Космическият
изгрев, гледан от ханок
|
Снимки: Hyundai Europe |
Те се топят, но страшно няма – вместо въведение
Един бърз поглед из пазарния ландшафт показва, че през 2009 в Европа са
регистрирани общо 1,8 милиона от т.нар. MPV-та (многофункционални превозни средства); десетилетие по-късно броят им е спаднал наполовина – до 892 000. На пръв
поглед драма: взривът в популярността на породата SUV и вановете с лекотоварен произход изглежда ги
убиват, а масовите манифактуристи се втурнаха да закриват съответните моделни
направления. Но: MPV са един
от ключовите за електрификация сегменти – за доказателство ви стигат модели
като Mercedes-Benz EQV, Volkswagen
ID Buzz и Ford E-Tourneo Custom, – а причината е в големите им и не толкова
тежки платформи с щедър батериен потенциал. Така, че страшно няма – във вановете
има хляб.
Какво е Staria
Накратко: многоцелевият пътнически транспорт, в който бихте искали да ви
виждат. Да, да, обзалагам се, че дори най-неблагодарният, злопаметен тийнейджър
на драго сърце би вдигнал раницата, за да види баба в това елегантно и остро
като парче от глинен съд футуристично возило. Никой поотраснал не би имал нищо
против да го вземат с него и от VIP-а на летището.
Та днес говорим за човешкия превозвач на Hyundai – в най-разнообразни от 2 до 11-местни конфигурации в различни части на
света, тук доста по-ограничени – с уместното име Staria, който се намества в далечния парцел на един стопил
се, доминиран от германски дуопол, сегмент в Европа. Амбициозно, да?
Ако попитате хората в централата, те ще ви кажат, че със Staria Hyundai продължават трансформацията си от автомобилен производител в доставчик на
решения за интелигентна мобилност, въплъщавайки дизайнерската им методология
„отвътре навън“, наблягаща на вътрешното пространство и използваемостта. Те
вярват, че Staria е техният
отговор на променящите се потребителски нужди, предлагащ целенасочени,
иновативни функции и „предефиниране на преживяванията при автомобилно пътуване
в съответствие с визията на компанията за „Прогрес на човечеството“. Изпълнителният
вицепрезидент и глобален маркетинг директор Томас Шемера: „Развълнувани сме да
представим Staria, която
представлява най-новото ни усилие да оглавим еволюцията на мобилността и да
отговорим на възникващите нужди, адаптирайки се към новите начини на живот. Staria е стъпка напред в по-тясната връзка със средата
ни, така че да извлечем повече от ежедневието си и да направим повече за себе
си по време на пътуване.“
Подчинените му формулират дизайна по-поетично: „Извиквайки опростената
форма на космически кораб, елегантният екстериор на STARIA се дефинира с един
щрих отпред назад, вдъхновен от кривата на светлината, осветяваща земния хоризонт
при изгрев, гледан от космоса.“
Ако ще превеждам на човешки език, то пред нас е чиста, футуристична
еднообемна форма, напомняща и локомотива на скоростен влак: предната част е оформена
около огромна, смела радиаторна решетка с комплект ниско поставени от двете
страни вертикални групи светлини и дълга диодна лента в горната част. Версията Luxury, която карах, се отличава с оптични
акценти от тониран месинг, контрастиращи лъстиво с черния външен цвят.
Профилът е чист, внушително остъклен, с пределно ниска остъклена линия,
чиято цел е не просто да подобри видимостта, но да създаде общо усещане за
откритост в духа на традиционната корейска архитектура „ханок“, позволяваща на
пътуващите вътре да гледат на външния пейзаж като продължение на интериора. Изчистеният
профил е хармонизиран от колесни арки с правилен радиус, плътно запълнени от
18-цолови колела с гуми 235/55. Същото продължава и отзад, където широкото стъкло е рамкирано от заемащи
по-голямата част от вертикала параметрични пикселизирани светлини – напълно в
духа на Ioniq 5.
Най-общо казано, жесток дизайн: чисто, смело лице, с фино заоблени ръбове,
горда решетка и ефектни светлини, изглеждащи също така добре и в ¾;
изобщо всичко, с което да спечелиш голямата червена точка от Red
Dot-а за продуктов дизайн на 2022.
Всичко това е достойно да съперничи по вдъхновение на VW ID Buzz, па дори и без респектиращото му ретро
упование.
|
Приносът на Staria в този внушителен пазарен ръст е скромeн, но първите му регистрации са едва през юни, а и Hyundai не са сред традиционно доминиращите сегментни MPV играчи – трябва им време |
Дизайнът на Staria е
несъмнен триумф; един триумф, от който имат остра нужда, защото сегментът е
доминиран от елитна конкуренция в лицето на вездесъщите Mercedes-Benz
V-Class, двете
последни поколения на VW
Multivan, да не говорим за Ford,
Renault и отбора амбициозни марки на
Stellantis.
