюрокрация са обвинявани в различна степен за предизвикателствата, пред които е изправен саксонския автомобилен колос.

Що се отнася до недостатъчно утилизиани заводи, един анализ на Ройтерс въху данните за използването на фабричните мощности в Европа за шест автомобилни производителя напоследък показва, че VW не само не се намират в извънредна ситуация, но може и да се окажат в по-добри позиции от някои от фундаменталните си конкуренти.

Според данните, включващи числа за BMW, Ford, Mercedes-Benz, Renault и Stellantis, събрани за агенцията от GlobalData, те имат дори по-ниски средни нива на капацитетно усвояване в Европа от VW. И тук започва интересното.

Ройтерс събират данни и за всички производители в осем големи европейски автомобилопроизводителни държави: четири в страни с по-високи разходи – Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство – и четири в локации с по-ниски – Чехия, Словакия, Испания и Турция.

Тези данни показват ясна тенденция към по-високи утилизационни нива на заводите в Централна и Източна Европа, където разходите са по-ниски, което предполага, че проблемите, пред които са изправени повечето от големите автомобилни играчи, са главно на вътрешните им пазари.

Данните от цяла Европа за използването на капацитета на заводите, произвеждащи леки превозни средства, разбирайте автомобили, показват, че през 2023-а то е било около 60 процента – спад от 70-те през 2019 г. В държавите с по-ниски разходи средният показател за използване спада леко до 79% от 83, докато в страните с по-високи разходи заводската капацитетна утилизация слиза до едва 54 процента от 65.

Имайте предвид, че според GlobalData, а и далеч не само те, за минимум на рентабилността се брои порядъкът от 70%, зависещ, разбира се, от произвеждания модел. 80-90 вече се считат за рентабилни и осигуряващи известна гъвкавост при смяна на модела и ритъма за поддръжка на оборудването.

VW, Stellantis и Mercedes са заявили, че не коментират данните за използване на капацитета; Renault отговарят, че прилагат различен показател, даващ по-високи стойности за заводите им; BMW възпроизвеждат до голяма степен същото: данните може да подценяват действителните ни нива.

Чашата с отрова

  Според директора глобално автомобилно производство в базираните в Лондон индустриални аналитици GlobalData, Джъстин Кокс, за VW натискът от страна на германските синдикати и политици да произвеждат електромобилите си у дома – един ход, предназначен да създава ориентирани към бъдещето работни места – се е превърнал в „отровна чаша“. Логиката според Кокс е проста: решението означава, че автомобилният производител сега използва най-скъпите си локации, за производство на скъпи електромобили, които не се продават в  (много пожелателно, добавката от мен) очакваните обеми.

„Премиум разходи и мобилност за всички са несъвместими. Това по-специално се отнася за заводите в Германия, които в момента произвеждат по-голямата част от електрическите ни превозни средства“, са думи на финансовия директор на „Фолксваген“ Арно Антлиц в отговор на въпроси от Reuters.

Още интересни числа, подсказващи и произхода на паниката с име Китай: според германската автомобилна асоциация VDA в международно сравнение Германия има най-високите работнически заплати в автомобилната индустрия: през 2022 г. те са 59 евро (66 долара) на час, докато в Чехия са 21; 16 евро е ставката в Унгария. И сега внимавайте: според анализа на Ройтерс в Китай заплатите се движат в порядък около едва 3 долара/час.

В същото време новият европейски автомобилен пазар е в трудности: повлечен надолу от 44-процентния спад в сумарните продажби на електромобили – което включва минусът от 69 процента в Германия – августовският му 18-процентен спад е на най-ниското ниво от три години,

А това са думите на Щефан Солдански, представител на профсъюза в германския град Оснабрюк – един от най-слабо утилизираните заводи на VW: „Призоваваме Volkswagen да пусне повече модели, които нормалните потребители могат да си позволят – евтина електрическа кола или евтин, устойчив двигател с вътрешно горене“.

Според него заводът там работи с около 30 процента от капацитета си; трите модела, които произвежда – Porsche Boxster / Cayman и VW T-Roc Cabriolet са планирани до 2026-а и профсъюзите не знаят кои ще ги заместят. По-големият проблем обаче е в това, че не е сигурно дали знаят и в управителния съвет. Имайте предвид, че съгласно настоящите им трудови договори, ако работниците на VW са без работа, те продължават да получават заплатите си.

Така Солдански е логичен: „Имаме нужда от идеи, не от бавна смърт“.

    Гордостта на FIAT – заводът Мирафиори: стартирала с 1200 души персонал и пълен капацитет от 80 000 годишно, производствената линия на 500е е учебникарски пример за жертва на планова утопия, разминала напълно реалността на търсенето

    Снимка: Stellantis

Политическият удар

    Финансовият директор на VW смята, че в контекста на китайския конкурентен прилив за промяна на ситуацията в едноименната марка разполагат с една до две години, като усилията за намаляване на разходите от 10 милиарда евро, датиращи от миналия декември, вече не се смятат за достатъчни за обезпечаване на спасението.

