е-ВРОПА

Неравномерното раздвижване на електромобилите

 

С разрастването на електромобилните предложения в гамите на автомобилните производители и постепенното подобряване на пробега им електромобилният пазар в Европа е предопределен да расте. 

От британския автомобилен тинк-танк LMC Automotive актуализираха европейската си пазарна електромобилна прогноза на 150 000 през 2020 г. с оптимистичен сценарий за 250 000. Това в контекста на световни продажби от около 19.3 милиона. За 2014-а се очакват около 53 000 при 31 615 през миналата година. 

Докато те прогнозираха, шефът на Nissan Europe Пол Уилкокс разказваше на автосалона в Париж, че една от основните пречки пред електромобилните продажби – страхът от технологията, затихва. Според него надежността на батериите и задвижващите системи са сред основните въпросителни, задържащи похода на електромобилите в първоначалната му фаза, „но вече никой не говори за това“. 

Норвежката магия 

Според него популярността на електромобилите в Европа „варира значително“; финансовите стимули и добрата зарядна инфраструктура окуражават електромобилното потребление: „Магическата формула е в Норвегия - норвежкото правителство въведе данъчни облекчения и пазарът експлоадира.“ 

Норвежката експлозия е факт, но дори повърхностният преглед на разходите показва следното: при преки индивидуални стимули в размер на до 11 500 евро електромобилите имат най-високия пазарен дял в Европа – 6% през 2013-а. В 5.1-милионната богата на изкопаеми горива северна страна броят на електромобилите вече е 32 000 - най-високият в света. Първоначалните ппавителствени планове бяха политиката да продължи до достигане на прага от 50 000. Това обаче е на път да стане две години по-рано от планираното, в началото на 2015-а, и натискът върху министерството на транспорта за намаляване на стимулите расте. Което е напълно разбираемо, предвид собствените им оценки, според които електромобилното навлизане струва на норвежките данъкоплатци около половин милиард евро на година под формата на освобождаване от данъци (включително ДДС, чиято ставка от 25% е една от десетте най-високи в света), безплатни права за достъп и паркиране в градовете, както и безплатно зареждане. 

И докато Норвегия е щедра, други европейски страни не са: Испания и повечето източноевропейски държави не насърчават продажбата на електромобили. 

Според Уилкокс Германия „реагира бавно“, но Франция и Обединеното кралство оказват солидна подкрепа на електромобилите и продажбите им там растат: „Обединеното кралство изглежда е фундаменталният модел, заради набирането на импулс в зарядната мрежа, влияеща на продажбите“. 

Автомобилните производители, наблягащи на електромобилите са единодушни, че развитата зарядна мрежа е ключова за преодоляване на страха от пробега. Въпреки това през октомври ЕС прояви здрав разум, въздържайки се от въвеждането на минимален брой зарядни станции през 2020-а. Новата повеля, съгласно Директива 2014/94/ЕС, е да се инсталира по една зарядна точка на 10 автомобила. 

          Управляващият директор на BYD в Европа Исбранд Хо предава първите E6 на съучредителя на Thriev – Арвинд Видж

Грег Арчър от базираните в Брюксел лобисти Transport & Environment (T&E) смята, че въпреки окуражаващия потреблението ефект, зарядната мрежа е от второстепенно значение за собствениците: „Доказано е, че повечето собственици на електромобили ги зареждат вкъщи и употребата на публичната мрежа е ограничена. Въпреки това за мнозина потенциални купувачи тя е важен фактор при вземане на решение.“ Според T&E в Европа се продават около четвърт от електромобилите в света и бъдещето им ще се реши по-скоро глобално, отколкото регионално. Те смятат и че свалянето на високите им цени минава през още по-големи икономии от мащаб. 

На паржикия автосалон известният с пожелателните си прогнози главен изпълнителен директор на Renault-Nissan Карлос Гон не изневери на традицията: „Като погледнете американските емисионни регулации в следващите 5-6 години, става ясно, че никой производител няма да се справи без съществено предлагане на електромобили. Според нашите инженери това е поне 15-20% от продажбите.“ Като изключим това, че експертизата на инженерите не е в прогнозирането, подобни пожелателни трвъдения са напълно логични за компания, инвестирала колосални средства в постигането на невъзможни цели. 

VW натискат 

Последните премиери показват, че производителите се справят с подобряването на пробега на продуктите си. Според Volkswagen електрическата версия на Golf, тръгнала в Европа през лятото, може да измине 190 км преди зареждане, което прави колата практично ежедневно решение. Цената на e-Golf в Германия започва от 34 900 евро. 

Миналата година във Франкфурт Мартин Винтеркорн каза, че при наличието на достатъчно търсене марките от групата трябва да предлагат 40% електромобили или зарядни хибриди. Понастоящем производството им е интегрирано в съществуващите германски заводи във Волфсбург и Лайпциг, както и в Пуебла, Мексико.

Реакцията на Уилкокс от „Нисан“ е положителна: „Това е много позитивно, защото имаме да образоваме“. 

Електромобилите впрочем стават все по-популяна гледка в Европа - таксиметровите компании и програмите за споделяне добавят електромобили в парковете си: в първия градски търг за таксита с нулеви емисии в Брюксел повечето компании предпочетоха китайския ван E6 на BYD заради по-големия му пробег (300 км.) и пригодност в сравнение с Nissan Leaf и Renault Zoe. 

Паркът на лондонската таксиметрова компания Thriev вече брои 17 Е6, а конкурентите им използват Nissan Leaf и Tesla Model S. Във Франция пък Renault и Bollore се стягат за съвместно предлагане на car sharing, както е английският термин на услугата, у дома и из Европа; за Амстердам стана дума в миналия брой. 

Продажбите растат

Като изключим България, чийто двугодишен „план“ за насърчаването на електромобилното потребление е достоен учебникарски пример за това как да постъпвате, когато не искате резултат, продажбите в Европа растат. Според JATO Dynamics през първото полугодие те са се удвоили до 24 000 (12 480 през 2013-а). Местният бестселър се казва Nissan Leaf, следван от Model S на Tesla и BMW i3. Успехът на вторите два модела обещава лесно надхвърляне на годишния резултат от 2013, който беше 31 615. 

Въпреки това ръстът ще е бавен: според LMC Automotive електромобилите са „в лагера на бавните“, а глобалният им директор по задвижващи системи Ал Бедуел смята, че „освен ако няма стратосферен пакет за подкрепа на продажбите, повечето хора все още смятат компромисите за твърде големи – логиката все още липсва“. 

Липсата й се дължи и на още една тенденция – устойчивият спад в цените на петрола, слeзли под 80 долара за барел и продължаващи надолу. Управлението по енергийна информация на САЩ намекна по-рано през ноември за възможни нива от 50, докато повечето анализатори се обединяват около прогнозно ниво 62, което е на ръба на икономическата логика зад добива на шистов петрол. 

От друга страна, познатите електромобилни технологии ще се развиват; икономиите от мащаб, както и зарядната инфраструктура, ще растат. Дали комбинираното въздействие на тези три фактора ще бъде достатъчно за компенсиране на цената на петрола обаче е рано все още да се каже – ще бъде интересно.

Сп. "Тема"