Всичко това е по-голямо, отколкото си мислите: базиран на разширена версия
на платформата N3 на Hyundai-Kia, използвана между другото за Tucson, Santa Fe, Sportage и Sorento,
със своите 5,25 метра той е с почти 30 см по-дълъг от T7 Multivan и също така
по-висок: тези 1,99 ще ви държат на нокти всеки път, когато дръзнете да влезете
в подземния гараж на мола. И това е само базовата версия: кемпърът и лимузината
са с още по-високи тавани, отиващи далеч отвъд повечето ограничения в закрити
паркинги по тия ширини – подозирам, че това е сред причините и да не се
предлагат тук.
Да влезем
Външният размер се отразява вътре: предлаганите тук версии на Staria
са с девет (3-3-3
) или седем (2-2-3)
места, както е в нашия случай; отзад се влиза през
двойка 90-сантиметрови електрически, плъзгащи врати.
Хм, оказа се не така лесно да се чувстваш уютно, заобиколен от толкова
много стъкло, макар и тъмно тонирано: всеки, работещ в модерен офис с прозорци
от пода до тавана, ще ме разбере, а корейците, както вече стана дума, го
схващат инак – като откритост в духа на „ханок“. И точно в този дух е
панорамата към пътя от предното ляво кресло, чиято твърдост не пречи на
удобството му. Таблото е футуристично, изчистено графично, прегледно, с висок 10,25-инчов
дисплей с отличен контраст и емулирана аналогова графика пред капитана (отпада нуждата от дублиращ информационния поток head-up) и централен дигитален панел,
таблетен тип, със същия размер дисплей и три реда малки виртуални бутони; с
бутони се управлява и трансмисията – скоростен лост няма. Копчетата върху четириспицовия
кожен волан поне са механични, а равният под между предните седалки е зает от
многофункционален, плъзгащ се и ефектно осветен „остров“ от конзолен тип. Из
тук-таме твърдата и лъскава, но без да дразни, пластмаса ще има да откривате
безчет ниши, кошчета, кутии и пространства за съхранение на разни неща – до
степен, в която да ви изкуши да специализирате научната дисциплина автомобилна
археология. Както и да наемете иконом, да не пропусна, защото миенето на всичко
това след мърляв уикенд в компания от 7 е работа, с която няма да се наемат просто
така на всяка мивка…
Така описаното е чувствително както на избора на цветове, така и на разнообразните
ефекти от заобикалящото осветление, играта с което на борда тук е много щедра.
Ако транспортната ви цел не е да пренесете цял отбор с все треньора, то седемместната
версия с четири електрически капитански кресла на първите два реда и триместна пейка на
третия е най-добрата конфигурация. Опция за лесно сваляне на седалките няма, но
за сметка на това вторите две (отопляеми и винтилирани)
се плъзгат и разгъват електрически с един бутон – до поза тип „зъболекарски
стол“, в която най-спокойно можеш да подремнеш на дълъг път; излишно е да
казвам, че пространството под двумодулния стъклен покрив във всяко измерение е
преобилно, включително на трети ред, където и видимостта през щедрите стъкла е
чудна.
Включително зад огромната електрическа задна врата, мястото под която не е
по силите на нито един познат ми SUV. Казват, че пространството е първият
признак на лукса и аз напълно се съгласявам: пространство тук има за всичко –
от удобно преодоляване на всякакви разстояния по работа до пълноценен
къмпингарски бит. С двойно предаване и гуми с по-изрязан грайфер става дори за
теглене на двойка кросови мотори до калното им местоназначение.
Повтарям: целият този вътрешен размах е чувствителен на цветовия избор: аз
обитавах една сравнително банална, подлежаща на значително контрастно
освежаване, сивотия, но предлагането е по-разнообразно.
Да се раздвижим
Днес няма да говорим за G сили в завой и усещанията за управление, но да
знаете поне за кормилното: въпреки променливото си усилие, то е леко, както би
следвало да бъде, а и също бавно – почти 3,5 оборота от-до. В това има много смисъл,
имайки предвид, че бързата кормилна рейка на висок ван с тегло над 2,3 тона е отлична
рецепта за най-бързото преобръщане, на което ще завидят и животни в цирка. Също
така е и рецепта за много въртене, особено из града, където наместването на
инак голямата кола е проста работа заради малкия й радиус на завой и подпомаганата
видимост във всички посоки.
Размерът всъщност е единственото измерение, в което усещате, че сте във
ван: както по-рано стана дума, платформата не е лекотоварна, а това ще рече
подходящо окачване (многоточково
отзад), добри спирачки с приятно
дозиран, прогресивен педал и двойно предаване с променливо разпределение на
въртящия момент между двата моста и 50:50 заключващ се диференциал. А
най-важното е, че не тропа, трака и бръмчи като товарен микробус – в движение всъщност
се оказа доста гладък и изискан.