Преговорите със синдикатите относно възможните по-нататъшни съкращения на разходите започнаха на 25 септември и Volkswagen не отричат, че затварянето на заводи в Германия не е изключено. Те впрочем вече отмениха споразумение за осигуряване на работните места в шест германски завода с десетилетна давност: ако не бъде сключено ново споразумение, това им позволява да освобождават работници от средата на 2025 г.

Работата е там, че синдикатите държат половината от гласовете в надзорния съвет на автомобилния титан, което затруднява принудителното им затваряне. В този контекст страните имат различни виждания: синдикатите искат споразумение чрез преговори, докато възгледът на ръководството е че мащабът на предизвикателствата означава, че ще са необходими жертви.

Имайте предвид, че борбата с управлението на свръхкапацитета, произтичащите от нея затруднения с трудовите договори и риска от политически удар вследствие затварянето на губещи заводи, не са нови теми в дневника на европейските автомобилни производители. Сега към тях добавете нещо ново: високите лихвени проценти и линеещата икономика означават, че търсенето намалява, съвпадайки с надигането на китайския износ.

Във VW очакват годишното автомобилно търсене в Европа да бъде до около 14 милиона – спад от предпандемичните 16. Част от обременените с твърде голям капацитет в Европа масови производители вече предприеха стъпки за намаляване на разходите: като елемент от стартиралата през 2021-а инициатива за намаляването им в обем от 3 милиарда евро, в Renault съкратиха хиляди регионални работни места; от 2021 до края на 2024 Stellantis орязват почти 20 000.

Двете компании съкратиха производствени линии и намалиха капацитета, така щото да са по-малко зависими от големите и тромави монтажни предприятия, разчитайки повече на временна заетост с по-малко постоянни служители на заплата.

Междувременно на Ford им предстои да съкращават 5400 работни места на континента, като в плановете са още съкращения с цел преструктуриране, включващи спиране на производството в завода в Саарлуис в Германия и акцент върху производството в Испания, където разходите са по-ниски. В това време GlobalData пресмятат, че в края на настоящата година и трите компании ще имат по-лоши средни нива на капацитетна утилизация от VW.

Миграция на изток

     Вътрешните хора от автомобилната екосистема поддържат мнението, че разделението на Изток/Запад в Европа е много вероятно да нарасне, тъй като китайските играчи – най-големият техен електромобилен производител BYD и ключовият му износител Chery включително – създадат бази в страни като Унгария, Турция и Полша.

„Процесът ще се ускори – неизбежно е“ е страховитата прогноза на бившия главен изпълнителен директор на Aston Martin Анди Палмър, сега управляващ словашкия батериен производител Inobat.

Според по-широкия индустриален консенсус държави като Германия е вероятно да останат производители на предимно премиум автомобили с цени, които позволяват на емблемите им да покриват по-високите оперативни разходи. Stellantis впрочем вече прехвърлиха част от електромобилното си производство към пазари с по-ниски разходи: през съвместно предприятие с китайците от Leapmotor те ще произвеждат електромобили в Полша; Citroen-ът им e-C3, който се очаква да се появи с цена в порядък от 23 000 евро, пък ще се произвежда в Словакия.

По подобие на VW обаче, Стелантис имат сериозни домашни проблеми с излишния капацитет: в историческия дом на Fiat – заводът Мирафиори в Торино – през първата половина на 2024 г. производството е спаднало с 63 % до степен, в която Ройтерс не успяват да дефинират степента на усвоения капацитет. Поради слабото електромобилно търсене производството на основния модел там, електрическият Fiat 500, е пускано и спирано от месеци, докато луксозната им марка Maserati е ограничена до два автомобила с ограничен обем. В следствие на това работниците в Мирафиори са включени в схеми за отпуск, частично финансирани от италианското правителство.

Връщайки се в Германия, синдикатите там твърдят, че раните на Волфсбург са самопричинени: те обвиняват ръководството, че не е предложило достъпни, привлекателни електрически модели, които те твърдят, че биха стимулирали търсенето. Не съм съгласен с тях, но не това е важното: най-евтиният им електромобил е ID 3 с етикет от над 36 000 евро, докато марките на Stellantis имат по-евтини, макар и по-малки, не така мощни, модели от типа на Fiat 500e, Citroen e-C3 и Opel Corsa.

„Липсата на баланс между заводи в страни с по-високи и по-ниски разходи за труд продължава с десетилетия – нищо не се е променило“, каза Георг Лойтерт, директор за автомобилната индустрия в профсъюзната федерация IndustriALL. „Не можете да обвинявате работната сила.“

На хоризонта

    На близкия хоризонт в това време идват затягащите се емисионни правила, според които само VW GROUP ще трябва да удвояват електромобилния си дял в ЕС от 13 през 2023-а до 25% догодина. Колко реалистична е тази цел ще трябва да попитате едновременно в Брюксел (където е централата и на ACEA) и Волфсбург – местообиталището на хората, взели и приели утопичните решения, довели до критичната ситуация един доминирал в продължение на повече от 130 години мегаотрасъл днес да е зависим от правителствената подкрепа за национализиране на финансовите последствия от предизвестения електромобилен провал. Използвайки част от същия обществен ресурс, с чиято помощ насилието над търсенето все още продължава.

   А междувременно дефанзивно действащата ЕК смята да санкционира китайците за сходни по същество, но офанзивни по характер действия.

    В това време BYD не се шегуват