вторник, 31 януари 2012 г.

Хоризонтът на 2012-а

За кратко ще подишаме разреден въздух, издигайки се високо над лепкавата злоба на деня и в началото на втория месец от годината ще надникнем в тенденциите, очертаващи се в автомобилния сектор.

Миналата година Карлос Гон правилно предсказа, че 2011-а ще бъде рекордна за индустрията. Така и излезе: финалните цифри все още се предъвкват, но със сигурност имаме рекорд. Няма да е чудно, ако сте изненадани след всичко чуто и видяно в медиите, но то има своето кратко обяснение в противоположното движение на американския и китайския пазари през последните години. 

Точно по време на колапса в Щатите през 2009, Китай се съживи и пое щафетата на най-голям национален автомобилен пазар в света. През 2011 г. крайният резултат вече е солидно подкрепен от отново надигащата се Америка, както и от продължаващия китайски ръст. А и други места по света бяха посетени от растеж: Русия се възстановява от ниска база, както и страните от АСЕАН. В период на икономическа анемия и секторен махмурлук след приключилата държавна подкрепа за продажбите в Европа (спокойно, България е извън групата), нетният резултат е положителен.

Производството също отбеляза ръст, особено в развиващите се пазари: PwC Autofacts изчисляват приблизително световното автомобилно производство през 2011 г. на 74 млн. автомобила с очаквания за ръст до 79,2 млн. през 2012-а. Въпреки пазарната несигурност в много региони, Autofacts остават оптимисти, с презумпцията, че ще се намери решение на дълговите проблеми в ЕС: "Много зависи от развитието на ситуацията с европейския държавен дълг", казват анализаторите. Рисковете са преди всичко свързани с Европа: "В световен контекст Китай е голяма позитивна сила и очакваме Азиатско-тихоокеанският район също да продължава положително през 2012 г., но планирането много зависи от случващото се в Европа и от мащаба на финансовата нестабилност, ефектът от която ще има глобално отражение. Общият ръст на световното производство би могъл се забави и до около 1%." И това е ключовият момент: прогнозата за 2012 е много несигурна, основно заради проблемите на Стария континент. Рано през миналата година изглеждаше сякаш световната икономика и автомобилните пазари се възстановяват от тежката рецесия през 2009-а. Докато обемите в Северна Америка и BRIC-държавите растяха, производители и доставчици ги следваха щастливо, което в комбинация с изтънелите вече разходи бързо доведе до здрави финансови резултати. 

През лятото стана ясно, че Европа има много сериозен структурен дългов проблем (сякаш не беше на хоризонта и преди, но това е друг разговор) с потенциално тежки последици. Финансовите пазари се разтрепераха, осъзнавайки комбинацията от влошени очаквания за растеж, скок в цените на енергоносителите и ефектът им върху доходите и потреблението. Докато германската икономика се радваше на експортен бум, причинен от търсенето в Азия, съчетано с подходящ курс на еврото, кумулативните проблеми с националните дългове "разцъфнаха" навред, влошени от кампанията по спасяването на банките през 2009-а. Проблемът продължава разрастването си, което ще тежи върху европейските икономически показатели. Аскетичното бюджетиране, съчетано с повсеместно регионално фискално свиване неизбежно ще снижи икономическата активност и търсенето на потребителски стоки. 

Основният страх е, че неконтролирана дългова експлозия може да влоши допълнително новата реалност, с което да удари отново международната финасова система. А Европа не живее под похлупак: ако търсенето на стоки и услуги спадне, експортът в много райони на света ще усети последствията, което по същество е ефект върху световната икономика. 

И за десерт, фискалните стимули за пукупки на нови автомобили (основно през скрап-схеми), които през 2009-а компенсираха настъплението на рецесията, вече не работят заради състоянието на публичните финанси.

И така: предстои година, в която автомобилните продажби в Китай и САЩ ще продължат напред, а Европа ще се занимава със себе си. 


Напредък? Най-общо да, но скоростта му е под въпрос.

четвъртък, 26 януари 2012 г.

Renault-Nissan и въглищата

Френско-японската група завъртя стартера на "комуникационна" кампания за чистотата на електромобилите.