Някои сигурно биха отбелязали, че 2,2-литровият турбодизел стои доста традиционно
под тази футуристична външност, но истината е, че въпреки неопределените
обещания за бъдещи алтернативи, той все пак е най-уместен: няма да сте далеч от
истината, ако предположите, че 177-те коня и 430-те нютона в сравнително тесния
диапазон между 1500 и 2500 оборота не звучат много, особено с товар. Да, Staria
определено няма темпото на
космически кораб, че и на високоскоростен влак дори, но нали се разбрахме, че за
сили на ускорение (до
100 му трябват 13,5 секунди) днес няма да говорим?
За сметка на това, веднъж свикнал с височината, разбираш, че не е по-широк
от SUV, а страничните
плоскости, камерите и големите огледала го правят лесен за поставяне и
наместване. И да, седалките са импозантни, а гледката във всички посоки – завладяваща;
съвсем скоро си напълно уверен. И бързо схващаш, че заради високата позиция на
сядане си предразположен към страничен наклон и клатене. Не, не е неприятно и
го усещаш повече, отколкото го виждаш, а в живота означава преминаване през кръгово
движение по-скоро на пръсти, отколкото бодро и с педал до пода. И не, не е като
да няма сцепление, ако действително ти трябва, напротив, ала изживяването на
борда и реакциите на компанията вътре не си заслужават опита. И да, при цялата
гладкост на цивилната платформа има известни остатъчни вибрации, а причината
е най-обикновена физика: при междуосие от 3,28 и навред плоскости с такава
внушителна квадратура те стават неизбежни.
При всички тези особености на породата дизелът под предния капак се справя
с мека деликатност, а леко мудната при изпреварване трансмисия (която сякаш се замисля колко предавки точно да свали) е гладка в останалите случаи, но се чувства най-добре оставена на себе си:
не допускайте лостовете на волана да ви подведат.
Повече са особеностите, които да имате предвид по отношение на
подпомагащите системи (изброих
общо около 25 – от различните видове превенции на сблъсък и контрол на
траекторията при страничен вятър до базираното на камери и микрофони интересно решение
за улесняване на контрола и комуникацията със седящите отзад) и интерфейса за общуване с машината.
Първото, което имам да кажа, че обилната им функционалност води до комплексна
управляемост: не всички подлежат на изключване, някои се рестартират след всяко
палене (Auto hold-ът отказва
да запомни, че го предпочитам включен, „лентовият вредител“ – че не го понасям), а звуковата индикация от други е
по-скоро разсейваща отколкото подпомагаща – в модерни времена живеем, какво да
правиш, а и нали Staria трябва
да защитава космическите си амбиции… Работа има и по интуитивността, и
функционалността на HMI интерфейса,
ангажиментът с който и тук изглежда по-голям от нужния, но и с това започвам да
се примирявам – нали душата на колите е става все по-малко механична.
Всички тия разнообразни впечатления в крайна сметка се оказаха придобити с
цената на горивен разход в порядък 11,2/100 – не най-доброто сравнимо
постижение за тоя тип транспорт, но съвсем прилично с оглед внушаващите респект
размери и тегло на това многофункционално стоманено добиче от бъдещето.
В което, освен всичко друго, се натъкнах на много грамотно озвучаване от Bose
Automotive, чието старание да облагородят
изключително трудния и сложен от акустична гледна точка интериор на Staria се е сдобило с изненадващо приятен и
добре балансиран резултат, ориентиран около 12 говорителя със супербас и
собствена съраунд технология за конвертиране на стерео сигнала от 24-битовите FLAC-ове в моя случай в многоканален.
|
Колкото и да е впечатляващ с външността си, с такъв ограничен брой конфигурации борбата на Hyundai Staria с германския сегментен дуопол се очертава като много трудна работа |
Зелени от завист – вместо епилог
Не, няма да увъртам: Hyundai Staria е превъзходно изглеждащ пътнически ван – това само стига, за да му обърнем
подобаващо внимание. На всичкото отгоре – в най-високата си версия и с всичко
от предългото меню – цената му е в порядък под 113 000, което е с приблизително
20% под VW Multivan, в който
е пряко прицелен, и още повече под V-Class на Mercedes-Benz, с който би искал да дели мегдан.
Огромен вътре – а и приветлив с правилните цветове – той е оборудван с
много разнообразни и добре обмислени възможности за конфигуриране; тъй като не
е базиран на лекотоварна платформа, нивото на комфорт и чисто механична гладкост
пък е над това, което бихте очаквали.
–
Истина е, че един хибрид би паснал по-добре на тая амбициозна външност, но той би се
отразил забележимо на цената и практичността, докато аз нямам съмнение, че
дизелът е най-правилен избор с оглед на предназначението му. Да, в този си вид техниката под капака просто не е на нивото на визуалните
претенции на цялото, предполагащи там да има поне реактор на студен
синтез. Това обаче ще знаете само вие: всички останали глави на семейства пред школото
ще се въртят с отворени уста подире ви – боядисани в зеления цвят на завистта.
Всичко, за което днес не стигна време, ще откриете в сайта им.