Mitsubishi ASX: бързо обновяване

Излезлият през 2010-а ASX претърпя бърза актуализация под натиска на ожесточената конкуренция

           На външния вид определено му липсва малко дързост

Едва ли може да се спори, че малкият независим японски производител е автор на много безименни автомобили, но и на двама майстори в категориите си - Lancer Evolution и Pajero. Не ми стига кураж да поставям под въпрос репутацията и на L200, но у нас отношението към пикапите е лишено от традициите на други континенти.

Поради това Отечеството ни е съхранило страхопочитанието към четиривратия „ултрас“ Lancer Evolution и коравия рустикален характер на Pajero.

В този контекст ролята на ASX е по-скоро поддържаща, отколкото главна: неблагодарната му задача е да достави присъствие в класа на по-малките многоцелеви возила, познати като SUV - предмет на човеконенавистническо съревнование, в което не се подбират средства. Това е добра новина впрочем, защото подобрява продуктите, бързо се раждат подсегменти, а моделите се роят като пчели.

Пуснат през 2010-а, ръбестият ASX претърпя малък „омекотителен“ фейслифт, който да направи първообраза по-привлекателен за окото.

И сякаш са успели: промените не са драматични, но видът е актуализиран. Не казвам, че е на нивото на VW Tiguan или Nissan Qashqai, да на говорим за Opel Mokka, но не е и твърде далеч от тях. Очевидно смирението е на първо място сред ценностите на Mitsubishi и това личи: като изключим предната решетка с формата на колектор на изтребител, външността е смирена; даже прекалено. Промените са изгладили първоначалните ръбове и сега ASX прилича много повече на облагороден гражданин, отколкото на студент от провинцията: леките промени в решетката, боядисаните брони и хромът определено дават повече стил.

Всичко това обаче е недостатъчно в един крайно динамичен сегмент, развиващ се с такава скорост, че днешните резултати много бързо стават вчерашни, а обеднялата капризна публика разжалва без капка милост бившите си фаворити. 

В целия този водовъртеж дългият 4.30 ASX би бил приличен избор и за средно българско семейство: подслонява до четирима с багажна им, а новият 1.8-литров дизел със 150 коня, макар и без автоматични скорости, доставя достатъчно енергия за раздвижване на тежащата тон и половина японска стомана с отлични показатели за безопасност. Тук има новост: това е първият дизелов двигател с променлив ход на клапаните, но техническите подробности май вече предизвикват повече досада, отколкото интерес, затова спирам дотук.

Иначе по мерките на средните потребителски разбирания това е дамски джип – втори автомобил. Липсва му само автоматикът, чиято поява предстои и със сигурност ще раздвижи интереса.

При първи оглед вътре видях изчистени линии и познатите пластмаси, макар и облагородени, признавам, и текстилна тапицерия на седалките, за която се питах дали ще издържи до първата смяна на масло. Не че имам съмнения в качеството й, но то има и субективен аспект, който в случая е за крехкост на иначе доказалите техническата си грамотност тройни диаманти. За всеки случай бих предпочел кожената. 

          Изчистен интериор с явна икономия в част от материалите

Напредъкът спрямо предшественика е осезаем, но само спрямо него: по отношение на уюта преките конкуренти са напред, макар и не с много. Не че няма какво да харесате: двете светодиодни ленти в стъкления покрив са с регулируема яркост, а управлението на вентилацията е едно от най-приятните, с които съм общувал – семпло и интуитивно то е мярка за конкуренцията. Приятно гали окото и визуализацията на помощта при паркиране

От друга страна, интерфейсът за управление на вторичните настройки страда от характеропатия, с която ще трябва да свиквате, а ако очаквате кирилизираните контакти на телефона ви да се появят на дисплея – ще трябва да преосмислите очакванията си. Блутутът е само с гласов контрол, което катализира леко нервността от ритмично потропващите под натиска на ниските честоти от подобрената аудио система пластмаси. Решението за радост е просто: наблягайте на камерната музика – горещо препоръчвам Цезар Франк и струнните квартети на Бетховен.

Всички тези съображения потъват в декора, когато запалите. Напред излизат добрата тяга в движение и необичайният звук на компресора. Трябва да преглътнете липсата на живот под 1500 оборота, но да не забравяме, че само преди десетина години прагът беше с 500 нагоре. За радост автоматиците имат навика да изглаждат този недостатък.

В движение разполагате с достатъчно енергия за добро магистрално темпо, а въртящият момент е предостатъчен за изпреварване. За съжаление, окачването е плахо при завиване. Да, очевидно става дума за  дамска кола, защото не ми достигна странична стабилност, но това изобщо няма да направи впечатление на кротката брюнетка зад волана. Тя едва ли би оценила като драматично и скърцането на скоростите на четните предавки (проблем само на тестовия екземпляр, предполагам).

Като цяло това е возило, с което ще покриете късите разстояния у нас без проблеми и възмекото окачване ще ви преведе успешно през преобладаващия инопланетен пейзаж. Да, обратно на фантазиите на политиците пътната ни мрежа от само 20 000 километра е в състояние, налагащо нуждата от разработка на наследник на „Луноход 1“. Спешно.

В тази среда двойното предаване се справя много компетентно на сняг и скоро разбирате, че усещането за нестабилност е по-скоро психологическо, произтичащо от меките настройки на окачването.

Претегляйки всичко в крайна сметка общото ми впечатление е по-скоро положително, но като цяло ASX има нужда от още, за да се намеси по-убедително в сегмента. Най-добро доказателство са интерпретациите на Peugeot и Citroen, които със същия технологичен генотип постигат повече визулен авторитет.

           Управлението на вентилационната система е за пример

Забравих да кажа, че добре теглещият дизел даде разход между 8.4 и 10.6, което е пореден пример за притчовия характер на данните от производителите. Признавам, че в началото на пролетта температурите бяха ниски, което никак не помага, а моят нрав - не сред най-смирените - също допринесе. Но императивът за спешно преосмисляне на европейската методология за измерване на енергийната ефективност е факт, който никой не оспорва. И какво да сторят горките автомобили, когато са нарочени за черната овца на европейската въглеродна политика и правят всичко възможно да се изкарат по-праведни? А в това време влакове, кораби и самолети безчинстват безнаказано…

И така: с умерена външност и дискретно излъчване Mitsubishi ASX е достоен играч в японския SUV отбор. За съжаление, формата на конкуренцията се подобрява с бясно темпо, което в момента му отрежда място по-скоро в защитата, отколкото в нападението.

Но ако трябва да разгърна футболната терминология още, ще напомня, че често защитниците се оказват по-добри в дузпите от нападателите. Дано е така и в случая на ASX, чийто продажби за първите четири месеца само доказват тезата ми за спешната нужда от появата на дизел с автоматични скорости. Иначе за ръчните и най-високото ниво на оборудване цената надхвърля 62 000 лева, което дообяснява продажбите само на бензиновата версия.

Добре, „Мицубиши“, но знам, че можете повече.

Сп. "Тема"