В Wall Street Journal Europe се натъкнах на цяла рекламна страница, твърдяща, че бъдещето на електрическия автомобил вече е настъпило:
"Renault-Nissan лансира пълна гама от автомобили с нулеви емисии, зареждани от електричество, които не консумират и капка бензин." - се казва в рекламата. И това е самата истина: електромобилите на френско-японската група не горят бензин, защото използват ток, произвеждан от въглища.
Ако обединените евро-азиатци бяха в състояние да кажат, че електромобилите им са двойно по-евтини, или имат двойно по-дълъг пробег, отколкото в момента, бих ги взел по-насериозно. Но бруталната фактология е, че Nissan Leaf струва двойно повече от конвенционален автомобил и обещава пробег от около 160 км. в идеални условия. А претенцията за нулеви емисии предизвиква усмивка, когато човек се сети за димящите въглищни електроцентрали. Само в България необходимите инвестиции за подобряване на екологичните им показатели са почти 900 млн. евро, а единствените две държави в Европа, които основателно могат да претендират за чист ток са Норвегия, която го произвежда почти изцяло от ВЕЦ, и Франция, в която над 80% от него идват от атомната енергетика. Във всички останали случаи това е най-обикновено прехвърляне на проблема в друг сектор.

Renault-Nissan имат и друг проблем: прогнозата им за търсенето на електромобили е меко казано пожелателна. Наскоро инвестиционната банка Morgan Stanley намали очакванията си за продажбите им от 8,6 до 4,5% от глобалния пазар през 2025, а в сравнение със собствената прогноза на амбициозния производител за пазарен дял от 10% през 2020, работата става сериозна. Повечето участници вярват, че търсенето на превозни средства на ток ще е около половината от очакванията на дръзките им колеги. Инвеститорите в Renault-Nissan пък би трябвало да се замислят на каква възвращаемост са способни 5,6 милиарда долара, инвестирани в осем държави за производството на 500 000 електро-возила на година през 2013-а.
Промяна в самоуверения тон едва ли ще има, но рискът от засечка в такава мистификация е голям.

Няма да престана да се прекланям пред лингвистичната вещина на онези, които се опитват да гримират истината за моментното състояние на технологията, а пред паметника на българската транспортна нисковъглеродна  безпомощност смирено бих поднесъл и венец.

А иначе съм вярващ.


1 - 0 за нулевите емисии.

понеделник, 23 януари 2012 г.

Европа: продажби, валутни курсове и петрол

За разлика от България, данните за продажбите в Европа са устойчиво понятие и основните факти за 2011-а, систематизирани от Jato Dynamics, изглеждат така:

  • Общ спад от 1,2%;
  • Независимо от отстъплението от 1,6% спрямо 2010, Volkswagen Golf e най-продаваният автомобил на континента;
  • VW Polo запазва второто място, а в първите десет са още и: Ford Fiesta, Opel Corsa, Opel Astra, Renault Clio, Ford Focus, Renault Meganne, VW Passat и Peugeot 207;
  • Ford Focus и VW Passat също се представят добре - ръст от 7 и 46,5%;
  • Извън дестетката още се отличават Peugeot 508, Ford C-max, Citroen C4, BMW X3 и KIA Sportage;
  • Германия е единственият от петте големи европейски пазари с ръст - 8,8%.

От друга страна, два фактора са определящи за пазарната среда в момента:

Първият са валутните курсове. 

Еврото спада спрямо долара и според инвестиционните банки тенденцията ще е устойчива през 2012-а. Печеливши от този "попътен вятър" са основно премиум-производителите, които успяват да компенсират отслабващата Европа с растящо търсене на възстановяващия се американски пазар. Така проспериращите германски марки ще стават още по силни, а един от отличниците - BMW прилага виртуозно още една печеливша тактика: мощен износ от евтината за производство Америка. Заводът в Спартанбург, Южна Каролина изнася 70% от производството си (точно 192,813 автомобила през 2011-а ), с което BMW е най-големият износител за страни извън Северноамериканската зона за свободна търговия /НАФТА/. Така баварците успяват да използват благоприятния за износ курс на долара спрямо азиатските валути и правят пари в Китай - подход за пример, който е в конфликт с традиционното "произвеждай там, където продаваш".
Пример за обратното е TOYOTA, която произвежда около половината от автомобилите си в Япония, чиято силна йена отслабва позициите на марката на експортните пазари. Това кара най-големият японски производител да извежда производство извън острова, както и да се преориентира към вносни компоненти за домашната продукция. И не само TOYOTA: JP Morgan прогнозира, че към 2014г. 76% от японското производство ще е базирано извън страната в сравнение с 49% през 2003-а.

И докато дългово-валутният евро-хаос продължава без изгледи за бързо развитие, финансовите министри от ЕС се срещат за да създадат впечатление за "управляемост" на ситуацията, а банките пухтят под напора на отписаните гръцки книжа, ситуацията за германските производители изглежда хич не е лоша.

Вторият е цената на петрола.

В тежки за икономиката времена, затягането на санкциите срещу Иран би могло да доведе до ръст в цените на земното масло, който пък може да предизвика дълга поредица от последствия и заслужава да бъде следен.

Категорично не скучаем.
Де да беше толкова просто...